Гуарана ползи и действие

Род: Paullinia
Вид: cupana
Синоними: Paullinia sorbilis
Наименования: Guarana, guarana kletterstrauch, guaranastruik, quarana, quarane, cupana, Brazilian cocoa, uabano, uaranzeiro
Използвани части: семена, плод

Билкови свойства 

Описание

Гуарана е пълзящ храст, родом от Амазонка, който расте до 12 м височина. Плодът му е малък, кръгъл, яркочервен на цвят и расте на гроздове. Докато узрява, плодът се разделя и се появява черно семе. Така растението придобива вид на „око“, за което индианците разказват легенди.

Употреба в народната и билкова медицина

Използването на това растение от американците предшества откриването на Бразилия. Индианските племена в Южна Америка (особено Гуараните, откъдето произлиза името на растението) изсушавали и изпичали семената, след което ги смесвали с вода, образувайки паста.

Използвали го почти по същия начин като шоколада - за приготвяне на различни храни, напитки и лекарства. Племената използвали гуарана главно като стимулант и стягащо средство за лечение на хронична диария. Често го приемали в периоди на гладуване, за да понасят по-добре ограниченията в диетата.

Населението в тропическите гори го използва и до днес като: превенция срещу артериосклерозата; ефективно сърдечно-съдово лекарство; обезболяващо, стягащо, стимулиращо и тонизиращо средство, използвано за лечение на диария, хипертония, треска, мигрена, невралгия и дизентерия.

Европейските изследователи започват да изучават гуарана (във Франция и Германия) през 40-те години, като установяват, че приложението й от индианците за лечение на треска, главоболие, спазми и като енергиен тоник е основателно. Билката е добре известна със своето стимулиращо и термогенно действие.

Днес в Съединените щати се смята, че гуарана увеличава психическата бдителност, бори се с умората и повишава умствената и физическа издръжливост.

В момента гуарана се приема ежедневно като тоник от милиони бразилци, които вярват, че им помага за преодоляване на умората от топлината, бори се с преждевременното стареене, детоксикира кръвта и е полезна при чревни газове, затлъстяване, диспепсия, умора и артериосклероза. Растението, считано за адаптоген, се използва и при проблеми със сърцето, треска, главоболие, мигрена, невралгия и диария.

Гуарана се използва в продуктите за грижа за тялото заради тонизиращите си и стягащи свойства и за намаляване на целулита. Билката влиза в състава на шампоаните за мазна коса и продуктите против косопад. В Перу семето се използва широко за невралгия, диария, дизентерия, умора, затлъстяване, целулит, сърдечни проблеми, хипертония, мигрена и ревматизъм.

Днес растението е известно и използвано в цял свят (и е основната съставка в "националната напитка" на Бразилия: гуаранова сода). Осемдесет процента от световната търговска продукция от гуаранова паста се произвежда в тропическите гори на Амазонка в Северна Бразилия.

Индианците Гуарани на ръка събират семената и ги обработват в паста. Бразилското правителство е осъзнало значението на местното производство на гуарана по традиционните методи на местните жители.

Химикали в растението

Първото химическо изследване на семената от гуарана е извършено от немския ботаник Теодор фон Марций около 1700 г. Той изолира горчиво, бяло кристално вещество със забележително физиологично действие. Фон Марций нарича това вещество гуаранин, а по-късно е преименувано на кофеин.

Мнозина и до днес вярват, че гуаранинът е уникален фитохимикал в гуарана. Това обаче, според химиците, е кофеинът. Гуаранинът вероятно е просто кофеин, свързан с танин или фенол. В живите растения ксантините (като кофеин) се свързват със захари, феноли и танини и се освобождават или не се свързват по време на процеса на печене.

Семената на гуарана съдържат до 4-8% кофеин, както и следи от теофилин и теобромин. Също така те съдържат големи количества алкалоиди, терпени, танини, флавоноиди, нишесте, сапонини и смолисти вещества.

Сравнение на съдържанието на кофеин

*Въз основа на количествата, използвани в стандартните методи за приготвяне.

Смята се, че ксантиновите алкалоиди (кофеин, теофилин, теобромин) допринасят значително за гарантиране на терапевтичната активност. В клиничните проучвания теофилинът стимулира сърцето и централната нервна система, повишава бдителността и облекчава умората. Освен това има силно диуретично действие и намалява свиването на бронхите, което го прави полезен при астма. Теоброминът има подобни ефекти. Определено много традиционни употреби на гуарана може да се обяснят със съдържанието на кофеин. Сред много документирани ефекти е упоменато, че кофеинът улеснява загубата на мазнини и намалява умората.

Основните химикали, открити в гуарана, са: аденин, алантоин, алфа-копаен, анетол, кофеин, карвакрол, кариофилен, катехини, катехутанова киселина, холин, диметилбензол, диметилпропилфенол, естрагол, глюкоза, гуанин, хипоксантин, лимонен, слуз, никотинова киселина, проантоцианидини, протеин, смола, салицилова киселина, нишесте, захароза, танинова киселина, танини, теобромин, теофилин, тимбонин и ксантин.

Биологични дейности и клинични изследвания

Проучванията за токсичност показват, че гуарана е нетоксична, дори при високи дози (до 2 гр / кг телесно тегло).

Докато индианците използват гуарана от векове, западната наука бавно, но сигурно потвърждава, че употребата на растението е добре обоснована. През 1989 г. е подаден американски патент на екстракт от семена от гуарана, който е в състояние да инхибира агрегацията на тромбоцитите (намалява лепкавата кръв). Патентът описва способността на гуарана да предотврати образуването на кръвни съсиреци и да помогне при разграждането на вече образувани съсиреци.

Използването на гуарана като ефективен енергиен тоник за умствена острота и за подобряване на дългосрочната памет също е потвърдено от учените. В проучване на бразилски изследователи от 1997 г. е документирана повишена физическа активност на плъхове, повишена физическа издръжливост при стрес и увеличена памет с единични дози, както и с хронични дози.

Друга бразилска изследователска група е проучила очевидния ефект на гуарана за увеличаване на паметта, като смята, че е свързана с етеричните масла, открити в семената. Установено е също, че растението засилва запазването на паметта и има антиамнезична активност при мишки и плъхове.

Установено е, че гуарана (често в комбинация с други растения) улеснява загубата на тегло, като създава усещане за пълнота и има мек термогенен ефект.

Гуарана традиционно се използва за главоболие и мигрена. Изследване от 1997 г. установява, че растението има болкоуспокояваща активност, което може да обясни употребата му не само за главоболие, но и за невралгия, лумбаго и ревматизъм. През 2001 г. е подаден американски патент на комбинация от растения, включително гуарана, за „облекчаване на болката и други симптоми, свързани с мигрена и главоболие“.

Документирани са и антибактериалните свойства на гуарана срещу E.coli и салмонела. Тя също демонстрира антиоксидантни свойства, значително повишава нивата на кръвната захар и потиска хипогликемията.

Настоящи практически приложения

Популярността на гуарана непрекъснато нараства по целия свят. Може да се намери под много форми и като съставка в билкови формули, енергийни напитки и протеинови барове.

Гуарана в резюме

Основен метод на приготвяне: инфузия или капсули

Основни действия: стимулант, антиоксидант, подобрител на паметта, балансира /успокоява нервите, тонизира, балансира, укрепва сърцето

Основни приложения:

• кофеинов стимулант за енергия
• помощно средство за отслабване (потиска апетита и увеличава изгарянето на мазнини)
• главоболие и мигрена
• тонизира, балансира и укрепва сърцето, като препарат за пречистване на кръвта, и да намалява/ предотвратява лепкава кръв и кръвни съсиреци
• понижава телесната температура за предотвратяване на прегряване и топлинен удар

Свойства / Действия, документирани от изследвания: обезболяващо, антибактериално, антиоксидантно, хипергликемично, подобрител на паметта, балансира/ успокоява нервите, намалява нервната болка, инхибитор на агрегацията на тромбоцитите (за предотвратяване на запушени артерии), стимулант, вазодилататор

Други свойства / действия, документирани от традиционната употреба: антикоагулант (разрежда кръвта), антисептик, афродизиак, потиска апетита, стягащо, пречиства кръвта, тонизира, балансира, укрепва сърцето, газогонно, стимулира централната нервна система, стимулира храносмилането, диуретик, понижава кръвното налягане, слабително, менструален стимулант, термогенно (увеличава изгарянето на мазнини)

Внимание: Избягвайте, ако сте алергични или чувствителни към кофеин.

Традиционно приготвяне: Инфузия на семена от половин до една чаша 1-3 пъти дневно или 1-3 мл тинктура 4:1 два пъти дневно; 1-2 гр прахообразни семена в таблетки или капсули 1-3 пъти дневно (или разбъркани във вода или сок). Съобщава се, че терапевтичните дози са 4-5 гр дневно. За стандартизирани продукти следвайте етикетираните инструкции и дозировки.

Противопоказания:

• Да не се използва по време на бременност или кърмене.
• Не трябва да се използва от чувствителни или алергични към кофеин или ксантини.
• Прекомерната консумация на кофеин е противопоказна за лица с високо кръвно налягане, сърдечни нарушения, диабет, язви, епилепсия и други разстройства.

Лекарствени взаимодействия: Може да усили действието на антикоагулантните лекарства. Може да има неблагоприятни ефекти (главоболие), ако се използва с МАО-инхибитори. 

Приложения в народната медицина по света

Вижте още:

• Всички билки и растителни екстракти