Анорексия

Анорексията е вид хранително разстройство. Това е нещо повече от излязла от контрол диета. Обикновено човек с анорексия първоначално е започнал диета за отслабване. Във времето намаляването на теглото става признак за надмощие и контрол. Човек влиза в безкрайния цикъл на ограниченото хранене, често придружено с прекомерни физически упражнения, злоупотреба с хапчета за отслабване, диуретици, слабителни средства и клизми за намаляване на теглото. Това състояние често стига до гладуване в името на контрола над тялото. Този цикъл се превръща във фикс идея и по този начин е сходен с всеки вид пристрастяване.

Около 95% от всички засегнати от анорексия са жени, но и мъжете могат да развият това заболяване. Обикновено тя започва да се проявява в ранното юношество, но тя се среща и при децата и възрастните. Експертите смятат, че хората с много силна мания за отслабване, както и тези с професионални изисквания за външен вид (спортисти, модели, танцьори и актьори) са изложени на особено голям риск от хранителни разстройства като анорексията.

Не е ясна точната причина за анорексията. В медицината и психологията все още се проучват възможните причини. Изследванията показват, че склонността към анорексия може да е предопределена от наследствени фактори. Други изследвания откриват, че тя може да е резултат от неправилно функциониране на хипоталамуса (част от мозъка, която регулира определени метаболитни процеси). При болните от анорексия се открива дисбаланс на невротрансмитерите (химичните вещества в мозъка, свързани със сигнализирането и регулаторните процеси).

Като рискови фактори за възникване на анорексия могат да се посочат проблеми с храненето в детска възраст, данни за недохранване в миналото, склонност към депресия на майката. Високото ниво на негативните емоции и перфекционизма също са рискови фактори. За повечето хора с анорексия всичко започва с желанието да бъдат слаби и привлекателни. Ниското самочувствие усложнява проблема.

Диагностицирането на анорексията може да бъде много трудно. Придружаващите симптоми обикновено включват отричане и желание за прикриване на проблема. Необичайно е човек с анорексия да потърси сам професионална помощ, тъй като той или тя не осъзнава, че има проблем.     При много случаи диагнозата се поставя едва след като настъпят медицински усложнения.

Съществуват четири основни критерия за диагностициране на анорексията:

1.     Отказ за поддържане на теглото в нормалните за възрастта и височината граници. Поддържането на тегло по малко от 85% от предполагаемото за възрастта.

2.     Силен страх от качване на килограми или напълняване, въпреки че индивидът е с поднормено тегло.

3.     Силно изкривено възприятие за самия себе си и неосъзнаване на ниското тегло

4.     Наличие на аменорея (липса на менструален цикъл) или появата му само след приема на хормонални препарати

Анорексията може да има сериозно психологическо и поведенческо влияние върху всички аспекти от живота на човека и може да повлияе и върху живота на околните. Ниското тегло може да доведе до депресия, отказ от социални контакти, раздразнимост, трудно общуване с други хора, проблеми със съня и честа умора през деня, намалена концентрация.

Повечето болни от анорексия са обзети от мисълта за храната. Те постоянно мислят за нея и трудно се въздържат да не ядат. Те събират рецепти, режат храната на малки парчета. При анорексиците не са необичайни други видове пристрастеност в миналото - към алкохол, наркотици, хазарт. Не са необичайни и силните пориви към секс, физически упражнения, домакинска работа и пазаруване.

По-голямата част от физическите усложнения са резултат от гладуването. Обикновено се наблюдава брадикардия (забавен сърдечен ритъм) и хипотензия (ниско кръвно налягане). Може да се наблюдава и аритмия. Често срещани са и проблемите с храносмилателната система - запек, болки в корема, увреждане на черния дроб. Много сериозно се засяга ендокринната система. Възможно е разстройване на физичните и химични процеси, свързани с поддържането на живота, което може да има сериозни последствия. Промените в уринирането могат да доведат до дефицит на калий в организма. Сериозно усложнение на анорексията е остеопенията - загуба на костна плътност, особено при подрастващите, тъй като 40-60% от костната маса при жените се изгражда в тази възраст. Анемията е често срещана при анорексиците, както и електролитният дисбаланс, който е свързан с повръщането и приема на големи количества слабителни средства. Физическите симптоми често се проявяват чрез чупливи нокти, опадане на косата, понижена телесна температура, суха люспеста кожа, разрушен зъбен емайл.

Лечението на анорексията е продължително и може да бъде свързано с хоспитализация. При напреднал стадий на болестта се прилага интравенозно хранене. Основната цел е корекцията на неправилното хранене  с помощта на диетолог. Препоръчително е медицинското лечение да се комбинира с консултации с психотерапевт.

При заболяване от анорексия трябва да се вземат спешни мерки за лечението му. Около 6% от заболелите умират от усложнения вследствие от заболяването. Ранното диагностициране и лечение води до пълно излекуване в около 50% от случаите. За постигане на пълно излекуване понякога са необходими няколко години, а при някои хора лечението изисква доживотни усилия.