Саркоидозата представлява доброкачествено системно заболяване, поразяващо предимно белите дробове и характеризиращо се с образуване на епителоидни грануломи в тъканите и органите. Най-висока заболеваемост от саркоидоза се наблюдава в Северна Америка и северната част на Европа, където варира между 12 и 40 на 100 000 жители. Най-ниска е заболеваемостта в Южна Европа и Африка. При жените заболяването се среща 2 пъти по-често, отколкото при мъжете.
Етиологията на саркоидозата е неизвестна. Съществуват теории за туберкулозна и вирусна етиология на заболяването. На тези теории противоречат ниската ефективност на противотуберкулозната и противовирусната терапия и високата ефективност на терапията с глюкокортикоиди.
Едно от най-характерните проявления на саркоидозата е умората. Холандските учени разграничават 4 типа умора при саркоидоза:
- сутрешна умора, когато пациентът не може да стане от леглото;
- умора през деня, пречеща на пациента да води активен начин на живот и да върши пълноценно своята работа;
- вечерна слабост - пациентът се събужда отпочинал и енергичен, но бързо се изморява и усеща обща слабост през втората половина от деня;
- постсаркоидозен синдром на хроничната умора - характеризира се с мускулни болки, обща слабост и депресии.
Друг характерен и необясним признак на саркоидозата са болките в гръдния кош. Те могат да имат различна локализация и не са свързани с процеса на дишане. При някои пациенти се наблюдават също синьо-червени подутини в областта на пищяла, които могат да бъдат болезнени при натиск.
Лечението на активна саркоидоза е продължително (над 6 месеца) и включва приемА на глюкокортикоиди. Комплексното лечение включва имунодепресанти, делагил и витамин Е. В зависимост от локализацията на пораженията и характера на усложненията се провежда съответна патогенетична и симптоматична терапия.
Прогнозите при лечение в ранен стадий на саркоидоза са благоприятни. Възможно е пълно оздравяване след първия курс хормонална терапия; при голяма част от пациентите се наблюдават дългогодишни ремисии. При късните стадии на заболяването лечението е нискоефективно.
Коментари (9)
Здравейте!
Надали го чувате за първи път, но една от най-важните стъпки към подобряването ви е да спрете пушенето и консумацията на алкохол. Заболяването саркоидоза се смята, че възниква на базата на патологичен отклик на имунната система към срещата с патогени, медикаменти или токсини, постъпили в тялото (понякога и по въздухоносните пътища). То е вид възпалително заболявани и първичната поява в белите дробове е по-често срещана. Проблемът е, че процесът може да обхване и дурги органи като сърце, нервна система и черен дроб. Пушенето и алкохолизмът със сигурност ще влошат състоянието ви. Те намаляват естествените възстановителни способности на организма и внасят допълнително токсини в тялото. Отделно правите черния дроб и белите дробове още по-уязвими.
Съветвам ви да потърсите помоща на психолог или групови терапии (https://aa-bg.info/meetings/#toggle-id-1 ) . Ако ви притеснява да посещавате подобен тип терапия на живо, има опции и за дистанционни срещи.
Често при хората със саркоидоза се установява дефицит на витамин Д, с който потенциално може да се свърже по-висока активност на възпалителния процес.
Допълнителния прием на омега 3 мастни киселини и подходящ пробиотик също действат укрепващо. Избягвайте храни, които потенцират възпалението като : захар, преработени хранителни продукти, консерванти, кафе, подсладени напитки и др. Менюто ви трябва да е богато на антиоксидантни храни и продукти, богати на магнезий.
Препоръчвам ви да провеждате редовни прегледи за проследяване на състоянието.
Не губете надежда! Никога не е късно да промените начина си на живот и да подобрите здравословното си състояние!
Желая ви успех!
С уважение,
Д-р Деяна ЖековаНов коментар