×

Как работи NewPay?


Когато плащате с NewPay, всъщност NewPay плаща поръчката ви вместо вас. Вие я получавате и разполагате с три начина да я платите към тях:



Изберете NewPay като начин на плащане при завършване на поръчката си и следвайте стъпките.




Прополисът, или пчелен клей, е тъмно оцветено смолисто вещество, което пчелите-работнички събират от растителен материал. Пчелите го смесват с пчелен восък за получаване на изолационен материал, с помощта на който те запушват пукнатини в кошера и изравняват стените му, поддържат температурата и влажността постоянна и предпазват жизненото си пространство от патогенни организми, включително спорообразуващи гъби и плесени. Суровият прополис се състои от 50% растителни смоли, 30% восъци, 10% етерично масло, 5% полени и 5% други органични субстанции (Huang et al., (1)). Цветът му варира от зелен през кафяв до червеникав в зависимост от ботаническия му произход.

Приема се, че в умерения климатичен пояс основният растителен материал за продукцията на прополис е ексудатът (наричан от народа мъзга) от пъпките на дървесните видове от род Топола – Populus, сем. Върбови – Salicaceae – бяла, черна и сива топола, и трепетлика. В състава на прополиса влизат и смоли и восъци от други растения – иглолистни дървета, върби, брези, палми, елши, далбергии и други. Общото между тези растения е отделянето на смолисти ексудати от различни техни органи. 

От всеки кошер средно на сезон се добиват 100-150 г прополис (2). Съществуват обаче техники, които могат да повишат това количество значително – чрез поставяне на специални мрежи на определени места в кошера, дупките на които пчелите бързо започват да запълват с прополис, добивът може да се увеличи неколкократно  (3).

Наименованието „pro polis“ има гръцки произход и означава „за/в полза на града“, т.е. това е субстанция, предпазваща кошера (в културни условия) или питата (в дивата среда) от неблагоприятни условия. Сместа от прополис, восъци и растителни полени носи наименованието cerum или cerumen (церумен). Геопрополисът е тропически продукт на пчелната дейност (на безжилните пчели от род Melipona), при която горните продукти са примесени с почвени елементи.

Прополисът сам по себе си не е достатъчно концентриран продукт, за да бъде комерсиализиран (въпреки че в пчеларските магазини се предлага и суров), поради което се пречиства чрез екстракция със солвенти (разтворители). При този процес се отделят инертните компоненти и се извлича най-активната част – фенолната фракция, която е разтворима в алкохол (понякога се използва и етер) и съдържа много други ценни фитохимикали, витамини, минерали, микроелементи и т.н.

Като разтворител най-често се използва абсолютен или 70-градусов етанол, но с успех са използвани и други солвенти – хлороформ, хексан, ацетон, метанол или дори гореща вода. Обикновеното извличане с алкохол (70-95 градуса) или турбо-екстракцията, която ускорява времето за извличане и позволява използването на 60-градусов етанол, са с най-добър добив както в количествен аспект, така и поради факта, че разтворителят е нискотоксичен при нормална медицинска употреба.

Химичен състав

Над 500 химични компонента са извлечени от прополиса, в това число фенолни съединения, терпени, мастно-восъчни съставки, пчелен восък, витамини, минерали, протеини, въглехидрати, аминокиселини и микроелементи (1).

Фенолните съединения са най-изобилната група биоактивни компоненти на прополиса и включват фенолни киселини и алдехиди, прости феноли и техните естери, флавоноиди, кумарини, стилбени и лигнани. Общото съдържание на флавоноиди е предложено за качествен показател на прополиса, който обаче не важи за някои бразилски и други тропически разновидности поради различния им химичен състав.

Предложена е дефиницията суров прополис с фенолно съдържание под 11% (обемни части) да се приема за нискокачествен, с 11-14% да е приемлив, при 14-17% е с добро качество и с над 17% говорим за екстра качество прополис (Gardana et al., 2007 (1)). Това определение е по-скоро ориентировъчно, понеже различните класове фенолни съединения имат различна по вид и сила активност. Според законовите изисквания на Бразилия,  зеленият бразилски прополис трябва да съдържа минимум 5% фенолни съединения и 0.5% флавоноиди (Sawaya et al., 2011). Етаноловите екстракти от суров бразилски прополис имат установено съдържание на фенолни съединения между 6.4 и 15.2% (Woiski and Salatino, 1998).

Абсорбцията на фенолните съединения като цяло и на флавоноидите и фенолните съединения в частност не е особено висока, и освен това зависи от състава на чревната микрофлора – много от тези съединения са под формата на гликозиди или естери, които се усвояват от организма след хидролизиране под действието на пробиотичните микроби. Въпреки това, откритите концентрации в кръвта и тъканите са значително по-високи от тези, получени след консумация на плодове и зеленчуци (9).

В зависимост от географския район и от видовия състав на хранителните растения, фенолният състав на прополиса варира значително. В умерените зони на Европа, Северна Америка и Азия, където преобладаващ източник са тополовите дървесни видове, прополисът съдържа предимно флаванони и флавони и по-малки количества – фенолни киселини и техните естери. В прополиса от тропическите страни се срещат предимно по-сложни фенолни съединения като пренилираните пара-кумаринови киселини, пренилираните флавоноиди, производните на кафеоилхинната киселина и лигнаните (1). Над 150 вида флавоноиди са открити в различните видове прополис (Huang et al., 2014).

Фенолните съединения в прополиса се срещат най-често като агликони, т.е. не са свързани със захаридни остатъци, и по-рядко като гликозиди. Това се дължи на факта, че пчелите синтезират ензима бета-глюкозидаза, който разкъсва гликозидните връзки. Свободните феноли и особено флавоноидите имат по-силна биоактивност от съответните гликозиди.  

Важни представители на флавоноидните вещества в прополиса са:

  • Флавони и флавоноли  - кверцетин, акацетин, апигенин, хризин, галангин, изалпинин, тектохризин; кемпферид и лутеолин (в бразилския тип), макарангин (в кенийския и етиопския тип);
  • Флаванони – пиноцембрин, пиностробин, нарингенин, сакуранетин, изосакуранетин, ликвирицигенин (това са преобладаващите флавоноиди в европейския, китайския, северноазиатския и северноамериканския прополис); пинобанксин, алнустинол и естерите им (в непалския и бразилския)
  • Изофлавани - веститол, микролунатол, неовеститол; птерокарпини и неофлавоноиди – в червения прополис; 
  • Пренилирани флаванони – прополин А, сигмоидин А, солофенол А (в тихоокеанкия тип – Тайван, Япония, островите на Пасифика);
  • Халкони и дихидрохалкони – в европейския и канадския прополис;
  • Изофлавони и изодихидрофлавони – дайдзеин, формононетин, ксеногнозин В, веститон и каликозин (в европейския са рядкост, но изобилстват в бразилския червен прополис поради произхода им от бобовото растение Dalbergia exastophyllum)
  • Флавоноидни гликозиди – рутин, кверцетинови, изорамнетинови и кемпферолови рутинозиди (в португалския тип).     

Флавоноидните съединения, влизащи в състава на прополиса, се образуват в растенията по два основни метаболитни пътя – на шикимовата и на оцетната киселина, наред с други вторични метаболити. Най-разпространените флавоноиди в „умерения“ – европейски, северноамерикански и северноазиатски, прополис, са незаместените в пръстен В представители – пиноцембрин, пинобанксин, галангин и хризин. При тънкослойна хроматография и последваща визуализация на UV светлина се разграничават три подвида според цвета на хроматографската ивица – оранжев (O-тип), богат на кверцетин; син (B-тип) – богат на хидроксиканелени киселини; и зелен (G-тип, среща се в германския прополис), съдържащ повече галангин, апигенин и метиловите им етери. Тези цветови обозначения описват единствено хроматографското оцветяване на прополиса, а не видимия му цвят. 

В тропическите видове прополис преобладават пренилираните (3-метилбут-2-ен-1-ил-заместените) производни на фенилпропаноидите (в бразилския), бензофеноните (във венецуелския, чилийския и севернобразилския), и производните на кафеоилхинната киселина (в африканския и далекоизточния прополис). Геранилфлаваноните са характерни за „тихоокеанския“ и японския тип прополис, чието главно растение са дърветата от видовете на род Макаранга (Macaranga). Те също се срещат в прополиса от Кения и Етиопия, където маракангите растат в изобилие.

За някои видове източносредиземноморски прополис е описано засилено присъствие на антрахинони (хризофанол), като изходните растения не са изяснени, но вероятно включват видове от Касия/Акация (сена). Такъв прополис има и лаксативен ефект. Той не се предлага масово, а само в локализирани райони.

Фенолните киселини в прополиса са представени от хидроксибензоените (галова, генистова, протокатехова, салицилова и ванилова) и хидроксиканелените киселини (пара-кумаринова, кафеена и ферулова), а също и техните бензилови, метилбутенилови, фенилетилови и цинамилови естери (1). В европейския прополис преобладава фенетиловият естер на кафеената киселина (CAPE), а в бразилския зелен прополис са най-разпространени пренилираните фенилпропаноиди с главни представители хромените и артепилин С (Salatino et al., 2005). В цитрусовия бразилски прополис пък преобладават хлорогеновите киселини (dos Santos Pereira, 2003).

Стилбени и геранилстилбени се срещат в прополиса от Кения и Соломоновите острови, получени от соковете на макарангата  (Petrova et al., 2010).

Лигнаните са характерни за тропическите разновидности на прополиса – бразилски, чилийски и този от Канарските острови (1). В червения бразилски прополис се срещат сирингарезинол, пинорезинол и диметиловите им етери.

Прополисът също така съдържа кумаринови съединения като кумарин, дафнетин и суберозин 1 (1).

Етеричното масло в прополиса има многобройни терпеноидни и фенолни съединения, от които най-често срещаните са бета-еудезмолът, гвайолът, трикозанът, тимолът, ледолът, виридифлоролът и т.н.

Прополисът е богат на микроелементите мед, манган, цинк,фосфор, калций, силиций, кобалт и желязо (2). Съдържанието на витамини в него е по-ниско и непостоянно, но са установени витамините В1, В2, В3, В5, С, Е и В6 (3).

Физични свойства

Прополисът е смолисто вещество с приятен аромат, леко горчив вкус и на пипане е лепкав. При затопляне бързо омеква, а при изстиване се превръща в крехка, колофоноподобна маса с тъмен цвят и кафяв до зеленикав оттенък.Пресният прополис е жълт до червеникав, със сиропообразна консистенция. Старият клей е гъст и зеленикав до червенокафяв на цвят. Разтапя се при 80-104 градуса по Целзий в зависимост от състава си. Разтваря се напълно в етилов етер, 70-градусов спирт, амоняк и оцетна киселина. Във вода е слабо разтворим (2).

Прополисовото мляко представлява охладеният и филтриран през марля разтвор на 50-100 г прополис в горещо прясно мляко. Използва се външно и вътрешно във ветеринарната и понякога в хуманната медицина. Използва се също прополисово масло при разтварянето на прополис в краве масло на 85 градуса (140:1000) и последващо охлаждане и филтриране през марля (2).

Историческа употреба на прополиса

Употребата на прополиса датира от дълбока древност и съпътства човека, откакто познаваме пчелния мед. Римляни, гърци и египтяни са го използвали за лечение на рани и дезинфекция. С негова помощ египтяните са мумифицирали знатните си владетели, понеже той е силен консервант.

Китайците, индийците и арабите са го ползвали срещу рани, херпеси, язви, кожни и лигавични раздразнения както външно, така и за вътрешна употреба (Kuropatnicki et al., 2013).

В българската народна медицина, пчелният клей, наред с меда, пчелния прашец, пчелната отрова, пчелния восък и млечице, имат голямо приложение и много често се увенчават с  добър терапевтичен успех.

Персийците са описвали прополиса като средство срещу екземи, ревматизъм и миалгия (болки в мускулите). Инките са използвали прополиса като антипиретик – срещу висока температура (6).

Фармакологична активност на прополиса

Прополисът проявява антиоксидантно, антимикробно (антибактериално, противовирусно, противогъбично и антипротозойно), противоглистно, противопаразитно, ранозаздравяващо, антидиабетично, кардиопротективно, противовъзпалително, локално анестезиращо, хиполипидемично, имуномодулиращо, противотуморно действие (1).

Всички тези ефекти са потвърдени от хилядолетния човешки опит и от лабораторните изследвания, а също и от някои клинични проучвания, но засега прополисови продукти не са регистрирани като лекарства в здравните системи. Причините за това са различни, но най-важните са непостоянният му биохимичен състав, невъзможността за патентоване и оттам ниската му себестойност (в сравнение с тази на синтетичните и биотехнологичните медикаменти), което обезкуражава финансирането на големи клинични проучвания, съответно на процедури по регистрация през лекарствените агенции.

Като хранителна добавка или медицинско изделие прополисът се влага в огромен брой продукти за външна и вътрешна употреба.

Прополисът има статут на хранителна добавка (суплемент) в САЩ и ЕС, на храна/хранителна добавка в Бразилия, „функционална храна“ в Япония и Корея, „здравословна храна“ в Китай (4).

Според Починкова (3), показанията на прополисотерапията са:

  • порезни, прободни и гнойни рани, изгаряния, декубитус, трофични язви (локално);
  • ринити, синуити, отити, фарингити (локално);
  • стомашна и дуоденална язва, гастрит, колит, бронхит (вътрешно)
  • ставни заболявания от възпалителен или дегенеративен произход (вътрешно);
  • лъчева болест и профилактика на увреждания от йонизиращи лъчения (вътрешно и локално);
  • пулпити, пародонтити, гингивити, състояния след екстракция на зъби (локално);
  • възпалителни процеси на влагалището и ерозия на маточната шийка (локално);
  • кожни заболявания, протичащи със сърбеж – трихофитии, рагади, остри и хронични екземи, алопеция (косопад) (локално).


Антиоксидантен ефект

Богатото съдържание на фенолни съединения гарантира антиоксидантен потенциал и това е потвърдено от много изследователи. В разнообразни експерименти, приемът на прополис понижава оксидативните стрес маркери (особено малондиалдехида), неутрализира свободно-радикаловите  процеси и потиска липидната пероксидация.

Флавоноидите на прополиса предотвратяват окислението на мастните киселини в мозъка при остър и хроничен стрес, включително след радиационно облъчване, и потискат генерирането на свободни радикали. Може да се каже, че прополисът (всички видове, в различна степен) е радиопротектор и невропротектор и приемът му може да бъде част от превенцията на невродегенеративните заболявания (9).

Компоненти на прополиса оказват активиращ ефект върху ядрения еритроид-свързан фактор 2 (Nrf2). Това е транскрипционен фактор, регулиращ активността на най-малко 1000 гена, кодиращи различни протеини, сред които антиоксидантните ензими хем-оксигеназа 1, регулаторните и каталитичните субединици на гама-глутамат-цистеин лигазата, GPx, глутатион редуктазата, каталазата (CAT), SOD и глутатион-S-трансферазата. Клиничните ползи от този ефект са предимно в качеството на прополиса като невропротективен и противовъзпалителен агент, значителна част от механизмите на чието действие са антиоксидантни по природа (9).

Невропротективен ефект

Пиноцембринът е най-разпространеният флавоноид в прополиса, след като се съпоставят данните за съдържанието на флавоноиди в различните видове. При трансгенни мишки със засилен риск от развитието на невронална дегенерация (Алцхаймеров модел), приемът на пиноцембрин поддържа адекватно съдържание на глутатион и нормална активност на супероксид дисмутазата  (SOD) (9). Възпалителните неврологични маркери като TNF-α, IL-1 и IL-6 също се понижават под действието на прополис.

Приемът на кафяв прополис от Иран (богат на пиноцембрин, подобно на европейския) облекчава невроналното увреждане при перманентна оклузия на церебралната артерия у мишки поради възстановяването на антиоксидантния потенциал на SOD и на GPx (глутатион пероксидазата) (9).

Пиноцембринът, изобилстващ в европейския прополис, предовратява увреждането на мозъчната тъкан след церебрална исхемия. Потискането на фосфорилирането на p38 и на активацията на каспаза-3 допринасят за невропротективния ефект на прополиса (и в частност на CAPE и пиноцембрина), понеже каспаза-3 е „смъртоносен“ сигнален протеин, засилващ разпадането на структурни протеини в невроните и ретиналните клетки.           

Прополис и добро зрение

Прополисът има значителен комерсиален успех като офталмологична хранителна добавка в Източна Азия, където голям процент (10-20%) от средношколците страдат от миопия (късогледство). Както бразилския, така и японския прополис (а най-вероятно и европейският, понеже и той има високо съдържание на CAPE и кафеоилхинни киселини), имат протективен ефект по отношение на зрителния нерв, клетките на ретината и фините капиляри, които я кръвоснабдяват. При възрастните лица редовният прием на прополис, богат на флавоноиди, може да забави макуларната дегенерация и да удължи времето, през което те имат нормално зрение. (9).

Противовъзпалителен ефект

Много от компонентите на прополиса от всички видове имат противовъзпалително действие, в това число флавоноидите, фенолните киселини и естерите им, терпеноидите, стероидите и аминокиселините. Естерът CAPE е с най-добре изучения механизъм, който включва потискане на циклооксигеназата (COX-инхибиция), улавяне на свободните радикали, потискане синтеза на азотен оксид, намаляване концентрациите на възпалителните цитокини и имуномодулация (9).

В модел с плъхове CAPE потиска COX-2 в оралната лигавица, което отчасти обяснява отличния ефект на прополиса при гинтивити, пародонтити, афти, фарингити и други възпаления в устнага кухина. Потискането на циклооксигеназите води до облекчаване на възпалението и болката в засегнатите тъкани – механизмът е аналогичен на аспириновия.

У диабетични (тип II) пациенти е установено, че бразилският зелен прополис оказва потискащо действие върху туморния некротичен фактор TNF-α, но покачва IL-1β и IL-6. Ефектите на двата интерлевкина са противоположни по вид и се неутрализират донякъде, но потискането на TNF-алфа е с нетен противовъзпалителен ефект, поради което зеленият прополис намалява тъканното възпаление при неинсулинозависимия захарен диабет (9).

Антимикробно действие

Прополисът потиска активността на голям брой представители от всички групи патогени – вируси, бактерии, гъби и протозои. Кивалкина (1948) установява, че парчета месо, поставени в разтвор на прополис, гният много бавно и развитието на гнилостната микрофлора е многократно забавено. Различни експерименти са установили потискащо действие спрямо хемолитичните стрептококи, златистия, белия и лимоненожълтия стафилокок, антраксния бацил и редица ветеринарни и пчеларски патогени. Унищожението на хемолитичния стрептокок в лабораторни условия е постигнато за 60 минути, а на всички стафилококи и паратифни бактерии – за 120-180 минути (2).

Прополисът е особено активен срещу Грам-положителните и в донякъде по-ниска степен – срещу Грам-отрицателните бактерии. Механизмите му на действие са различни и биват както бактерицидни, така и бактериостатични. Действието му е силно срещу туберкулозните и тифните бактерии, както и срещу метицилин-резистентните златисти стафилококи (MRSA).

Установено е засилване на ефектите на антибиотиците срещу бактериите в съчетание с перорален прополис, без увеличаване на страничните им ефекти. Прополисът потенцира ефектите на пеницилините и тетрациклините от 10 до 100 пъти при различните инфекции.

Към антибактериалния му ефект не се развива резистентност. Дифтерийният екзотоксин, третиран с прополисов екстракт, не предизвиква токсични ефекти у човека (3).

За бразилския и за българския прополис е установено, че потискат развитието на салмонелите, предизвикващи тифоидна треска (Salmonella enterica serovar Typhi), и че действат синергично с антибиотици, действащи на нивото на рибозомите (хлорамфеникол, неомицин и тетрациклин). Докато за бразилския прополис е установен бактериостатичен ефект, българският вариант е бактерициден (R. O. Orsi et al., 2010).

Прополисът потиска развитието на кожните гъбични патогени Trichophyton, Candida, Epidermophyton и др., а също и на протозойния патоген Trichomonas vaginalis, причиняващ възпаления на влагалищната лигавица у жената и на пикочния канал у мъжа (3).

Мехлем с прополис е прилаган успешно срещу кожната туберкулоза при 10 от 16 болни от екипа на Тихонов и Болшакова (2).

Румънски учени са установили, че водни екстракти от прополис потискат активността на хепатитния В вирус чрез взаимодействие с повърхностния му антиген (3). За фенетиловия естер на кафеената киселина (CAPE) е установено, че потиска репликацията на хепатитния С вирус, а също така потиска HIV-1 интегразата, позволяваща проникването на вируса на СПИН в клетките-гостоприемници (9).

Намазването на устната лигавица с прополисов унгвент (10-30%) е изпитано народно средство срещу херпесния вирус (6). Фенолните съединения потискат репликацията на HSV-1, а също така разрушават капсидната обвивка на HSV-2.

Бразилският зелен прополис потиска развитието на полиомиелитния вирус. За европейския тип прополис е установено потискащо действие по отношение на грипните вируси, ентеровирусите, варицела-зостер вируса (VZV), аденовирусите, ретровирусите и други, включително актуалния COVID-19 (вж. по-долу).

Антипротозоен ефект

Бразилският червен прополис, получен от смолата на Dalbergia ecastaphyllum, проявява антипротозойна и антилайшманийна активност и директен цитотоксичен ефект срещу патогените и фибробластните клетки (Marcos da Silveira Regueira-Neto, 2018)

Инхалации при бронхит

При бронхити 60 г прополис и 40 г пчелен восък се поставят в съд, потопен в гореща вода. Прилага се за инхалация сутрин и вечер за по 10 минути в продължение на 2 месеца (2). Ефектът е синергичен с този на ехинацеята, черния бъз, цинковите добавки, етеричните масла, муколитиците и антитусивните лекарства.

Вазо- и кардиопротективен ефект

Флавоноидите на прополиса предотвратяват или спират възпалителния процес в кръвоносните съдове, намаляват чупливостта на капилярите, потискат тромбоцитната агрегация и намаляват тромботичния риск (3).

Полифенолите на прополиса потискат липидната пероксидация, която е начална стъпка в атерогенезата и стесняването на артериите, по антиоксидантен механизъм. Наред с това, те инхибират липоксигеназата, ксантин оксидазата и фосфолипазата А2 и предотвравяват окислението на LDL (нископлътностните липопротеини). На нивото на съдовата стена, флавоноидите усилват генерирането на азотен оксид (NO), осигуряват вазодилатация и подобрено кръвоснабдяване и активират вазопротективни гени.  

По време на превенция с прополис, полифенолите повишават мозъчния кръвоток, предотвратяват тромбоцитната агрегация и тромбоза и потискат оксидативния стрес. В ранните стадии на съдовата болест те потискат възпалението и защитават ендотела, като се намесват в некротичните и исхемичните процеси. Не са провеждани дългосрочни проучвания в клинични условия, но всички изследователи, изучавали ефектите на прополиса върху сърдечно-съдовата система, насърчават провеждането им.

Гастропротективен ефект и приложения при заболявания на стомашно-чревния тракт

Прополисът понижава стомашната киселинна секреция и действа спазмолитично на стомашната мускулатура (3). Екипът на F. K. Feiks (1978) използва 5% спиртна тинктура от прополис в доза от 3 пъти по 5 капки ½ час преди хранене у 450 болни с язвена болест и установява намаляване и изчезване на болките у 70% от пациентите. Feiks акцентира на ниските дози и продължителния прием вместо на ударните високи дози (3).

Песчанский (1975) постига добър ефект с прополисово масло (прополис в зехтин) при гастрити и язви на стомаха и дванадесетопръстника, но акцентира върху това, че маслото е противопоказано при чернодробно увреждане (3).

Мартинова и Дулцев (3) установяват, че локалното приложение на прополисов унгвент или супозитории при хемороиди, анални фисури и рагади, дава по-добър ефект от мазта на Вишневски.

Пероралният прополис облекчава симптомите и понижава кръвното налягане при остър и хроничен колит, придружен от артериална хипертония (3).

Прополисът (всички видове) оказва бактерицидно или бактериостатично действие по отношение на голямата част от стомашно-чревните патогени като Bifidobacterium infantisEnterococcus faecalisEscherichia coliHelicobacter pyloriListeria monocytogeneNeisseria gonorrhoeaeP. larvaeStaphylococcus aureausStaphylococcus epidermidesStreptococcus pyogenes, и дори срещу ванкомицин-резистентния Enterococcus faecium (9). 

Solanki (2016) доказва, че прополисът има синергичен ефект с този на пробиотиците в чревния лумен, понеже полифенолите му селективно се метаболизират от полезните чревни бактерии. Тези вещества имат също така антиадхезивно действие по отношение на чревните патогени и не позволяват закрепването им за чревната лигавица.

Прополисът потиска също така активността на клостридиите (причинители на псевдомембранозния колит), златистия стафилокок и патогенните щамове на Bacteroides, като действа както антиадхезивно на самите бактерии, така и чрез засилване активността на NK-клетките и продукцията на цитокини (Alkhaldy A et al., 2018).

 Прополисът не увеличава директно популациите на полезните бифидобактерии в червата (при много високи концентрации дори ги потиска), но засилва синтезирането у тях на късоверижни мастни киселини и най-много на маслена киселина (бутират) (9). Маслената киселина намалява липидната пероксидация, ускорява регенерацията на чревната лигавица и оптимизира метаболизма на лактобацили и бифидобактерии.

Ранозаздравяващ ефект

При външно приложение прополисът стимулира растежа на гранулационната тъкан, очиства раните от гнойната секреция и засилва епителизацията (2).
По време на Втората световна война прополисът е прилаган с успех при лекуването на гнойни, травматични и огнестрелни рани в две хирургични клиники в Свредловск, СССР (2).

У нас екипите на „Пирогов“ са лекували с успех труднозарастващи рани от заливане на деца с гореща вода в рамките на седмица след инцидентите (3). Използван е 15% прополисов унгвент.

Песчанский (1975) използва прополисов аерозол и тампонис прополисов унгвент срещу трофичните язви на долните крайници със значителен успех (3).

Прополисът намалява оксидативното ранево увреждане чрез активация на антиоксидантните гени HO-1 (хемоксигеназа-1), глутамат-цистеин лигазен модификатор (GCLM) и каталитичния GCLM. Фенолните съединения стимулират растежа на кожните клетки в дермата и хиподермата и модулират колагенната продукция (Cornara L., 2017).

По отношение лечението на всякакви рани, зеленият прополис превъзхожда червения по силата на ефекта си (Wang Y et al., 2014).

Имуномодулиращ, антиревматичен и антиастматичен ефект

Взаимодействието на прополиса с имунните структури е обект на огромен брой изследвания. Прополисът модулира всички клонове на клетъчния и хуморалния отговор, активира макрофагите, моноцитите, неутрофилите, NK клетките, дендритните клетки и лимфоцитите, засилващи готовността им да противодействат на инфекции от практически всякакъв тип.

Фенолните съединения на прополиса усилват фунгицидното и бактерицидното действие на макрофагите в лигавиците на дихателната и храносмилателната система. Прополисът намалява автоимунните прояви при ревматичните заболявания, като намалява секрецията на IL-17, IFN-gamma IL-4 от спленоцитите.

В експериментални миши модели на бронхиална астма, при който мишките са сенситизирани с алуминиев хидроксид и овалбумин, пероралното приложение на прополис понижава възпалението, намалява продукцията на мукус, понижава общия брой на всички клетки и в частност на еозинофили и на M2 макрофаги в бронхоалвеоларната течност. Прополисът понижава нивата на IL-5 и на Il-13 в белите дробове и в лимфните възли (6). 

Анестезиращ и обезболяващ ефект

В експериментални условия и локална употреба прополисът има силно изразено анестетично действие – Починкова (3) споменава стойности от 3.5 пъти по-силен ефект от този на кокаина и 2.5 пъти – от новокаиновия ефект.

Прополис и диабет

При диабетици от тип 2, приемът на 900 мг прополис дневно за 12 седмици понижава нивата на гликирания хемоглобин и глюкозата на гладно, а също така понижава общия холестерол и не допуска покачването на LDL-холестерола.

Друго проучване показва, че приемът на 1500 мг прополис дневно за 8 седмици понижава нивата на серумния инсулин, понижава инсулиновата резистентност и двучасовите пост-прандиални нива на глюкозата. Тримесечният прием на прополис от диабетици в доза от 1000 мг дневно понижава нивата на AST и ALAT и нивата на уреята, което показва, че прополисът може да намали чернодробното и бъбречното увреждане у диабетиците (6).

Антиалергичен ефект

Прополисовият мехлем е успешно използван при хронична екзема и невродермит от екипа на доц. Мухамедияров (2).

Прополисът в денталната медицина

Анестезиращо действие при афти, ерозии, язви и други възпаления в устната кухина е установил екипът на Раманов в Киевския стоматологичен институт (2). Гаргарата с прополисова тинктура (10-15 капки в 50-100 мл вода) е мощно ороантисептично средство.

Гинекологично приложение

Ежедневното поставяне на тампони с прополисов унгвент вагинално за 10-12 дни е дало положителни резултати при 120 пациентки от Клиниката по акушерство към Киевския медицински институт с ерозия на маточната шийка, ендоцервицит, цервицит, колпит и състояния след диатермокоагулация (2).

Прополис и намаляване токсичността на лекарства

Поради мощния си антиоксидантен ефект, прополисът доказано намалява токсичността на следните лекарства и токсини: доксорубицин, метотрексат, митомицин, парацетамол, цианиди, тиоацетамид, тетрахлорометан, метоксихлор, живачен хлорид, диатризоат, етилен гликол, гентамицин, стрептозотоцин, алуминиев силикат, цисплатин и редица други вещества, сред които много пестициди (6). 

Противотуморен ефект

През 1985 г. колектив от Медицинската академия в гр. Познан, Полша, установява ин витро цитостатичното действие на прополисови фракции, екстрахирани с дълбоко етерно извличане. Паралелно с това се установява, че прополисът, подобно на някои други природни продукти, потиска разрастването на едни тумори и подхранва развитието на други (3). Информацията за противотуморното действие на прополиса е обширна, но засега се базира основно върху лабораторни изследвания.

В европейския прополис основните противотуморни агенти са CAPE и хризинът, които потискат активността на циклините и задържат клетъчния цикъл на раковите клетки (Diana Sawicka et al., 2012).

Прополините на тайванския зелен прополис имат цитотоксично действие срещу клетъчни линии на меланомата (Chen CN et al. 2007). Прополин G индуцира каспаза-зависима апоптоза в клетките на мозъчнте тумори (Huang WG, 2007). Фенилалилфлаваноните на мексиканския прополис имат цитотоксично действие върху PANC1 клетките на човешкия панкреатичен рак (Feng Li, 2010). Същият ефект е докладван за прополиса от Мианмар (Li F, 2009) и за червения бразилски прополис (Awale S, 2008).

Червеният бразилски прополис потиска развитието на клетъчните линии HT-29 и HCT-116 от човешки карцином на дебелото черво (Denis Amilton dos Santos et al., 2019).

При мишки, третирани с митомицин С, прополисът е намалявал увреждането на ДНК, което този цитостатик  предизвиква (6). 

Прополис и Ковид-19

Още в началните етапи на пандемията от коронавирус, излизат първите публикации, че прополисът може да има полезен ефект срещу инфекцията поради инхибицията на PAK-1 ензима (7). Холандски изследователи уведомяват японските си колеги за тази възможност, след като д-р Maruta от Мелбърн им е обърнал внимание върху този механизъм. Ранните данни от Нидерландия показват, че тежко боледуващите пациенти се повлияват добре от дози над 1 грам прополис дневно в капсули или таблетки, или от еквивалентното количество 30% тинктура от прополис. За леките и умерените форми е достатъчно приложение от 2-3 пъти по 500 мг (7). 

Компонентите на прополиса проявяват следните доказани анти-ковид ефекти:

  • потискат активността на трансмембранната серин протеаза 2 (TMPRSS2) – това е човешки протеин, активиращ S (спайк) протеина на коронавируса. TMPRSS2-инхибицията е също така механизъм на анти-ковид действието на бромхексина и амброксола;
  • намаляват захващането на вирусните частици към рецептора за ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE2) и отслабват инициирането на инфекциозния процес;
  • понижават възпалението в белодробната тъкан чрез потискане активността на треонин/серин протеазата PAK1, участваща в патологичния отговор. Високите нива на PAK1 намаляват адаптивния имунен отговор и улесняват вирусната репликация;
  • понижават активността на инфламазомите. Това са макромолекулни структури, образуващи се в цитозола на клетките в отговор на стресови сигнали, токсини и микробни инфекции. При активиране, инфламазомата активира каспаза-1, която от своя страна активира провъзпалителните цитокини IL-1β и IL-18 (5).

Установено е, че фенетиловият естер на кафеената киселина (CAPE) инхибира сигналния протеин Rac, активиращ PAK1 (6).

Обзорът на анти-коронавирусното действие на прополиса, направен от екипа на Ripari (6), описва три направления в него:

1)     Директно антивирусно действие – взаимодействие с TMPRSS2, потискане активността на ACE, инхибиране на PAK1, синергичен ефект с противовирусни агенти като ремдесивир;

2)     Действие върху вродения имунитет – засилване продукцията на интерферон-1 от засегнатите от вируса клетки, неутрализиране на реактивните кислородни видове, потискане продукцията на провъзпалителни цитокини, потискане на цитокинната буря;

3)     Действие върху адаптивния имунитет – засилване продукцията на антитела (хуморален отговор), клетъчно-медиирана токсичност, понижаване на цитокиновата буря; превантивно – синергичен ефект с ваксините на всички одобрени производители.

Рандомизирано и контролирано клинично проучване от Бразилия (наречено Bee-Covid), проведено от юни до август 2020 г. (4), дава следните резултати: при 124 пациенти с ковид-19, рандомизирани в три групи (400 мг стандартизиран бразилски прополис дневно, 800 мг дневно или стандартната грижа), приемът на прополис е ускорил изписването на пациентите с 5 до 6 дни по-бързо от неприемалите прополиса. Дозата от 800 мг дневно е намалила бъбречното увреждане, причинявано от коронавируса. Терапията с прополис е напълно безопасна за пациентите (4).

 

Видове прополис и някои различия в приложението им

Европейски прополис (European propolis, включва и българския). Главният му растителен източник са тополовите дървета, най-често черната топола (Populus nigra). Сред фенолните съединения в него преобладават флавоните, флаваноните, гликозидите им, фенолните киселини и техните естери (8). Европейският прополис има доказани антимикробни (флаванони, флавони, фенолни киселини и естерите им), противовъзпалителни (същите в-ва), противотуморни (CAPE), хепатопротективни (кафеена и ферулова киселина и естерите им), антиоксиданти (флавоноиди) и антиалергични (3,3-диметилалилкафеат) компоненти.

Червен прополис (Red propolis). Среща се в страни като Мексико, Китай, Куба и североизточните части на Бразилия. Растителният му източник е смолата от бобовото растение Далбергия (Dalbergia ecastaphyllum). Червеният бразилски прополис има изразено антимикробно антиоксидантно (кумариновите киселини и флавоноидите), цитотоксично, противовъзпалително и антиалергично действие (9).

Зелен бразилски прополис (Green Brazilian propolis). Среща се и в Аржентина. Основното растение-източник на смолата е сложноцветното растение Бакарис (Baccharis dracunculifolia). В зеления прополис преобладават пренилираните производни на паракумариновата киселина и на ацетофенона. Дитерпени, лигнани и флавоноиди (различни от тези на европейския прополис) са също описани (8). Зеленият прополис има антимикробно (пренилирани пара-кумаринови киселини, лабданови дитерпени), противовъзпалително (неизвестни в-ва), противотуморно (клероданови дитерпени, бензофурани, кумаринови киселини), хепатопротективно (лигнани, флавоноиди, кафеоилфинни киселини), антиоксидантно (флавоноиди, пренилирани кумаринови киселини) действие (8).

Кубински прополис (Cuban propolis) – различава се значително от европейския и бразилския по това, че съдържа предимно полиизопренилирани бензофенони. Получава се от растението розова клузия (Clusia rosea) от сем. Клузиеви – Clusiaceae (8).

Тайвански зелен прополис (Taiwanese green propolis) – богат е на пренилирани флавоноиди с мощно антимикробно действие – прополини А-F.

Кенийски (африкански, Kenyan/African propolis) – Разпространен в Кения, Етиопия, Танзания и някои други африкански страни. Богат на арилнафталенови лигнани – метоксидифилини и тетрахидроюстицидини. Получава се от смолата на Macaranga schweinfurthii и от други дървета от род Макаранга. Лигнаните на африканския прополис имат мощен антиоксидантен и неутрализиращ свободните радикали ефект.

 

Безопасност и предупреждения

Прополисът е природен продукт с много ниска токсичност, който е безопасен и нетоксичен за употреба от човека. Подобно на другите пчелни и/или полен-съдържащи продукти, той е потенциален алерген и трябва да се избягва при алергия към пчелни продукти – вероятно единственото сигурно противопоказание за употребата на прополис. Няма точно фиксирана токсична доза (LD50) поради вариациите в химичния състав, но всички експерименти върху мишки показват, че смъртоносните дози са много над възможните при нормална консумация. При мишки LD50 се изчислява на 7.34 g/kg, което при човека би означавало стотици грамове еднократна доза (Andrea Brakhuus, 2019).

Големите дози прополис, използвани понякога от раково болните пациенти, могат да крият риск от развитието на остра бъбречна недостатъчност – установено е развитието на такава у пациент на 59 години с рак на жлъчния канал (холангиокарцином), приемал прополис срещу заболяването. След спиране на прополиса и извършването на хемодиализа, бъбречната функция се е нормализирала. Приема се, че фенетиловият естер на кафеената киселина (CAPE) потиска индуцибилната азотен оксид синтаза (iNOS), а намалената ѝ активност може да намали бъбречната перфузия у рисковите пациенти (9). Поради това, прополисотерапията с високи дози (няколко грама дневно) при раково болни трява да се прилага само под контрола на лекар.

Алергията към прополис е сравнително рядка и може да се прояви като уртикария, ринит, отоци и дори анафилактичен шок, но последният е рядкост. Обикновено хората в съзнателна възраст вече знаят дали са алергични към пчелни продукти или не, и случаите на „изненади“ са малко. Около 1.2 до 6.6% от лицата с дерматит се оказват алергични към прополиса (9). Възможна е алергична реакция при лицата, които са с установена алергия към аспирин, борова смола, тополови полени, перуански балсам.

Поради антиагрегантното действие на прополиса, продължителната му употреба както перорално, така и външно, трябва да се избягва при нарушения в кръвосъсирването и по време на терапия с антикоагуланти – поне докато такава комбинация бъде разрешена от лекаря.

Няма категорични данни за увреждащо действие на прополиса при бременност и кърмене, но до натрупването на по-сигурни данни е добре прополисът да се приема краткотрайно (до няколко дни), и то предимно външно – върху кожата или за гаргара. При плъхове доста високи концентрации (380 mg/kg) са се оказали безопасни при бременност, но у хората такива експерименти не са правени.

Прополисът при нормална употреба не повишава нивата на чернодробните трансаминази (но пиенето на голямо количество алкохолна тинктура може да ги повиши заради самия алкохол!).


КНИГОПИС

  1. Josѐ M. Alvarez-Suarez (Ed.) Bee products – chemical and biological properties. Springer International Publishing AG, 2017.
  2. Стоимир Младенов. Мед и медолечение. Второ издание. Държавно издателство за селскостопанска литература, София 1971.
  3. Павлина Починкова. Пчелните продукти в медицината – Апитерапия. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1995
  4. Marcelo Augusto Duarte Silveira et al. Efficacy of Brazilian green propolis (EPP-AF) as an adjunct treatment for hospitalized COVID-19 patients: a randomized, controlled clinical trial. Biomedicine & Pharmacotherapy Vol. 138, June 2021, 111526.
  5. Juliana I. Hori et al. The inhibition of inflammasome by Brazilian propolis (EPP-AF). Evid Based Complem Alterm Med Vol. 2013 Article ID 418508.
  6. Nicholas Ripari et al. Propolis antiviral and immunomodulatory activity: a review and perspectives for COVID-19 treatment. Journal of Pharmacy and Pharmacology 2021, Vol. 73, 281-299.
  7. https://osaka20420.blogspot.com/2020/04/propolis-therapy-of-covid-19-letter.html
  8. Vassya Bankova. Recent trends and important developments in propolis research. Evid Based Complement Altern Med 2005 March; 2(1): 29-32.
  9. Andrea Braakhuis. Evidence of the health benefits of supplemental propolis. Nutrients 2019 Nov; 11(11):2705.   

Разгледайте всички продукти с прополис:

Прочетете още интересни статии за пчелни продукти:

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията, хранителната химия, токсикологията и взаимодействията между храни, лекарства, природни продукти и ксенобиотици.
Продуктът беше успешно добавен в любими.