През 1998 г. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (Centers for Disease Control and Prevention, CDC) публикува резултати от мащабни проучвания за връзката между травмите от детството и функционирането на мозъка.
Оказва се, че има около 10 вида травми с трайно негативно въздействие върху когнитивните способности и емоционалното здраве, твърдят изследователите. Част от тях се отнасят до физическото и сексуалното насилие, високите изисквания от страна на родителите към децата, както и липсата на емоционална близост между родители и деца. В останалата част от случаите, източниците на травми и стрес включват член на семейството, пристрастен към алкохол или лекарства, майка, която е жертва на насилие от страна на бащата, смърт на родител, развод и др.
През 2008 г. Световната здравна организация с помощта на други организации, агенции и огромен екип учени, провежда второ подобно мащабно проучване, фокусирано върху личността на т. нар. проблемни деца. Изводите от продължилия с години експеримент са доста смущаващи и показват, че последствията от стреса в детството често оставят негативния си отпечатък за цял живот.
Освен до емоционални разстройства, травмите от детството могат да доведат и до развитие на хронични заболявания в зряла възраст, включително рак, сърдечно-съдови болести, диабет и др. Учените откриват още, че хората с особено проблемно детство много по-често избират неподходящ партньор и са нещастни в брака, много по-често страдат от автоимунни заболявания, остеопороза, депресия и затлъстяване.
Как травмите повлияват когнитивното и психо-емоционалното развитие? Според горепосочените изследвания, перманентната стресова среда е ужасно вредна за когнитивното и психо-емоционалното развитие в детството. Авторите на тези експерименти разглеждат т. нар. токсичен стрес, породен от фактори извън контрола на малкия човек, включително домашно насилие, бедност, алкохолизъм и др. в семейството, които влияят негативно върху начина, по който децата реагират на стреса. Това влияние често остава за цял живот, предупреждават психолози. Обяснението на всичко това е доста интересно, особено що се отнася до развиващата се след това тревожност:
При наличие на емоционално натоварваща среда, в детския организъм интензивно се произвеждат стресови хормони, което е нормална физиологична реакция за оцеляване. Проблемът е, че когато това продължи дълго във времето, детето става свръхбдително и непрестанно настроено за ужасяващи, непредвидими обстоятелства. То се чувства в постоянна опасност, тъй като системата за оцеляване в мозъка работи на максимални обороти. В даден момент, чувството за сигурност и увереността на детето в собствените способности са прекършени, рационалното мислене и способността за вземане на решения също. По-късно и най-незначителната провокация от външната среда задейства страх – чувството, необходимо за оцеляване, а заедно с него и интензивни тревожни състояния.
Как травмите от детството кодират тревожност?
Представете си например ситуация, в която срещу вас се задава огромно куче, готово за атака. Точно тогава в тялото се задействат определени физиологични процеси, които трябва да ви подготвят за оцеляване. Информацията, която първоначално сте възприели посредством зрението и слуха преминава към мозъчния център, известен като Locus coeruleus (caeruleus), след което лимбичната система в главния мозък вече е нащрек. Неслучайно наричат лимбичната система „мозък за оцеляване” – в продължение на милиони години, ние хората оцеляваме благодарение на нея. Това е така, защото при опасност лимбичната система и по-специално амигдалата, изпраща червен сигнал за тревога толкова бързо, че мозъкът не може да „разбере” какво се случва. Този червен сигнал достига до префронталната кора и хипоталамуса, при което хипоталамусът изпраща химически сигнали до надбъбречните жлези да синтезират кортизол, както и адреналин до сърцето, белите дробове и др.
Кортизолът е основният хормон на стреса. Неговото въздействие трае по-дълго от това на адреналина, а интензивното му отделяне води до повишаване на кръвното налягане и отделяне на глюкоза с цел захранване на мускулите и поддържане бдителността на мозъка.
Коренът на тревожността. Какви биха били последствията върху психо-емоционалното здраве на определен човек, ако сценарият със страшното куче се е повтарял ежедневно в живота му и в продължение на години? Травма и посттравматичен стрес, разбира се. Същият е механизмът и при психотравмите, получили се в резултат от отровната семейна среда. Травмите в детството предизвикват т. нар. посттравматичен стрес, следствие от психическото натоварване през годините. Основна роля за това играе амигдалата, благодарение на която хипокампусът „записва” ужасяващите събития в най-дълбоката памет на мозъка. Тази информация остава там, в резултат от което всяко, дори най-минимално стресиращото събитие, предизвиква отключването й. Този механизъм продължава да се задейства през целия живот дори при обикновени житейски ситуации.
Има ли изход? Категорично да. Мозъкът е изключително пластичен и е в състояние да променя начина, по който реагира на различни дразнители. По-важното в случая е, че това може да се случи и в зряла възраст, след като са минали години от травматичните периоди в детството. За целта токсичният стрес трябва да бъде постепенно елиминиран и да се замени с практики, които изграждат устойчивост. По този начин мозъкът ще успее да унищожи много от стрес индуцираните си „навици”, за да е възможна алостазата – състоянието, при което всички системи в организма са в равновесие.
Стандартизираният екстракт от жълт кантарион на американската компания
Nature's Way е супер ефикасно, естествено средство срещу депресивни и тревожни състояния от различен характер. Продуктът се отличава с високо качество и чист състав! Съдържа екстракт от стеблото, листата и цветовете на жълт кантарион, стандартизиран до 0,3% диантрони, измерени като хиперицин. Формулата е подсилена и с екстракти от розмарин и спирулина за още по-ободряващ ефект, повече жизненост и по-добър тонус.
Коментари (0)
Нов коментар