Туларемия

Това е рядко срещано инфекциозно заболяване, което засяга кожата, очите и белите дробове. То се причинява от бактерията Francisella tularensis и обикновено засяга бозайниците, особено гризачите и зайците, но може да порази и рибите, птиците и влечугите.

Туларемията се предава от животните на човека по няколко начина: чрез ухапване от насекоми, при пряк контакт със заразено животно, вдишване на бактериите във въздуха, заразена храна и вода. Това заболяване е силно заразно и изключително опасно, ако не бъде навременно лекувано с антибиотици.

Повечето хора изложени на тази бактерия се разболяват за 2 до 10 дни, но самата инкубация отнема от няколко часа до три седмици.

Съществуват няколко вида туларемия като всяка от тях има специфични симптоми:

• улцерозо-гландуларна - най-често срещаната форма, обикновено е резултат от ухапване от насекоми, характеризира се с треска, главоболие, изтощение, болка и подуване на лимфни жлези


• гландуларна - подобна на предишния вид, но без раната от ухапването от насекоми


• окуло-гландуларна - засяга очите като причинява болки и зачервяване на очите, сълзене на очите и рани от вътрешната страна на клепача


• орофарингеална - обикновено е резултат от консумацията на недобре сварено месо или пиенето на заразена вода. Симптомите й са свързани с треска, фарингит, повръщане, диария


• пневмонийна - характерна е за по-възрастните хора като симптомите й наподобяват тези на пневмонията


• тифоидна - рядко срещана, но много сериозна форма на болестта, която се характеризира с висока температура, повръщане и диария, изтощаване, уголемени далак и черен дроб, пневмония

Туларемията не се среща в човешкия организъм при нормални обстоятелства и не е известно да се предава от човек на човек. Тя, обаче, е разпространена по целия свят, особено в селските райони.

Ако не се лекува, туларемията води до смърт. Някои от възможните усложнения включват пневмония, менингит, перикардит, остеомиелит.

Диагностицирането на заболяването е трудно, тъй като симптомите му са подобни със симптомите на много други болести. Обикновено се назначава изследване на кръвта. Лечението е свързано с инжектирането на антибиотици като стрептомицин или гентамицин или с орален прием на тетрациклин.