×

Как работи NewPay?


Когато плащате с NewPay, всъщност NewPay плаща поръчката ви вместо вас. Вие я получавате и разполагате с три начина да я платите към тях:



Изберете NewPay като начин на плащане при завършване на поръчката си и следвайте стъпките.
Въглехидратите, наричани още захари, захариди, са една от трите групи хранителни вещества, наред с протеините и мазнините, представляващи съединения на въглерода с кислорода и водорода. Най-разпространени са при растенията, затова растителната храна е най-богатия източник на въглехидрати. Те изграждат около 80 % от сухото вещество на растителните клетки – това са целулозата и пектинът, а скорбялата (нишестето), глюкозата и различни захариди участват както в структурата на растителните тъкани, така и се натрупват като резервни вещества.

При животните, в това число и човека, въглехидратите са представени от глюкоза, която е основен източник на енергия за клетките и гликоген, който пък е формата, под която се съхраняват резервни въглехидрати в мускулите и черния дроб. Малка част от тях участват като структурни елементи, но това не означава, че тази им функция е от по-малко значение – например те са основни градивни елементи на нуклеиновите киселини (ДНК), но и участват в редица важни биологични функции в състава на регулаторни молекули (в имунитета, при ембрионалното развитие и прочее).

В качеството си на основен източник на енергия за тялото, въглехидратите се явяват т.нар. централна метаболитна магистрала, т.е. те са предпочитаният източник на енергия. Попадайки в организма, въглехидратите, след серия от ензимни разграждания, се превръщат в глюкоза, която се транспортира до клетките, където служи като гориво за всички жизнени процеси. Глюкозата, която не се оползотворява на момента като източник на енергия, се складира като запас под формата на гликоген. Депата, в които се съхранява гликогенът, обаче са с ограничена вместимост и когато те се напълнят, остатъкът от глюкозата се пренася до мастните клетки, където се превръща в запасни триглицериди. С други думи, излишъкът от въглехидрати в крайна сметка се натрупва под формата на мазнини.

Това обаче не бива да е аргумент за ограничаването им, тъй като, ако не се приемат достатъчно количество въглехидрати, съществува опасност организма да започне да разгражда мускулите си, които са богати на протеин и да ги използва за енергия, превръщайки протеина в глюкоза. Най-чувствителен на количеството глюкоза е мозъкът и прекаленото лишаване от въглехидрати може да доведе до т.нар. хипогликемични кризи, които се характеризират със световъртеж, слабост, сънливост. Ето защо, за да не се стартира процес на разграждането на мускулите за удовлетворяване на енергийни нужди, е редно да се приемат регулярно въглехидрати, като тяхното количество е препоръчително да бъде определено от специалист индивидуално.

По отношение на класификацията на въглехидратите тук ще разгледаме тази, която се използва в диетологията – химическата класификация е по-точната, но и доста по-сложна. Най-общо въглехидратите се разделят на 2 групи – прости и сложни (или комплексни). Въпреки че всички те имат едно и също калорийно съдържание за единица продукт, то ефектът им върху метаболизма е коренно различен. Това се определя от скоростта, с която навлизат в кръвта, времето, в което продължава постъпването в кръвт,а и зависимия от това отговор на инсулина – основният хормон, отговорен за усвояването на въглехидратите.

Простите въглехидрати са т.нар. монозахариди – примери за които са глюкоза и фруктоза и дизахариди – примери за които са захарозата (обикновената захар) и лактозата (млечната захар). Като цяло, не е желателно консумацията на прости захари, тъй като организмът няма време да отговори на скоростта им на постъпване адекватно и затова най-често те трудно се съхраняват като запасен гликоген, а по-скоро се отлагат като резервни мазнини. Сладкишите, бонбоните, сладоледът и всички продукти, съдържащи захар и рафинирани въглехидрати като бялото пшенично брашно са в тази група, а като отбележим, че някои от тях съдържат и мазнини, то става ясно защо са наречени от диетолозите като храни с „празни“ калории. Всъщност те с нищо не допринасят за енергийния баланс на организма, а напротив – разстройват този баланс. Най-опасни в това отношение са т.нар. течни въглехидрати – подсладените газирани безалкохолни напитки, натурални сокове, фрешове и шейкове.

Сложните или комплексни въглехидрати са скорбялата (нишестето) и целулозата. Целулозата,  поради невъзможност да се разгради в човешката храносмилателна система, е практически без значение за енергийния баланс, но с огромно значение в ролята си на фибри, които регулират храносмилането и метаболизма в множество направления. Гликогенът е също сложен въглехидрат, като той се среща най-вече в мускулните и чернодробни клетки, където е стратегически резерв от въглехидрати при началото на физическо натоварване и мускулна работа. Други примери за сложни въглехидрати са пектинът, изграждащ междуклетъчното пространство при растенията и хитинът, влизащ в състава на обвивката на насекомите (той е несмилаем, подобно на целулозата от растенията). Хранителен източник на комплексни въглехидрати са пълнозърнестите пшенични, овесени, ръжени и царевични храни, кафявият неполиран ориз, бобовите култури, картофите.

Втора част на статията може да прочетете тук

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

Мишела Христова

Мишела Христова е копирайтър и автор на съдържание с дългогодишен опит в изготвянето, редактирането и оформянето на текстове за печатни и електронни медии. Проявява силен интерес към здравословния начин на живот и нутрициологията. Майка на едно прекрасно момче.

Продуктът беше успешно добавен в любими.