Артишокът е многогодишно тревисто растение, което се отглежда най-вече в Средиземноморските региони на Европа. Цветовете му приличат на тези на магарешкия бодил. Наподобява голяма зелена шишарка, но под нея се крие мека и ядлива сърцевина. Зелените твърди листа, които го обвиват се изхвърлят, заедно със стъблото и цветните къдрави листенца в сърцевината.
Сърцевините на недоузрелите цветни съзвездия на растението са богати на калий, белтъчини и витамини, бедни на калории и имат нежен орехов вкус, който е нещо средно между корена на целината и аспержите. Консумира се в суров, сварен или консервиран вид.
Растението може да се приема под формата на чай. С лечебна цел се използват цветните кошнички и листата на артишока. Той съдържа цинарин, аскорбинова киселина, кафеена киселина, флавоноиди, ниацин, рибофлавин, танини, фосфор, калций, цинк. Артишокът има жлъчегонно, диуретично, детоксикиращо, тонизиращо действие.
С лечебна цел растението се използва при различни болести и болестни състояния като:
- заболявания на жлъчката;
- увеличава секрецията на жлъчка;
- при чернодробни заболявания;
- намалява нивото на холестерола в кръвта;
- атеросклероза;
- алергии и екземи;
- полезен е за страдащи от подагра и артрит;
- спомага за увеличаване на бъбречната филтрация;
- регулира функцията на щитовидната жлеза.
Артишокът не трябва да се приема от хора, страдащи от камъни в жлъчката. Не се препоръчва при бременни и кърмачки.
