Психологът Орлин Баев: стресът е нормален, дори нужен!

Съвременният свят живее на бързи обороти. Всички ние също. Храним се бързо, спим бързо, почиваме си бързо, работим бързо, обичаме бързо, мечтаем бързо... Искаме да всичко да се случва начаса, веднага, сега, на момента! Вътрешната необходимост да правим повече и повече неща за все по-кратко време, ни разяжда всеки ден по малко. Вече не познаваме себе си, не „чуваме” вътрешния си глас и дори не знаем от какво точно имаме нужда. Вършим някакви неща, защото „така се прави” и все повече се отдалечаваме от истинската си същност. Създаваме семейства (без да обичаме истински), работим (но не харесваме работата си!), възпитаваме децата си (по инерция), общуваме с най-близките си (но не оценяваме колко е хубаво, че ги има)...

Можем ли да преодолеем стреса, тревожността, депресията, без да приемаме тежки медикаменти? Може ли психотерапията и природната медицина да се справят с разяждащите душата състояния? За всичко това ще ни разкаже Орлин Баев – психотерапевт с богат опит в терапията на тревожни разстройства. Той има преминати обучения в хипноза и хипнотерапия, аналитична психотелесна психотерапия, когнтивно-поведенческа терапия, НЛП, позитивна психотерапия, краткосрочни подходи и др.

Днес е много модерно да се говори за стрес. Той е в основата на всичките ни беди. Но не става ли дума тук за дистрес – като че ли това понятие е по-коректно? Стресът е нормален, дори нужен. Ако напълно сме лишени от стрес, от трудности, животът ни би бил твърде скучен, вял, лишен от стимули за растеж, преодоляване, развитие. Умереният стрес е нужен – мобилизира ни, активизира ресурсите на ума, емоциите и тялото ни. Когато обаче стресът прерасне в дистрес, психиката и тялото са неспособни да се справят, което травмира и блокира естествения и плавен житейски ход и просперитет. Ако стресът е бензин, който наливан внимателно, захранва огъня, то дистресът е разрушителна експлозия.



 Като че ли живеем в епохата на депресиите, тревожността и неврозите. Как си обяснявате това? Поне за западния свят, за съжаление, това твърдение е вярно. Едва ли някога в човешката история човекът е бил толкова далеч от смисъла и предназначението на пребиваването си на тази земя. Живеем в социален свят с тотално преобърната ценностна система. На върха на ценностната пирамида се кипрят властта, секса и парите, докато някъде в прахта на невежеството дълбоко са забравени съчувствието, познанието за любящо единство с брата и всяко чувстващо същество. Неврозата, която наистина експлодира все по-масово в съвременния бездуховен свят, се явява… лечение. Тревожните разстройства не са някакво зло, а благ и добър повик за дълбоко преосмисляне на собствения живот, цели, ценности и посоки, за себевглеждане и себепознание. На изток, както и в удивително всеобхватното учение на българския мъдрец Петър Дънов, тези закони се наричат Дхарма. Много може да се каже в тази посока…

 

Смятате ли, че природната медицина може да има сериозно място в поддържането на психическото здраве?Именно синхронът с природата е това, което лекува както душата, така и тялото. Що се отнася обаче до психичните разстройства на ниво невроза и по-специално тревожните разстройства, имам предвид вътрешната, същностна природа, която определя човека като такъв. Под природна медицина аз разбирам допира до мъдростта и здравето, скрити в онази божествена сила, която протича през всичко живо. Индусите я наричат прана, китайците чи. Дали през дълбоко дишане и визуализация, през приема на някои природни вещества и извлеци, но преди всичко през един природен начин на живот на дълбоко преклонение пред величието на живата природа.

 

Прибързват ли много от специалистите с предписването на тежки традиционни медикаменти ? Да, прибързват. Много от колегите, занимаващи се и с психично здраве, а именно психиатрите и невролозите, изписват антидепресанти и транквиланти на третата минута от стъпването в кабинета им. Психофармацията има своето достойно място в третирането на психичните проблеми на ниво психоза. Що се отнася до неврозите обаче, употребата на психофармацевтични лекарства в световен мащаб е тенденциозно и излишно свръх – завишена, което обслужва в много по-голяма степен бизнес, отколкото здравни интереси.

 

От няколко години насам, 5-хидрокситриптофанът намира широко приложение сред привържениците на неконвенционалната медицина. Казват, че той е супер ефективно средство срещу депресии и тревожност. Вие на какво мнение сте? Препоръчвам го. Но чак суперефективно средство, не мисля. Действието му, по наблюденията ми, е полезно, но слабичко, когато става дума за сериозни състояния като продължаващи от години панически атаки, тежка генерализирана тревожност, обсесивнокомпулсивно р-во, тежка социална тревожност и т.н.

 

Пасифлората е едно много интересно растение. Доста се използва, включително и от традиционната медицина срещу безпокойство, безсъние и др. В пасифлора е открит естественият химикал серотонин. В кои случаи препоръчвате прием на природен продукт със съдържание на пасифлора? Това, което споменах по-горе за пет хидрокситриптофана, се отнася със същата сила и към всички познати нам билки, минерали, вещества и витамини, явяващи се спомагателни при лечението на тревожни разстройства: пасифлора, маточина, мащерка, хвощ, жълт кантарион, цинк, витамини от Б групата, мелатонин и др. Тези и много други вещества са полезни, но по опита ми в работата с невротични разстройства, доста слаби, за да могат да бъдат нещо повече от помощни „патерички“ на реалната психотерапевтична промяна. Все пак природните вещества могат да създадат подходящ фон за случването на качествен психотерапевтичен процес.

 

Какви промени в начина на живот трябва да предприемем и какво е най-доброто лечение срещу безсъние? Когато е изключена възможността за органична етиология, безсънието най-често е само върхът на айсберга, един от симптомите на тревожността. А тя се дължи на непреработени базисни вярвания, програми, скрити в несъзнаваното. Когато тези програми бъдат умишлено осъзнавани, предизвиквани и преобразувани, симптоматичното безсъние също се стапя. В някои редки случаи безсънието е упорито. Тук приспивателните медикаменти могат да бъдат само временно и епизодично решение. Ако се разчита само на тях обаче, колкото повече се приемат, толкова по-слабо действат, нужно е дозата им да се увеличава, а когато се премахнат, инсомнията експлодира с още по-голяма сила. В известна степен безсънието се повлиява от всички изброени по-горе билки и вещества и по-специално, от пет хидрокситриптофана, мелатонина, магнезия…

 

Какво е мнението ви за този продукта Спокоен сън формула? Както споменах и по-горе, ако тревожността е слаба, валерианата, шлемникът, хмелът и пасифлората, които се съдържат в този продукт, могат да изиграят добра роля в облекчаването на напрежението. Ако обаче тревожността се дължи на дълбоки характерови наличности, през които човекът пречупва възприятието си за света свръх страхово, билките могат да играят добра, но единствено опосредствена роля. Казвам това въз основа на вече осем годишния си опит в психотерапията, с огромно уважение към народната медицина и по-специално, към фитотерапията.



 

Как според вас, влияят негативните емоции върху цялостното ни психо-емоционално, а защо не и физическо здраве? Негативните емоции – страхът, агресията, тъгата, са нормална част от духотомната емоционалност, едната страна от „монетата“ на двойнствената емоционалност. Другият полюс са положителните емоции. И едните и другите обаче са нормална част от света, в който живеем. В такъв дух на разсъждения, негативните емоции вредят единствено ако са преживявани прекалено силно и продължително. Тогава те действително не само, че невротизират и депресират, но могат и да се соматизират до физиологични заболявания. Защото психиката пряко влияе на нервната система, тя на свой ред на ендокринната, тя пък на имунната и всички останали телесни системи…

 

Как се става „положителен човек”? Според мен подходящата дума е не положителен, а цялостен. Защото крайното и отричащо противоположността си позитивно мислене може да бъде също толкова инвалидизиращо, колкото и крайно негативното. Говоря за това в тази си статия: „Позитивното мислене и принципът разделяй и владей“. Та, как се става цялостен? Започва се от едно щателно поглеждане в интрасубективния свят, анализ и интроспекция. После се продължава в посока неутрализиране на откритите маладаптивни наличности – чрез логика, връзка с реалността, чрез всички методи на психотерапията и личностното развитие. В този процес осъзнаването се издига над двойката противоположности – няма противопоставяне, а обединение, сливане. Човек се ресвързва със… Себе си. Тогава смисълът и щастието преливат!