Защо захарта е толкова пристрастяваща?

 

Зависимостта е медицинско състояние, при което човек изпитва неконтролируемо желание да приема вещества, храна, напитки или да извърши някаква дейност, макар да знае, че това ще има неблагоприятни последствия.

 

Зависимостта към захарта е една от най-често срещаните зависимости и се използва ежедневно от повечето от нас. Съвременната храна е претъпкана със захар, което е една от основните причини за нарастващата епидемии от затлъстяване. Прекомерната консумация на захар не само пълни тялото с празни калории, но може да доведе и до пристрастяване. Не случайно я наричат „бялата смърт” – тя взаимодейства с различни вещества в мозъка (особено допамин), променяйки техните нормални нива, и влияе върху мозъчните рецептори.

 

Най-често срещаната форма на захар в храната е захарозата. При поглъщане тя се разделя в храносмилателната система на две съставки: глюкоза и фруктоза. Инсулинът и глюкагонът са ензимите, от които зависят нивата на глюкозата в тялото.

 

След поглъщането и разграждането на захарта, глюкозните молекули се абсорбират и се разпределят към всички органи и клетки в организма. Транспортирането на глюкозата в кръвта се извършва от група протеини, известни под общото наименование GLUC, а основният протеин, който транспортира глюкозата към мозъка е GLUT1.

 

Когато глюкозата се придвижи до целевите клетки, тя трябва да достигне до „вътрешността” им, за да бъде усвоена. Има различни механизми за постигане на тази цел. Някои клетки, включително червените кръвни клетки, използват пасивен транспорт, известен още като дифузия, за да получат глюкозата от кръвната плазма. Много други клетки използват активни транспортни механизми, за да може глюкозата да достигне до тях.

 

Една от човешките тъкани, която не търпи ниските нива на глюкозата, е мозъчната тъкан. Основната причина за това е неспособността на невроните да съхраняват глюкозата и да я използват, когато нивата й се понижат. Това е причината, поради която човешкият мозък се нуждае от регулярна доставка на глюкоза.

 

Захарта ни кара да изпитваме истинско щастие! Има хора, които се чувстват истински щастливи, когато ядат сладко. И това е логично - захарта увеличава освобождаването на невротрансмитера серотонин, откъдето идва и усещането за щастие. Уловката тук е, че захарта води и до освобождаването на инсулин, което в крайна сметка води до нормализиране на глюкозните нива, а когато те станат сравнително ниски, желанието за сладко се връща с пълна сила. Това може да предизвика порочен кръг от постоянна необходимост от сладки храни, само за да се завърне чувството за щастие. Резултатът е преяждане и оформяща се зависимост.

 

Защо децата обожават сладкото и може ли тази зависимост да остане активна завинаги? Всички знаем колко много децата обичат сладкишите и захарта. Тази любов обаче, не е следствие от навици и възпитание. Неотдавна изследователите разбраха, че любовта на децата към бонбоните се дължи на биологията на мозъка им. При децата концентрацията на невротрансмитери и техните рецептори е различна в сравнение с възрастните. С възрастта тази разлика постепенно отзвучава. Проблемът е, че пристрастяването към захарта може да започне още в ранна възраст и да се задържи до края на живота.

 

Мозъкът реагира различно на различните видове захар

Друг проблем, свързан с пристрастяването към захарта е фактът, че човешкият мозък реагира различно на различните видове захар. Има огромна разлика в начина, по който мозъкът реагира на глюкозата и фруктозата. Така например, тялото ще се нуждае от много по-малко глюкоза, за да се чувства добре и да задейства импулсите, които възпират желанието за храна. При фруктозата ситуацията е доста по-различна. Човешкото тяло се нуждае от много повече фруктоза, за да потисне храненето. Изследователи от Йейлския университет са стигнали до това откритие с помощта на функционален анализ с магнитен резонанс. Те провели експеримента си върху здрави възрастни с нормално телесно тегло, използвайки ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да изследват мозъчните реакции по отношение на глюкозата и фруктозата. Оказало се, че след приема на глюкоза притокът на кръв към областите на мозъка, отговорни за апетита и системата за възнагражденията и мотивациятата, значително намалял. Освен това обаче, се появило и чувство на незабавно удовлетворение. Приемът на фруктоза не довел до подобни промени в кръвния поток. Проблемът с фруктозата обаче е, че тя често присъства в съвременните храни и напитки, което може да предизвика поведение на постоянно търсене на храна, преяждане и в крайна сметка - затлъстяване.

 

В човешкия мозък има различни видове клетки, всяка от които има различен набор от функции. Галиалните клетки обграждат невроните и им осигуряват подкрепа. Част от глиевите клетки са астроцитите, които играят важна роля в образуването на кръвно-мозъчната бариера, която контролира придвижването на веществата между мозъчната тъкан и кръвта в двете посоки. Нови изследвания показват, че функциите на астроцитите могат да бъдат контролирани от инсулина и лептина.

 

Изследователи от Технически университет - Мюнхен установяват, че астроцитите имат важна роля в усвояването на глюкозата.  На повърхността си те имат инсулинови рецептори, които реагират на кръвната глюкоза. Научните данни сочат, че инсулинът може да взаимодейства с астроцитите и да регулира тяхната пропускливост към глюкозата, което ще доведе до разлики в нивата на глюкозата в мозъка. Когато астроцитите, намиращи се в онези в части на мозъка, отговорни за апетита се активират, се появява чувство на удовлетворение. Въпреки това, когато астроцитите нямат досег с глюкозата, те не се активират и желанието за сладко се увеличава.

 

Дали има естествен начин за контрол върху желанието за сладки храни и въглехидрати? Да, това е хромът - жизнено важен за организма микроелемент, който участва в метаболизма на въглехидратите. Недостигът му предизвиква повишаване на апетита, затлъстяване и значително увеличава риска от развитие на инсулинова резистентност и диабет.

 

Revita Ви препоръчва: