Менталното здраве зависи от... чревната флора?

   

Хората са свикнали да мислят, че единствено мозъкът е отговорен за психичното и емоционалното здраве. Истината обаче е, че психичното ни благополучие е пряко зависимо от чревната флора.  

Теорията, че отпадъците в дебелото черво могат да предизвикат различни инфекции, водещи до развитието на депресия и психоза, съществува още от 1900 г. Много години след това не е имало доказателства за истинността на тези твърдения, но днес разполагаме с научни сведения, че бактериите в червата могат да имат огромно влияние върху състоянието на ума.

Състоянието на червата и мозъка е взаимосвързано.

Това е обусловено от т. нар. гастро-ентеро нервна система, наричана още „втори мозък” или „мозък на корема”, която комуникира с мозъка. Гастро-ентеро-нервната система се състои от над 500 млн. неврони, разпределени по стените на стомаха и червата.

 Комуникацията между мозъка и гастро-ентеро нервната система тече двупосочно. Мозъкът влияе върху гастроинтестиналния тракт, имунните функции и микробната среда, а микробите в стомашно-чревната система участват в образуването на невроактивни съединения, включително невротрансмитери и метаболити, които пък въздействат върху мозъка. 

Бактериите в червата притежават набор от гени, произвеждащи химикали, които влияят върху мозъка. Тези химикали наподобяват някои мозъчни химикали, като серотонин, допамин, GABA и др. Освен това, много от мазнините, от които е изграден мозъкът и от които се нуждае той, за да функционира нормално, биват произвеждани благодарение на метаболитната активност именно на чревните бактерии.  

Според много съвременни проучвания, дефицитът на „добри” бактерии води до депресия, тревожност, когнитивни нарушения, включително негативни промени в паметта и др.  

Всичко това осмисля още повече необходимостта от допълнителен прием на пробиотици, които оказва се, са полезни не само за стомашно-чревното здраве и имунитета, но и за психическото ни равновесие.

 Към момента се правят мащабни и много задълбочени проучвания, които се опитват да изяснят механизма на действие на някои полезни бактерии върху различни невроповеденчески разстройства. Специалистите са на мнение, че след време тези бактерии ще се включват в лечението на различни разстройства на настроението и дори много успешно да заменят тежки медикаменти, като антидепресанти и др. 

Не всички полезни бактерии обаче, имат психобиотично действие, в действителност много малко от тях влизат в тази графа. Но онези от тях, които ефективно въздействат върху мозъка се наричат психобиотици – живите организми в чревната флора, които не само подпомагат обработването на хранителните вещества, но и функционирането на мозъка, настроението и поведението.