Кои са полезните храни през зимата?

Втора част

 

Моркови

Главното достойнство на морковите са витамините: Каротин (провитамин А), витамините B1, B2, РР, С. Съдържат още и много ензими, етерични масла, терпени, кумарини, минерални вещества - калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, йод, желязо и микроелементите манган и мед, които участват в енергийните и метаболитни процеси на клетката. Морковите съдържат и малки количества ценни, незаменими аминокиселини.

Най-богати на каротин са морковите с интензивно червен или оранжев цвят. Дневната нужда на човек от витамин А може да се задоволи само от един морков /около 100 г./.

Морковите отдавна се използват освен като храна и като лечебно средство. Свойствата им са известни още в древността. Знаменити лекари като Хипократ и Гален ги препоръчват за лечение на кашлица, като болкоуспокояващо и противовъзпалително средство. Още тогава се прилагат за лечение на кокоша слепота /хемералопия/, кръвоизливи и пикочно-каменна болест, както и за увеличаване на кърмата. По–късно известният арабски лекар енциклопедист Авицена също прилага морковите при лечението на някои заболявания.

От съдържащия се в морковите бета каротин /провитамин A/, организмът произвежда ретинол – активен витамин А, нужен за доброто зрението. Благодарение на него очите на човека се приспособяват към тъмнината и виждат в тъмното. Също така, витамин A подпомага имунната система и поддържа здравето на кожата. Нарича се “витамин на растежа”, тъй като е необходим и за правилното развитие на организма. Бета каротинът, който се съдържа в морковите, предпазва кожата от стареене и я защитава от UV лъчите. Счита се за безопасен, тъй като неизползваните количества се изхвърлят в процеса на обмяна на веществата. Въпреки това, най-добре е да се пази „златната среда” и да не се прекалява с нищо /дори с полезните моркови/.

Благодарение на калия в морковите кожата остава стегната и гладка.

При хроничен запек морковът има лек слабителен ефект.

Морковите са богати и на йод, поради което са част от диетата при заболявания, свързани с понижаване функцията на щитовидната жлеза.

Сокът от моркови намира извънредно широко приложение в диетичното лечение на много болестни състояния. Всекидневната му употреба засилва защитните сили на организма. Полезен е при физическа и психическа умора и при възстановяване след инфекциозни заболявания, при анемии и заболявания на лигавицата на стомаха и червата - гастрити, гастро - ентероколити и т. н. При камъни в бъбреците се препоръчва да се пие в продължение на няколко месеца 3 - 4 пъти на ден по 1 супена лъжица морковен сок.

Пресният сок от моркови се препоръчва и за гаргара при зачервено гърло.

Морковите са един от основните продукти за диетично хранене при диария. Те съдържат пектин, който набъбва в червата и абсорбира бактериите и токсините, освобождава организма от тях, успокоява чревната перисталтика, сгъстява изпражненията, намалява броя на изхожданията и загубата на течности.

Десетилетия наред при лечението на острите диарии при деца се използват морковената супа, известна като "супа Моро", морковеното пюре и др.

Сега морковите се неотменима част от индустриално произвежданите детски пюрета и специални диетични храни за деца с остри диарии.

Морковът е нискокалоричен, а същевременно съдържа целулоза и е богат с витамини и минерални соли, следователно е подходяща храна за намаляване на излишни килограми и регулиране на личното тегло.

При язвена болест в остра форма и изострени ентероколити не се препоръчват моркови и сок от тях.

Най-подходящите методи за кулинарна обработка на морковите са задушаването и варенето, защото гарантират максимално извличане на каротина.

Варят се в малко вода, в затворен съд, на слаб огън, до омекване. Когато станат готови, да са поели водата, в която са врели.

Препоръчва се и лекото задушаване на морковите в малко мазнина.

 

Чесън

Чесънът е зеленчук, употребяван от хората през всички епохи.

От древността и до днес, той се използва като естествен антибиотик, имуностимулатор и за обща профилактика.

Хипократ - основателят на съвременната медицина – е предписвал чесън на пациентите си при бронхит и пневмония. Tой пише за медицинската стойност на чесъна и предупреждава за последиците от прекалената му употреба – газове и главоболие.

Авиценна - друг древногръцки лекар - е съветвал да се използва чесън “против всички болести”.

Официалната медицина вече е доказала, че чесънът може да защити от почти всичко: От обикновена простуда до сърдечни заболявания и рак. Той може дори да помогне за увеличаване на продължителността на живота. Чесънът има действието на мощен антибиотик с антибактериално, антивирусно и антимикотично действие.

Прекомерната му употреба води до изпотяване поради активиране на щитовидната жлеза и катаболните процеси.

За да премахнете миризмата на чесън от ръцете си, натрийте ги със сол или лимонов сок и след това измийте със сапун.

Миризмата на чесън /в устата/ може да се притъпи като се дъвчи пресен магданоз. Често в ястия с чесън присъства и магданоз.

Чесънът има и качествата на афродизиак - засилва либидото при мъжете.

Чесънът има противоглистно и жлъчегонно действие. Унищожава болестотворните микроорганизми в червата и изгонва газовете. Засилва отделянето на жлъчен сок и с това подобярява храносмилането.

Притежава и пикочогонно действие, вследствие на което се понижава кръвното налягане. Чесънът предотвратява развитието на атеросклероза в съдовете, тъй като понижава холестерола, триглицеридите и фибриногена в кръвта. Има данни, че чесънът понижава нивото на кръвната захар и служи като противоотрова при оловно отравяне.

Чесън за профилактика - при атеросклероза и хипертония, при инфекциозни заболявания, както и при хронични гнойни инфекции (бронхити, бронхиектазии), за възбуждане на апетита, след антибиотично лечение, при жлъчнокаменна болест, глисти и др.

Гъби

Гъбите са нискокалорична храна, богата на фибри и с ниско съдържание на натрий. Те не съдържат холестерол и имат минимално количество мазнини и са идеални за здравословна диета с ограничаване приема на мазнини.

Дали гъбите са обикновена или суперхрана е спорно, но е факт,че са хранителни, достъпни, лесни за готвене и могат да подобрят хранителния ни режим.

Цялостната хранителна структура на гъбите е много важна за доброто здраве и контрола на телесните мазнини. Те съдържат значително количество фибри. Съдържанието на въглехидрати и мазнини е ниско, докато количествата протеини и витамини съответстват на препоръчителния дневен прием. Този тип храна може да стабилизира кръвната захар в нормални или близо до тях нива и подобрява чувствителността към инсулина. По този начин гъбите могат да забавят активизирането на инсулина и с това улесняват синтезирането и складирането на известно количество мазнини. Могат да осигурят и адекватна хранителна подкрепа за баланса на телесните функции.

Белтъците в гъбите са в значителни количества. Това ги прави пълноценна храна. Съдържат всички незаменими аминокиселини. Балансът в съдържанието на аминокиселините в гъбите е сравним с този в яйцата.

Гъбите са важен източник и на витамини и минерали. Те са особено богати на витамини от група В и минералите селен и цинк. Количественото съдържание на други минерали също е значително. Например количеството калий в единица тегло е по-високо от това на бананите.

Други минерали, съдържащи се в гъбите са магнезий, калий, желязо, мед, калций, фосфор, селен, цинк, хром. На съдържанието на селен, витамин Е и други антиоксиданти се отдават антираковите свойства на гъбите.

Гъбите са лесно достъпни и се намират в големи количества в природата или се отглеждат култивирано. Техният балансиран хранителен състав им е спечелил важно място в много диети по целия свят.

Прочетете още:

Медицински гъби срещу рак

Кои гъби са най-известни с лечебните си свойства?

Тиква

Тиквата е много вкусен и полезен зеленчук, който съдържа голямо количество каротин (провитамин А) и други витамини. В меката част се съдържат големи количества витамин D, който засилва жизнената дейност и ускорява растежа на клетката.

Целулозата от тиквите се усвоява лесно дори от отслабналия организъм и затова ястията с тиква се препоръчват при лечебно и профилактично хранене.

Тъй като в нея има много медни и железни соли и фосфор, които влияят положително на съдържанието на кръвта, употребата на тиква се препоръчва като профилактика на малокръвието и атеросклерозата.

Тиквата е полезна и при заболявания на черния дроб и бъбреците. Тя отлично регулира храносмилането и благодарение на голямото си съдържание на пектин способства за извеждането на лошия холестерол от организма.

От органичните киселини в тиквата се съдържа предимно ябълкова киселина. В нея има достатъчно количество захарни вещества: глюкоза, фруктоза, захароза, Освен това тя съдържа минерални съединения и големи количества калций, фосфор, желязо, мед, флуор, цинк, а каротинът (витамин А) и витамините от група В влияят добре на функциите на червата. Тя е и добро диуретично средство. Тиквата е и богат източник на витамин С и калий, които предпазват от сърдечни заболявания и нормализират кръвното налягане.

Ястията с тиква се включват в менюто на болните от хепатит и холецистит, а също на хората с хронични колити и ентероколити в изострен стадий, със заболявания на сърдечно-съдовата система (хипертония, атеросклероза), с остри и хронични нефрити и пиелонефрити.

Тиквата се препоръчва и на бременните жени като средство против повръщане. По същата причина тя се употребява и против “морска болест”.

При лечение на бъбреците се използва не меката част, а прясно изцеденият сок от сурова тиква (по половин чаша на 24 часа). Тиквеният сок има също успокояващ ефект и подобрява съня.

Меката част може да се използва за компреси при екземи, изгаряния или обриви.

Семената от тиква се използват в народната медицина като средство против глисти и при спазми, затрудняващи уринирането. Изследвания показват, че те подобряват работата на отделителната система и намаляват проблемите с простатата, защото екстрактът от тиквено семе блокира производството на тестостерон - мъжкият хормон, който причинява увеличаването на простатата.

В Индия пък тиквата се използва дори за лечение на туберкулоза - доказано е, че водният екстракт в съотношение 1:10 000 възпрепятства размножаването на туберкулозната бактерия.

Прочетете първа част тук на статията Полезните храни през зимата 

Текст: д-р Аелита Петрова