Сарсапарила
Билката сарсапарила пречиства кръвта и помага при псориазис

Сарасапарила e общо название за около 350 тропически растения от рода Smilax, семейство Smilacaceae. Сред най-популярните представители на рода са Smilax aristolochiifolia (Мексиканска сарсапарила), Smilax china (Китайска сарасапарила), Salvia officinalis (Хондураска сарсапарила), Smilax regelii (Ямайска  сарсапарила), Smilax febrifuga (Еквадорска сарсапарила), Smilax ornata (вид от района на Централна Америка), Smilax glabra (Хималайска сарсапарила), Hemidesmus indicus (Индийска сарсапарила).

Сарсапарила най-често е дървесна, пълзяща лоза, която може да достигне дължина от 50 метра. Нейна родина е Южна и Централна Америка, като най-често се среща в тропическите райони на Мексико, Карибите, Ямайка, Хондурас, Индия и Китай. Името й идва от испански и означава „трънлива лозичка“. Това не е случайно, тъй като именно ранните испански колонизатори са тези, които донасят от Мексико ценната билка в Севиля през 1500 г. Те били впечатлени от действието й, прилагано от векове от местните племена срещу кожни проблеми, особено псориазис, проказа, ревматизъм, проблеми с потентността, главоболие и ставни болки, за общо тонизиращо и укрепващо действие.

През 1574 г. испанският лекар Николас Монардес описва използването на сарсапарила за лечение на сифилис. През 1812 г. официално е документирано действието на билката при португалски войници, страдащи от сифилис, с коментар за много по-ефективните й резултати, сравнение с широко използвания по онова време живак. През 19 век каубоите от Дивия Запад, заимствайки от опита на месните индианци, започват да си приготвят популярния „пролетен тоник“ от сарсапарила. Действието му е описано като: „елиминира отровата от кръвта, останала след тежка зима, и пази организма през останалата част от годината“.

Сарсапарила е вписана официално в Американската фармакопея на лечебните билки, а с днешна дата популярността и търсенето й непрекъснато растат. Използва се за  лечение, под формата на билкови екстракти, така и за кулинарни цели (добавка в супи, яхнии, напитки и др. )

Много видове Smilax са сходни на външен вид, независимо от произхода си. Най-често стъблото е дълго, увивно, със сдвоени нишки за катерене в тропическите гори. Стъблата обикновено са покрити с бодли. Цветовете са малки – черни, сини или червени, подобни на ягодки, и са любими на птиците. Коренът, използван за лечебни цели, е дълъг и грудков, като достига до дължина 2 метра. Той няма мирис и е доста безвкусен, за разлика от дървесните видове сарсапарила, чиито кора и корен имат доста приятен аромат и се използват като естествен ароматизатор на храни и лекарства.

Състав

Сарсапарила притежава богат на химични съединения състав, който предопределя широкия й спектър на действие като лечебна билка. По-голямата част от фармакологичните й свойства се приписват на стероиди и сапонини.

Сарсапарила съдържа растителните стероиди сарсасапогенин, смилагенин, ситостерол, стигмастерол и полинастанол, както и сапонините сарсасапонин, смиласапонин, сарсапарилозид и ситостерол глюкозид. Известно е, че сапонините улесняват усвояването от организма на други лекарства и фитохимикали, което превръща  сарсапарила в билка с отлична бионаличност.

Документирано е, че флавоноидите в сарсапарилата имат принос за имунната модулация и защитата на черния дроб. През 2003 г. в САЩ е издаден патент, описващ тези флавоноиди като средство за ефективно лечение на автоимунни заболявания и възпалителни реакции посредством имуномодулиращи ефекти. Сарсапогенин и смилагенин също са обект на патент в САЩ, като се съобщава, че тези стероиди на рода Smilax имат способността да лекуват сенилна деменция, когнитивна дисфункция и болест на Алцхаймер.

Основните растителни химикали на сарсапарила включват: ацетил-паригенин, астилбин, бета-ситостерол, кофеил-шикимови киселини, дихидрокверцетин, диосгенин, енгелетин, етерични масла, епсилон-ситостерол, еукрифин, еурифин, ферулова киселина, глюкопиранозиди, парилин, ресвератрол, рамноза, ситостерол-d-глюкозид, смилагенин, смиласапонин, смилакс сапонини АС, смиглазид АЕ, смитителбин, стиглин.

Коренът на сарсапарила съдържа около 50 процента нишесте и приемът му осигурява на организма ценни растителни фибри и други нутриенти.

За какво помага

Сарсапарила, според редица медицински проучвания, се използва за лечение на автоимунни, кожни, респираторни, венерически и други заболявания. Действията й са насочени към:

  • Пречистване на кръвта
  • Имуностимулиращи и тонизиращи
  • Антимутагенно действие
  • Действа срещу свободните радикали
  • Предпазва черния дроб
  • Подпомага храносмилането
  • Понижава температурата
  • Антибактериално
  • Детоксикиращо
  • Противогъбично
  • Антиревматично
  • Стимулира изпотяването
  • Афродизиак

Прилага се при лечение на:

  • Псориазис
  • Ревматизъм, артрит, подагра
  • Дизентерия и малария
  • Мигрена
  • Очни инфекции
  • Стерилитет
  • Хормонален дисбаланс
  • Грип и настинка
  • Запек
  • Невропатологични състояния
  • Хронична умора
  • Сифилис, трипер и гонорея
  • Метаболитен синдром

Патентовано средство срещу псориазис и кожни проблеми

Едно от най-изненадващите качества на сарасапарила се свързва с доказаните й ползи за лечение на псориазис. Това се дължи на високата концентрация на сапонини – най-голямата сред всички растения в природата. Сред тях се отличават стероидните сапонини сарсапарилозид, смиласапонин и парелин.

Сарсапарила е широко проучена като средство за лечение на псориазис още в началото на 20-ти век, преди разработването на много от често използваните днес стероидни лекарства.

В изследване от 1942 г., публикувано в New England Medical Journal, се съобщава за прилагането на екстракт от корена на билката в големи дози при пациенти, страдащи от кожното заболяване, в разстояние на 2-3 месеца. Резултатите показват значително общо подобрение при над 50 процента от случаите, особено при страдащите от хроничен плакатен псориазис. Констатирано е, че се наблюдава подобряване на псориатичните лезии (62 % от пациентите), а при 18 % те напълно изчезнали.

Една от причините за подобен резултат се свързва с мощните свойства на екстракта да пречиства кръвта. Известно е, че болните от псориазис имат високи нива на ендотоксини в кръвта, а сарсапонинът – един от основните стероиди в сарсапарила, има точно способността да елиминира тези токсични фрагменти от клетъчните стени на бактериите, обитаващи храносмилателния тракт.

Също така се съобщава, че два месеца след преустановяване приема на сарсапарила се наблюдава ремисия на лезиите при пациентите, като липсват каквито и да било странични ефекти. Това е и причина за регистрацията на патент върху сарсапарила за лечение на псориазис. (2001 г.) Посочва се, че екстрактът от корена на билката е превантивно и терапевтично средство.

Други кожни заболявания, за които е установено, че се повлияват от сарсапарила, са: акне, екзема, обриви, гъбички, сърбеж и рани.

Детоксикация и бъбречно здраве

Както вече споменахме, сапонините са съединения, които се свързват с ендотоксините и отстраняването им от тялото. Ендотоксините се намират предимно в бактериалните клетки и при изпускането им в кръвта могат да допринесат за възпалителни състояния. Те от своя страна могат да натоварят функцията на черния дроб, а сарсапарила помага за изхвърлянето в процеса на детоксикация. Ето защо сарсапарила е квалифицирана като „алтернативна билка за прочистване на кръвта“.

Сарсапарилата се включва и в третата фаза на детоксикация, тъй като е диуретична и потогонна билка - насърчава отделянето на токсини чрез урината или изпотяване. Диуретичното й действие подпомага здравето на бъбреците и работи срещу симптоми като задържане на течности, подпухналост, подуване.

За по-добър хормонален баланс

Редица проучвания се фокусират върху ролята на сарсапарила за насърчаване на хормоналния баланс. Растителните стероли, открити в сарсапарила, имитират тестостерона, прогестерона и естрогена и насърчават естествената им секреция от половите жлези на организма. Те, също така, намират приложение сред активно спортуващите за насърчаване на мускулния растеж и маса.

Стерилите, открити в сарсапарила, също могат да увеличат мъжкото полово желание и е доказано, че подобряват притока на кръв и засилват подвижността на сперматозоидите. Според Herbalpedia; „Сарсапарила има тонизиращо и специфично тестостерогенно действие върху тялото и стимулира отделянето на естествения кортизон“. В допълнение екстрактът от билката има прогестерогенно действие, което се свърза с облекчаване на симптомите на предменструален синдром и менопауза.

Срещу венерически болести

Дълго време сарсапарилата е била използвана за лечение на сифилис. През 1894 г., когато „френската болест“ се разпространява в Европа с размерите на епидемия, тя придобива огромна популярност.

Малко по-късно много лекари опровергават подобно действие, но билката и до ден днешен продължава да се използва срещу венерически болести, включително генитален херпес и гонорея. Това се базира на клинично проучване в Китай, според което екстрактът от корените на сарсапарила, в комбинация с пет други билки, е ефективен в около 90% от острите случаи и 50% от хроничните случаи на сифилис. Това се дължи на на антибактериалните свойства на сарсапарила, която е богата на сапонини – естествен „убиец“ на вредните бактерии и микроби.

Любопитни факти

  • По време на династията на Тюдорите сарасапарила се е използвала като средство против оплешивяване.
  • Каубоите от Дивия Запад задължително приемали чаша тоник с корен от сарсапарила след посещение на бордеите. Те вярвали, че билката ги пази от сифилис.
  • Смята се, че древните перуанци са първите, които са разпознали свойствата на сарсапарила за облекчаване на болката и са я използвали като лечение на главоболие, болки в ставите, настинка и грип.
  • Сарсапарила съдържа естествени разпенващи агенти. Това се използва за приготвянето на газирана безалкохолна напитка, особено сред индианците.
  • Сарсапарила често се използва като добавка към различни ястия в азиатската кухня. Като например „Задушени телешки бузи в сос от сарсапарила“.

Приложение. Екстрактът от корена на сарсапарила се предлага под формата на капсули или като чист прах за приготвяне на чайове, тинктури и тоници.

Възможни странични ефекти. Когато се консумира в големи количества, сарсапарилата може да причини диария и да доведе до лошо храносмилане – тази тропическа билка може да раздразни лигавицата на стомаха. Сарсапарила може да предизвика и нежелани алергични реакции, особено при страдащи от астма. Не се препоръчва на бременни, кърмещи и деца. 

Прочетете още:

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

Аглика Илиева

Аглика Илиева е журналист с дългогодишен опит в различни печатни и електронни медии, майка на две деца. Има множество публикации и авторски текстове в сферата на културата, лайфстайл и съвременен начин на живот. Интересът й към здравната тематика е продиктуван от убеждението, че всеки един от нас носи хармонията в себе си, а грижата за тялото е неразривна част от усещането за красота и душевен комфорт.

Product added to wishlist
Продуктът е добавен за сравнение

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.