Добавянето на ленено семе към храненето може да понижи инсулиновата резистентност при преддиабетно състояние и да спомогне за намаляване на риска от развитие на диабет тип 2, констатират нови данни от Америка и Канада.

Според изследователите, 79 милиона от американците са в преддиабетно състояние, като много от тях се класифицират като хора с наднормено тегло или със затлъстяване. Това ги поставя в 3 пъти по-висок риск от развитие на диабет тип 2, в сравнение с хората с нормално тегло.

Приемане на ниски дози ленено семе (13 гр. на ден) за 12 седмици се свързва със значително понижение на инсулиновата резистентност, оценена по хомеостатичния модел (HOMA-IR), при мъже с наднормено тегло или със затлъстяване и при жени в постменопауза, според резултати, публикувани в Nutrition Research.

Но не такива положителни въздействия се наблюдават при високи дози (26 гр. на ден), докладват изследователите от университета в Колорадо – Колорадо Спрингс, университета в Монтана и университета в Шербрук (Канада).

Изследванията показват, че лененото семе съдържа разтворими фибри и лигнани, за които е констатирано, че имат благоприятно въздействие при преддиабетно състояние или при диабет тип 2. Семената също така съдържат омега 3 алфа линоленова киселина. Не са наблюдавани промени във възпалителните маркери при когото и да е от изследваните пациенти, като така изследователите отхвърлят становището, че алфа линоленовата киселина е отговорна за положителното въздействие.

Подробности за изследването

Ръководени от Андреа Хътчинс, изследователите набират 25 мъже с наднормено тегло или със затлъстяване и жени в постменопауза в преддиабетно състояние за участие в тяхното кръстосано проучване на случаен принцип. Участниците приемали по 0, 13 или 26 гр. ленено семе в рамките на 12 седмици. Интервенцията била последвана от двуседмичен пречистващ период преди преминаване към друга интервенция.

Резултатите показват, че при групата, приемала ниски дози ленено семе (13 гр. на ден), се понижават глюкозата, инсулина и измерванията по хомеостатичния модел, но такива понижения не са отчетени при другите две групи.

Никакви значителни промени не били наблюдавани при нито една от групите по отношение на фруктозамина, високо чувствителен Среактивен протеин, адипонектин и високо чувствителен интерлевкин-6.

Хътчинс и нейните колеги не можели да обяснят защо само групата, приемала ниски дози, усетила подобрения, а тези, които приемали високи-не.

„Дълготрайното изследване трябва да включва измерване на HbA1c (маркер за дълготрайно присъствие на излишък на глюкоза в кръвта) в допълнение към фруктозамина като маркер за дълготраен гликемичен контрол”, казват те.

„В допълнение ние препоръчваме на участниците да следят за нивата на глюкозата преди и след хранене като използват глюкомер за по-добро ежедневно измерване на влиянието на приетото лененото семе върху концентрацията  на глюкозата”.

Вашият коментар

Close Menu
×

Cart