Search
Филтрирай по...

д-р Пенчева: Кои тестове са надеждни и възможно ли е да се тестваме масово за коронавирус (аудио)

Свързахме се с д-р Пенчева за професионален  коментар във връзка с дискусията в световен мащаб по отношение скрининга на Covid-19

Чуйте интервюто, като натиснете зеления бутон, или прочетете най-важното от разговора по-долу.

Д-р Благовеста Пенчева. Медицински директор на лаборатории Рамус.

1.Какви машини за PCR диагностика на корона вирус се използват в България и има ли достатъчно такива?

Има доста добре оборудвани PCR лаборатории в България. Поне от клиничните лаборатории, с които аз съм запозната, поне 70 имат оборудвана PCR и биха могли да се справят с определен обем тестове.

2.Колко теста може да изпълни една машина за денонощие?

Това зависи от машината и от хората, които работят с нея. Това не е машина, която може да работи денонощно и при нея има в голямата си част ръчно обслужване – присъствието на един или двама оператори. Много рядко има една машина, на повечето места са поне по две. В нашите лаборатории оперират два екипа, които в нормалния работен график се разделят от сутрин до следобяд, и втори екип, който идва от обяд до по-късно вечерта. Не знам лаборатория, която да извършва денонощно PCR тест.

Част от екипа на лаботории Рамус
Част от екипа на лаботории Рамус

3.Колко специалисти са необходими, за да оперират на една машина и има ли достатъчно квалифицирани специалисти?

Смятам че има, имаме добре развито здравеопазване и лаборатории. Според мен разполагаме и с доста специалисти.

4 .Имате ли представа какъв е процентът на достоверност на PCR теста?

PCR теста е възможно най-точният тест, когато става дума за лабораторни изследвания. Той изследва на генетично ниво определена генетична структура. В случая с Covid-19 има такава особеност, че китовете се разработват само от няколко месеца. Този вирус не е 100% познат, все още вирусолозите проучват дали той се променя и как се променя. И ако той се променя, трябва и китовете да се променят. PCR теста е много точен, но трябва да имаме предвид, че това е сложен метод, който определя нещо, което е възникнало преди три месеца. Ако го сравните с глюкоза или холестерол, които се определят от, да речем, 70 години, там процесът е автоматизиран, ясен е на всички и молекулата, която определяме, е винаги една и съща и ние само доусъвършенстваме метода десетки години наред.

5.Запознати ли сте с новите тестове на Roche и Thermo Fisher Scientific за диагностика на Covid-19?

Да, знам, че се разработва диагностика с три гена PCR, говори се, че тестът е добър, но аз нямам поглед върху него, не знам някой в България да го прави. Понеже ние работим с Abbott, те имат тест, който в момента се проверява в САЩ, ние разполагаме с големи автоматизирани системи на Abbott и се надяваме, че ще можем след време да го използваме.

6. Какво е мнението Ви за бързите тестове и имате ли наблюдение относно тяхната достоверност?

Най-лесно ми е да ви кажа, че с думичката бързи се изчерпват всички положителни неща за този тест. Оттам – нататък започват недостатъците. С него се определя нещо, което не е достатъчно познато, определя го бързо, произведен е съвсем скоро. Така или иначе, в бързите тестове има процент грешка, а в най-популярните бързи тестове се вкарва и т.нар. биологична грешка от това, че той не търси самия вирус, а търси антитела. Хората се обръщат към нас с въпрос: Аз мога ли да проверя дали имам имунитет, мога ли да проверя дали съм изкарал вече коронавируса. Но нещата не стоят по този начин, защото тестът е бърз и неточен, от една страна, от друга, не дава точна цифра какво количество антитела имате. А най-важното в случая е, че имунният отговор на всеки човек е различен: вашата имунна система се запознава с вируса, задвижва се имунна реакция, част от която е свързана с производството на антитела. Лабораторният тест улавя тези антитела. Ако те са над определен брой, те активират този тест.

7.Според Вас какво пречи за създаването на наистина достоверен тест?

Вирусът е нов и той, може би, се променя, нужно е време. Методът за определяне на вируси е сложен. Сега поне имаме PCR, имаме точен метод , който обаче изисква обработка в продължение на часове от компетентен персонал. В България има много опитни специалисти, които ежедневно в работата си използват PCR тестове с много добро качество. Но в условията на епидемия се изисква друга организация.

8.Възможно ли е според Вас да се осигури масово тестване на пациенти в България и разполагаме ли с необходимите ресурси?

Всички питат това, сигурно е възможно, но категоричното ми мнение е, че е много важно тестът да е достоверен. Ако има достоверен бърз тест би било добре да се направи. Ако не е достатъчно достоверен тестът, трябва много разумно да се използва, а хората не са склонни да са разумни. Те са склонни като се стопли времето да отидат всички заедно на разходка, склонни са като видят, че бързият тест е отрицателен, да тръгнат да пътуват, да се срещат с близките си и т.н. Такава е човешката природа. Отрицателният бърз тест не освобождава човека от отговорност.

Бързият тест може да си го представите като едно широко сито, което да отсее положителните проби, на които да им се направи PCR тест. По този начин може да се ползва, но много разумно! В никакъв случай никой не трябва да си мисли, че като му е отрицателен бързия тест, значи е здрав.

9.В Америка извършват тестване на пациенти на паркинги, без човекът да слиза от колата си– според Вас осъществимо ли е тук?

Това е другият вид бърз тест. Гледала съм такъв репораж по телевизията. Не знам колко време продължи тази кампания в САЩ, мисля, че беше само няколко дни или седмици. Това е бърз тест за определяне на антиген. Ние сме правили такъв тест при нас с много противоречиви резултати. Мисля, че и в Кризисният щаб са тествали с подобен тест, като от 10 болни на 6 от тях е дал фалшиво-негативен резултат. Идеята за тъкъв тип тестване не е лоша, но нямаме оръжието, с което да я осъществим. И се хвърляме от една хипотеза от фалшиво – положителни и фалшиво-отрицателни резултати.

10.Според Вас какви са предизвикателствата за създаване на точен тест за диагностициране на антитела и ще бъде ли създаден скоро такъв тест?

Мисля, че скоро ще бъде създаден такъв тест. Аз имам едно предложение за голям апарат, който да определя антителата количествено, както се тества за антитела на варицела, например. Взима се венозна кръв, тя се обработва и се пуска за анализ в автоматизирана система, която определя антителата и дава цифра. Може да се мисли в тази насока, но това ще отнеме месеци на проучвания дали ако имате антитела, евентуално, биха могли да ви пазят.

За бързите тестове мога да дам такъв пример: Има един тест, който се казва сърдечен тропоним – маркер за инфаркт на миокарда. Известно време в България се допускаше в болниците да се прави бърз тест, който дава – позитивно – негативно като резултат. Имаше големи неудачи с този тип тест, все пак става дума за инфаркт на миокарда, Здравната каса задължи  болниците да правят теста сърдечен тропоним с надежден метод, т.е. бързите тестове се забраниха. Това може да е още един пример защо всички се дърпат от бързите тестове. Въпреки че имаме проблем с пациентите, които настояват за бързи тестове и смятат, че ги ощетяваме като им препоръчваме по-скъпия, но и по-надежден тест.

Част от екипа на лаботории Рамус
Част от екипа на лаботории Рамус

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top