Search
Филтрирай по...

Мозък

 

 

Най-опростено казано, когнитивността означава познание (да знаеш), докато паметта е да знаеш какво знаеш. Когнитивната функция е дефинирана като интелектуален процес, посредством който някой добива познание, възприема и схваща мисли и идеи. То обхваща качеството на знанието, което от своя страна включва всички аспекти на възприятието  – разпознаване, възприемане, наблюдение, обмисляне, запаметяване и формиране на представа. Паметта е способността информацията да се натрупва, поддържа и използва.

 

Нормалните процеси на остаряването на човешкия организъм са свързани с постепенното отслабване и на когнитивните (мозъчните) функции. Това причинява загуба на способността за складиране и обработка на информация, проблеми с краткосрочната памет, затруднено възприемане на нова информация. Много неврологични заболявания са директно свързани с напредването на възрастта и могат да станат причина за загуба на паметта и когнитивните функции. Най-социално известните такива заболявания са болестта на Алцхаймер и тази на Паркинсон.

 

Възрастта не може да ви попречи да поддържате мозъка си в добро състояние! Хората рядко се замислят, че всъщност могат да си помогнат много за подобряването на паметта и когнитивните функции и сами, посредством някои дребни промени в начина на живот, каквито са здравословното хранене, практикуването на елементарния упражнения за добра памет, физическата активност и ограничаването на стресовите фактори. Широко разпространена заблуда е, че отслабването и загубата на паметта са неизбежни с напредването на възрастта. Многобройни са факторите които могат да засегнат способността за възприемане, складиране и анализ на информацията – от една страна генетични, а от друга – свързани с различни заболявания, прием на различни упойващи и наркотични вещества, общо здравословно състояние и т.н. И докато наистина е вярно, че с остаряването у много хора постепенно  намалява способността за запомняне, загубата на памет в никакъв случай не е неизбежна. Най-важните условия мозъкът да се запази в добра кондиция и в третата възраст са редовните упражнения и здравословната диета с изобилие от риба и пресни плодове и зеленчуци. Физическата активност подобрява кръвообращението, включително и към мозъка, като по този начин го поддържа  в добра кондиция. Ако и ежедневната диета осигурява най-доброто „гориво“ за неговата дейност, условията стават още по-добри. За съжаление, с напредването на възрастта повечето хора започват да водят все по-заседнал начин на живот. Затова възлагането на повече работа на тялото и на мозъка в тези години е от изключителна важност.

 

Антиоксидантите предпазват мозъка! С остаряването, мозъкът става по-податлив на възпалителни и оксидативни процеси, което позволява на свободните радикали да нанасят увреждания на клетките му. Натрупването на ефектите от въздействието на тези радикали повлиява негативно на когнитивните функции. Именно в резултат на това може да се стигне до загуба на паметта. За да намали риска от влошаване на когнитивната функция, всеки човек трябва да предприеме навременно съответните мерки, свързани с подобряване на начина на живот и придобиването на полезни навици. Храните и хранителните добавки, богати на антиоксиданти осигуряват на организма мощни съставки, които са мощни антиоксиданти. Диетата трябва да включва на първо място честа консумация на риба от студеноводните морета – предимно сьомга и риба тон, както и изобилие от пресни плодове и зеленчуци.

 

В здравословната диета задължително трябва да са сведени до минимум наситените мазнини и трансмазнините! Доказано че те влошават когнитивното здраве. Напоследък все повече се обръща внимание на връзката между сърдечно-съдовите показатели  (артериално налягане, кръвна захар, индекс на телесното тегло, нива на холестерола, С-реактивен протеин). Едно изследване от началото на века, проведено във Финландия, довежда до изработването на много интересна скала, която, както твърдят авторите му, може да предвиди развитието на деменция в следващите двадесет години. Включени са въпроси, касаещи основни фактори свързани с когнитивното здраве – липса на физическа активност, тютюнопушене, наднормено тегло, високо кръвно налягане, висок холестерол  др. Според специалистите, контролирането именно на тези, както и на  редица други фактори е абсолютно  задължително.

 

В друго проучване от 2008 г., учени от медицинския факултет на Университета в Южна Каролина свързват загубата на паметта със системната употреба на храни, богати на холестерол и наситени мазнини. При опити проведени върху гризачи, те откриват че богатото на холестерол и наситени мазнини меню води до нарушения на работната памет. Появата на такова смущение се свързва най-често с възпалителни процеси в мозъка, които пък от своя страна нерядко са последствие именно от нездравословно хранене. Специалистите твърдят, че честия прием на животински мазнини също може да окаже негативно влияние на когнитивните функции. Обратно – преобладават ли пресните плодове и зеленчуци, зърнените храни и рибата, рискът от деменция значително намалява.

 

Трансмазнините са по-вредни за нивата на холестерола отколкото наситените мазнини, тъй като те покачват значително нивата на т.нар. лош холестерол (LDL) и понижават тези на добрия (HDL). Те са и причина за възникването на възпалителни процеси, свръхактивност на имунната система, сърдечни проблеми, удари, диабет  и други хронични заболявания. Дори малки количества трансмазнини, приемани редовно, мога да причинят сериозни здравословни проблеми.

 

Кръвната захар да се поддържа в баланс! Мозъкът е човешкият орган, който е най-чувствителен на промените в нивата на кръвната захар. По-ниски стойности от нормалните водят до чувство на умора, обърканост, раздразнение и агресия. Наднормените нива пък могат да доведат до припадък и загуба на съзнание. Хората в чието меню има твърде много рафинирана захар, често страдат от дефицит на основни витамини и минерали в организма, чревна дисбактериоза, глюкозен интолеранс – все състояния, които могат да повлияят негативно мозъчните функции. Преработените храни, както и тези от типа фастфууд, са пълни с добавена захар. Тя рязко покачва нивата на глюкоза в кръвта, което в краткосрочен аспект е причина за общ дискомфорт, а в дългосрочен – за трайни увреждания, водещи и до влошаване на мозъчната дейност.

 

Атеросклерозата причинява намаляване на кръвния поток към мозъка и увеличава риска от мозъчен удар. Намаленият приток на кръв причинява и преждевременна смърт на множество мозъчни клетки, което неминуемо води  до отслабване на мозъчните функции. Специалистите са установили, че в тези случаи жизнено важни са витамините от групата В-комплекс, и най-вече ниацин и фолиева киселина. Спокойно може да се твърди, че техния редовен прием е задължителен за хората в третата възраст. Същевременно, скорошно изследване на учени от Калифорнийския Университет твърди, че не е задължително отслабването на мозъчната дейност да върви ръка за ръка с остаряването. Според тях, то е почти неизбежно само при хората с атеросклероза и диабет. И въпреки че вероятността за развитие на деменция се увеличава с напредването на възрастта, болестта на Алцхаймер например не може да се счита за нормален процес, свързан с остаряването. Тя може да засегне и хора около 40-годишна възраст. Медицинска статистика в Съединените Щати сочи че там има около половин милион души, засегнати от деменцияв разцвета на силите си. Същите прецеденти има и с болестта на Алцхаймер – известни са редица случаи, когато тя се появява много по-рано от установената като средна за това заболяване възраст. За съжаление, то все още е нелечимо, но това не означава че не се влияе от профилактика. Много хора подценяват превантивните мерки в младостта си и в зряла възраст, което води до влошаване на качеството на живота им след като прехвърлят шестото си десетилетие.

 

Когато учим нови неща, мозъкът се променя! Друг мит за мозъка е, че той не може да произвежда нови неврони , а с напредване на възрастта броят им само намалява. В действителност, нови неврони може да произвежда дори мозъка на възрастен човек. Процесът се нарича неврогенеза. Учените се консолидират около мнението, че все пак тя възниква само в хипокампуса и обонятелната луковица. Независимо от растежа и смъртта на невроните, мозъчните функции и възможности могат да бъдат развивани през целия живот, тъйкато различните умствени процеси зьависят не само от количеството мозъчни клетки, но и от броя и честотата на връзките, осъществявани между невроните. Когато учим нови неща, мозъкът се променя – този феномен е познат под названието мозъчна пластичност. Учените са установили че синапсите (връзките между невроните) и кръвните клетки които ги поддържат нарастват и увеличават броя си при постоянна мозъчна активност. Бебешките мозъци например правят синапсови връзки с невероятно темпо през първите десет месеца след раждането, но мозъкът може да се развива и да прави нови връзки през целия живот. Ако невроните се увредят или умрат, те не могат да се възстановят. Връзките между тях обаче – синапсите – имат тази способност. Това дава и обяснение на факта защо често хората постепенно възстановяват възможностите си за говор, движение и др., след прекаран мозъчен инсулт.

Има много начини да се погрижим за един от най-важните органи в тялото. Изборът на правилните храни със сигурност оптимизира работата на мозъка. Нужно е обаче да се внася повече научна и конкретна информация във връзка със заблудите че мозъкът няма свойствата да се възстановява и регенерира, и свързаната с тях общоразпространена представа, че деменцията и сенилността  са едва ли не нормални състояния, неизбежно настъпващи с напредването на възрастта. Индивидуалният самоконтрол, що се отнася до ежедневните навици и избора на хранителен режим и подходящи добавки, могат да бъдат от голяма полза за всеки един човек. Никога не е рано да се започне профилактика. А става ли дума за мозъка –  колкото по-рано, толкова по-добре!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

×
×

Cart