Какво е аутизъм?

Аутизмът е генерализирано разстройство на развитието от аутистичен спектър, характеризиращо се с поредица комплексни нарушения в нервната система и мозъка. Социалните увреждания, като трудности в общуването и повтарящите се, стереотипни модели на поведение, включващи усамотяване и самоизолиране, са характерна особеност на това състояние.

Кои са най-честите признаци за наличие на аутизъм?

Отличителен белег на аутистичното разстройство е нарушеното социално взаимодействие. Аутизмът може да се прояви още в бебешка възраст, когато ще забележите, че детето често не реагира на присъствието на околните и/или изключително се съсредоточава върху един елемент от цялата обстановка, изключвайки всичко останало за дълъг период от време. Възможно е също в началото детето да се развива нормално, а след това безразличието да го обземе изведнъж.

Децата с аутизъм обикновено не реагират, когато някой ги назове по име и често избягват зрителния контакт с околните. Те имат затруднения в начина, по който възприемат поведението на останалите – не разбират тона, с който им говорите, както и изражението на лицето ви. В тази връзка, тези деца често изглеждат като не-съпрчастни към всичко, което се случва наоколо.

Стереотипно повтарящите се двигателни прояви, като например комплексни движения на част от тялото или цялото тяло, са основна част от поведението на децата с аутизъм. Вместо „аз” или „мен”, те може да назовават името си. Трудно им е да си играят с станалите деца и обикновено проговарят по-късно от обикновено. Тези деца често могат да бъдат засегнати и от други съпътстващи заболявания, като например Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, епилептични припадъци, Синдром на Турет и др.

Как се диагностицира аутистичното дете?

Възможно е симптомите на генерализираното разстройство на развитието от аутистичен характер дълго време да останат неразпознати. Най-силно изразените показатели са:

-          Анормално поведение сред хора, предимно – третират останалите като предмети

-          Ясно се вижда, че при игра с други деца изпитват сериозни затруднения

-          Детето често се наранява само, проявявайки агресия върху себе си, създавайки впечатление че не усеща нищо

-          Често разглежда вторачено различни части от тялото си

-          Прекомерно вторачване към определени предмети и неща, без да се интересува от приложението им

-          Засилена нервност. Изпитва различни фобии и страхове от обикновени предмети

-          Нарушение в способността да се поддържа разговор с другите

Ако решите, че детето ви има нужда от преглед и категорична оценка на състоянието, имайте предивд някои неща. Би било добре, ако най-напред лекарите се опитат да съберат информация посредством много въпроси и проучване на поведението. Много е важно да разкажете на специалиста всичко, което сте наблюдавали досега. Детето задължително трябва да бъде прегледано от екип – невролог, психолог, логопед и др. специалисти, които след задълбочен анализ да поставят или не диагнозата. Понякога проблемите със слуха могат да бъдат припознати с аутизъм, затова този компонент задължително трябва да бъде уточнен.

Причините за появата на аутистичното разстройство все още са спорни и противоречиви. Основно е прието съществуването на две теории – психогенетична и органична.

Терапията при тези деца продължава дълго във времето. Тя включва туширане на симптомите, чрез подпомагане на развитието, много подкрепа и различни поведенчески терапии. Понякога може да се наложи медикаментозно лечение, въпреки че към момента не съществуват лекарства, предназначени конкретно за лечение на аутизъм.

Ааутизмът има и по-лека форма – т. нар. синдром на Аспергер. Наречен е на името на австрийския педиатър д-р Ханс Аспергер, който пръв го е описал през 1944 г. Синдромът на Аспергер се смята за част от аутистичния спектър, който обикновено се появява през втората или най-късно третата година от живота на детето.

Според статистиката, синдромът на Аспергер засяга предимно момчета и за него са характерни част от същите нарушения, както при същинския аутизъм – основният модел на поведение се проявява чрез повтаряне на едни и същи дейности. Изоставане в речевите способности и забавено когнитивно развитие при синдрома на Аспергер обаче няма.

Децата, засегнати от него, обикновено са доста напред в интелектуалното си развитие и поради тази прична, синдромът на Аспергер често попада под наименованието „Синдромът на малкия професор”. За разлика от хората с аутизъм, онези със синдром на Аспергер са много общителни и търсят контакт с хората наоколо.

Ранно поставената диагноза е от огромно значение. Объркващо е, че понякога специалистите използват един и същи термин за определяне на различни състояния. За да не попаднете и вие в този затворен кръг, имайте предивд, че състоянията по-долу все пак са разични едно от друго и съответно – изискват различна терапия:

-          Аутистично разстройство (аутизъм)

-          Синдром на Аспергер

-          Синдром на Рет (заболяване от генетичен характер, засягащо основно сивата мозъчна материя при жени)

-          детско разстройство на развитието