Search
Филтрирай по...

Любовта не е нищо повече от обикновена химична реакция в мозъка?

Чувства

 

 

Ние хората сме свикнали да свързваме любовта със сърцето… Това може и да звучи романтично, но няма нищо общо с истината. Любовта се намира малко по-нагоре от сърдечния мускул. Тя, както и всички останали емоции се заражда и „живее” в мозъка.

 

Съществуват толкова много различни видове любов – любов към децата, към семейството, към приятелите, към любимия домашен любимец… Но в този материал ще се опитаме да разберем повече за една друга любов – романтичната. Тази която кара сърцето да бие лудо, заради която сме безкрайно щастливи или безкрайно тъжни, заради която понякога сме готови да обърнем света. И така – обвито в тайнственост и мистерия усещане или обикновена химична реакция в мозъка? Нека потърсим отговора при специалистите невролози!

 

 

Хората са пристрастени към емоциите, които носи любовта.

 

Според Хелън Фишър, биологичен антрополог от Университета Рутгерс в Ню Брънзуик, Ню Джърси, романтичнната любов води до пристрастяване не само когато всичко между двамата е наред, но и когато взаимоотношенията им са драматични.

 

Д-р Фишър и екипът й са изследвали обстойно как любовта се отразява на мозъка, при което направили откритието, че романтичната любов задейства системата за възнаграждаване в мозъка, свързана с желанието, мотивацията и глада. Това е същата мозъчна област, която се задейства и от кокаин. Хелън Фишър смята, че зависимостта към любовната емоция става още по-силна, когато сме отхвърлени от обекта на чувствата си. Тя изследвала мозъците на наскоро изоставени от половинките си хора и установила, че при тях зависимостта е почти равна по сила на завивимостта към определени наркотични вещества. Хелън Фишър открила активност в три мозъчни области – първата област била свързана с романтичната любов, втората – с чувството на загуба и победа, а третата – с чувството на дълбока привързаност към друг индивид. „Не е никак учудващо, че отхвърлянето в любовта е толкова болезнено: мозъкът едновременно обработва чувството на романтична любов и дълбока привързаност, и в същото време се опитва да спечели обекта на чувствата си отново. Както Фишър обяснява, пристрастеността на мозъка към любовната емоция има три основни фази: той „иска” да бъде в близост до обекта на чувствата си отново, и отново, и отново; следва отдръпване и затваряне в себе си; и последно – рецидивиране на състоянието.

 

 

Мъжете и жените мислят за любовта по съвършено различен начин.

 

Според резултатите от друго изследване на Хлеън Фишър, начинът, по който женският и мъжкият мозък възприемат любовта се различава коренно. Фишър и екипът й изследвали мозъците на 17 млади, лудо влюбени мъже и жени. На всеки от тях била показана снимка с любимия обект на чувствата, както и снимка на неутрален човек. Повечето от жените, участвали в експеримента, имало най-голяма мозъчна активност в областите на мозъка, свързани с награждаването, емоцията и вниманието. При мъжете най-активни били областите в мозъка, отговорни за визуалното възприятие и сексуалната възбуда.

 

Обобщаващият извод е простичък – мъжете подсъзнателно търсят визуални улики за плодовитостта на жената, докато жените, с помощта на набор от различни стратегии преценяват доколко надежден баща е мъжът насреща.

 

 

Съществува ли вечната любов?

 

Може ли любовта да продължи цял живот? Това е интересен въпрос, особено когато търсим отговор от науката. Проучване от 2011, проведено от Университета Стоуни Брук предполага, че отговорът е „да” и че е възможно силната романтична любов да продължи дълги години.

 

Изследователският екип сравнил функционирането на мозъка при обвързани от дълги години хора и мъже и жени, които отскоро са заедно. Оказало се, че и при двете групи двойки е силно активна онази част от мозъка – т. нар. VPT, която се активизира в отговор на похвала или награда. Този център е свързан и с други части на мозъка, отговорни за способността за вземане на решения, планирането и др. Тези резултати показват, че е напълно възможно мозъкът да „изпитва” романтична любов дори след 20 години съвместен живот, категорични са специалистите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top