Search
Филтрирай по...
Филтриране по тип съдържание

Конкурс “Да се понаблюдаваме”

Целта на конкурса е да помогне на тези от вас, които са готови да положат усилие за доброто си здраве. Процесът на самонаблюдение активира вътрешния потенциал на човешкия организъм и естествената му способност да се самовъзстановява.

Предлагаме ви няколко лесни за изпълнение упражнения. Прочетете внимателно  и изпълнете всяко от тях, когато имате възможност. Изберете това, което ви допада най-много. Може да правите и упражнение за самонаблюдение описано другаде.

Всеки ден, в продължение на десет дни, за предпочитане по едно и също време, правете упражнението и записвайте получените усещания по време на изпълнението и необичайното от следващите дни. Ще изберем трима участници с най-интересни и смислени описани и ще раздадем награди.

Наблюдаване на дишането.

Осигурете си тишина и спокойствие.

Седнете удобно на стол или с кръстосани крака върху възглавница на пода. Гърбът да е  изправен, без напрежение. Затворете очи и почувствайте себе си. Залюлейте се леко напред-назад, за да почувствате най-удобната позиция на тялото. Ако по време на упражнението гръбнакът се стегне, залюлейте се отново, за да му помогнете да се отпусне. Насочете внимание към дъха си – когато влиза и когато напуска тялото. Следете за всяко усещане, свързано с него. Не се опитвайте да го променяте, не мислете какъв трябва да бъде. За няколко минути следете дишането с цялото си внимание. Когато усетите, че мисли са отклонили вниманието ви, отново го насочете към усещането, породено от финия допир на въздуха. Когато решите да приключите упражнението, раздвижете се бавно, сложете ръце на очите, отворете ги внимателно и се изправете. Бавно и без резки движения.  Запишете наблюденията и усещанията си.

Наблюдаване на тялото.

Осигурете си тишина и спокойствие.

Легнете по гръб удобно, затворете очи. Дишайте бавно и равномерно няколко дихателни цикъла – издишване/вдишване. След това насочете вниманието си към главата. Разгледайте  /без да се напрягате/ с вътрешен поглед лицето, скалпа и главата отвътре – мозъка. Преминете към шията и разгледайте кожата отвън ,  мускулите и  жлезите – отвътре. Преминете към гръдния кош и отново разгледайте отвън и органите отвътре – сърцето, белия дроб, тимуса. Разгледайте корема. Органите в него са стомах, далак, панкреас, черен дроб, жлъчен мехур, черва, полови органи. Насочете внимание към гръбначния стълб и разгледайте прешлен по прешлен по цялата му дължина отгоре до долу, а след това разгледайте ръцете и краката. Не е необходимо да си представяте точното място на органите, ако не сте запознати, просто насочете вниманието си навътре. Отбележете усещанията, които имате. Ако ви се стори дълго, прекъснете когато искате, като внимателно се раздвижите и отворите очи. Запишете наблюденията си и усещанията си.

Наблюдаване на мислите и чувствата.

Поставете си задачата през целия ден да внимавате какво казвате, какво сте казали току що или преди това, какво мислите да кажете. Внимавайте за чувствата, които вашите мисли предизвикват. Регистрирайте тези чувства без да се обвинявате. Всяко чувство се е породило някъде в историята на живота ни с определен смисъл, предназначение. Голяма част от тези чувства вече не са нужни за оцеляването и израстването на индивида и самонаблюдението и осъзнаването им е начин да се освободим от ограничаващото им въздействие.

Например, когато забележите, че се гневите на колежката/колегата, защото ви е оставил/а повече работа, а вие сте толкова изморена, толкова изморена …./самосъжаление/ и е толкова несправедливо… и как може така, на какво прилича това, аз ли ще им върша цялата работа, да не би да ми плащат за това! И т.н. и т.н./гняв и раздразнителност/.

Напишете наблюденията си като коментар под публикацията. Очакваме Вашите самонаблюдения до 31 октомври!

Тази публикация има 8 коментари

  1. Здравейте, аз също избрах първото упражнение. В спокойно легнало положение успокоих дишането си и се опитах да няма мисли в съзнанието ми. Признавам си не ми се отдаде всичко с лекота, най- трудното беше да изчистя ума, за да не работи и да не прелитат хаотични мисли в него. За целта нарочно се фокусирах върху един мой любим детски спомен и лека полека с дишането се успокоиха и мислите. Отпускайки се в това полумедитативно състояние образите избледняваха, размиваха и накрая изчезнаха. Нямам точна представа колко време съм останала така, но усещането на нищо- немислене и просто дишане и невероятен тонизатор за психиката. Звучи парадоксално, че релаксацията може да тонизира, но е така. Твърдя го, защото преди да се отпусна и да направя упражнението имах леко нсхванати шийни мускули и една професиална дилема за разрешаване. След този импровизиран мой транс се почуствах много добре- ободрена, с разхлабена мускулатура и най – важното : съвсем спонтанно намерих решение на казуса си. Затова благодаря Ви Ревита, че съвсем случайно попаднах на този интересен и експериментален конкурс.

  2. Здравейте приятели!!!

    Първо искам да поздравя организаторът за това, което прави! Това е една чудесна тема и подкана, според мен, към всички хора, за вътрешно осъзнаване, подтик да обърнем по-задълбочено внимание на развитието на тялото и духа, на сетивата и мисълта.
    Силата на мисълта е средство, с което се контролират всички процеси в организма, с което се изпълняват желания, с което може да се промени съдбата, може да се лекуват болести, може да се четат мисли и да се разговаря мисловно с друг човек и какво ли още не.
    Ами един простичък пример: вгледайте се в изражението на някой човек и ще откриете, ще прочетете много за неговия характер, начин на живот и т.н. Често, вглеждайки се в изражението на някого, ние си казваме, че дадения човек е лош или добър. Има случаи, в които грешим, но това зависи от сетивата на този, който преценява.
    Аз тренирам единствено мисълта си. Колкото по-често го правя, толкова повече се убеждавам в твърдението, че мисълта е сила и мощ. Мисълта е енергия с неизмерима скорост. С мисъл можем да убием човек, можем да направим някой щастлив, можем всичко.
    Убедена съм в това, че каквото помисли човек, то става, но и се връща обратно към нас: било добро или зло. Много е важно да знаем как да мислим, какво да искаме, как да го искаме, какво да пожелаваме на друг човек и т.н. Убедена съм, че за добро и за зло има възмездие.
    Доволна съм от тази практика. Случвало ми се е три пъти да разговарям мисловно: два пъти с моята дъщеря и един път с баща ми.
    Често желанията ми се реализират, дори да не съм мислила постоянно за тях.
    Когато бях ученичка ми се случваше да поискам да се разболея и това се случваше до вечерта или на следващия ден. Често знаех какъв въпрос ще ми се падне на изпит. Сънища ми показваха по какво ще ме изпитат и точно как ще протече изпитването, каква оценка ще получа и т.н. Често регулирам с мисъл функции в организма си.
    Стремя се да не допускам лоши мисли, избягвам да мисля за лошото си минало, отхвърлям негативите и се стремя да не общувам с хора, които мислят негативно, избягвам негативни разговори и хора, които се стремят да ми нагнетят негатив. Това е много важно за мисълта.
    Телевизията постоянно ни пълни главите с отрицателни мисли с предаванията си, с филмите си, с всичко.
    Аз не гледам телевизия, рядко слушам новини.
    Стремя се да мисля позитивно, стремя се да изчистя мисълта си от всичко отрицателно. Трудно е, но не е непостижимо.
    Щастлива съм, че познавам тази практика. Все още съм много в началото, но резултатите ме радват.
    Има достатъчно литература по въпроса, и затова не се впускам в подробности, не обяснявам как протича мисълта, как се реализира желанието, мисъл формите, изпращане на мисъл в пространството и т.н.
    Ами какви могат да бъдат чувствата, след като се вижда напредък, след като успяваш в нещо. Аз съм щастлива и продължавам да напредвам.
    Моята цел е – да накарам мисълта ми да ме слуша, да изпълнява това, което искам, а не да минава всичко през ума ми. Стремя се към подредба в мисленето, а не хаос.
    Трудно е, но е възможно.
    Какво по-голямо щастие и задоволство от това!!!
    Бъдете щастливи, мислете позитивно, отхвърляйте негатива!

  3. В този забързан живот ,много често пропускаме с другите ангажименти да обърнем внимание на здравето си .
    Но когато усетим нужда от лечение ,често прибягваме до медикаменти ,но понякога и от тях има противопоказания ,като за едни болести помагат ,а за други вредят .Посещавах каланетика и музикотерапия и след 10дни се чувствах много добре .Сега реших да участвам в конкурса и приложих упражненията за наблюдаване на тялото ,след тези упражнения се чувствах много добре под звуците на Болеро на Равел .Тези упражнения ме успокоиха и вдъхнаха надежда !

  4. Имам си здравословен проблем. Реших да потърся и изпробвам други начини ако не за лечение, то поне за облекчение. Избрах си второто упражнение от предложените. “Разглеждах” тялото си от главата до петите,обръщайки внимание на проблемните места – представях си ги здрави, подвижни, без деформации, не болезнени. Факт е, че има резултат! Не се събуждам с усет за болка, дори не мисля за нея. Днес колежка ми каза, че изглеждам много добре,т.е. не и приличам на болна. Това ме радва и ме води на мисълта, че болестта е в ума на човека – щом си мислим продължително време за нея, тя идва. Е, щом можем “да си я извикаме”, защо да не можем да я премахнем! Благодаря ви за помощта! Бъдете здрави1

  5. Аз изпълнявах и трите упражнения. Благодарна съм на конкурса,защото преди съм се занимавала с йога (медитация и концентрация над тялото и мислите). Бях забравила колко по-различно се чувства човек,когато отдели поне малко време на себе си. Искам да посъветвам всички да се насочват по-често към такъв вид упражнения. Още в началото ще усетят,че могат да живеят в по-здраво и жизнено тяло! Самооценката им ще се повиши,и със силата на мисълта може би ще могат да сбъднат много свои желания!

  6. Попаднах на играта ви в момент, в който бях на ръба…изключително изнервена, изключително пренапрегната, изключително слаба психически, изключително подтисната и лабилна и в същото време избухлива на моменти. Казах си стига, ще опитам!!! Избрах да правя първото упражнение. Не казах на никой от семейството и обкръжението ми. Изпълнявах го, кагато детето е на детска градина, а съпругът на работа.
    Предиобед, време за уединение и опит за разпускане и овладяване на напрегната ситуация в главата, съзнанието и мислите ми. Първият ден се опитах да изпълня всички или почти всички указания, но все нещо не ми даваше мира, не можех да се отпусна, да се съсредоточа, на моменти да си призная ми ставаше странно, смешно…бореха се едни смесени чувства. Но постепенно успях да преодолея скептицизма си и започнах да чувствам положителната промяна върху организмът си. Сядах на пода върху възглавница, затварях очи, започвах плавно да се олюлявам, дишах дълбоко…виждах със затворени очи как въздухът ми влиза и излиза плавно през устата…първите дни беше сив, тъмен на цвят, с течение на времето цветът на въздухът ставаше все по- светъл и цветен. Докато правех упражненията със затворени очи си представях най- различни гледки- слънчева поляна обрасла с уханни цветя, величествен водопад, прекрасно море,градина пълна с вкусни плодни дръвчета, самотен тропически остров…стараех се да съм в пълен покой със себе си, с мислите си, с чувствата си. Понякога си пусках и релаксираща музика, която още повече подсилваше действието на моят експеримент.
    Признавам си, че при мен имаше изключително ползотворно действие това упражнение. Дори околните го забелязват. Станах по- спокойна, изглеждам по- свежа, заредена съм с много положителна енергия, започнах да гледам по- цветно на живота, налагам си да не съм толкова избухлива и прибързана в действията и реакциите си спрямо околните. Искам да ви благодаря изключително много за предоставената възможност да се включа в играта, която ми донесе много положителна енергия и беше едно незабравимо преживяване в моя живот…Ще продължавам да релаксирам и ще се опитам да направя живота си по- красив!!!

  7. Аз избрах да наблюдавам мислите и чувствата си. Като по поръчка ми дойде на гости личност, която ме дразни до степен да не мога да я понасям. Но, мислейки си кое е добро за мен, преодолях себе си, казах много тактично някои неща, които все не смеех да изрека, дадох да се разбере, че и аз имам право на мнение, че не може да ме поставят в неравностойно положение. Имам си достойнство, и никой няма право да го поругава. Бях тактична, стараейки се да не обиждам. Въпросите, които сметнах,че не е нужно да ме питат – просто ги подминах. Човек трябва да работи върху своите емоции, чувства, мисли – от теб зависи как ще се отнасят околните. Аз избрах да бъда позитивно настроен човек, да виждам само красивото разнообразие около мен, да виждам доброто у хората, стараейки се да променя нещата към добро. Вярвам, че доброто ще спаси света, и работя за това!

  8. Привет!
    Аз си избрах първото упражнение и честно да Ви кажа се почувствах лека като перце, без грижи и проблеми, все едно съм на някакво любимо спокойно място, люлея се в люлка, а около мен въздуха е много чист, природата е приказна и птичките и щурчетата пеят, около мен!

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×
×

Cart