Search
Филтрирай по...
Алфа-липоева киселина
Защо алфа-липоева киселина е толкова мощен антиоксидант? Прочетете сега!

 

Алфа-липоева киселина (AЛK) е уникален, витаминоподобен антиоксидант с многобройни ползи за здравето.

Изключително ефективен е при лъчева болест (увреждания, причинени от излагане на радиация), чернодробни увреждания, диабет и свързани с диабет състояния (полиневропатии), окислителни процеси, предивикващи преждевременно стареене и дегенеративни заблявания.

АЛК става все по-популярна и като митохондриален антиоксидант. Сега, по-мощната форма на АЛК – R-алфа-липоевата киселина е по-достъпна от всякога. Проучвания показват, че R-алфа-липоева киселина е биологично по-активна форма на АЛК и се отличава с много по-силни антиоксидантни и ползи. Тя е ефикасна в значително по-ниски дозировки от наличните синтетични форми на липоева киселина в момента.

Въпреки че липоевата киселина се произвежда естествено в организма, изследователите не са знаели за нейното съществуване до 30-те години. Когато през 50-те години е била изолирана в проби, първо се смятало, че АЛК е нов витамин. По-късно се стига до заключението, че АЛК всъщност е основен коензим с жизненоважна роля в митохондриалния транспорт и, че участва в производството на енергия благодарение на способността си да съдейства за превръщането на глюкозата в аденозин трифосфат (АТФ).

До 1988 г. изследователите също са научили, че АЛК е мощен биологичен антиоксидант, който има множество уникални здравословни свойства. Това, което най-силно впечатлило учените било откритието, че АЛК функционира като мастна и водоразтворима форма на антиоксидант и че много лесно може да преминава клетъчните мембрани. По този начин, АЛК може да предостави защита от свободните радикали както на вътрешни, така и на външни клетъчни структури!

 

Алфа-липоевата киселина рециклира витамините Е и C.

По време на процесите на стареене, се наблюдават спад в концентрацията, синтеза и рециклирането на главни антиоксиданти като витамин Е, витамин С, коензим Q10 и глутатион. Тази загуба на антиоксидантната функция на клетките влошава способността на организма да контролира свободните радикали. Ако не бъдат контролирани, свободните радикали се размножават по цялото тяло, увреждат клетъчните мембрани и органи, и нарушават имунната функция и нишките на ДНК. Това допринася за развитието на рак и други дегенеративни заболявания. През последните години, изследователи, проучващи функциите на АЛК документирали, че тя рециклира витамините Е и С, за да предотврати увреждането от свободните радикали.

Един от най-важните компоненти в антиоксидантния цикъл е витамин Е, който е мощен биологичен антиоксидант, работещ за стабилизирането на силно реактивни свободни радикали в липидните (мастни) тъкани и мембрани (липопротеини). В процеса на гасене на мастни свободни радикали като липиден пероксил и липидни алкоксилни радикали, витамин Е се превръща в свободен радикал, значително по-малко реактивен или вреден от първоначалния радикал.

Непосредствено след това, радикалът на витамин Е се възстановява от витамин С (аскорбинова киселина). Този процес рециклира витамин Е от радикал обратно в антиоксидант, но в резултат се отделя нов свовбоден радикал под формата на нестабилен витамин С – полуаскорбилов радикал. След това витамин С бива рециклиран от глутатион, тиол (съединение, съдържащо сяра). До този момент витамините Е, С и глутатион работят съвместно за контрол на свободните радикали и предотвратяване на клетъчното увреждане. Това също така е важен етап, в който цикълът на регенерация на антиоксиданти може да се сблъска с ограничаващ фактор, а именно – наличното количество на глутатион, спомагащ за целия процес.

 

Роля на глутатиона – основният вътреклетъчен антиоксидант.

Глутатионът има защитно действие срещу образуването на катаракта, засилва имунната функция, предотвратява увреждането на черния дроб, забавя формирането на ракови образувания и елиминира тежките метали в организма. Глутатионът бързо се изчерпва, когато тялото е подложено на високи нива на оксидативен стрес, като на пример по време на боледуване, инфекции, травми, употреба на силни медикаменти, стрес и токсична околна среда. Недостигът на глутатион се свързва още и с недостатъчен прием на протеини, диабет, чернодробни заболявания, катаракта, ХИВ, респираторен дистрес синдром, рак и идиопатична белодробна фиброза.

 

Афа-липоева киселина повишава нивата на глутатион.

Доктор Лестър Пакър, старши учен  в лабораторията на Лорънс Бъркли и ръководител на лабораторията „Пакър“ в Калифорнийския университет, е прекарал над 35 години в проучване на взаимодействието на антиоксиданти като витамини С, Е и глутатион в тялото. Преди няколко години д-р Пакър за пръв път открива как витамин Е се рециклира от витамин С.

Въпреки че познавали цикъла на регенерация на антиоксидантите из основи, когато д-р Пакър и други изследователи изпробвали методите за повишаване на нивата на антиоксиданти, те се сблъскали със сериозно препятствие при опитите си да увеличат нивата на глутатион в клетките. И докато нивата на витамините Е и С могат да бъдат лесно повишени посредством правилна диета или прием на добавки, то клетъчния глутатион се произвежда само в организма.

„Когато глутатион се приема перорално, той се разгражда в стомаха, преди да достигне кръвния поток. Това което в крайна сметка се абсорбира може да повиши серумните нива, но вътреклетъчният ефект е минимален.“

Учените от екипа на д-р Паркър решили проблема благодарение на алфа-липоевата киселина. Д-р Паркър твърди, че алфа-липоевата киселина е липсващата връзка. Екипът му открил още, че освен че мощен оксидант, АЛК е в състояние и да повиши нивата на вътреклетъчния глутатион. Алфа-липоевата киселина лесно се абсорбира, когато се приема перорално и веднъж след като попадне в клетките бързо се трасформира в най-мощната си форма – дихидролипоева киселина, и по този начин се справя още по-ефективно със свободните радикали. Комбинацията от тези два свръх потентни антиоксиданта е несравнима и превъзхожда всеки друг от познатите ни природни антиоксиданти!

 

Алфа-липоевата киселина е по-мощна от витамините С и Е, и коензим Q10.

АЛК също така играе важна роля във вътреклетъчния метаболизъм и е необходима за производството на енергия в клетките. Без нея клетките не биха могли да преработват глюкозата в енергия и дори могат да спрат да функционират. Това я превръща в метаболитен антиоксидант, способен да се възползва от собствения метаболизъм на клетката, за да увеличи собствените си защитните ефекти, както и  тези на други антиоксиданти!

АЛК може да има много по-широко приложение що се отнася до лечението на множество заболявания, когато се приема като ежедневна добавка. В свое изявление, д-р Пакър заявява: „алфа-липоевата киселина може да се окаже ключова за предотвратяването и третирането на хронични дегенеративни блести като диабет и сърдечно-съдови заболявания. И тъй като това е единственият антиоксидант, който лесно може да попадне в мозъка, той може да се окаже полезен и за предотвратяване на щетите от инсулти.“

 

R-алфа-липоева киселина – по-ефективната форма.

Естествената АЛК, обозначена като R-липоева кисеслина или R–АЛК се среща в изключително незначителни количества в животински и растителни тъкани, плътно свързани в митохондриални комплекси. Поради невероятната трудност (и високата цена) за изолиране на естествена R-АЛК, изследователите в САЩ и Европа първоначално провеждали своите проучвания със синтетична форма на липоева киселина. За разлика от естествената R-АЛК, синтетичната АЛК съдържа 50/50 смес от две форми (енантиомери), наречени R-ALA и S-ALA. И двете форми на АЛК – (R) и  (S) представляват изомери – молекулни формули с огледално обърната атомна подредба.

Благодарение на работата си със синтетичена АЛК, изследователите успели да добият важна представа за ролята й на коензим в производството на митохондриална енергия и като хранително вещество, рециклиращо антиоксиданти и самостоятелната му ролята на антиоксидант. Впоследствие те започнали да очертават впечатляваща картина, в чийто център била широкоспектърната гама ползи за здравето, предоставени от приема на добавки съдържащи АЛК. С течение на времето изследователите се сдобили с и с естествено добита, биологична версия (R) -АЛК. Чрез провеждане на множество опити те бързо установили, че тялото усвоява и двете форми на АЛК, и въпреки това то реагира много по-добре на естествената, биологично по-активна форма (R) АЛК. Екип от учени в Германия докладва, че за разлика от естествената форма, (S) -АЛК не подобрява АТФ синтазата в изолирани клетки.

 

Предимства и ползи на биологично активната формаR-алфа-липоева киселина.

  • Участва в клетъчния метаболизъм.
  • Жизненоважен компонент от вътреклетъчния антиоксидантен цикъл, който неутрализира различни свободни радикали и реактивни видове кислород.
  • Спомага за рециклирането на витамините С и Е, и на антиоксиданта глутатион.
  • Без проблем преминава през кръвно-мозъчната бариера и повишава вътреклетъчните нива на глутатион.
  • Допринася за регулирането на невроналната калциева хомеостаза и провъзпалителните цитокини.
  • Променя изявата на „токсичните гени“.
  • Използва се успешно в лечението на диабет.
  • Препоръчва като мощен „невропротективен агент“.
  • Поддържа нормалното състояние на кожата.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

×
×

Cart