Руски учени, заедно с генетици и лингвисти от цял свят доказаха, че думите могат да имат пряко влияние върху молекулната структура на ДНК. Според данните от мащабното проучване, ДНК участва не само в изграждането на тъканите.
Специалистите твърдят, че за ДНК са присъщи същите модели като онези при човешката реч. В тази връзка, екипът определя световните езици като своеобразно проявление на действащите в ДНК механизми.
Руските учени, начело с молекулярния биолог и биофизик Пьотр Гаряев, са проследили вибрационните механизми на ДНК, въздействайки с лазер върху молекулите й. Оказало се, че живата ДНК реагирала на лазера, носещ речева информация.
С други думи, оказва се, че думите, които най-често използваме и изобщо – начинът, по който комуникираме помежду си, оказва влияние върху живота ни.
Гаряев и екипът му твърдят, че ругатните например имат пагубно влияние върху генетичния апарат. Негативните резултати от това се пренасяли дори от поколение на поколение. Логиката, според учените, е че когато някой изрича крайно груби думи, неговите хромозоми се увреждат, а гените променят местата си.
Гаряев смята, че децата наследяват от родителите си тази деформираща програма, следствие на което развива склонност също да псува и ругае.
Излиза, че речниковият набор от думи, който най-често използваме, повлиява пряко живота ни. Въпреки скептицизма, с който се приема това твърдение, възприемането на генетичния апарат единствено като структура, създадена от химични вещества, е остаряла.
Всичко, което изричаме, както и онова, което четем или слушаме, и начинът, по който го възприемаме, има информационно въздействие върху ДНК. Именно тази информация ни формира като личности и наред с това – повлиява здравословното ни състояние, твърдят учените.
Коментари (0)
Нов коментар