Ефективни ли са тестовете за хранителни алергии?

 

 

През последните две десетилетия, броят на децата с хранителни алергии се е увеличил с цели 50%. През 2010 г., около 8% от децата под 18-годишна възраст страдат от хранителни алергии, а 38,7% от тях са били с анамнеза за тежки реакции към храната. Към момента се извършват мащабни изследвания върху бума на хранителните алергии, но причината за огромното им разпространение все още не е изяснена напълно.

 

Д-р Дейвид Стукус, професор по педиатрия в сектор „Клинична имунология и алергология“ в Националната детска болница в Кълъмбъс, щата Охайо, има особено мнение по въпроса с хранителните алергии. Д-р Стукус е член на борда Американската фондация за астма и алергии, както и съпредседател на екипа за медицинско консултиране към организация Kids With Food Allergies.

 

Ето какво споделя д-р Дейвид Стукус в интервю за медицинското електронно издание WebMD!

 

Кои са най-често срещаните хранителни алергии у деца?

 

Децата до 5-6 годишна възраст най-често проявяват алергични реакции към яйца, краве мляко, пшеница и соя. По-големите деца пък, обикновено се сблъскват с алергии към фъстъци, черупкови плодове, риба и черупчести мекотели.

 

Кои са най-изявените симптоми на хранителни алергии?

 

Алергията представлява реакция на свръхчувствителност от страна на имунната система, по отношение на някои чужди за организма вещества. Наричаме тази реакция свръхчувствителна, тъй като тези чужди вещества обикновено биват възприемани нормално от един здрав организъм и съответно – не предизвикват необичайна реакция. У алергичните хора обаче, същите вещества въздействат като алергени и провокират имунната система мощно да реагира към тях.

 

Обикновено алергичната реакция се проявява в рамките на няколко минути след поглъщането на храната и по-рядко – до 2-3 часа след поглъщане. Симптомите на хранителна алергия могат да бъдат специфичен обрив по тялото, известен като уртикария, както и подуване на лицето и крайниците. Симптомите обаче, могат да прогресират в затруднено дишане, трудности с преглъщането на храната, стомашно-чревни проблеми, повръщане или диария. В най-тежките случаи се стига до хрипове, спад в кръвното налягане и загуба на съзнание.

 

При какъв процент от децата се среща крайната реакция, под формата на загуба на съзнание? Има се предвид т. нар. анафилактична реакция.

 

Много трудно бихме могли да определим честотата на тежките алергични реакции, в сравнение с по-безобидните такива. Анафилаксията е състояние, което застрашава живота, при което наблюдаваме остра реакция на свръхчувствителност към определен алерген.

Известно е, че след консумацията на храни като фъстъци, черупчести плодове, риба, ракообразни и др., рискът от анафилактична реакция е значително завишен. Като цяло обаче, и много други храни са в състояние да предизвикат анафилаксия.

 

Съществуват няколко вида тестове за хранителни алергии. Но кои от тях дават най-точните резултати?

 

Най-добрият начин за установяване наличието или не на хранителна алергия, е много прост – на детето започва да се дава по малко от храната, за която се предполага, че предизвиква алергична реакция, като количеството постепенно се увеличава. Разбира се, не бива да правите това у дома си, а само и единствено в здравно заведение и под лекарско наблюдение!

Прилага се и т. нар. кожна скарификационна проба, при която с помощта на игла се нанасят драскотини в областта на предмишницата и се накапват алергените. След това според степента на зачервяване, може да се определи има ли чувствителност към тези алергени и ако да – каква е степента й.

 

Пачовете пък, са специални лепенки, които отчитат наличието на алергия или не в рамките на 12 часа до едно денонощие.

 

При интердермалната проба, алергените се инжектират подкожно с помощта на спринцовка с много тънка игла, като след определено време се определя и реакцията към алергена.

 

Съществува разбира се, и кръвен алергологичен тест, който представлява тест за алерген-специфични ИгЕ антитела – RAST (radioallergosorbent test).

 

Всички горепосочени тестове за хранителни алергии са много чувствителни, което означава, че тестовете най-често „хващат“ хранителната алергия. За огромно съжаление обаче, тук има едно голямо „НО“… Защо? Защото тези тестове могат да бъдат положителни дори в случаите, когато хранителна алергия липсва! Съответно – тестовете за хранителни алергии твърде често са тълкувани погрешно не само от пациенти, но и от специалистите в областта.

 

А какви са симптомите на хранителна чувствителност и непоносимост към определени храни?

 

Хранителната чувствителност, както и непоносимостта към храните, като цяло нямат връзка с имунната система и се развиват постепенно с течение на времето. Също така, симптомите при хранителни чувствителност и непоносимост, не се проявяват при всеки прием на „дразнеща“ храна.

 

У много хора докладват, чувствителността към храната се проявява под формата на неясни и в крайна сметка – твърде субективни оплаквания от типа на умора, главоболие, мускулни болки, стомашно-чревни проблеми и др.

 

Непоносимостта обикновено бива неспособността на организма да преработва и смила храната правилно. Това от своя страна предизвиква спазми, подуване на корема и др.

 

Съществуват ли тестове за чувствителност към храна?

 

Не съществуват утвърдени и специализирани тестове, които с точност да установят наличието или не на чувствителност.

 

Правилно ли е от менюто на детето да бъдат елиминирани храните, предизвикващи алергична реакция?

 

Тази стъпка задължително трябва да бъде консултирана със специалист алерголог. В някои случаи, драстичният диетичен режим води след себе си повече вреди, отколкото ползи.

 

Какво показват най-новите проучвания по отношение на третирането на хранителните алергии?

 

Последните изследвания сочат, че оралната имунотерапия, както и алерген-специфичната имунотерапия (десенсибилизация) могат да се окажат повече от успешни. Към момента обаче, ефективността им не е категорично доказана.