Ягода
Ягода - вкусна и полезна за здравето

 

Култивираната ягода (Fragaria ananassa) е многогодишно тревисто растение от рода Fragaria ( в превод от лат. – „ароматен“), включващ над 20 цъфтящи растения. То се класифицира към семейство Розоцветни (Rosaceae). Ражда изключително красиви и ароматни плодове, богати на хранителни и лечебни ползи. 

Още през Средновековието билкарят Томас Кулпепер отбелязва, че „ягодите са способни да ни излекуват от много злини“, а с днешна дата те са едно от най-разпространените ядливи растения, като годишният им добив надхвърля 3, 2 млн. тона.

Произход и разпространение

Родина на ягодата е Северна Америка, а преди 250 години тя идва от Новия свят в Европа и бързо завладявай континента. Fragaria ananassa е плод на случайна кръстоска между Fragaria chiloensis и Fragaria virginiana, случила се във Франция (Wilhelm and Sagen, 1972). Томас А. Найт започва за първи път промишлено отглеждане на ягоди в Англия през 1817 г.

Ягодите растат в районите с умерен климат на Северното полукълбо, а култивирани сортове, съобразени с климатичните условия на всяка страна, се срещат по целия свят.

Растението е непретенциозно и добре се адаптира, сравнение с други градински култури. Има ниски изисквания за торене, но не обича засушаване и предпочита влагозадържащи почви с добра светлинна експозиция. Податливо е на действието на патогенни почвени гъби, затова се изисква предварителна обработка на земята с химикали, преди засаждане.

В райони с много студени зими ягодите се зазимяват със слама или покриват с полиетилен.

Горските ягоди (Fragaria vesca) растат в различни местообитания, вариращи от открити гори и ливади до пясъчни дюни и плажове. Горската или алпийска ягода (F. vesca) може да се намери в голяма част от Северното полукълбо и дава многобройни малки ароматни плодове.

Описание на растението

Ягодата e ниско тревисто цъфтящо растение с добре развит корен. То образува многогодишни пъпки, които му позволяват да оцелее през зимата (спящ зимен сезон) и да даде отново плод през пролетта. Обикновено се размножава по вегетативен начин.

След като ягодовото растение прецъфти и се обере, по него се образуват пълзящи стъбла, наречени ластуни. От възлите им израстват нови растения във вид на розетка с коренче. Те се отделят от „майката“ и се присаждат на ново място. Ягодите, които не пускат ластуни, се размножават чрез семена или делене на коренището.

Анатомия на ягодовото растение

Има пет основни анатомични структури, които съставляват ягодовото растение: листа, коренова система, корона, ластуни (столон, по-често наричан „бегач“) и дъщерни ягодови плодове.

От ботаническа гледна точка ягодовият плод всъщност е „допълнителен плод“. Месестата ядивна част е сочен перикарп и съдържа ахени (плодчета) и семена.

Ягодата формира сложни, мъхести, триделни листа, с изразено нарязан листен ръб и тъмнозелено оцветяване. Те израстват на дълга дръжка направо от окосменото коренище.

Цветовете са бели, понякога и розови до червеникави, и се състоят от пет венчелистчета, няколко тънки зелени чашелистчета, жълти плодници и тичинки.

Състав

Ягодите са богати на витамин С, калий, фолиева киселина и фибри. Това са всички основни хранителни вещества, които подпомагат ежедневното функциониране на организма. В същото време те са особено диетични. За сравнение – в половин чаша ягоди има повече фибри, отколкото във филия пълнозърнест хляб. Около 7 ягодови плодчета осигуряват дневната доза витамин C на едно дете.

Ягодите съдържат и редица мощни антиоксиданти, включително антоцианини, елагова киселина, кверцетин и кемпферол. Не случайно те са включени в топ 5 на храните с най-силни антиоксидантни спосбности.

Една чаша нарязани, пресни ягоди, или 166 г, съдържа следните важни хранителни вещества:

  • Калории: 53 ккал
  • Протеин: 1.11 g
  • Въглехидрати: 12,75 g
  • Диетични фибри: 3,30 g
  • Калций: 27 mg
  • Желязо: 0,68 mg
  • Магнезий: 22 mg
  • Фосфор: 40 mg
  • Калий: 254 mg
  • Витамин С: 97,60 mg
  • Фолиева киселина: 40 микрограма (mcg)
  • Витамин А: 28 международни единици (IU)

В състава на ягодата присъстват още натрий, мед, манган, хлор, флуор, витамини от група B - B1, B2, B5, B9, вит. РР, С, Е, Р, K. 

За какво помага

Плодовете и листата на ягодата се прилагат при следните състояния: нарушения на метаболизма, ревматизъм, камъни в жлъчката, скорбут, хронична умора, високо кръвно налягане, язва на стомаха, атеросклероза, анемия, колит, гастрит, подагра, запек, чернодробни заболявания, хепатит, възпаления на дихателните пътища, задържане на вода в тялото, нервно напрежение.

Части от растението се препоръчват при грипни състояния, за укрепване на кръвоносните съдове, умора и стрес, възстановяване след боледуване – това се дължи на богатството от витамин С.

Калият подпомага работата на сърцето и способства за изхвърлянето на течности от организма. Калият и магнезият понижават кръвното налягане. Ягодовите захари са лесноусвоими и стопират напълняването.

Плодовете са особено полезни за стомаха, като подобряват усвояването на хранителни вещества, нормализират чревната перисталтика. Подобряват функцията на мозъка, усилват паметта, предпазват очите.

Богатите на антиоксиданти ягоди действат детоксикиращо на организма. Тъмночервените сортове съдържат и по-големи количества витамин P. Дефицитът му в организма довежда до болки в мускулите, точковидни кръвоизливи по кожата, отпадналост. Ягодите се грижат за кожата, зъбите, заздравяват венците.

Антиоксиданите се борят с процесите на стареене и предпазват от дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер.

Основни действия

  • Имуностимулиращо
  • Противовъзпалително
  • Антимикробно
  • Антивирусно
  • Противооточно
  • Стягащо
  • Антихеморагично
  • Подсилващо сърдечния ритъм
  • Понижаващо кръвното налягане
  • Подобряващо храносмилането
  • Детоксикиращо

Предотвратяване на сърдечни заболявания

Консумацията на ягоди се свързва с подобряване на сърдечното здраве. Благодарение на съдържанието на полифеноли плодовете могат да помогнат за предотвратяване на редица сърдечни заболявания.

Според доклад от 2019 г. антоцианинът в ягодите се свързва с понижен риск от поява на миокарден инфаркт. Флавоноидът кверцетин, от своя страна, е естествен противовъзпалителен източник, който изглежда намалява риска от атеросклероза.

Съдържанието на фибри и калий в ягодите също подпомага здравето на сърцето. Това се потвърждава от проучване от 2011 г., според което приемът на 4069 милиграма калий на ден води до по-ниска смъртност от исхемична болест на сърцето в сравнение с консумацията на около 1000 mg калий на ден.

Яденето на ягоди може също да намали шансовете за инфаркт. Това се потвърждава от изследване на университета в Харвард през 2013 г. сред близо 100 000 мъже и жени на млада и средна възраст. Резултатите сочат, че консумацията на поне три порции ягоди от по 200 грама седмично намалява риска от инфаркт с 32 процента. Изследователите отдават ефекта на високите нива на антиоксиданти, наречени антоцианини.

Друго малко проучване от 2014 г. в Journal of Nutrition установило, че хората, които ядат 50 грама (около три чаши нарязани) ягоди на ден, имат по-ниски нива на "лош" LDL холестерол в кръвта си след 12 седмици. Други проучвания са установили, че плодовете могат да помогнат за намаляване на агрегацията на тромбоцитите, друг рисков фактор за сърдечни заболявания.

Предотвратяване на инсулт

Мета-анализ от 2016 г. включва проучвания, които са оценили действието на антиоксидантите кверцетин, кемпферол и антоцианин. Той разглежда връзката между тези антиоксиданти, които присъстват в ягодите, и последващ риск от инсулт. Установено е, че комбинацията от трите вида антиоксиданти умерено намаляват риска от инсулт, след като се вземат предвид сърдечно-съдовите рискови фактори.

При високо кръвно налягане

Поради високото си съдържание на калий ягодите могат да осигурят ползи за хора, изложени на повишен риск от високо кръвно налягане, тъй като компенсират ефектите на натрия в организма. Известно е, че ниският прием на калий е също толкова важен рисков фактор за високо кръвно налягане, колкото и високият прием на натрий.

Според Националната агенция за здравни и хранителни изследвания (NHANES) в САЩ, по-малко от 2 процента от възрастното население отговаря на препоръките за дневен прием на калий от 4700 mg . В тази връзка ягодите успешно могат да запълнят подобен дефицит.

Срещу запек

Според препоръките за здравословно хранене консумацията на храни с високо съдържание на фибри като ягоди, грозде, диня и пъпеш може да помогне за хидратиране на тялото, поддържане нивата на добрите бактерии и редовно изпразване на червата. Фибрите са от съществено значение за минимизиране на ефектите на запека и облекчаване подуването на стомаха.

При диабет

Има причина ягодите често да се наричат ​​„бонбони на природата“. Но за разлика от кутия бонбони, те съдържат три грама фибри на порция, което помага да се поддържат стабилни нивата на кръвната захар. Ето защо ягодите са здравословен избор на плодове за хората с диабет.

Фибрите могат да подобрят ситостта и да намалят желанието за хапване между основните хранения. Това подпомага управлението на глюкозата и намалява риска от скокове на кръвната захар.

За поддържане на мозъчната функция

Проучване от 2012 г. на Annals of Neurology установило, че редовното ядене на ягоди може да забави когнитивния спад при възрастните жени, което изследователите отдават на високите нива на антиоксиданта физетин.

Антиоксидантите имат ефект върху всички кръвоносни съдове и здравословния кръвен поток и са от съществено значение за здравето на мозъка.

Антиоксидантът физетин, даден на лабораторни мишки, успял да стопира отслабването на когнитивната функция, свързан с напредване на възрастта, както и да намали нивата на възпаление.

Помагат при отслабване

Високото съдържание на фибри в ягодите помага да се контролира апетита, плюс това те са супер нискокалорични. 100 грама плод съдържат само 33 калории, а фибрите подпомагат отслабването.

Ягодите са бедни на протеини, така че е добре да се съчетават със здравословни мазнини, кисело мляко или сирене.

Ягодите са идеална храна за горещите дни, като действат освежаващо и противодействат на дехидратацията на тялото. Те са добър вариант и за спортистите, тъй като есенциалните минерали стимулират правилния баланс на електролити.  

Защита на очите

Антиоксидантите в ягодите като флавоноиди и фенолни съединения, както и богатството от калий,  помагат срещу нарушения в очното налягане. Те предотвратяват дегенерацията на оптичните нерви, дегенерацията на макулата, повишената чувствителност към инфекции.

Могат да помогнат за предотвратяване на вродени дефекти

Ягодите се препоръчват на бременни жени заради високото съдържание на фолиева киселина. Приемът на витамин В9 е от решаващо значение, тъй като може да помогне за предотвратяване на дефекти в нервната тръба на плода (основната мозъчна и гръбначна структура) и последващ риск от развитие на аненцефалия и спина бифида. Порция ягоди осигурява около 10 процента от дневния препоръчителен прием на фолиева киселина.

Любопитни факти

  • Ягодите са единственият плод, чиито семки са отвън. Всяка ягодка съдържа около 300 семки, които, според ботаниците, са отделен плод.
  • Ягодите не случайно са от семейство Розови. Те притежават нежен и дискретен фин аромат при цъфтеж.
  • Ягодите са в топ 3 на любимите плодове на европейците и американците. Средногодишната им консумация е между 2, 5 – 3 кг.
  • Всеки корен ягода е плодоносен поне за 5 години.
  • Първото картинно изображение на ягодата на хартиен носител е открито в съчинение за ботаниката от 1454 г., което се нарича "Хербарий".
  • В християнството ягодата е символ на смирение и преданост.
  • В Древен Рим ягодата е била символ на богинята Венера заради цвета и формата си.
  • У нас ягодите се отглеждат от 1889 г. благодарение на чех, който донесъл няколко корена от растението.
  • Една от придворните дами на Наполеон се къпела във вана от ягодов сок, за да има по-красива кожа. За целта били използвани по 15 кг. ягоди на вана.
  • В Белгия има музей на ягодите.
  • От ягодите дори се прави ягодова бира.
  • Древните римляни използвали ягодите срещу депресия и болки в гърлото.
  • Във Франция ягодите са афродизиак и се поднасят на закуска след първата брачна нощ.
  • Листата на ягодите също се използват за приготвяне на различни ястия, супи, салати. Добавят се ситно нарязани като подправка към печено пиле и тестени изделия.
  • Ягодите, стрити на кашичка, се използват за избелване на лицето.
  • Ягодите влизат в състава на хиляди рецепти на ястия – от пресни, със сметана, пълнени и панирани - до сладко, желета, сокове, пунш и дори гаспачо.

Приложение. Ягодите могат да се приемат във следните форми:

  • Вътрешно – като плод за директна консумация и под формата на извлеци и отвари.
  • Външно - под формата на лапи от сухи или пресни ягодови листа и пресен плод.
  • Екстракти от ягода се предлагат под формата на капсули като хранителни добавки.

Възможни странични ефекти. Приети в големи количества ягодите могат да доведат до намалено усвояване на йод от щитовидната жлеза. Те предизвикват алергии при някои хора и не се препоръчват на деца под 1, 5-годишна възраст. Консумацията им при бременност и кърмене трябва да е в умерени количества. Има данни, че могат да удължат времето на кървене. Не се препоръчват  преди и след операции при пациенти с проблеми с кръвосъсирването.

Разгледайте още:

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

Аглика Илиева

Аглика Илиева е журналист с дългогодишен опит в различни печатни и електронни медии, майка на две деца. Има множество публикации и авторски текстове в сферата на културата, лайфстайл и съвременен начин на живот. Интересът й към здравната тематика е продиктуван от убеждението, че всеки един от нас носи хармонията в себе си, а грижата за тялото е неразривна част от усещането за красота и душевен комфорт.

Product added to wishlist
Продуктът е добавен за сравнение

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.