Храна или отрова?! Ето какво поглъщаме всеки ден!

 

 

Обработката на храната отнема от полезните й вещества, като това важи особено много в случаите на излагане на високи температури, силна светлина, въздействието на кислород и др. Не бива да забравяме и заведенията за бързо хранене, където порциите често се загряват на микровълнова фурна, защото трябва да се поднесат на клиента възможно най-бързо.

 

Всяка храна в зависимост от обработката, от която има нужда, бива замразявана, изсушавана, бланширана, изцеждана, подлагана на температурни амплитуди. Именно готвенето е процесът, който отнема най-много ценни микролементи от храната, особено когато температурите са високи.

 

Ежедневната консумация на преработени храни е основна причина за наднормено тегло, инсулинова резистентност и диабет, сърдечно-съдови заболявания. Тук монетата има две страни – не само изгубените при преработката елементи, но и онези, които допълнително се прибавят. В съвременният свят повече от 50% от храните са преработени, което включва антибиотици, хормони, оцветители, промишлен восък и др.

 

Ацесулфам калий. Подсладител, добавян при производството на дъвки, газирани безалкохолни напитки десерти. Преди 27 години е одобрен като заместител на захарта. По-късно обаче, е установено, че причинява рак при животни. Рискът от развитие на злокачествени заболявания и при хората е висок.

 

Изкуствени оцветители. Оцветените продукти трябва да се избягват, особено оцветените в жълто и оранжево. Тартразинът (Е 102), използван за оцветяване на храни, козметика и други продукти е един от най-често използваните. Той спада към промишлените отпадъци и употребата му е свързана с алергични реакции, обриви, мигрена, сърбеж, зрителни проблеми. Съдържа се в храни като бонбони, сладолед, газирани напитки и под. Според някои изследвания причинява астма, лупус, рак на щитовидната жлеза и др.

 

Аспартам. Често използван подсладител, познат още под търговската марка Nutra Sweet. Съдържа се в повече от 5 000 продукти, включително безалкохолни напитки. Преди около 16 години е обявен за безопасен, но ето какво показват изследванията за ефекта му върху човешкото здраве:

 

-Излагане на формалдехиди

Излагането на въздействието на формалдехиди при употребата на аспартам е значително. Аспартамът се разпада до метанол, който от своя страна се превръща във формалдехид. Метанолът  се абсорбира от храните и безалкохолните напитки, но има и т.нар защитни химикали, които предотвратяват разпадането на метанола до формалдехид.Формалдехидите водят до сигурно увреждане на централната нервна и имунната системи. При постоянно присъствие в организма, дори и нивата им да не са високи, формалдехидите причиняват сериозни генетични увреждания.

 

Нежеланите реакции, свързани с употреба на аспартам не спират до тук обаче. На много от засегнатите лица не им хрумва дори да свържат неразположението си с употребата на подсладителя. Ето кои симптоми най-често предизвиква аспартама: главоболие, припадъци, временна загуба на памет, тремор, конвулсии, смущения в зрението, гадене, виене на свят, обърканост, депресия, раздразнителност, тревожност, сърцебиене, болки в гръдния кош, кожни проблеми, колебания в нивата на кръвната захар, наддаване на тегло, задържане на течности, болезнени позиви за уриниране… Според някои изследвания честата консумация на храни с аспартам, може да доведе и до трайни когнитивни увреждания!

 

Бензоена киселина. Доказано води до хиперактивност, основно при деца и младежи, кожни обриви и влошаване на симптомите при астма. Най-често се съдържа в оободряващи и безалкохолни напитки, сокове, люти сосове и др. Има сигнали за присъствието й в сушени плодове и мариновани продукти. Бензоената киселина оказва негативно въздействие и върху чернодробното и бъбречното здраве.

 

BHA § BHT. Много често можете да видите тези абревиатури на опаковките на зърнените храни. Те са консерванти, които предпазват от гранясване и окисляване храните, съдържащи мазнини. Според съвременните изследвания, BHA § BHT имат канцерогенно действие върху човешкия организъм.

 

Мононатриев глутамат. Съществува под различни наименования – глутамат, глутаминова киселина, натриев казеинат, хидролизиран зеленчуков протеин. Имайте предвид, че упоменаването му върху етикетите на храните НЕ е задължително!

 

Мононатриевият глутамат води до главоболие, мигрена, стомашни проблеми, гадене, повръщане, диария, синдром на раздразнените черва, астматични пристъпи, недостиг на въздух, безпокойство или панически атаки, сърцебиене, частично изтръпване, обърканост, внезапни промени в настроението, поведенчески разстройства (особено при деца и тийнейджъри), кожни обриви, хронична хрема, торбички под очите, зачервяване на кожата, лезии в устата, апатия и др. Реакциите, предизвикани от глутамата могат да продължат до 48 часа след консумацията му.

 

Нитрити и нитрати. Използва се, за да придаде по-свеж червен цвят на месата и колбасите, както и с цел потискане развитието на вредни бактерии. Нитратите сами по себе си не са вредни, но в човешкото тяло се превръщат в нитрити. Нитритите реагират с други субстанции, образувайки нитрозамини, повечето от които, според многобройни проучвания, са една от причините за рак на стомаха. Едни от най-опасните съединения се получават при обработка с висока температура, например при пържене на бекон.

 

Олестра. Изкуствен заместител на растителните мазнини, който всъщност не мазнини, холестерол и калории. Добавя се при производството на мазни храни като картофения чипс например, за да понижи наличието на други вредни мазнини в него. Употребата му обаче е изгодна за производителя, но съвсем не и за крайния потребител.  Честата и продължителна употреба на олестра може да причини за рак на простатата, белия дроб, дегенерация на макулата и др. По-леките поражения от нея се изразяват в стомашни неразположения и разстройство.

 

Захарин. Според американски проучвания от 70-те години, употребата на захарин води до развитие на ракови заболявания при лабораторни животни. След допълнителни изследвания през 1977 г. той е забранен, но по-късно отново се връща на пазара.

 

Сулфити. Те правят плодовете и зеленчуците да изглеждат свежи, дори когато са разрязани, а също така запазват цвета при сушене на плодовете. Друга важна тяхна функция е че предпазват виното от обезцветяване, развитие на бактерии и ферментация. Затова почти на всяка бутилка забелязваме надпис с дребни букви: „Съдържа сулфити“. До осемдесетте години на миналия век са считани за безопасни, но проведени  по това време изследвания доказват, че в някои случаи те могат да причинят тежки алергични реакции.  Имайте предвид, че са регистрирани най-малко 10 случая с фатален изход след консумация на сулфити при астматици.

 

Парабени. Консерванти. Наставката „бен“  показва, че съдържат бензоена киселина. Могат да се срещнат с префиксите метил-, пропил- и бутил-.  Влагат се основно в хранителни стоки, които са обработвани чрез печене, плодови сокове, преработени зеленчуци, дресинги за салати, газирани безалкохолни напитки и др. Най-често парабените причиняват дерматити, зачервяване на кожата, сърбежи, подуване. При някои хора водят до астматични пристъпи.