Search
Филтрирай по...
Филтриране по тип съдържание
Продукти
Статии
Новини

Депресия

 

 

Хроничният стрес повишава производството на хормона кортизол и има негативно влияние върху редица мозъчни функции. В резултат се стига до различни нарушения в настроението и дори – психични проблеми.

 

Стресът е неизбежна част от съвременния живот и не винаги е задължително да е вреден. Дели се на два вида – остър и хроничен. Острият стрес е реакция тип „Бий се или бягай” и се поражда от непосредствена заплаха. След като заплахата е преминала, хормоните на стреса се връщат към нормалните си нива, без ефектът им върху тялото и ума да е дълготраен. Понякога острият стрес може дори да бъде полезен, тъй като насърчава производителността на мозъка. Хроничният стрес обаче, който съпътства живота на толкова много хора днес, е убиец на мозъка.

 

Хроничният стрес ни прави изключително уязвими по отношение на много заболявания и състояния – от рак до обикновена настинка… Непрестанно завишените нива на стресовите хормони ни разболяват не само физически, но и променят функционирането на мозъка, както и структурите на ДНК.

 

Опасността от кортизола. Преди да се говори за влиянието на стреса върху мозъка, е нужно да съберем повече информация за стресовите хормони. Епинефрин, известен също като адреналин, както и норепинефрин, представляват стресови хормони, синтезирани в моменти на крайна възбуда. Те ви помагат да действате и да реагирате бързо и адекватно при „аварийни” ситуации. В определена ситуация, те могат дори да спасят живота ви. Интензивното им действие в тялото утихва бързо, а ефектът им не е дългосрочен. Кортизолът обаче, може да работи на високи обороти през целия ден, което всъщност го прави доста опасен.

 

Излишъкът от кортизол води до редица здравословни проблеми, включително повишаване на теглото, остеопороза, проблеми с храносмилането, хормонален дисбаланс, рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет и др. Честите промени в настроението, проблемите със съня, липсата на внимание и концентрация, затрудненията при запаметяване на информацията… всичко това са признаци за завишен кортизол.

 

Представяме ви част от най-вредните ефекти на стреса върху ума!

 

1.Насърчава производството на свободни радикали, които убиват мозъчните клетки. Кортизолът увеличава производството на невротрансмитера глутамат, който от своя страна създава свободни радикали. Те са неприкрепени кислородни молекули, атакуващи мозъчните клетки по същия начин, както ръждата уврежда метала. Свободните радикали всъщност правят дупки в стените на мозъчните клетки, като ги карат да се спукват и да умират.

 

 

2.Отслабва паметта ви и ви кара да бъдете твърде емоционални. Неблагоприятните промени в паметта и концентрацията вероятно ще бъдат първите признаци на хроничен стрес, които ще забележите. Често забравяте къде сте оставили ключовете си, важни ангажименти и уговорки, имена, дати..? И/или сте прекалено емоционални, и лесно се разплаквате? Проучванията сочат, че когато човек е под влиянието на хроничния стрес, в мозъка се наблюдават електрически сигнали, свързани с отслабването на фактическите спомени. От друга страна, хроничният стрес влияе неблагоприятно и върху определени области в мозъка, които отговарят за контрола върху емоциите.

 

 

3.Създава порочен кръг от страх и безпокойство. Обяснението е логично. Стресът участва в разрастването на т. нар. амигдала – центъра на страха в мозъка. Дистресът („лошият” стрес) увеличава размера и броя на невронните връзки в тази част на мозъка, което води до още по-силно чувство на страх и тревожност.

 

 

4.Възпрепятства производството на нови мозъчни клетки. Всеки човек ежедневно губи от своите мозъчни клетки, но в случаите когато хроничен стрес липсва, се произвеждат нови такива.

 

Т. нар. мозъчен невротрофичен фактор( BDNF)  е специфичен протеин, свързан с процеса на образуване на нови мозъчни клетки и намаляване вредните ефекти, които стресът оказва върху мозъка. Но кортизолът има свойството да намалява синтеза на този протеин, в резултат от което образуването на нови мозъчни клетки също намалява. Недостатъчният синтез на BDNF е свързан с развитието на депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, деменция, болестта на Алцхаймер и дори шизофрения.

 

 

5.Изчерпва нивата на невротрансимитерите, които предпазват от депресия. Мозъчните клетки комуникират чрез специфични мозъчни химикали, известни като невротрансмитери, най-важните от които са серотонин и допамин. Ниските нива на серотонин и допамин, причиняват депресия и насърчават податливостта към различни зависимости.

 

 

Серотонинът, често наричан и „хормон на щастието”, има ключова роля в настроението, способността за учене, контрола върху апетита и съня. Установено е, че жени с ниски нива на серотонин са склонни към депресия, тревожност и преяждане. Мъжете с ниски нива на серотонин, пък са склонни към алкохолизъм и развитие на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, и др.

 

Допаминът, който някои наричат „молекула на мотивацията” е основна част от системата за възнаграждение и удоволствие в мозъка. Недостигът на допамин ви кара да бъдете немотивирани, сънливи, депресирани, разфокусирани и т.н. Хората с ниско съдържание на този мозъчен химикал често изпитват глад към кофеин, захар, алкохол и др., чрез които тялото им се опитва да повиши допаминовите нива.

 

Знаете ли, че… Интересен факт е, че депресията, свързана с недотиг на серотонин обикновено е придружена от тревожност и раздразнителност. Депресията, базирана на недостиг на допамин, се проявява като летаргия и почти пълна липса на удоволствие от живота.

 

 

6.Увеличава риска от намаляване стабилността на психиката. Главната причина за по-разпространените психични заболявания все още не е изяснена напълно. Последни изследвания в тази област обаче, са открили големи разлики между мозъците на хората със стресови разстройства и онези, които нямат такива. Стресът предразполага към едни от най-широко разпространените психо-емоционални проблеми днес, включително тревожност и панически разстройства, депресии, посттравматични стресви разстройства, биполярно разстройство, наркомания, алкохолизъм и др.

 

 

7.Прави ви по-глупави. Прекомерното производство на кортизол в дългосрочен план, причинява намаляване размера на мозъка и затруднява образуването на нови неврони в хипокампуса – онази част в мозъка, която отговаря за съхраняването на спомените. Стресът също така води до свиване на префронталния кортекс, което има отрицаелно влияние върху вземането на решения, работната памет и контрола върху импулсивното поведение.

 

 

8.Прави мозъка податлив на токсини. Човешкият мозък е силно чувствителен спрямо токсини от всякакъв вид. Т. нар. кръвно-мозъчна бариера, захранва мозъка с полезни вешества и в същото време играе ролята на филтър, който го предпазва от вредните такива. Стресът прави кръвно-мозъчната бариера по-пропусклива, което позволява проникването на патогени като тежки метали, химикали и други токсини в мозъка.

 

 

 

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×
×

Cart