Кристина Мерамджиева Стр. 5

Здравейте,

Мога да разбера през какво преминавате на този етап от живота си - диагнозата и медикаментите, които приемате говорят за това. Психиката и тялото ви са изложени на огромно изпитание. Ще се опитам да ви дам няколко насоки как да се справите по-добре, но моля, не спирайте и не променяйте лекарствата си без консултация с лекуващия лекар или психиатър. Много е важно да обсъдите схемата си с вашия психиатър (надявам се, имате такъв) особено преди започване на онкологично лечение (ако има такова), защото някои лекарства могат да взаимодействат с химиотерапия или анестезия. Дозите и честотата на трите медикамента са необичайно високи. Комбинирането на няколко седативни средства изисква много внимателен контрол, за да не се стигне до прекомерна седация или зависимост.

Освен медикаменти, помислете за:

Психотерапия – когнитивно-поведенческа терапия или терапия за справяне с тревожност и страх.

Дихателни техники – бавно дишане (вдишване за 4 сек., задържане 4 сек., издишване 6 сек.) може да намали паниката.

Подкрепа от близки – не се изолирайте, споделяйте чувствата си.

Терапия за подкрепа и справяне с хронични заболявания – специално насочена към хора с тежки диагнози като карцином.

В много онкологични центрове има безплатни консултации с психолози или социални работници. Понякога разговорът с хора, които преминават през същото, е безценен.

Ако решите, че искате може да се обадите и на този телефонен номер: 0800 11 466 – безплатен национален телефон за психологическа помощ.

Предполагам и е важно да потърсите второ, дори трето мнение при друг онколог за да сте сигурни в диагнозата и плана на лечение.

В тези толкова трудни етапи от живота на всеки от нас (няма човек, който да не преминава през подобна житейска криза) най-важна е вярата в това, че заболяването е лечимо, подкрепата от близки и семейство е значителна опора, споделяне на емоциите – не само страх, но и гняв, тъга, надежда. С малки стъпки всеки ден – да не мислите за цялото лечение наведнъж, а за следващата конкретна стъпка.

Макар и писмено, ви изпращам искрено разбиране и подкрепа, и моля ви, поставяйте си ежедневни цели и опитайте да откриете вашия смисъл.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

За да се чувствате напрегната на работното си място (казвате, че сте започнали наскоро) има няколко причини. Предлагам ви да помислите над някои от тях и да си направите една себе рефлексия като ги изследвате:

 - все още нямате изградени рутина и увереност, което води до напрежение;

 - ако сте перфекционист или имате безмилостни очаквания към себе си това е предпоставка за стрес и тревожност. Може да включва и високи очаквания и за това как ще се представите от страна на работодателя ви към вас.

- страхът от грешки много често води до високи нива на стресови хормони.

- възможно е да има социална несигурност и това как ще се впишете в новата среда/екип.

- ако новото ви работно място е много различно от предходната ви работа, създава вътрешен конфликт и нестабилност.

- здравословните ви проблеми ви допринасят за още повече стрес, негативни мисли и емоции.

- ако има несправедливост по отношение на разпределянето и изпълнението на процеса и задачите – кара ви да се чувствате недооценена, а може би и пренебрегната.

- липсата на обратна връзка от страна на ръководството – води до съмнения в способностите и компетенциите ви.

Да поговорите със специалист е добро решение, но не е достатъчно. Отделете време за следните стратегии за справяне и предотвратяване на burnout:

• Задавайте въпроси: Не се страхувайте да уточнявате задачи и очаквания.

• Би било добре да отделяте време за кратки почивки. Използвайте техниката „Помодоро“ (ще я намерите в интернет от Франческо Чирило).

• Практикувайте техники за дълбоко, коремно дишане, медитации, прогресивна мускулна релаксация.

• Ако е възможно не се заемайте с няколко задачи наведнъж, разпределяйте си ги.

• Ценете труда си, времето и най-вече себе си. 

Не мислите ли, че е време да се заобичате?!

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Често при мен идват клиенти с подобна фобия - фобия от лекари и зъболекари, т.нар. Дентофобия.

Когнитивно-поведенческата терапия е тази, която работи с фобии.

В България има и стоматолог известен с прилагане на хипноза (особено при деца) по време на стоматологични интервенции (поставяне на пломби, вадене и зъб и др.)

Това което можете да направите е да си изберете опитен психотерапевт практикуващ когнитивно-поведенческата парадигма, а следващата много важна стъпка е да му се доверите.

Обикновено терапията на фобии продължава 10-12 сесии. Зависи от това, колко отдадени сте на процеса, ще изпълнявате ли заданията, които ви поставят извън кабинета. Търпението, последователността и дисциплината също са много важни.

Всяка една фобия е лечима.

Желая ви бързо преминаване през това изпитание и по-малко поводи за страхове в живота.

Поздрави,
Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Разбирам, че се чувствате в задънена улица — и това е изключително изтощително. От думите ви звучи, че има смесица от емоционална болка, самота и липса на смисъл, която изморява не само психически, но и физически.

Ще се опитам да ви дам няколко стъпки, които могат да помогнат да излезете от този омагьосан кръг, но не изключвам и нуждата от индивидуална консултация със специалист (психолог, психотерапевт, психиатър).

• Хубаво е да направите малки промени в ежедневната си рутина:
• Ново занимание/хоби (шиене, плетене, готварство, четене, градинарство, фотография, рисуване, танци и др.);
• Някакви курсове макар и онлайн, групи по интереси във Facebook;
• Разходки до други близки населени места, спорт - пешеходен туризъм в околността.

Тъй като изолацията усилва усещането за безсмислие, отивайте се да намерите дори един повод за контакт извън работата.

Направете инвентаризация на стари познати, приятели, съученици от 8-12 клас, бивши състуденти.

Можете също да доброволствате — ако в близост има нужда от помощ в училище, читалище или дом за възрастни хора.

Колкото до безсънието има различни техники за дишане, прогресивна мускулна релаксация (ПМР), медитации. Също така можете да записвате мислите си в тетрадка преди лягане — така ги „изкарвате” от главата. Отново леко разтягане или дишане преди сън. Разбира се има и хранителни добавки за тревожност и безсъние, за които може да разгледате в сайта на Revita.bg.

Не се отказвайте, правете опити, бездействието често ни води до депресия и психосоматични симптоми.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева