Search
Филтрирай по...
Филтриране по тип съдържание

Стрес и тревожност

 

 

Прекарвате ли твърде много време в излишно премисляне на случващото се с вас и около вас? Имате ли склонност да се безпокоите за щяло и нещяло, прехвърляйки различни сценарий кой от кой по-лош? Често ли сте тревожни и стресирани? Притеснявате ли се, когато ви предстои нещо ново и по-различно от обикновено?

 

Ако отговорът на всички тези въпроси е „Да”, ядосвате ли се на себе си заради това? Недейте, защото ново иследване доказа, че тревожността всъщност не е толкова лоша, колкото сме свикнали да мислим. Според авторите на мащабното проучване, склонността да се тревожим повече, е признак за по-висока интелигентност. Звучи странно, нали?

 

Д-р Адам Пъркинс, специалист по невробиология на личността към Кингс Колидж (Кралския колеж) в Лондон има обяснение за този феномен. Според него тревожната нагласа у човека е резултат от високите нива на спонтанна активност у онези части на междинния префронтален кортекс, които управляват съзнателното възприемане на предстоящата „заплаха”.

 

С други думи, „паникьосването”, дори когато не съществува реална заплаха, се дължи на свръх реакция от страна на амигдалата. Това означава, че поради специфични причини, свързани с функционирането на невроните, тревожните хора имат силно развито въображение, което действа като генератор на усещанията за предстояща опасност.

 

Д-р Пъркинс напомня за личности Кърт Кобейн, Исак Нютон, Винсент ван Гог, Чарлз Даврвин, Джон Ленън и още много други творци, известни с невротичните си, тревожни характери. „Гениалността е неразривно свързана с емоционалната болка и това е доказано дори научно от много други отдавна изследвания”, обяснява д-р Паркинс.

 

Оказва се, че тревожните хора са значително по-чвствителни, затова са и творческият двигател на света, създателите, които „виждат” потенциалните или настоящите проблеми и нередности преди всички останали.

 

Д-р Адам Пъркинс и екипът му са тествали доброволци с IQ тестове, при което резултатите на хората с тревожни разстройства били значително по-добри от резултатите, постигнати останалите, благодарение на специфичната активност на определени части на мозъка.

 

Д-р Джереми Коплан, професор по психиатрия в Държавния университет на Ню Йорк казва, че по-високите нива на тревожност често са крайно мъчителни. И дори човек да е наясно, че те са ирационални, много трудно би се преборил с тях. Вместо да го прави обаче, би могъл да ги приеме спокойно, като нормална част от себе си, благодарение на която притежава много по-силна чувствителност от обикновено. Именно чувствителността е определяща за интелекта и начина, по който се ориентираме в различни житейски ситуации. Това означава, че чувствителността от пречка, може да се превърне в ключ към успеха.

Специалистите съветват ако имате подобни проблеми, да погледнете на нещата от друг ъгъл. По-силната чувствителност от проблем, може да се превърне в двигател, който да ви тласка напред, а не към дъното, както сте свикнали да мислите.

 

 

 

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

×

Cart