Search
Филтрирай по...
Филтриране по тип съдържание
Продукти
Статии
Новини

Каква е разликата между дивите и изкуствено отглежданите рибиАко сравним свободно плуващите риби и изкуствено отгледаните риби, ще видим, че маслото от рибите, отгледани в развъдник, притежава много недостатъци, в сравнение с маслото от дивите риби. Изкуствено отгледаните риби са с повече мастна тъкан, но въпреки това съдържат по-малко използваеми омега-3 киселини. В басейните им се слагат антибиотици и много пестициди. Сьомгата, например, отгледана в аквариум, приема оцветители, без които месото й би имало обикновен сив цвят.

Ето някои от най-големите различия в хранителната стойност между дивите и изкуствено отгледаните риби:

  • съдържание на омега-6 мастни киселини – изследванията показват, че изкуствено отгледаните видове риба имат двойно по-голямо съдържание на омега-6 мастни киселини, в сравнение с дивите риби от същия вид.
  • съдържание на омега-3 мастни киселини – дивите видове имат по-високо съдържание на омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалителни свойства. Изкуствено отгледаните видове имат по-малко използваеми омега-3 мастни киселини. Това се дължи на факта, че омега-3 и омега-6 мастните киселини използват едни и същи ензими (елонгаза и дезатураза), за да се превърнат в биологично активни форми в тялото. В изкуствено отгледаните риби има по-високо съдържание на омега-6 мастни киселини в сравнение с омега-3. Затова омега-6 мастните киселини използват наличните ензими и се превръщат в активната си форма, която води до производството на възпалителни фактори. По този начин омега-3 мастните киселини не могат да се превърнат в своята активна форма, която има противовъзпалителни свойства.
  • съдържание на мазнини и протеини – изкуствено отгледаните видове имат 30-35% по-високо съдържание на мазнини, докато дивите видове имат с 20% по-високо съдържание на протеини.

Освен различията в хранителната стойност между дивите и изкуствено отгледаните видове риба, оказва се, че има и различия в натрупването на отровни вещества:

  • антибиотици и пестициди – нивото на паразити е сравнително ниско при свободно живеещите в моретата и океаните риби. За да бъдат предпазени от инфекции, изкуствено отгледаните риби биват „напомпани” с ваксини, антибиотици и пестициди.
  • токсични и канцерогенни вещества – две изследвания, едно в Британска Колумбия и едно във Великобритания, сочат, че изкуствено отгледаната сьомга натрупва повече полихлорирани бифенили (причиняващи рак) и токсични диоксини в сравнение с дивите видове.
  • пожаро-устойчиви съединения – използват се в обзавеждането и електрониката и забавят или спират горенето при пожар. Това са вещества, съдържащи полибромиран дифенилов етер – те разстройват ендокринната система и имат репродуктивна токсичност, предполага се, че причиняват дори рак. Изкуствено отгледаните риби натрупват такива вещества, тъй като те се съдържат в храната, която приемат. При изследване на кръв и мастна тъкан на хора от различни континенти се оказва, че при американците има 10 пъти по-голямо съдържание на полибромиран дифенилов етер в сравнение с европейците.
  • синтетичен пигмент за оцветяване на месото в розово – свободно плуващите риби абсорбират каротеноиди чрез консумацията на розов крил. Във фермите за риби розовият цвят се получава чрез добавянето на кантаксантин – вид синтетичен пигмент. Без тази добавка цветът на месото на изкуствено отгледаната сьомга е бледо сив.

Изкуствено отгледаните риби имат и сериозно влияние върху околната среда:

  • замърсяване на близкоразположената среда – огромното количество високопротеинови топчета, които консумират изкуствено отгледаните риби, причиняват огромни вреди. Хранителните остатъци се натрупват по морското дъно, там се появяват множество бактерии, които използват кислорода на ракообразните и други живеещи по дъното организми. Една голяма ферма за сьомга произвежда отпадъци колкото отпадъците в канализацията на 10-хиляден град.
  • замърсяване на хранителните вериги – сяросъдържащите лекарства и тетрациклините, които се използват в развъдниците за риба за борба с епидемиите, както и оранжевата боя кантаксантин, попадат в океана и неминуемо влизат в кръговрата на веществата и в нашата храна.
  • опасност от изчезване на дивите видове – пестицидите в храната на изкуствено отгледаните риби и токсичния меден сулфат, който предотвратява натрупването на водорасли по мрежите на фермите за риби, се натрупват по морското дъно. Употребата на антибиотици води до появата на резистентни видове, които заразяват не само изкуствено отглежданите риби, но и преминаващите наблизо диви видове.
  • нарушаване на равновесието в екосистемите – за да достигнат подходящ за супермаркета размер, изкуствено отгледаните видове сьомга трябва да бъдат хранени с други видове риба (тъй като те са хищници) за период от 2-3 години. Необходими са 3 до 4 килограма сардини, скумрия, херинга, аншоа и други видове за производството на 1 килограм сьомга.
  • фермите за сьомга убиват дивите видове сьомга – в естествени условия възрастните риби са разположени много далеч от мигриращите към морето малки рибки. При фермите за риби възрастните риби се оказват на миграционния път на малките рибки, което произвежда облак от морски въшки, през който малките рибки трябва да преминат. Достатъчно е наличието само на 1 или 2 морски въшки, за да убият една малка рибка.
  • промяна на генетичния код – голям брой отгледани във ферми риби излизат на свобода в океана (образуване на дупки в мрежите, бури, др.). По този начин те се борят за храна и пространство с дивите видове. Отделно те се кръстосват с тях и това може да доведе до промяна на гените на съответния вид. В последните години се говори за наличието на генни модификации при някои видове риби, което може да се окаже още по-сериозна заплаха за запазване на генетичния код на видовете.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×
×

Cart