Алое вера е растение, чиято употреба датира от 6000 години насам. Използвало се е още в древен Египет, където било известно като „растение на безсмъртието”.
Сукулентът идва от Северна Африка, Южна Европа и Канарските острови, но днес се отглежда по целия свят. Гелът от алое може да се използва и локално, с цел бързо възстановяване след слънчево изгаряне или третиране на рани. Приемано под формата на добавка, алое облекчава широк кръг от заболявания и състояния, включително храносмилателни смущения като запек, подуване и киселини, отслабване на имунитета и др.
Екстрактите от алое се предлагат под формата на гел, сок или капсули, като всяка от тях има своите предимства и подходящо приложение.
Гел. Може да се приема като добавка и да се нанася директно върху кожата. Локалното приложение се препоръчва с цел успокояване на кожата при слънчеви изгаряния и овлажняване. Гелът обикновено се приготвя от вътрешната част на листата на алое вера, като външният слой и латексът се отделят. След това меката част се подлага на студено пресоване, за да бъде подходяща за прием. Някои гелове съдържат пулпата на оригиналното растение, докато други използват уплътняващи агенти.
Сок. Повечето алое вера сокове се правят от цели листа. Външните обвивки се филтрират, за да се намали силно слабителния ефект. Соковете имат по-малка плътност от гела, но те също се различават и функционално и са особено полезни за храносмилателната система. Соковете и геловете, приготвени само от вътрешната част имат огромни ползи за здравето, но не са толкова подходящи за регулиране на стомашно-чревния тракт.
Капсули. Някои хора не харесват леко горчивия вкус на сока и гела и предпочитат да приемат алое под формата на капсули. Освен това е препоръчително соковете и геловете да се смесват и с други течности, така че капсулите са далеч по-лесно решение за хората със забързан начин на живот.
Ползи за храносмилателната система. Алоето съдържа алоин – вещество със слабителен ефект. В добавките алоинът се разрежда до едно към един милион. Ето защо не е препоръчително да се приемат големи дози алоин директно от растението – това е опасно за здравето и може да доведе до болезнени крампи. Когато се приема като екстракт, този риск не съществува. Алоето повлиява благоприятно микробиома на храносмилателния тракт като насърчава развитието на полезните бактерии и блокира развитието на патогени.
Ин витро изследване установява, че в комбинацията от алое и пробиотик, източник на лактобацили, има страхотен ефект върху стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система. Благодарение на способността си да насърчава растежа на полезни бактерии, алое подсилва ефекта на пробиотиците и проявява отличен синергичен ефект при комбиниран прием.
Ползи за имунната система. Алое вера съдържа няколко активни компонента, основните от които са гликопротеините и полизахаридите. При слънчево изгаряне гликопротеините ускоряват възстановяването като облекчават болките и възпалението, докато полизахаридите стимулират растежа и възстановяването на кожата.
При орален прием тези съставки стимулират имунната система. Изследване върху мишки показва, че полизахаридите облекчават последиците от хроничния стрес, възстановяват активността на лимфоцитите и подпомагат пролиферацията на Т-клетките, и производството на антитела. До голяма степен имуномодулиращият ефект на алое вера се дължи на способността му да контролира нивата възпаление в тялото.
Алоето е богато на антиоксиданти включително алфа-токоферол, каротеноиди, витамин С, флавоноиди и танини, които унищожават свободните радикали в тялото. За тази цел е важно да се консумира екстракт от цели листа, тъй като по-голяма част от антиоксидантите се съдържат във външната обвивка.
Контрол върху кръвната захар. Алое лекува диабета, но повлиява положително предиабетните състояния. Рандомизирано, контролирано изследване върху алое вера гел, е установено, че той намалява телесното тегло, мастната тъкан и инсулиновата резистентност при предиабетици с наднормено тегло и диабетици в начален стадий. Друг мета-анализ на научни експерименти показва, че алоето понижава нивата на кръвната захар, серумните триглицериди и лошия холестерол (LDL), и същевременно увеличава нивата на добрия холестерол (HDL).
Коментари (0)
Нов коментар