Харапската цивилизация е загинала от супермикроб, опасен и за съвремения човек?

Мистерията, свързана с внезапния край на древния град Харапа, основен център на изчезналата Индска цивилизация, вече е малко по-разбираема благодарение на усилията на държавния университет на Апалачите. Международен екип от климатолози, археолози и биолози е установил, че масово срещано заболяване е сред причините за рязката смъртност при този народ и същото може да се случи и на съвременния човек в резултат от заразяване със супермикроби, резистентни на антибиотици.

Харапската цивилизация е процъфтявала още преди индуската цивилизация и достига един милион километра площ в земите на днешните Пакистан и Индия. Градът Харапа е бил в разцвета си между 2600 и 1700 г.пр.Хр. и внезапно е изчезнал.

Най-новите изследвания показват, че комбинацията от задълбочаваща се социална йерархия и пандемия са довели до гибелта на тази цивилизация. Тази пандемия е била от туберкулоза и проказа – две нови заболявания по това време.

„В този случай бързата урбанизация на индуските градове и нарастващите социални контакти са изправили хората пред нови предизвикателства“, казва Гуен Робинс Шуг, един от водещите експерти в изследването. „Инфекциозни болести като проказата и туберкулозата са се предавали в цяла средна и южна Азия.“

Наскоро направените разкопки в Харапа показват, че към края на съществуването на града, насилието и болестите са достигнали своя пик. Хората масово са се изселвали от града, което досега не беше известно като исторически факт. Бързата урбанизация бързо предрекла гибелта й. Това много напомня на ситуацията, в която се намираме в момента в модерното общество.

Има тенденция, когато се поглежда към историята на Древността през призмата на съвремието, да се счита, че това, което се е случило в миналото, никога няма да се повтори. Смятаме, че съвременното човечество е прекалено развито, за да преживее подобен колапс. Историята, обаче, има способността заплашително да се повтаря, когато най-малко очакваме. В наши дни това би било появата на устойчив на лекарства супермикроб в резултат от така наречения напредък в медицината.

„Един от най-големите здравни проблеми в обществото е антибиотичната резистентност“, казва д-р Дейм Сали Дейвис, цитиран от вестник Гардиан. „Това означава, че сме в период на увеличен риск от развитие на инфекциозни болести, които не могат да бъдат излекувани.“

Ситуацията е различна от тази в Древна Харапа, но прекомерната употреба на антибиотици или по-точно казано нереалистичното разчитане на антибиотиците като панацея за всички болести, се превръща в апокалиптична заплаха.

„Започваме да се предоверяваме на антибиотиците в цели сфери на медицината“, добавя Алан Джонсън, клиничен консултант в Агенцията за опазване на здравето във Великобритания. „Ако не измислим нови антибиотици, които да се справят с резистентността, ще бъдем изправени пред сериозен проблем.“