Search
Филтрирай по...
Филтриране по тип съдържание
Продукти
Статии
Новини

Болестта на Мениер представлява заболяване на вътрешното ухо, характеризиращо се с увеличена продукция на лабиринтна (слухова) течност и покачване на вътрелабиринтното налягане, в резултат на което възникват пристъпи на прогресираща глухота, шум в ушите и нарушаване на равновесието, придружени от вегетативни разстройства (гадене, повръщане).

Болестта на Мениер възниква без предшестващ гноен процес в средното ухо или органични заболявания на мозъка. Тежестта и честотата на пристъпите може да намалее с времето, но слуховите нарушения винаги имат прогресивен характер.

Съществуват няколко форми на заболяването:

  • класическа форма на болестта на Мениер – представлява едновременно нарушение на слуховата и вестибуларната функции (наблюдава се приблизително в 30% от случаите)
  • кохлеарна форма на болестта на Мениер – заболяването започва със слухови разстройства (50% от случаите)
  • вестибуларна форма на болестта на Мениер – заболяването започва с вестибуларни разстройства (15-20% от случаите)

Болестта на Мениер засяга предимно представителите на европеидната раса независимо от пола. Средната възраст на болните варира между 20 и 50 години, но може да възникне и при деца. Заболяването се среща по-често при жителите на големите градове и хората, които се занимават с интелектуален труд.

Съществуват няколко теории, свързващи възникването на болестта на Мениер с реакции на вътрешното ухо (увеличаване количеството на лабиринтната течност и повишаване на вътрелабиринтното налягане) към различни видове заболявания: алергии, ендокринни заболявания, заболявания на кръвоносните съдове, вирусни заболявания, сифилис и др.

Проявления на болестта на Мениер са следните: пристъпообразно протичане на болестта, постепенно влошаване на слуха, спонтанни пристъпи на световъртеж с продължителност от 20 минути до няколко часа, шум в ушите. За тежките пристъпи на болестта на Мениер са характерни следните проявления: гадене и повръщане, силно потене, ниска температура и загуба на равновесие. Интензивността на тези симптоми се усилва при движение.

Диагностицирането на болестта на Мениер се осъществява от специалист УНГ. Извършват се лабораторни изследвания за изключване на други заболявания с аналогични проявления:

  • специфични серологични тестове за наличие на бактерията Treponema pallidum (бледа трепонема);
  • изследване на щитовидната жлеза;
  • изследване на мастния обмен;
  • отоскопия (директно наблюдение на тъпанчевата мембрана);
  • изследване на слуха;
  • изследване на вестибуларния апарат;
  • магнитно-резонансна томография за изключване на неврином на слуховия нерв.

За лечение на болестта на Мениер обикновено се назначава амбулаторно лечение. В повечето случаи консервативното лечение дава резултат. В 5-10% от случаите се налага провеждане на хирургично лечение, свързано със световъртежа.  При необходимост от хирургическа намеса болният се хоспитализира.

По време на пристъпите физическата активност трябва да бъде ограничена. Препоръчва се поддържане на пълноценна физическа активност в периодите между тях. Диетата е свързана с ограничаване приема на храна по време на пристъпите на гадене. В някои случаи е целесъобразно да се ограничи приема на готварска сол. По време на пристъп се приемат различни лекарствени препарати: атропин, диазепам или скополамин. В периодите между пристъпите: меклозин 25-100 мг вътрешно преди лягане, фенобарбитал или диазепам, дименхидринат, прометазин, дифенхидрамин и др.

За страдащите от болестта на Мениер е характерна емоционална лабилност – болните се нуждаят от повишено внимание. Изключително важни са редовните изследвания на слуха във връзка с неговото прогресивно влошаване. Пациентите с болест на Мениер не трябва да работят при екстремни условия (на високо, под земята, под вода).

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×
×

Cart