Бъбречна недостатъчност

Основната функция на бъбреците е отделянето на вода и токсични вещества от организма, образувани в резултат на нашата жизнена дейност. Постепенното влошаване на бъбречните функции, вследствие на хронично заболяване, се нарича бъбречна недостатъчност.

Различават се остра (ОБН) и хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

Хроничната бъбречна недостатъчност възниква при 200-500 от 1 милион души, но с всяка изминала година тази цифра се увеличава с 10-12%.

Често ХБН се развива като усложнение на следните заболявания:

• заболявания, свързани с нарушения в оттичането на урина от бъбрека: гломерулонефрит, пиелонефрит, пикочокаменна болест;


• увреждане на кръвоносните съдове на бъбрека, поради нарушена обмяна на веществата: атеросклероза, подагра, амилоидоза и захарен диабет;


• вродени бъбречни заболявания: нефрит, поликистоза и недоразвитие на бъбреците.

Острата бъбречна недостатъчност възниква в резултат от нарушения в общото или бъбречното кръвообращение, предизвикани от:

• нарушена проходимост на пикочните пътища;


• интоксикация на организма с лекарствени средства или отровни вещества;


• тромбоза на бъбречните кръвоносни съдове;


• фактори, водещи до намаляване обема на циркулиращата кръв – шок и рязко понижаване на артериалното налягане, загуба на кръв или течности;


• остри форми на цистит, уретрит и простатит.

Бъбречна недостатъчност: симптоми

Симптомите на острата бъбречна недостатъчност възникват рязко. През първата седмица се наблюдават втрисане, сънливост, понижаване на артериалното налягане, висока температура, чувство на парене в долните крайници, специфичен дъх на амоняк от устата и потъмняване на урината.

От втората до петата седмица заболяването се проявява с:

• рязко намаляване на обема на отделяната урина;


• натрупване на шлаки в организма;


• отслабване на паметта;


• замаяност, гърчове, в някои случаи – кома.

Хроничната бъбречна недостатъчност се развива постепенно, в продължение на няколко години. В началните стадии на заболяването функциите на бъбреците се влошават незначително, а симптоми практически отсъстват. В този етап болестта може да се диагностира с помощта на анализ на кръвта и на базата на някои характерни признаци: обща слабост, лесна уморяемост при физически натоварвания, сухост в устата.

Вторият стадий на хроничната бъбречна недостатъчност се характеризира с прекомерно уриниране (до 2.5 литра дневно). Симптомите стават по-силно изразени. Появява се чувство за постоянна жажда и загуба на апетит. Кожата става суха и придобива жълтеникав оттенък.

В напредналите стадии на ХБН се развива уремична интоксикация на организма (дословно – урина в кръвта). Количеството отделяна течност при уриниране драстично намалява. Наблюдава се оток на белите дробове, повишаване на артериалното налягане, безсъние, депресия и отслабване на паметта.

Бъбречна недостатъчност: лечение

Независимо от формата и етапа на заболяването, бъбречната недостатъчност изисква активно лечение под наблюдението на специалист. Липсата на своевременна и адекватна терапия може да доведе до летален изход.

Лечението на бъбречната недостатъчност започва с установяване и отстраняване на причината, провокирала нейното възникване. При невъзможност причината да бъде отстранена, животът на пациента се поддържа с помощта на хемодиализа (при хронична бъбречна недостатъчност). За лечение на ХБН се прилага също така бъбречна трансплантация и перитонеална диализа.

Лечението на бъбречната недостатъчност трябва да бъде комплексно: освен отстраняване на основното заболяване се извършват мероприятия за корекция на нарушената циркулация на кръвта и възстановяване на водно-солевия и киселинно-алкалния баланс в организма.

При тромбоза на бъбречните артерии се прибягва до балонна ангиопластика, байпас и протезиране. При наличие на инфекциозни усложнения се назначават антибиотици.

Профилактика на бъбречна недостатъчност

Профилактиката на бъбречната недостатъчност включва спазване на хранителен режим с ограничена консумация на белтъци и прием на високо количество течности. При диагностирана бъбречна недостатъчност от менюто трябва да се изключат продукти като: месо, риба, картофи, банани, кайсии, стафиди и други храни с високо съдържание на калий. Необходимо е да се ограничи консумацията на сол и храни, съдържащи фосфор и магнезий: извара, трици зърнени и бобови култури.

В качеството на профилактика се назначава специален режим на работа и почивка. Препоръчително е да се избягват тежките физически натоварвания.

Ревита Ви препоръчва:

Орегонско грозде (корен), 475 mg

Полски хвощ (трева), 440 mg

Женско биле (корен), 450 mg

Хвойна синя (плод), 425 mg

Фо-Ти (корен), 610 mg

Бяла ружа (корен), 455 mg