Кристина Мерамджиева Стр. 3

Здравейте,

Много съжалявам, че преминавате през това изпитание. Изключително болезнено е, особено когато сте само 40 дни след раждане – време, в което имате нужда от подкрепа и сигурност, а не от предателство. Вашите чувства не само са нормални, но и напълно оправдани. Няма „правилна“ или „грешна“ реакция в такава ситуация – важно е как се отразява на вас и на вашето чувство за безопасност и уважение.

Независимо как мъжът ви го интерпретира – това е изневяра. Изневярата не е само физически акт – включва лъжи, скрити контакти, интимно поведение с други. Фактът, че омаловажава действията си, е още една болезнена част. Когато човек отказва да поеме отговорност или се опитва да пренапише реалността, това допълнително наранява и обърква.

Не е нужно веднага да вземате големи решения, но можете да помислите какво ви е нужно в момента, за да се почувствате по-сигурна:

– разговор при ясни правила?
– малко дистанция?
– временно разделяне?
– консултация със специалист?

Ако имате сили, опитайте се да си дадете време и да подредите мислите си. Може да е полезно да говорите с някого, на когото имате доверие – приятел, роднина или психолог (след раждането много често има засилена емоционална уязвимост). Много е важно да се погрижите за себе си, доколкото можете. Целта е да си върнете опората и усещането за контрол.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Тревожността около съня на бебето и чувството, че не можете да се отпуснете, дори когато сте до него, са много изтощителни, но напълно обясними. Това, което описвате, прилича на следродилна тревожност – състояние, при което нервната система остава постоянно „нащрек“,  дори когато няма реална опасност.
Мозъкът ви се опитва да „пази“ бебето, но това се превръща в безкрайна бдителност, която не ви дава да се отпуснете. Не търсете вина – иска ми се да разберете, че не сте лоша майка. Това е биологичен и емоционален отговор на стрес и недоспиване.

Важно е да споделите това с личния лекар или психолог (особено ако това продължава повече от две седмици). Кратка консултация с психотерапевт (дори онлайн) може да ви даде конкретни упражнения и увереност.

Предполагам, че сте пробвали тези практични стъпки, но нека ви ги напомня:

1. 
   Може да поставите кошарата плътно до леглото си, за да усещате, че е близо, но все пак да имате свое пространство.
2. Не се насилвайте да спите до нея веднага – постепенното привикване е напълно нормално. Започнете с това да лежите до нея, докато заспи, после се отдръпнете.
3. Ако е възможно, редувайте се с партньора за нощните грижи – дори една-две пълни нощи сън седмично могат да променят всичко.
4. През деня, ако имате възможност, почивайте, когато бебето спи – дори кратка дрямка помага.
5. Избягвайте кафе, енергийни напитки и прекалено време пред екрани вечер.
6. Опитайте се да си създадете малък ритуал за отпускане: легнете удобно. Не се опитвайте да заспите – просто присъствайте. Погледнете за секунда бебето – вижте, че всичко е наред. После насочете вниманието навътре, към себе си, и си кажете мислено: „В този момент сме в безопасност. Всичко е наред.“
7. Вдишайте бавно през носа за 4 секунди, задръжте дъха за 7 секунди, издишайте бавно през устата за 8 секунди, сякаш леко издишате въздуха през сламка. Повторете 3–4 пъти.

Това, което преживявате, е много по-често, отколкото хората говорят за него. Не е слабост, а знак, че сте по-сензитивна. С правилната подкрепа и нужното време ще се радвате на едно осъзнато и спокойно майчинство.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Когато човек живее под напрежение, всичко започва да се отразява – и на емоциите, и на отношенията у дома. Най-хубавото е, че го осъзнавате и искате да се промените – това е първата и най-важна крачка.

Когато усетите, че напрежението се покачва, спрете за момент и поемете няколко бавни, дълбоки вдишвания. Това помага на тялото да се „рестартира“ и да не реагирате импулсивно. Опитвайте се да си давате, макар и малко, но всеки ден време за себе си – пет минути тишина, музика или разходка.

Не се обвинявайте – бъдете състрадателна към себе си. Съсредоточете се върху всички хубави качества, които имате, вместо да изпадате в самокритичност. Заменете негативните мисли за себе си с положителни утвърждения, например: „Аз заслужавам“, „Аз мога да се справя“, „Аз съм достатъчна такава, каквато съм.“

Начинът, по който се отнасяте към себе си, показва как и другите да се отнасят с вас.

Промяната не става отведнъж – тя изисква време. Това е работа върху ценности, нагласи и принципи; дълъг процес и, бих казала, сериозен труд. Посещението при психолог или терапевт би ускорило този процес. Потърсете подходяща литература, слушайте подкасти, бъдете последователна и не отлагайте.

Убедена съм, че промяната ще дойде.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Деликатна е ситуацията, в която се намирате. Времето ви притиска. Да вземете такова екзистенциално решение на тези години е голяма отговорност. Когато го правим под афект или страх, най-често грешим. Използвайте интуицията си – тя много рядко лъже. Потърсете психолог или поговорете и с близките си. Отговорността за решението е на двама ви. Добре е, че приятелят ви подкрепя.

Не знам какво решение ще вземете, но се надявам след време, когато се обърнете назад, да кажете: „Да, това беше най-правилното решение и не съжалявам, че го взех.“

Поздрави,
Кристина

Здравейте,

Разводът е голяма житейска промяна – край на обща история, на мечти и планове. Често преживяваме емоциите при развод подобно на скръбта при загуба на близък човек. В психологията се описват пет етапа на скръбта, които могат да изглеждат така:

1. Отричане – „Не мога да повярвам, че това се случва.“
2. Гняв – „Как можа да ми го причини?“
3. Пазарене – „Може би ако се променя, ще останем заедно.“
4. Тъга/депресия – силна болка, празнота, чувство за безсмислие.
5. Приемане – разбиране, че животът продължава и изграждане на нов път напред.

Важно е да знаете, че тези етапи не винаги се случват в този ред – може да се връщате назад и напред между тях. Всеки човек минава по свой начин през загубата. За някои процесът трае месеци, за други – години.

Позволете си да изживеете чувствата си – гняв, тъга, разочарование и вина. Всички те са естествени. Опитайте да не се изолирате – говорете с близки или приятели, пишете в дневник, за да подредите мислите си. Среща с психолог или психотерапевт също може да ви подкрепи в този труден момент.

Разбирам, че се чувствате използван. Това е много болезнено усещане и често се появява, когато сме давали много във връзката, но не сме получили онова, което сме очаквали. Опитайте се да разгледате този въпрос внимателно – какво сте давали, какво сте очаквали и какви граници бихте искали да поставяте в бъдеще, за да се защитите емоционално.

Разводът, макар и тежък, може да бъде и ново начало. Помислете дали има нещо, което сте отлагали дълго време – нещо, което би ви донесло радост или усещане за смисъл. Сега е моментът да се погрижите за своето емоционално и физическо здраве.

Дайте си време. Бъдете търпелив и състрадателен със себе си. Постепенно ще започнете да изграждате нова, по-здрава връзка със самия себе си и с хората около вас.

Поздрави,
Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Много съжалявам да прочета това за което споделяте. За един млад човек като вас, който търси себе си и социализация с другите, мога да предполагам колко е трудно и дори отчайващо. Насочили сте се в правилната посока взимайки решение да творите като пишете песни или рисувате. Това, че сте споделили тук, е смела крачка — значи имате нужда да бъдете чут. Има няколко неща, за които можем да поговорим, за да ви стане малко по-леко.

Самотата не е просто липса на хора около нас — тя идва, когато ни липсва истинска връзка с някого, който да ни разбере и приеме. Това, което търсите, е близост и любов и е напълно естествено и човешко. Понякога ние очакваме да намерим тази връзка навън, но много често тя започва с малки стъпки — като да споделиш чувствата си, точно както правите сега, а и също така като се обърнем към себе си със състрадание, грижа и приемане и по-малко критика и обвинения. Не винаги е достатъчно само да изразим болката, нужно е и да я споделим с някого, който може да я понесе заедно с нас. Имате ли някого, с когото можете да говорите открито за тези чувства — приятел, роднина, съсед, колега-психолог?

Разбирам, че не можете да излизате навън и това ви кара да се чувствате като „затворник“. Но днес има онлайн общности, в които можете да срещнете хора със сходни интереси и преживявания. Фейсбук групи, форуми, неправителствени организации (НПО), сдружения.

Казвате, че е  тежко е да виждате любовта около себе си и да я нямате. Много хора на вашата възраст минават през същото, макар и по различни причини. Истината е, че връзките идват най-често, когато не ги преследваме на всяка цена, а когато се свързваме с хора първо като приятели, чрез общи интереси и взаимно разбиране. Вместо да се фокусирате върху това, че нямате приятелка, можете да започнете с изграждане на приятелства, които с времето могат да прераснат в нещо повече (макар и да са онлайн).

Щом ви е приятно да пишете, мисли ли сте за издаване на стихосбирка или на книга? Насочете творческата си енергия към нещо което ще бъде полезно за вас и след това и за другите. Търсейки себе си е твърде възможно да откриете мисията си – нещо което много хора цял живот не могат да направят…

Изпращам ви подкрепата си и вярвам, че скоро ще намерите пътя напред!

Поздрави,

Кристина

Здравейте,

Мога да разбера през какво преминавате на този етап от живота си - диагнозата и медикаментите, които приемате говорят за това. Психиката и тялото ви са изложени на огромно изпитание. Ще се опитам да ви дам няколко насоки как да се справите по-добре, но моля, не спирайте и не променяйте лекарствата си без консултация с лекуващия лекар или психиатър. Много е важно да обсъдите схемата си с вашия психиатър (надявам се, имате такъв) особено преди започване на онкологично лечение (ако има такова), защото някои лекарства могат да взаимодействат с химиотерапия или анестезия. Дозите и честотата на трите медикамента са необичайно високи. Комбинирането на няколко седативни средства изисква много внимателен контрол, за да не се стигне до прекомерна седация или зависимост.

Освен медикаменти, помислете за:

Психотерапия – когнитивно-поведенческа терапия или терапия за справяне с тревожност и страх.

Дихателни техники – бавно дишане (вдишване за 4 сек., задържане 4 сек., издишване 6 сек.) може да намали паниката.

Подкрепа от близки – не се изолирайте, споделяйте чувствата си.

Терапия за подкрепа и справяне с хронични заболявания – специално насочена към хора с тежки диагнози като карцином.

В много онкологични центрове има безплатни консултации с психолози или социални работници. Понякога разговорът с хора, които преминават през същото, е безценен.

Ако решите, че искате може да се обадите и на този телефонен номер: 0800 11 466 – безплатен национален телефон за психологическа помощ.

Предполагам и е важно да потърсите второ, дори трето мнение при друг онколог за да сте сигурни в диагнозата и плана на лечение.

В тези толкова трудни етапи от живота на всеки от нас (няма човек, който да не преминава през подобна житейска криза) най-важна е вярата в това, че заболяването е лечимо, подкрепата от близки и семейство е значителна опора, споделяне на емоциите – не само страх, но и гняв, тъга, надежда. С малки стъпки всеки ден – да не мислите за цялото лечение наведнъж, а за следващата конкретна стъпка.

Макар и писмено, ви изпращам искрено разбиране и подкрепа, и моля ви, поставяйте си ежедневни цели и опитайте да откриете вашия смисъл.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

За да се чувствате напрегната на работното си място (казвате, че сте започнали наскоро) има няколко причини. Предлагам ви да помислите над някои от тях и да си направите една себе рефлексия като ги изследвате:

 - все още нямате изградени рутина и увереност, което води до напрежение;

 - ако сте перфекционист или имате безмилостни очаквания към себе си това е предпоставка за стрес и тревожност. Може да включва и високи очаквания и за това как ще се представите от страна на работодателя ви към вас.

- страхът от грешки много често води до високи нива на стресови хормони.

- възможно е да има социална несигурност и това как ще се впишете в новата среда/екип.

- ако новото ви работно място е много различно от предходната ви работа, създава вътрешен конфликт и нестабилност.

- здравословните ви проблеми ви допринасят за още повече стрес, негативни мисли и емоции.

- ако има несправедливост по отношение на разпределянето и изпълнението на процеса и задачите – кара ви да се чувствате недооценена, а може би и пренебрегната.

- липсата на обратна връзка от страна на ръководството – води до съмнения в способностите и компетенциите ви.

Да поговорите със специалист е добро решение, но не е достатъчно. Отделете време за следните стратегии за справяне и предотвратяване на burnout:

• Задавайте въпроси: Не се страхувайте да уточнявате задачи и очаквания.

• Би било добре да отделяте време за кратки почивки. Използвайте техниката „Помодоро“ (ще я намерите в интернет от Франческо Чирило).

• Практикувайте техники за дълбоко, коремно дишане, медитации, прогресивна мускулна релаксация.

• Ако е възможно не се заемайте с няколко задачи наведнъж, разпределяйте си ги.

• Ценете труда си, времето и най-вече себе си. 

Не мислите ли, че е време да се заобичате?!

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Често при мен идват клиенти с подобна фобия - фобия от лекари и зъболекари, т.нар. Дентофобия.

Когнитивно-поведенческата терапия е тази, която работи с фобии.

В България има и стоматолог известен с прилагане на хипноза (особено при деца) по време на стоматологични интервенции (поставяне на пломби, вадене и зъб и др.)

Това което можете да направите е да си изберете опитен психотерапевт практикуващ когнитивно-поведенческата парадигма, а следващата много важна стъпка е да му се доверите.

Обикновено терапията на фобии продължава 10-12 сесии. Зависи от това, колко отдадени сте на процеса, ще изпълнявате ли заданията, които ви поставят извън кабинета. Търпението, последователността и дисциплината също са много важни.

Всяка една фобия е лечима.

Желая ви бързо преминаване през това изпитание и по-малко поводи за страхове в живота.

Поздрави,
Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Разбирам, че се чувствате в задънена улица — и това е изключително изтощително. От думите ви звучи, че има смесица от емоционална болка, самота и липса на смисъл, която изморява не само психически, но и физически.

Ще се опитам да ви дам няколко стъпки, които могат да помогнат да излезете от този омагьосан кръг, но не изключвам и нуждата от индивидуална консултация със специалист (психолог, психотерапевт, психиатър).

• Хубаво е да направите малки промени в ежедневната си рутина:
• Ново занимание/хоби (шиене, плетене, готварство, четене, градинарство, фотография, рисуване, танци и др.);
• Някакви курсове макар и онлайн, групи по интереси във Facebook;
• Разходки до други близки населени места, спорт - пешеходен туризъм в околността.

Тъй като изолацията усилва усещането за безсмислие, отивайте се да намерите дори един повод за контакт извън работата.

Направете инвентаризация на стари познати, приятели, съученици от 8-12 клас, бивши състуденти.

Можете също да доброволствате — ако в близост има нужда от помощ в училище, читалище или дом за възрастни хора.

Колкото до безсънието има различни техники за дишане, прогресивна мускулна релаксация (ПМР), медитации. Също така можете да записвате мислите си в тетрадка преди лягане — така ги „изкарвате” от главата. Отново леко разтягане или дишане преди сън. Разбира се има и хранителни добавки за тревожност и безсъние, за които може да разгледате в сайта на Revita.bg.

Не се отказвайте, правете опити, бездействието често ни води до депресия и психосоматични симптоми.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева