Памет и концентрация Прегненолон 50 mg x 50 сублингвални таблетки

Здравейте, г-н Николов!

Предварителните лабораторни данни предполагат благоприятен ефект на прегненолона (PGN) срещу невроналното възпаление и дегенерацията на миелиновите обвивки, но засега не са провеждани контролирани клинични проучвания с него върху реални пациенти с МС. Поради това, към момента отговорът е „може да се очаква, но още не е доказано“. Ето накратко какво се знае до момента:

• PGN e невропротектор, чийто ефект се държи главно на потискане на невроналното възпаление https://www.jbc.org/article/S0021-9258(20)39029-3/fulltext  ;
• PGN намалява отделянето и активността на провъзпалителни цитокини в нервната тъкан – туморният некротичен фактор TNF-α и интерлевкин-6 (IL6), като предизвиква дегенерацията на два сигнални протеина, участващи във възпалителната каскада – TIRAP и TLR-2 в макрофагите и в глиалните клетки;
• Той също така реагира с протеина, асоцииран с микротубулите (MAP-2), и това води до увеличена полимеризация на микротубулите, засилен невронален растеж и пластичност; подобен е и ефектът му при свързването му с друг микротубул-асоцииран протеин - CLIP170.
• Прегненолонът, неговият сулфат (PGNS) и производното му алопрегнанолон, подобряват когнитивните свойства в проучвания с плъхове и при пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер;
• Още не е изтълкувано клиничното значение на факта, че у пациентите с МС са занижени нивата на алопрегненолона и на дехидроепиандростенон (DHEA) в мозъка, но тези на прегненолона обикновено не са променени. Тъй като тези невростероиди могат да се превръщат от едни в други, предстои да се разбере дали приемът на PGN перорално може да коригира нивата на тези два невростероида към норма – логично е да е така, но не е доказвано в клинични проучвания https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4141444/
• В купризоновия плъши модел на множествената склероза, при който на плъховете е предизвикано разрушаване на миелиновите обвивки с токсичния агент купризон, е установено, че употребата на стволови клетки от човешка мастна тъкан и приемът на прегненолон водят до ускорена ремиелинизация на мазолестото тяло в мозъка (corpus callosum) https://link.springer.com/article/10.1007/s12031-020-01515-w
• Прегненолонът е „майката“ на всички невростероиди, понеже те се образуват от него чрез серия от метаболитни реакции. Той се образува в митохондриите от холестерола (него пък можем да наречем "бащата на всички стероиди“) под действие на хидролазата (ензим) CYP11a2. PGN стимулира растежа на невритите (невроналните израстъци), миелинизацията, подобряването на паметта и способността за заучаване.
• Алопрегнанолонът е най-добре изученият невростероид по отношение на МС и дава обещаващи резултати. Той е производно на прогестерона, но може да се синтезира в организма и от прегненолон, включително приет отвън с диетата. Неговите протективни ефекти върху невроните са свързани основно с агонизма му към GABA-A рецепторите. В животински модели на множествена склероза, алопрегнанолонът отслабва „невроповеденческите“ дефицити. Доказано е, че при депресия нивата му са занижени, докато при паническите пристъпи са увеличени. И двете могат да се наблюдават при МС, като депресията е с изразено по-висока честота: https://metabolichealing.com/neurostroid-hormones-multiple-sclerosis-a-viable-consideration-for-men-women/
• В специализираните издания като Multiple sclerosis news https://multiplesclerosisnewstoday.com/2019/02/18/natural-neurosteroid-seen-to-block-inflammatory-response-in-immune-system-and-brain-in-animal-study/ също се обръща внимание на тези факти и се препоръчва засилено изследване на терапевтичните възможности.
• За евентуални взаимодействия между прегненолона и Ocrevus не е известно нищо – като цяло, не се очакват такива, понеже PGN така или иначе присъства в мозъка и щеше да се прояви проблем още в предклиничните проучвания, преди Ocrevus да бъде одобрен за употреба.

 Позволявам си да предположа, че скоро няма да има данни от големи проучвания върху МС и прегненолона, не защото няма да бъде изобщо ефективен, а по-скоро защото е природно вещество, което не подлежи на патентоване, съответно няма „големи пари“ в него. Приоритетни ще бъдат скъпите технологии (каквато е и Ocrevus), които при евентуален успех биха инкасирали много милиони долари – моноклонални антитела, антисенс олигонуклеотиди, ваксини и други средства, които могат да бъдат интелектуална собственост на създателите си за много години наред. Това не предполага зъл умисъл – някои от тези лекарства може да постигнат големи терапевтични успехи; не е изключено и да се намери пожизнен лек за болестта, както това стана с някои мускулни дистрофии („нелечими“ генетични заболявания), при които преживяемостта стана от много ниска до подобна на тази при здрави лица след въвеждането на антисенс олигонуклеотидите като Spinraza.

Прегненолонът е сравнително безопасен (може да предизвика обрив, акне, косопад, диария или засилено потене, но това са „дребни кахъри“ на фона на МС) и не много скъп в сравнение с лекарствата и изглежда си заслужава да се опита. Няма основания за прилагането на специална дозировка при МС – 2 капсули дневно (100 мг) са достатъчни, поне докато не се докаже друго. Оптималната продължителност на приема е бяло поле – зависи от резултатите и от това, колко добре го понасяте. Добре е на всеки 2-3 месеца да се прави по един месец почивка, заради черния дроб. Също така е добре дългият прием да се съгласува и с невролога, за да се следи и тълкува правилно резултатът.

Поздрави,

Борис Гинчев

Магистър-фармацевт

Здравейте,

Има някои изследвания, които показват, че прегненолон допринася за нормализиране на дейностите на надбъбречната жлеза, съответно за намаляване нивата на стреса, успокояване на нервната система и подобряване на функциите й, вкл. паметта и способността за концентрация /съсредоточаване/, детоксикация и увеличаване на енергията в тялото. Има наблюдения и за постигане на по-добър хормонален баланс, в резултат от прием на прегненолон.  Изследванията са все още малобройни и не доказват безвредния прием за продължителен период от време. Ето защо, може да приемате продукта 1-2 месеца, като наблюдавате реакциите на тялото си. Не се препоръчва при хормонозависими заболявания – миома, кисти и т.н. Несъвместим е с ХЗТ. При индивидуална непоносимост може да предизвика кожни обриви, косопад, тревожност, влошаване на настроението, сърцебиене, мускулни болки и т.н.

Както знаете, самолечението /прием на лекарства и хранителни добавки без наблюдение от специалист/ е подходящо за профилактика и тогава, когато се знае какви болести и патологични отклонения има в тялото, за да се прецени ползата и евентуалните странични ефекти от хранителните добавки.

Поздрави,