Aлергични реакции

Алергичните реакции могат да бъдат специфични и неспецифични. Според механизма за развитие специфичните алергични реакции се делят на 4 типа, всеки от които има свой имунен механизъм и присъщи за него медиатори. Тези особености определят клиничната картина на заболяването.

Алергична реакция от I тип - бърз тип (реагинов, анафилактичен или атопичен тип реакция). Развитието на този тип реакция е свързано с образуването на реагини - антитела, отнасящи се към класа на имуноглобулините E (IgE). При съединяването на реагините със съответния алерген, клетките започват да отделят медиатори - хистамин, хепарин, лейкотриени и др., които предизвикват алергична реакция 15-20 минути след контакта с алергена. Алергичните реакции от бърз тип се характеризират с образуване на мехури по кожата, бронхоспазъм и нарушена функция на стомашно-чревния тракт. Към този тип реакции се отнасят: анафилактичен шок, полиноза, уртикария, атопична бронхиална астма, оток на Квинке, атопичен дерматит, алергичен ринит и др.

Някои от изброените състояния (атопична бронхиална астма, атопичен дерматит, алергичен ринит и полиноза) се отнасят към групата на така наречените атопични заболявания (атопос - странен, необичаен). При тяхното развитие важна роля играе наследствената предразположеност - повишената способност на организма да отговаря с алергична реакция на въздействието на екзогенни алергени. Ето защо в някои случаи определянето на семейна анамнеза за алергии позволява да се избегне назначаването на потенциално опасни за пациента лекарствени средства.

Алергична реакция от II тип - цитотоксичен. Този тип алергична реакция е свързан с образуването на антитела, отнасящи се към класовете IgG и IgМ. Към цитотоксичния тип реакция се отнасят такива проявления на лекарствена алергия като: левкопения, тромбоцитопения, хемолитична анемия и др. Алергична реакция от II тип може да се наблюдава също така при попадане на хoмологични антигени в организма, например при преливане на кръв (във вид на хемотрансфузионни реакции) и хемолитична болест на новороденото.

Алергична реакция от III тип - имунокомплексен. Алергените при този тип реакция се намират в разтворима форма (бактериални, вирусни, гъбични антигени, лекарствени средства и хранителни вещества). Образуващите се антитела се отнасят към класовете IgG и IgМ. Тези антитела се определят като преципитиращи, заради способността им да образуват комплекс наречен преципитат при взаимодействие със съответния антиген. Този тип алергични реакции са един от водещите фактори при развитието на серумна болест, екзогенен алергичен алвеолит, някои хранителни и лекарствени алергии, ревматоиден артрит, лупус и др.

Алергични реакции от IV тип - забавен тип. При този тип реакция ролята на антитела изпълняват сенсибилизирани лимфоцити, притежаващи мембрани с аналогична структура. Съединяването на тези лимфоцити с алерген (който може да се намира в клетките или да бъде в разтворима форма), води до отделяне на редица вещества, получили наименованието - лимфокини. Този процес предизвиква натрупване на съединителнотъканни клетки - макрофаги и други лимфоцити, вследствие на което възниква възпаление. Алергични реакции от забавен тип се развиват 1-2 денонощия след контакта с алергена. Този тип реакции стоят в основата на развитието на някои инфекциозно-алергични форми на бронхиална астма, ринит, контактен дерматит, заболявания на нервната система, ендокринни заболявания и др. и могат да възникнат при наличие на туберкулоза, бруцелоза, сифилис и други инфекциозни заболявания.

Неспецифичните алергични реакции (псевдоалергични, неимунологични реакции) възникват още при първия контакт с алергена, без предварителна сенсибилизация. Този тип реакции имат 2 стадия на развитие - стадий на образуване на медиатори и патофизиологичен стадий.

При неспецифичните алергични реакции, след попадането в организма, алергенът сам предизвиква образуване на вещества, увреждащи клетките, тъканите и органите. По състава на медиаторите и клиничните характеристики тези алергични реакции са сходни със специфичните. Образуването на медиатори при неспецифичните реакции може да бъде провокирано от въздействието на физически (висока температура, ултравиолетово или йонизиращо лъчение) и химически фактори (рентгеноконтрастни лекарства). Интензивното освобождаване на медиатори може да доведе до развитие на анафилактоиден шок, уртикария (при освобождаване в кожата),  бронхоспазъм (в бронхите).

За диагностициране на алергичните заболявания важна роля играе снемането на анамнеза (получаване на подробни сведения от пациента), благодарение на което може да се установи не само характера на заболяването, но и условията, при които то е възникнало. Това дава възможност да се определи възможната група алергени, станала причина за заболяването. Конкретният алерген, причинил алергията, се установява с помощта на диагностични проби и лабораторни изследвания.