Протеините – най-важното, което всеки трябва да знае за тях (втора част) - Revita.bg

Протеините – най-важното, което всеки трябва да знае за тях (втора част)

Функционална роля на протеините:

Освен изключително важната структурна функция на протеините, не по-малко важна и от съществено значение е тяхната функционална роля в организма. Всъщност, на практика няма биологичен процес, който да протича без участието на функционални аминокиселини, пептиди или протеини със сложна вторична, третична или четвъртична структура (това са различни нива на организация на протеините в пространството; първичната структура представлява самата подредбата на аминокиселините в определена последователност).

Нека накратко разгледаме протеините във функционален аспект – основните функции могат да се групират по-общо така:

Транспортна – пример за транспортен протеин е хемоглобина, който свързва кислорода от белия дроб и го пренася до тъканите. Той е със сложна пространствена структура, но редица други по-малки протеини участват в различни транспортни процеси – най-често през мембраната, която обгражда клетките.

Каталитична – редица протеин са мощни природни катализатори, като в биологичните системи те се наричат ензими. До момента са известни над 4000 реакции, които протичат с участието на ензими. Един пример за ролята на ензимите са храносмилателните ензими, които дори могат да се намерят като препарат в аптеките. Тези ензими катализират процеса на разграждане на хранителните вещества до по-малки и усвоими компоненти;

Регулаторна – понякога живите системи са двойно и тройно подсигурени и един важен участник в подсигуряването на биологичните процеси са протеините, които регулират дейността на други протеини – най-вече ензими, но и участват например в регулацията на киселинността на телесните течности. Така се гарантира фин контрол на клетъчните процеси в интерес на здравето на организма като цяло.

Защитна – по отношение на защитата, протеините са основни „стражи“ на клетките и организма. Различават се три типа защитни протеини според типа защита, в която участват – физическа защита (например кератина в космите); химическа защита – предпазва тялото от действието на токсините (такива са например чернодробните ензими); имунна защита (например антителата, без които е немислим здравия имунитет).

Сигнална – в състава на сложни биологични молекули като хормони, цитокини, растежни фактори, протеините участват в т.нар. междуклетъчна и междутъканна комуникация, т.е. те са един вид своеобразни вестоносци. Пример в това отношение е хормонът инсулин, който играе централна роля в модулацията на метаболизма.

Сензорна (рецепторна) – освен, че са посредници в комуникационните процеси, част от протеините играят роля като молекули, които разпознават определен тип сигнал. Най-често в клетъчните мембрани има вградени такива протеинови сензори, които разчитат молекулните сигнали, постъпили от околната среда или от други клетки и органи (например хормони).

Двигателна – всяко едно движение вътре в клетките, органите, а и на тялото като цяло посредством мускулите се осъществява от двигателни протеини. Например в мускулите такъв е миозинът, благодарение на съкращението на който става възможно свиването на скелетната мускулатура и придвижването на тялото в пространството.

Резервна и енергийна – по принцип човешкият организъм не натрупва протеини в резерв, поради което е необходимо да се доставят ежедневно. Все пак те могат за бъдат използвани като основен енергиен източник, когато не постъпват достатъчно въглехидрати или въглехидратните запаси са изчерпани (например при дълго гладуване). Това състояние обаче е потенциално опасно, тъй като всички мускули подлежат на разграждане, което не е желателно. Като примери за резервни протеини могат да се посочат овоалбумина в яйцата и казеина в млякото.

Хранителен прием на протеини:

И така, след като се вижда огромното значение на протеините за поддържането на функционалността, растежа и обновлението на организма, съвсем естествено изниква въпросът какъв да е приемът на протеин, така че всички тези функции да протичат обичайно, което да ни гарантира оптимално здраве.

Еднозначен отговор на този въпрос все още няма. От една страна, протеиновите нужди са твърде специфични за всеки един човек. Най-общо те зависят от пола, възрастта, физическото натоварване, наличието на хронични или остри заболявания, предразположеност към заболявания, телесна конструкция, особености на метаболизма и редица други. От друга страна, сред учените диетолози няма общоприети схеми, следването на които да гарантират универсално добро количество протеин за всекиго. Разбира се, съществуват общоприети документи с насоки от водещите здравни национални и международни институции, където са разписани правила, отнасящи се до препоръчителните количества прием на хранителни вещества, в това число и протеини. Те са твърде общи обаче и най-правилният избор по отношение на избора на хранителен план остава консултацията с диетолог. Например, в резултат на редица проучвания е установено, че абсолютно минималното количество протеин, което е необходимо на дневна база е 0,6 грама на килограм телесно тегло (за един 80 кг човек това прави 48 грама протеин дневно, съдържащи се приблизително в около 250 грама месо). Максималният безопасен дълготраен прием е фиксиран на 3,5 грама на килограм телесно тегло за ден. Вижда се, че границата е доста широка, а що се касае за протеина, то индивидуалните нужди трябва да бъдат точно пресметнати. Своеволното приемане на която и да е стойност в този диапазон не гарантира пълноценно хранене, факт, който за съжаление е малко известен. Приемът на протеини може да бъде още на база и процент от дневния калориен прием, което често е удачно при спазването на определен хранителен  режим с оглед постигането на дадена цел – отслабване, покачване на мускулна маса и други.

Хубаво е да се знае, че както недостигът на протеин в ежедневното меню, така и излишъкът му могат да се отразят неблагоприятно на здравето. Така например, ако консумацията превишава значително способността на тялото да преработва протеините, могат да започнат функционални смущения в работата на бъбреците и черния дроб, което в дългосрочен мащаб може да има редица негативни ефекти върху здравето. Причината за това е, че един от отпадните продукти на белтъчната обмяна е амонякът, който ако не се изхвърли от организма, започва да действа като клетъчна отрова. В това отношение трябва задължително да се съобрази дневния прием на вода и течности, така че да се осигури ефективна естествена детоксификация и приемът на протеини да има само положителен ефект.

Освен на дневна база, съществуват редица спорове и по отношение на количеството протеини, което може да бъде усвоено за едно хранене. За момента е възприето в диететиката количество в диапазона 30-50 грама на хранене (като при специални диетични режими за кратък период от време това количество може и да е повече – но пак трябва да става под наблюдението на диетолог). Когато пък са налице сериозни нарушения в бъбречната функция това количество следва да е значително по-малко.

Свойства на протеините като храна:

Разбира се, когато се говори за количество протеин за ден, хранене или за килограм телесно тегло трябва да се има предвид и факта, че не всички протеини се метаболизират по един и същи начин, т.е. усвояването им е различно. Някои от показателите, които диетолозите съблюдават, са скорост на усвояване на протеините, степен на усвояване, количество усвоени аминокиселини за един час от определена храна, ефекта върху инсулина (да, някои протеини, противно на широко разпространеното мнение, че само захарите оказват влияние върху инсулина, имат изразен инсулиногенен ефект), термичен ефект, чувството за ситост, което се изпитва и редица други.

В тази връзка, всички високопротеинови диети, а и вегетарианството като начин на живот, следва да бъдат обсъдени със специалист по хранене, тъй като, както се вижда, протеините притежават редица характеристики, които допринасят всяка в определена степен за нормалното функциониране и общото здраве.

Първа част може да прочетете тук

Протеините – най-важното, което всеки трябва да знае за тях (втора част), 10.0 out of 10 based on 1 rating

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

безплатна доставка
НАЙ-ЧЕТЕНИ СТАТИИ
Поликистозни яйчници
Витамин В8 срещу поликистозни яйчници – всичко, което трябва да знаете!
  Витамин В8 или инозитол е хранително вещество с изключително ефикасно въздействие в лечението на синдрома на поликистозните яйчници. Разберете как точно постига ефектите...
Пикочо-полови инфекции
Как жените да поддържат своето здраве във всеки етап от живота си?
    Жените през XXI век водят изключително динамичен начин на живот, в който стресът и лошата храна често заемат водещо място. Това според...
Антиоксидант кожа
Тайната на страхотната кожа без бръчки се нарича астаксантин!
    Предполагали ли сте някога, че едно от най-мощните противостареещи естествени вещества, може да се съдържа във водораслите? Това вещество се нарича астаксантин,...