Ползи от Омега-3 продуктите с високо съдържание на докозахексаенова киселина (DHA) и ейкозапентаенова киселина (EPA)

Омега-3 (n-3) е сборен термин за полиненаситените мастни киселини (PUFAs), в чиито молекули присъства двойна C=C химична връзка след третия въглероден атом, като се брои от края на веригата (последният С атом се отбелязва с последната буква от гръцката азбука - омега ω). За човека и бозайниците, омега-3 МК са практически есенциални нутриенти и трябва да си ги набавяме с диетата. Главните омега-3 МК са алфа-линоленовата (ALA), ейкозапентаеновата (EPA) и докозахексаеновата (DHA) киселини. ALA се среща в растителните семена и масла, а EPA и DHA се синтезират от микроводораслите, след което попадат в организма на рибите и други водни организми, които се явяват основния диетичен източник на омега-3 за човека.

Добре известни са диетичните и медицински ползи от приема на омега-3 киселините. Те понижават нивата на триглицеридите, общия холестерол, подобряват течливостта на кръвта, забавят натрупването на атеросклеротични плаки в съдовите стени, понижават умерено кръвното налягане, подобряват състоянието на кожата, зрителния анализатор, оказват противовъзпалително действие в ставите и нервната тъкан и укрепват функцията на имунната система. Антрополозите са установили, че DHA и EPA играят основна роля в еволюцията на главния мозък и увеличаване размера на мозъковия череп (неврокраниума) у хомо сапиенс, което корелира със засиленото обитаване на крайбрежните зони и развитието на корабоплаването и риболова  в последните хилядолетия от човешката история (1). Рибата и морските храни са главен диетичен фактор за усъвършенстването на висшата мозъчна структура и функция. Поради високия им афинитет към главния мозък, в последните десетилетия активно се очерта специфично приложение на DHA и EPA в неврологията и психиатрията, свързано с пероралния прием на високи дози на двете киселини.

Рибените масла с високо съдържание на DHA и ЕPA се използват за облекчаване проявите на редица неврологични заболявания като аутизъм, хиперактивност с дефицит на вниманието, сенилна деменция и невродегенеративни заболявания.

РАЗСТРОЙСТВА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР (РАС)

Много пациенти с РАС (тук за улеснение ще ги наричаме общо „аутизъм“) проявяват тревожност, нарушения в съня, метаболитни и хранителни разстройства и стомашно-чревни проблеми, които влошават качеството на живот както на самите пациенти, така и на лицата, грижещи се за тях.

Омега-3 МК се назначават на деца и юноши с аутизъм поради противовъзпалителните им свойства в нервната тъкан и стабилизирането на невроналните мембрани, което те осъществяват. Те са важен компонент на мембранните фосфолипиди още от вътреутробното развитие. Кръвните нива на омега-3 МК у децата с аутизъм са понижени, което води до свръхпродукция на провъзпалителни цитокини, произхождащи от омега-6 МК – простагландини и левкотриени (Александра Веселинович и сътр., 2021).

Установена е зависимост още в периода на бременността между нивата на полиненаситени мастни киселини у майката и правилното мозъчно развитие на плода, респективно на новороденото и малкото дете впоследствие. Това насочва фокуса както върху третирането на децата, така и върху профилактичния прием на EPA и DHA от бременните и планиращите бременност жени. Според екипа на Vanessa A. Green (2006), при 28.7% от децата с аутизъм по света биват назначавани омега-3 мастни киселини. Въпреки различията в дизайна на клиничните проучвания върху деца с разстройства от аутистичния спектър има редица данни, показващи благоприятния ефект от омега-3 с високо съдържание на DHA и EPA.

Все по-актуална е темата относно влиянието на DHA и EPA върху чревната пропускливост, съответно върху невроналната връзка между ентералната и централната нервна система. Установено е, че пробиотичните бактерии от родовете Bifidobacterium и Akkermansia имат синергично действие с DHA и EPA по отношение на здравината на чревната бариера, която е нарушена у почти всички пациенти с аутизъм (4).

В проучване с деца, диагностицирани с аутизъм и болест на Аспергер, дневният прием на 860 mg EPA и 300 mg DHA за 6 месеца, е отбелязано значително подобрение в очния контакт, социализацията, когнитивните и моторните умения; подобрен е и сънят, а са намалели раздразнителността, агресията и хиперактивността (2). Johnson и Hollander (2003) докладват за момче с аутизъм, диагностицирано на 2.5 години, при което дневната доза от 3 г рибено масло (с 540 мг DHA) е премахнала напълно тревожността и ажитацията.

В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано проучване при деца с аутизъм, продължило 6 седмици, е доказано, че дневната доза от 1.5 г омега-3 МК (840 mg EPA и 700 mg DHA) намалява свръхактивността, агресията и стереотипията, а също така истеричните изблици на самонараняване. Не са установени значителни странични реакции от лечението (5). Екипът на Bent (2014) не намира подобрение при свръхактивността, но отбелязва значително облекчение на стереотипията и летаргията у деца на 5-8 години, третирани с 350 мг EPA и 230 мг DHA дневно. В двойно-сляпото и плацебо-контролирано проучване на Yui и колектив (2012) е постигнато значително подобрение по отношение на социалното дистанциране у децата (240 mg DHA и 240 мг арахидонова киселина дневно за 16 седмици). При Voigt (2014) е описано подобрение на функционалната комуникация, но без промяна в социалните умения; пилотното проучване на Sheppard (2017) с 225 mg DHA, 338 mg EPA и 280 mg омега-6 МК намира подобрение в жестикулацията и ранното развитие на речта (4).  

Проучване от Нова Зеландия показва, че приемът на омега-3 МК заедно с витамин D3 подобрява състоянието на децата в по-голяма степен, отколкото двете средства поотделно (Hajar Mazahery et al., 2016).

Друг антиоксидант, който вече се включва успешно във високодозираните откъм DHA и EPA омега-3 продукти, е астаксантинът. Това оранжево-червено багрило от водораслово-бактериален произход (придаващо цвета на месото от сьомга и други морски обитатели) има каротеноидна структура и e най-мощният антиоксидант сред тях. Той носи витамин А-подобна активност, подобряваща редица аспекти на аутистичните състояния. Върху мишки е установено, че астаксантинът предпазва малките им от подобните на аутизъм прояви, след като майката бъде третирана с валпроева киселина в 12-тия ден на бременността (Mamun-Al-Amin et al., 2015). Астаксантинът намалява възпалението на микроглията и отделянето на провъзпалителни цитокини в нервната тъкан (Luca Pangrazzi et al., 2020).

СИНДРОМ НА ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО

Това нервно-емоционално състояние засяга между 4 и 15% от децата в училищна възраст (данни за САЩ, (10)). В 12-седмично, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване с 92-ма млади пациенти на възраст между 6 и 18 години със синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ, ADHD – англ.) е сравнен ефектът на 1200 mg EPA дневно с този на плацебо по отношение на нивата на полиненаситените МК в еритроцитите, симптоматиката на СХДВ, емоционалните симптоми, нивата на плазмения високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP) и мозъчния невротрофичен фактор (BDNF). В сравнение с плацебо, при EPA-групата е отбелязано засилено фокусиране на вниманието (време за реакция на удар) и на бдителността (промени в интервала между стимулите по HRTISIC методиката), а hsCRP и BDNF са останали без промяна. Най-голямо подобрение е имало при субектите с ниски кръвни нива на омега-3 мастни киселини, докато при тези с най-високите нива ефектът е бил дори обратен (7).

Анализ на данните от 16 рандомизирани клинични проучвания с общо 1514 деца и младежи със СХДВ показва, че в 13 от тях приемът на високодозирани EPA и DHA (в някои от проучванията е включена и гама-линоленова киселина) подобрява визуалното заучаване, краткотрайната и работната памет, скоростта на четене и разбиране, а намалява хиперактивността и импулсивността. Омега-3 киселините също така са добро допълнение към стандартната терапия на СХДВ с метилфенидат или други неврологични медикаменти (7).

Рандомизирано и плацебо-контролирано проучване, наречено DOLAB, доказва, че приемът на 600 мг DHA дневно, подобрява четенето, осмислянето на информацията и общото поведение на здравите, но трудно справящи се с дисциплината и учебния материал деца в ранната училищна възраст (7-9 години) (A. J. Richardson et al., 2012).

ПРОФИЛАКТИЧЕН ПРИЕМ ОТ БРЕМЕННИ СРЕЩУ НАРУШЕНИЯ В МОЗЪЧНОТО И УМСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ПЛОДА

У мишки е установено, че диетичният прием на DHA е предпазил потомството при мишки от разрушителните ефекти върху нервната система, които се предизвикват от третирането на майката с полирибоинозинова-полирибоцитидинова киселина (вирус-имитиращ невротоксичен агент), предизвикващо имунна свръхактивация у майките и аутистични прояви у малките им (3). Новите проучвания потвърждават невропротективното действие на омега-3 МК и при хората.

Докозахексаеновата киселина (DHA) e критично необходима за развитието на нервната система у растящия в матката плод. Тя е главната омега-3 ненаситена МК в мозъчното сиво вещество и съставлява 15% от мастните киселини във фронталния кортекс (предната кора). Тя участва в неврогенезата, преноса на нервни импулси чрез невромедиаторите (сигналната трансдукция), синаптичната пластичност, усвояването на глюкозата като енергийно гориво на мозъка и метаболизма в нервните клетки. Ниските нива на DHA в мозъка на плода, особено през третия триместър на бременността, се свързват със забавяне на умственото развитие, затрудняване на учебния процес и деменция. Човешкият организъм може да превръща алфа-линоленовата киселина (ALA) в EPA и DHA, но процесът е много нискоефективен – само 1-10% от нея се превръщат до EPA и 0.5-5% - до DHA, като горните граници на тези вариации са постижими при условие, че делът на ALA в енергийния диетичен принос надхвърли 6.9%.

Диетичният прием на омега-3 МК през бременността и в ранната детска възраст намалява риска като от развитието на аутизъм и дефицит на вниманието, така и на когнитивни смущения, депресия, шизофрения, суицидна идеация (самоубийствени настроения) и епилепсия. При възрастните, редовният прием на EPA и DHA може да намали риска от невродегенеративни състояния като паркинсонизъм и болест на Алцхаймер (9)

По отношение на бременността, подходящи са омега-3 продуктите без добавени каротеноиди (бета-каротин, астаксантин и т.н.), понеже безопасността им при бременност и кърмене в количества, надвишаващи обичайните за диетата, не е напълно доказана.

ДЕМЕНЦИЯ И НЕВРОДЕГЕНЕРАТИВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Омега-3 мастните киселини играят важна роля в изграждането на невроналните мембрани, сигналната трансдукция (предаването на информация между невроните) и контрола върху окислението на липидите и невроналното възпаление. Важно свойство на DHA е да участва в глиогенезата – изграждането на миелиновата обвивка (глия) около невроните, и в създаването на малките невронални окончания, известни като дендрити. DHA е необходима за синтеза на основните невромедиатори в главния мозък – ацетилхолин, допамин, серотонин, норадреналин, глутамат и гама-аминомаслена киселина (GABA). Предвид факта, че невромедиацията с участието на тези вещества осъществява мускулните съкращения и хормоналния синтез, значението на DHA за поддържането на оптимално здраве става ясно.

Докато ниските дози на DHA и EPA (180 + 120 мг дневно) не оказват влияние върху хода на невроналната дегенерация (Mahmoudi, 2014), по-високите дози намаляват възпалението, увеличават нивата на невроналния растежен фактор, забавят апоптозата на невроните, оказват мощен антиоксидантен и невротрофичен ефект при сенилна деменция и болест на Алцхаймер (T.A. Ajith, 2018).  

По отношение на паркинсонизма и болестта на Алцхаймер, в последните две десетилетия са публикувани редица обнадеждаващи данни от клинични проучвания, свързани с омега-3 мастните киселини. Някои от тях са (по 11):

• В 6-месечно плацебо-контролирано клинично проучване с 800 мг DHA и 290 мг EPA дневно резултатът на пациентите по скалата на Хамилтън за депресивни разстройства при паркинсониците е понижен с над 50% в сравнение с плацебо (царевично масло), където понижението е с 25% (Pomponi et al., 2014);
• При паркинсоници в голям депресивен епизод дневната доза на DHA от 480 мг + EPA 720 мг от рибено масло понижава значително резултатите по скалите MADRS (Montgomery–Åsberg Depression Rating Scale) и CGI (Clinical Global Impression Scale) в сравнение с плацебо (минерално масло) (Da Silva TM et al., 2008).
•  Шестмесечният прием на 1200 мг DHA и 300 мг EPA подобрява паметта и резултатите по NTB (невропсихологична батерия от тестове) при пациенти с лека изява на Алцхаймер, които не са третирани с медикаменти (Philip Scheltens et al. 2012);
• В проучването AD Omega AD Study шестмесечният прием на 1720 мг DHA и 600 мг EPA стабилизира когнитивното представяне на пациентите с Алцхаймер по методиките ADAS-cog (Alzheimer’s Disease Assessment Scale-Cognitive Subscale) и MMSE (Mini-mental State Examination) значително по-добре от плацебо (царевично масло + витамин Е) (Eriksdotter M. et al., 2015)

ГОЛЕМИ, ГРАНИЧНИ И БИПОЛЯРНИ ДЕПРЕСИВНИ РАЗСТРОЙСТВА

Редица клинични проучвания потвърждават ефективността на омега-3 МК при различни форми на депресия:

• При голям депресивен епизод 2 г EPA дневно подобрява безсънието, потиснатото настроение, чувството за вина и малоценност, когато е добавена към антидепресантното лечение (Nemets et al., 2002);
• Приемът на 3.3 г EPA/DHA дневно подобрява резултатите по скалата на Хамилтън за депресия много повече от плацебо само след месеца, в комбинация с антидепресантите (Su K. et al., 2003);
• При резистентна на лечение депресия 1 г етил-EPA дневно облекчава тревожността, тъгата, апатията и суицидните идеации и подобрява либидото и съня (Peet M. et al., 2002);
• При гранично личностно разстройство 1 г EPA дневно намалява агресията и тежестта на депресивните симптоми (Zanarini MC et al., 2003);
• Един грам EPA дневно има антидепресивна активност, еквивалентна с тази на флуоксетина, при голям депресивен епизод (Jazayeri et al., 2008)

ДИСПРАКСИЯ (КООРДИНАЦИОННО НАРУШЕНИЕ НА РАЗВИТИЕТО)

Двойно-сляпо и плацебо-контролирано проучване със 117 деца между 5 и 12 години показва, че приемът на 732 мг DHA + EPA и 60 мг GLA, подобрява четенето, спелуването (буквуването) и дисциплината на децата значително по-добре от плацебо (маслиново олио) (10).

ЛИТЕРАТУРА

1. Didier Majou. Evolution of the human brain: the key roles of DHA (omega-3 fatty acid) and the Δ6-desaturase gene. OCL Vol. 25, Number 4, July-August 2018, A401.
2. Bell, J. G., MacKinlay, E. E., Dick, J. R., MacDonald, D. J., Boyle, R. M., & Glen, A. C. (2004). Essential fatty acids and phospholipase A2 in autistic spectrum disorders. Prostaglandins, Leukotrienes, and Essentia
3. l Fatty Acids,71, 201–204.
4. Michael J. Weiser et al. Dietary docosahexanoic acid alleviates autistic-like behaviors resultimg from maternal immune activation in mice. Prostaglandins, Leukotrienes and Essential Fatty Acids Vol. 106, March 2016, pp. 27-37.
5. Veselinović A, Petrović S, Žikić V, et al. Neuroinflammation in Autism and Supplementation Based on Omega-3 Polyunsaturated Fatty Acids: A Narrative Review. Medicina (Kaunas). 2021;57(9):893. Published 2021 Aug 28. doi:10.3390/medicina57090893
6. G. Paul Amminger et al. Omega-3 fatty acids supplementation in children with autism: A double-blind, randomized and placebo-controlled study. Biological Psychiatry Brief Report, Vol. 61, Issue 4, pp. 551-553.
7. Chang, J.PC., Su, KP., Mondelli, V. et al. High-dose eicosapentaenoic acid (EPA) improves attention and vigilance in children and adolescents with attention deficit hyperactivity disorder (ADHD) and low endogenous EPA levels. Transl Psychiatry 9, 303 (2019)
8. E. Derbyshire. Do omega 3/6 fatty acids have a therapeutic role in children and young people with ADHD? J Lipids. 2017; 2017:6285218.     
9. Waseem Khalid et al. Functional behavior of DHA and EPA in the formation of babies` brain at different stages of age, and protect from different brain-related diseases. Int J Food Prop Vol. 25, 2022, Issue 1, pp. 1021-1044.
10. James J. DiNicolantonio et al. The importance of marine omega-3s for brain development and the prevention and treatment of behavior, mood , and other brain disorders. Nutrients 2020; 12, 2333.
11. Avallone R, Vitale G, Bertolotti M. Omega-3 Fatty Acids and Neurodegenerative Diseases: New Evidence in Clinical Trials. Int J Mol Sci. 2019 Aug 30;20(17):4256