Амарант (Щир)

Амарантът, познат още като щир или куча лобода, произхожда от Америка. Съществуват множество видове и сортове амарант, които се използват в различните части на света за различни цели - зърно, листен зеленчук, декоративни растения. За ацтеките това растение е било една от основните култури. С лечебна цел се е използвал за спиране на менструацията, контрацепция, антидот при ухапване от змии. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.

Растението съдържа висок процент суров протеин в семената си. То е особено богато на лизин, за разлика от истинските зърнени култури. Високо е и съдържанието на аминокиселини. Семената на амаранта са богати и на мазнини, като ¾ от тях са ненаситени. Не съдържа глутен, което го прави добра алтернатива за хората с алергии към обичайните зърнени храни. Растението има астрингентно, потогонно, диуретично, стимулиращо, тонизиращо действие. С лечебна цел се използва цъфналото растение. То помага при различни заболявания и болестни състояния:

• кръвоносна система - кръвоизливи (особено чревни), кръвохрачене;


• женски състояния - менорея (обилна менструация);


• храносмилателна система - диария, дизентерия, гастроентерит;


• дихателна система - рани в устата и гърлото (като гаргара).

Външно амарантът се прилага за промивки на рани и язви, дълбоки ухапвания, намалява подуването при изкълчвания. При бяло течение се правят промивки с амарант. Вътрешно билката се приема под формата на чай или масло.

Не се препоръчва приема й при бременни и кърмачки. Да се избягва от хора със слабо храносмилане.