Билкови продукти 

Здравейте,

Трудно е да се каже само по снимка, но ако зъбът в зоната на подутината е лекуван или има кариес може да се отнася за възпаление което е преминало към костта. Ако зъбите са здрави, вероятно става въпрос за възпаление на венеца като афта. Най-добре е да се консултирате със зъболекар, за да се уточни диагнозата.

Поздрави,

Д-р Р. Симеонова

Здравейте!

Антибиотиците (левофлоксацин и монурал) от лекар ли са били назначени? Правена ли е антибиограма, която да установи на кои точно антибиотици е чувствителен и на кои – резистентен, този Enterococcus faecium (да не се бърка с E. faecalis, който е друг вид)?

  Конкретно за простатит с бактериоспермия, предизвикан от E. faecium, успеваемостта на левофлоксацина е изчислена на 64.2% ( https://www.ijcmas.com/special/1/Alam%20Sarah,%20et%20al.pdf ) ,  т.е. в две трети от случаите трябва да е успешен – вероятно при Вас е налице резистентност на ентерококите спрямо него.

Според престижното ръководство Kucer’s The Use of Antibiotics – седмото издание от 2018 г. (1394 стр.), минималната потискаща концентрация на фосфомицина (Монурал), засягаща 90% от популацията на ентерококите, е 64 mg/l, което е 16 пъти по-високо от концентрацията (4 mg/l), оказваща същия ефект при Ешерихия коли – което показва, че обикновено този антибиотик не е най-подходящото средство срещу E. faecium. Разбира се, ако антибиограмата показва чувствителност, Монурал може да се приложи – но само ако лекарят избере да го назначи.

Не използвайте други антибиотици, преди да се потвърди категорично чувствителност на патогените към точно определен вид от тях, и преди той да Ви бъде назначен от лекар.

 Няма клинично доказани хранителни добавки, които могат да изкоренят бактериална инфекция на простатната жлеза и да премахнат бактериоспермията. В традиционната китайска медицина се използват разни билкови формули, но повечето от съставките им са трудни за намиране с гарантирано качество, освен това ефективността им не е проверявана по научния начин – чрез контролирани клинични проучвания спрямо плацебо. Примерна такава формула включва корен от гигантска пищялка (Angelicae giganteae radix), плодове от дрян (Corni fructus – дренките ще ги намерите, определено), рог от елен (Cervi parvi cornu – това, доста по-трудно), корен от червен жен-шен (Ginseng radix rubra), кора от касия (Cassiae cortex), а съотношенията на съставките варират индивидуално и се определят от фитотерапевта, което също затруднява дистанционното им назначаване и употреба.  

  Някои антиоксиданти могат да увеличат ефективността на антибиотичната терапия и да намалят оксидативното разрушение върху тъканите на простатната жлеза и урогениталния тракт – например Ресвератрол (2-3 пъти по 1 капсула https://revita.bg/shop/resveratrol-resveratrol-x-60-kapsuli ) или Кверцетин (500 мг дневно https://revita.bg/shop/immune-support-quercetin-500-mg-60-kapsuli) , независимо, че в описанията им не фигурира това сравнително рядко състояние.

Д-р Джош Акс, клиничен нутриционист и автор на няколко бестселъра за здравословно хранене и природолечение в САЩ, препоръчва приема на 3-4 капки масло от риган, разтворени в чаена лъжичка кокосово масло (или друго растително масло, което ще понесете най-добре на вкус), два пъти дневно, за максимум две седмици - https://draxe.com/health/prostatitis/ . Подходящ продукт е този: https://revita.bg/shop/rigan-30-mg-organik-maslo-30-ml . Научните изследвания потвърждават, че маслото от риган потиска развитието на E. faecium (поне в бактериална култура от пилешки произход): https://www.biorxiv.org/content/10.1101/625152v1.full.pdf , макар и не в такава висока степен, както това на стрептококите.

 Може да опитате вътрешното приложение на масло от риган заедно с кверцетин или ресвератрол, но същевременно изисквайте от лекаря си направление за посявка с антибиограма, след която да Ви назначи оптимално антибиотично лечение. Ако е правилно подбрано и е съчетано с посочените природни средства, ефективността му може да бъде абсолютна и да се избавите от проблема.

Поздрави,

Борис Гинчев

Здравейте!

Понеже при тиреотоксикозата се наблюдава завишена активност на жлезата с покачване нивата на хормоните ѝ, подходящи при нея са храни, които са: бедни на йод; с антитироидно действие (струмигенни); противовъзпалителни; определени витамини – C, D3 (евентуално с калций при жените около менопаузата), селен; желязо; омега-3 мастни киселини и съдържащите ги храни. Нека разгледаме тези храни и нутриенти по групи.

Храни с ниско йодно съдържание. За да не се стимулира жлезата да произвежда дори още повече хормони, приеманата храна не трябва да бъде богата на този микроелемент. Разбира се, почти всяка храна съдържа минимални количества йод, но по-ниско е съдържанието му в яйчните белтъци, картофите, овесените ядки, пчелният мед, неосолените ядки и ядкови брашна/напитки, повечето пресни плодове, и разбира се – готварската сол, която не е йодирана. Кафето и зеленият чай също могат да влязат в тази категория, особено ако са „декаф“, т.е. декофеинизирани.

Кръстоцветни зеленчуци и други храни, потискащи активността на жлезата. Наричат се струмигенни храни и вещества, понякога и с преводния, но не особено популярен у нас термин гойтрогени (goitrogens). Тук преди всичко се открояват листните и главестите зеленчуци от сем. Кръстоцветни – Cruciferae – зеле, броколи, карфиол, кейл, синап, къдраво зеле и т.н., а също и техните кълнове. Те са богати на сярасъдържащи органични съединения – индол-3-карбинол, сулфорафан, глюкозинолати и др., които потискат образуването на тироидните хормони и оказват антиоксидантен ефект. Има, разбира се, и екстракти от тях, които са удобни в случай, че не обичате такива храни, или пък нямате желание да ги консумирате редовно. Например сулфорафанът: https://revita.bg/shop/khormonalen-balans-sulforafan-ekstrakt-ot-brokoli-50-mg-180-kapsuli , който е извлечен от броколите.  Струмигенни храни, подходящи при тиреотоксикоза, са още репите и репичките, просото, соята и спанакът.

Омега-3 мастни киселини и храни, които ги съдържат. Тук влизат както растителни, така и животински храни – рибено/крилово масло (не водораслово, за да няма остатъчен йод в него), маслиново масло (зехтин), масла от авокадо, лен, шафранка, гроздови семки, и умерено количество риба (но не от „морските дарове“, които често са богати както на йод, така и на някои тежки метали). Омега-3 мастните киселини намаляват възпалението на щитовидната жлеза, подобряват кръвообращението и имат имуномодулиращ ефект – балансират активността на отделните класове имунокомпетентни клетки така, че да не атакуват структурите на жлезата. Омега-3 МК също така подобряват дейността на черния дроб и биосинтеза на липиди, които често са нарушени при тиреотоксикозата. Ако не обичате много мазнини в храната, дори и да са полезни, можете да ползвате и някой от смесените растително-рибени омега-3 продукти, например този https://revita.bg/shop/omega-faktor-za-zheni-1035-mg .

Витамин D3 или Калций с витамин D3. Известно е, че хипертиреоидизмът увеличава риска от остеопороза, понеже допринася за намаляване минералното съдържание на костите. Обичайната доза на витамин D3, която е достатъчна в тези случаи, е 400 до 1000 IU дневно, независимо от марката или дозовата форма (таблетки, спрей или друга). При жените над 40 години е добре да се включи калций в състава, евентуално с витамин К2, който да оптимизира насочването на калция към новото костно вещество. Има един много добър калций+D3+К2 за усилване на костната плътност в такива случаи - https://revita.bg/shop/kosti-i-zabi-kalcij-bisglicinat-vitamini-d3-k2-kh-90-kapsuli , и той може да се взима в доза от 2 пъти по 1 капсула дневно. Разбира се, всички храни с високо съдържание на калций и D3, имат аналогичен ефект, и могат да се консумират без допълнително включване на добавки (ако нямате доказана остеопороза) – спанак, кейл, бамя, бял боб са богати на калций, а гъбите, рибата и говеждия черен дроб са богати на витамин D, без да съдържат много йод.

Желязо. Ниските нива на желязото са често явление при тиреотоксикозата, понеже недостигът на този минерал затруднява кислородния пренос към тъканите на щитовидната жлеза. Богати на желязо храни са лещата, спанакът, лападът, пилешкото и пуешкото месо, пълнозърнестите храни. Като хранителна добавка, може да се приема желязо в дози до 25 мг – по-високи дози могат да се приемат само при данни за по-значителен дефицит или анемия.

Селен. Важен микроелемент и регулатор на  функцията на жлезата. Богати на селен (без да са особено богати и на йод) са бразилските орехи, оризът , чията, зеленият чай, слънчогледовото семе. Добавка (ако решите да използвате): 100 микрограма дневно, независимо от марката.

 Цинк. Нахутът, тиквеното семе, кашуто и какаото (нискомаслено) са добри източници на цинк при завишена активност на щитовидната жлеза. Подобно на селена, цинкът балансира метаболитни процеси на жлезата и поддържа имунната система в добро състояние, без да я свръхстимулира.

 Стремете се към разнообразно хранене с прясна и качествена храна, включващо по възможност повече от посочените храни. Така, дори и да хапнете нещо по принцип неподходящо за тиреотоксикозата, то няма да Ви навреди, ако не присъства непрекъснато в диетата.

Поздрави,

Борис Гинчев

магистър-фармацевт