Search
Филтрирай по...

Стрес

 

 

Мултитаскингът или желанието да правиш много неща наведнъж, упражнявайки перфектен контрол върху случващото се, е една от съвременните болести на новото време.

 

Много хора се гордеят с това, че са майстори на мултитаскинга, без да осъзнават, че тяхната хиперактивност нищо общо с продуктивността, а само с желанието им да изглеждат продуктивни – в собствените си очи и пред останалите.

 

Ако и вие от дълго време насам жонглирате с безброй задачи у дома и в службата, и рядко се забавлявате и релаксирате, то вие сте един опитен мултитаскър! Разберете повече за това поведение и какво всъщност стои зад него!

 

 

Човешкият мозък не е устроен мултифункционално.

 

Нашите мозъци са продуктивни само когато са концентрирани върху конкретна задача. Когато непрекъснато ги обстрелваме с информация, тяхната производителност намалява и се получава обратният ефект – ставаме по-малко продуктивни.

 

Д-р Ърл Милър – невролог и психиатър, е категоричен, че мозъкът се обърква, когато е затрупан с информация, защото това пречи на функциите му. „Постоянното превключване от една задача към друга и така до безкрай, може да изтощи мозъка до опасна крайност”, предупреждава д-р Милър.

 

Всеки път, след като успешно завършите задача – независимо дали изпращате и-мейл, пишете доклад или миете чиниите, получавате „порция” допамин като награда за свършеното. Мозъкът обича допамина, защото този важен невротрансмитер осигурява усещането за удоволствие. Най-често допамин се освобождава при секс, хранене, прием на наркотици и др.

 

Честият прилив на допамин е главната причина, която кара някои хора непрекъснато да бъдат ангажирани и да „отмятат” задача след задача.

 

 

Мултитаскингът понижава ефективността и качеството на свършената работа

 

Мултитаскингът пречи на организацията в мисленето и филтрирането на ненужната информация, и следователно – намалява качеството на труда. Скорошно проучване от Университета на Лондон доказа, че хората, при които непрестанната ангажираност се се превърнала в начин на живот, се справят много по-трудно с тестове за проверка на познавателните способности и емоционалната интелигентност. Изследователите установили, че мултитаскингът понижава стойностите на коефициента на интелигентност (IQ). Същият ефект предизвиква липсата на сън, предупреждават учените.

 

Мултитаскингът увеличава производството на кортизол

 

Кортизолът е хормон, който се отделя по време на стрес. Мултитаскингът предизвиква истински хаос и ви държи в постоянен подсъзнателен стрес. Тогава мозъкът непрекъснато преминава от състояния на превъзбуда до състояния на психическо изтощение.

 

Рискът е сериозен

 

Съвременните проучвания показват ясна и категорична връзка между мултитаскинга като начин на живот и когнитивните смущения, като слаба памет, прекомерна разсеяност и неспособност за концентрация, и др.

 

Проучване от Университета на Съсекс, при което с помощта на ЯМР били сканирани мозъците на участниците, установило че мултитаскингът уврежда предния сингулатен кортекс и амигдалата – онези части на мозъка, които отговарят за емоциите и контролирането им.

 

 

Какво се крие зад мултитаскинга?

 

Отговорът на този въпрос е много прост. Мултитаскингът много често е пряк резултат от комплекс за малоценност и липса на удоволствие от живота.

 

Хората, които се стремят непрекъснато да бъдат ангажирани със „сериозни” дейности, всъщност компенсират някаква липса. Когато са в ролята на „вечно заети”, те се чувстват много по-значими. Тези хора искат да „държат всичко под контрол”, което разбира се е невъзможно, но мултитаскингът им дава фалшивото усещане за това.

 

На базата на много свои изследвания по въпроса, д-р Ърл Милър стига до извода, че видните мултитаскъри никога не си „губят времето” със забавления и почивка. Те смятат, че забавленията са излишни, както и че винаги могат още…

 

„През уикенда или по време на отпуската си, мултитаскърите винаги заменят липсата на служебни ангажименти с някаква работа у дома. Според тях да се позабавляваш с приятели или да се отдадеш на любимото си хоби си в свободното си време, е безотговорно”, обяснява д-р Милър и допълва: „Подобен начин на мислене е изключително вреден за индивида. Необходимостта от постоянна ангажираност е отклонение от здравата психика, което с времето води буквално до пристрастяване. То дава фалшиво усещане за сигурност, както и престижна роля – нали разбирате – докато останалите губят времето си, мултитаскърът се занимава със смислени неща. Това измамно убеждение е провокирано от необходимостта да се чувстваш много по-значим от другите хора”, смята д-р Ърл Милър.

 

Изводът: мултитаскингът не е умение, което да допълните в автобиографията си. В мултитаскинга няма нищо хубаво и полезно. Така че, ако и вие сте тръгнали нататък, задължително спрете и сменете посоката докато не е станало късно!

 

 

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

×
×

Cart