Search
Филтрирай по...
Филтриране по тип съдържание

Щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза е описана в европейската медицина още през XVI век от Андреас Везалий, но данни за устройството и предполагаемите ѝ функции се срещат и в работите на Леонардо да Винчи. Латинското ѝ наименование – glandula thyreoidea, е дадено през 1656 г. от английския лекар Thomas Whorton и произлиза от гръцките думи thyr  – щит, и eidos–подобие; то отразява формата на хрущялите в ларинкса, обграждащи жлезата.

Физиологични ендокринни системи на щитовидната жлеза. Първата и анатомично по-голяма част синтезира двата основни щитовидни хормона – тироксин (T4) и трийодтиронин (T3), които имат в молекулата си 4 и 3 йодни атома.  T4 има по-дълъг полуживот от T3 и е носител на 1/3  до  ¼  от неговата активност, като в прицелните си клетки T4 се превръща в T3 под действието на дейодиназите (манган – и селен-съдържащи ензими), т.е Т4 е прохормон на Т3.

Роля на щитовидните хормони.

-Важни са за базовия метаболизъм на липидите, протеините и въглехидратите, засилват протеиновия синтез.

-Регулират нарастването на костите и съзряването на нервната тъкан.

-Стимулират разграждането на мазнините и понижаването на холестероловите нива.

-Усилват и учестяват сърдечния ритъм, увеличават кислородната консумация и термогенезата.

-Участват в половите функции, регулацията на съня и на мисловните процеси. Механизмите, по които това се осъществява, са геномни и не-геномни и включват голям брой сигнални системи – цикличен аденозин монофосфат, фосфокинази, митохондриални ензими и др.

Втората система отговаря за биосинтеза на пептидния хормон калцитонин – важен хормон, участващ в хомеостазата на калция. Процесът се извършва в невроендокринните парафоликулярни клетки, наричани още С-клетки. Калцитонинът се синтезира в отговор на високите калциеви нива в кръвта и забавя разграждането на костна тъкан, като включва калция в нова такава и укрепва здравината на скелета.

Щитовидната жлеза тежи около 10-20 gr, като у мъжете размерът ѝ е малко по-голям. През последните един-два века размерът й леко се е смалил  спрямо предходните времена, главно поради масовата достъпност на елемента йод (предимно чрез йодиране на готварската сол). У здрави хора жлезата произвежда около 80-100 mcg T4 и само 25-30 mcg T4. (1)

Видове нарушения в дейността на щитовидната жлеза. Те са две групи – хипертиреоидизъм (повишена активност) и хипотиреоидизъм (понижена активност). Причините за хиперфункцията са автоимунното състояние Базедова болест (англ. Graves`disease), причинено от засилване синтеза на TSH-рецепторните антитела в хода на хуморална реакция на Тh-2 лимфоцитите, попаднали в жлезата; токсична нодуларна аденома („възли“);  тумори на хипофизата и друга външна патология. Хипофункцията се свързва най-често с тиреоидита на Хашимото (автоимунно нарушение с клетъчна реакция от страна на Th-1 лимфоцитите), йоддефицитни състояния, висок прием на струмигенни храни и лекарства, и др. Специфичните заболявания на щитовидната жлеза изискват различни подходи на лечение, които се определят от специалиста ендокринолог.

Субклиничен хипотиреоидизъм – развива се асимптоматично или с минимална тиреоидна недостатъчност. С най-голямо значение за общата популация е състоянието субклиничен хипотиреоидизъм (СХТ), което засяга между 4 и 20% от населението в средно- и високоразвитите в индустриален план страни. У нас тези стойности са изчислени на 7.5% у жените и 2.8% у мъжете (2), като съществуват несъмнено голям брой недиагностицирани случаи. У болните от захарен диабет тип 1 честотата е повишена, а при бременните жени тя е 2%.

Причините за заболяването са: 1) автоимунни; 2) предшестващ  хипертиреоидизъм, лекуван с тиреостатици или радиойод ; 3) вродени дефекти; 4) йоден ендемизъм или струмигенни храни и лекарства (големи количества ягоди, соя, спанак, кръстоцветни зеленчуци; амиодарон, сулфонамиди, карбамазепин, литий и др.)

При субклиничен хипотиреоидизъм обикновено T3 и T4 са в норма, а нивата на TSH са между 4.1 и 10.00 mU/l. В 80% от случаите се образуват антитела срещу щитовидната жлеза. Откриването му е трудно и зависи от уменията на лекаря. Когато СХТ стане симптоматичен, се развиват депресия, умора, хиперлипидемия, гуша, наддаване на тегло и констипация, брадикардия, менорагия у жените и непоносимост към студ („зиморничавост“). Косата става груба, гласът – дрезгав, появяват се и нарушения в слуха. Насочващ симптом е и общата тревожност на пациента.

Последиците на нелекувания субклиничен хипотиреоидизъм  са хиперхолестеролемия, атеросклероза, сърдечна недостатъчност, желязодефицитна анемия, мускулна дисфункция и депресивни състояния.  Основната лекарствена терапия се състои от препарати на щитовидните хормони, но самостоятелно рядко дават задоволителен резултат.

Thyro Vantage HT™ /Тироидна подкрепа/  – 100% натурална формула за профилактика и терапия на субклиничен хипотиреоидизъм. Thyro Vantage HT™ е един от топ продуктите на канадската компания Natural Factors в подкрепа на щитовидната жлеза. Комбинира селен, Л-тирозин, екстракти от специални билки и други естествени съставки, важни за поддържане на нормалната щитовидна функция.

Състав и свойства на Thyro Vantage HT™ /Тироидна подкрепа/ 

1.L-Тирозин. Една от 20-те протеиногенни аминокиселини, природен прекурсор на T3 и T4 и важен метаболит в биосинтеза на допамина, адреналина и норадреналина. Под действието на димерния протеин тироглобулин в щитовидната жлеза, тя се йодира до 3,5-дийодотирозин, от който се образуват Т3 и Т4. Организмът има синтетазен механизъм за нея, но редица причини могат да го нарушат, сред които стресът и метаболитният дисбаланс. Тирозинът е необходим за синтеза на коензим Q10, който има важна енергийна функция в митохондриите и обезпечава клетките с енергия за метаболизма. Въпреки че хипотиреоидизмът много рядко се дължи на недостиг на тирозин, добавянето му към диетата ускорява процесите на възстановяване на тиреоидната функция.

2.Екстракт от корените на Ашваганда. Стандартизиран е до 1.5% витанолиди (75 mg). Това растение, наричано още индийски жен-шен се цени от хилядолетия в традиционната лечебна система на Аюрведа като Расаяна (подмладител) поради своите антиоксидантни, адаптогенни, термогенни и афродизиачни свойства. В състава на корените влизат алкалоидите изопелетиерин, анаферин, анахигрин и кузеохигрин, стероидни лактони (витанолиди и витаферини), ацилстерилглюкозиди (глюковитанолиди – ситоиндозиди VII, VIII, IX и X) и сапонини. Този фитокомплекс увеличава нивата на T4 и понижава тези на TSH – хормоналният маркер за хипотиреоидизъм. Благодарение на ноотропното си действие, витанолидите и глюковитанолидите потискат общия стрес на ниво фронтален кортекс и хипокампус. Те увеличават нивата на ацетилхолина в тези структури чрез засилване активността на ензима холинацетил трансфераза и чрез пряко свързване с m-холинорецепторите. Тези свойства потвърждават описаното в Аюрведа свойство медхарасаян (стимулатор на заучаването и паметта).

В хода на рандомизирано клинично проучване върху когнитивните способности на пациенти с биполярно разстройство, чиито показатели на щитовидната функция също са били проследявани, е потвърдено нормализиращото действие на Ашваганда върху TSH (понижение до нормалните стойности) и T4 (увеличение с 5-20%) у субектите с нарушения в тиреоидните функции (4).

3.Смола от гугул. Стандартизиран е до 2.5% гугулстерон. Използвана е от древността в Аюрведа и други традиционни азиатски лечебни системи срещу затлъстяване и нарушения в липидната обмяна. Добива се от кората и клоните на дървото гугул, виреещо в Индия, Бангладеш и Пакистан, чрез механично нараняване и събиране на изтичащия ексудат.  Жълтеникаво-кафявата смола съдържа 1% етерично масло, богато на монотерпеноиди (мирцен, димирцен, евгенол, лимонен, терпинеол и др.); сесквитерпени (кадинен),  дитерпени (алфа-камфорен, цембрен, мукулол), гугултетроли, тритерпеноиди (от полиподанов тип), лигнани, флавоноиди, захари и др. (5) Стероидната фракция (гугулстероли) има най-голямо значение за функцията на щитовидната жлеза и екстрактът е станзартизиран именно върху нея. Установено е, че Z-гугулстеронът увеличава степента на усвояване на йода от щитовидната жлеза, засилва активността на тиреоидните ензими пероксидаза и протеаза, и същевременно увеличава кислородната консумация в черния дроб и мускулите (6). Гугулстеролите имат още антиоксидантни, хиполипидемични, хипохолестеролемични и хипогликемични свойства. Понижават стероидната продукция в черния дроб, която довежда до натрупване на LDL-холестерол и засилват екскрецията му. Нови изследвания показват, че гугулстеронът потиска ядрения фарнезоид Х-рецептор, регулиращ холестероловия метаболизъм в черния дроб, докато цембреноидите понижават степента на активиране на човешките панкреатични IB фосфолипази А2, контролиращи чревната абсорбция на мазнините и холестерола. Контролът върху обмяната на мазнините е важен фактор при хипофункциите на щитовидната жлеза, поради което гугулстероните са обект на непрекъснати изследвания в областта!

4.D-Пантотенова киселина (Калциев D-пантотенат). Подобрява утилизирането на енергия от клетките, бидейки  част от молекулата на коензим А (CoA) – кофактор на около 4% от всички ензими на човека, необходим за биосинтеза и метаболизма на протеини, мазнини, въглехидрати, ацетилхолин и холестерол у всички органи. CoA увеличава способността на надбъбречната жлеза да секретира хормоните, необходими за справяне с хроничния стрес (кортизол и кортикостерон), както и да реагира на адренокортикотропния хормон (АКТХ). Подобрената адаптивност към стрес е важна за съхраняване функционалността на щитовидната жлеза, която би изпаднала бързо в хипофункция поради засилената необходимост от синтеза на катехоламини (адреналин, норадреналин и допамин) по време на хроничен стрес.

5.Мед (Меден глюконат). При субклиничния и особено при клинично изявения хипотиреоидизъм обикновено се наблюдава относителен дефицит на мед. Медта има важно значение за щитовидната жлеза по няколко причини. Първо, стимулирането на жлезата чрез хормонотерапия, фитопрепарати или цинкови продукти изчерпва запасите на организма от мед, която е кофактор на важния детоксикационен ензим супероксид дисмутаза. Медта пряко стимулира дейността на щитовидната жлеза, подобрява абсорбцията на йода и предпазва тъканите от излишно високите нива на Т4.

6.Манган (Манганов цитрат). Този микролемент е важен кофактор на чернодробния ензим йодотиронин дейодиназа, отговорен за превръщането на Т4 в биохимично активния трийодотиронин (T3). Адекватното му набавяне е важно за стимулиране на обмяната и избягване на метаболитните ефекти от хипофункцията на щитовидната жлеза (7).

7.Йод (Калиев йодид). Независимо от това, че йодният дефицит е по-рядко срещан след въвеждането на йодираната готварска сол, в състава е включена калиевата сол на йода, която не натоварва сърцето с натрий и гарантира оптималния прием на йод у лица, прилагащи безсолна или нисконатриева диета. Количеството йод в продукта е балансирано така, че да не се подтикне жлезата към хиперфункция!

8.Селен (Селенометионин). В началото бе изложено, че дейодиназите активират щитовидните хормони. Докато йодотиронин дейодиназата е манган-зависима и директно откъсва йод от Т4, при което се образува Т3, йодотирозин дейодиназата участва в рециклирането на йода, отделен при разграждането на Т3 и Т4. Активният й център представлява селеноцистеин – аминокиселина, чиято наличност е скоростоопределяща за ензимната реакция на включване на йодираните тирозинови остатъци обратно в синтезната схема на Т4. Селенът балансира нивата на йод и на йод-съдържащите хормони в организма.

Thyro Vantage HT™ /Тироидна подкрепа/ – препоръки и особености.

Продуктът е предназначен за възрастни. Безопасността при бременност и кърмене не е гарантирана и не се препоръчва приемът му от тези групи. При спазване на нископротеинова диета е необходима препоръка от лекаря относно приема, както и при паралелен прием на щитовидни хормони или антихормони. Консумацията му заедно с алкохол може да бъде опасна и неефективна. Не трябва да се приема заедно с перорални антикоагуланти – варфарин, синтром, ксарелто, прадакса или еликвис, поради риск от нарушения в процеса на кръвосъсирване. Не съдържа ГМО. Подходящ е за вегетарианци.

 

ЛИТЕРАТУРА

1.Ernst Nystrӧm, Gertrud E.B. Berg et al. Thyroid disease in adults. Springer-Verlag Berlin-Heidelberg, 2011

2.М. Боянов, доц., ДМН. Хипер- и хипотиреоидизъм. УМБАЛ „Александровска“ КВБ, МУ-София

3.Narendra Singh, Mohit Bhalla et al. An Overview of Ashwagandha: A Rasayana (A Rejuvenator) of Ayurveda. Afr J Tradit Complement Altern Med, vol. 8, suppl. 5, 2011

4.Jessica M. Gannon, Paige E. Forrest, and K. N. Roy Chengappa. Subtle changes in thyroid indices during a placebo-controlled study of an extract of Withania somnifera in persons with bipolar disorder. J Ayurveda Integr Med. 2014 Oct-Dec; 5(4): 241–245.

5.Prerna Sarup, Suman Bala, and Sunil Kamboj. Pharmacology and Phytochemistry of Oleo-Gum Resin ofCommiphora wightii (Guggulu) MM College of Pharmacy, Maharishi Markandeshwar University, India, 2015

6.Tripathi YB1, Malhotra OP, Tripathi SN. Thyroid Stimulating Action of Z-Guggulsterone Obtained from Commiphora mukul. Planta Med. 1984 Feb;50(1):78-80.

7.Eder K, Kralik A, Kirchgessner M. The effect of manganese supply on thyroid hormone metabolism in the offspring of manganese-depleted dams. Biol Trace Elem Res.1996;55:137-45.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

×
×

Cart