Инозитолът е витаминоподобно съединение, известно още като витамин В8, което участва в изграждането на клетъчни мембрани, предаването на вътреклетъчни сигнали, регулирането на инсулиновия отговор и функцията на невротрансмитерите в мозъка. Въпреки че организмът може сам да го синтезира и набавя от храната, при определени състояния тези количества се оказват недостатъчни.
Терминът „инозитол” често се използва като общо наименование, но в действителност той обхваща група от девет стереоизомера. Те са молекули с еднаква химична формула, но с различно пространствено подреждане на атомите. Това различие е от голямо значение, тъй като всеки изомер изпълнява различни функции в организма.
Двата клинично значими изомера, които се използват в хранителните добавки и се изследват най-задълбочено, са мио-инозитолът и D-хиро-инозитолът. Когато на етикета на даден продукт е изписано просто инозитол, в преобладаващото мнозинство от случаите се има предвид именно мио-инозитол.
Какво представлява мио-инозитолът и защо е най-важната форма
Мио-инозитолът е преобладаващият изомер на инозитола в човешкото тяло, като съставлява приблизително 99% от общото количество инозитол в организма. Вгражда се в клетъчните мембрани под формата на фосфатидилинозитол. От него се образува инозитол трифосфат (IP3), който функционира като вторичен посредник в сигналните пътища на множество хормони, като най-съществено е участието му в инсулиновата сигнализация и в сигналния път на фоликулостимулиращия хормон (FSH).
Когато образуването на IP3 е нарушено, клетките не реагират адекватно на инсулина, което води до инсулинова резистентност - състояние, лежащо в основата на метаболитния синдром, затлъстяването, диабет тип 2 и синдрома на поликистозните яйчници.
Най-високата концентрация на мио-инозитол се намира в мозъка, където участва в предаването на сигнали между невроните и влияе върху функцията на невротрансмитерите серотонин и допамин.
Каква е разликата между мио-инозитол и D-хиро-инозитол
Мио-инозитолът и D-хиро-инозитолът са на молекулярно ниво почти идентични. Различават се по пространственото разположение на една единствена хидроксилна група и това им придава различни функции в организма.
Мио-инозитолът участва предимно в активирането на глюкозните транспортери и в използването на глюкозата от клетките, а D-хиро-инозитолът е ангажиран главно в синтеза и съхранението на гликоген (резервната форма на глюкозата в черния дроб и мускулите).
В повечето тъкани на един здрав човешки организъм се поддържа естествено съотношение от приблизително 40:1 в полза на мио-инозитола. В яйчниците това съотношение може да достигне до 100:1. Превръщането на мио-инозитол в D-хиро-инозитол се осъществява от ензима епимераза, чиято активност зависи от инсулина.
При инсулинова резистентност функцията на епимеразата е нарушена. При жени със синдром на поликистозните яйчници е установено, че съотношението между мио-инозитол и D-хиро-инозитол във фоликулярната течност на яйчниците се обръща от нормалните 100:1 до 0.2:1, което означава силен превес на D-хиро-инозитола. Този дисбаланс уврежда качеството на яйцеклетките и нарушава овулацията.
Какви са ползите от приема на мио-инозитол
Клиничните данни показват, че мио-инозитолът има терапевтичен потенциал в няколко основни направления.
Това е може би най-добре проучената индикация за мио-инозитол. Клинично проучване, проведено при 90 жени със синдром на поликистозните яйчници, приемали 2 g мио-инозитол дневно в продължение на 6 месеца, установява, че 68% от пациентките възстановяват редовния си менструален цикъл.
Наблюдавано е статистически значимо намаление на лутеинизиращия хормон (LH), нс съотношението LH/FSH, нивата на инсулин на гладно и на индекса на инсулинова резистентност HOMA-IR.
Проучвания при тийнейджърки със синдром на поликистозните яйчници потвърждават, че 3-месечният прием на 4 g мио-инозитол дневно с фолиева киселина подобрява хормоналния и метаболитния профил в степен, сравнима с оралните контрацептиви, но без техните странични ефекти.
Мио-инозитолът подобрява инсулиновата чувствителност, като участва в сигналния път на инсулина чрез PI3K (фосфатидилинозитол 3-киназа) пътеката. Клинично проучване, проведено при жени със синдром на поликистозните яйчници на възраст между 30-40 години, отчита статистически значимо подобрение на инсулиновата чувствителност, намаление на общия холестерол, LDL (лошия) холестерол и кръвното налягане.
Мета-анализ, сравняващ мио-инозитол с метформин (един от най-широко използваните медикаменти за инсулинова резистентност), показва сравнима ефективност на двете вещества по отношение на възстановяването на менструалния цикъл и подобрението на метаболитните параметри.
Мио-инозитолът участва в системата на вторичните посредници на серотониновите рецептори в мозъка. Двойно-сляпо, плацебо-контролирано, кръстосано клинично проучване при 21 пациенти с паническо разстройство установява, че инозитол в доза от 12 g дневно намалява значимо честотата и тежестта на паник атаките в сравнение с плацебо.
Последващо директно сравнително проучване между инозитол (до 18 g дневно) и флувоксамин (до 150 mg дневно) при 20 пациенти показва сходна ефективност на двете вещества за намаляване на паническите пристъпи, с предимство на инозитола по отношение на поносимостта. При флувоксамин са отчетени значително повече странични ефекти, като умора и гадене.
Въпреки обнадеждаващите резултати от проучванията, към момента системната употреба на инозитол в рутинната психиатрична практика не може да бъде препоръчана категорично.
Мио-инозитолът е вторичен посредник в сигналния път на фоликулостимулиращия хормон (FSH), което означава, че пряко влияе върху овулацията. Проучване установява, че прием на 4 g мио-инозитол с 400 mcg фолиева киселина дневно в продължение на 3 месеца индуцира овулация при 62% от лекуваните жени със синдром на поликистозните яйчници.
Клинични данни от центрове за репродуктивна медицина показват, че мио-инозитолът подобрява менструалната регулярност при 80–85% и овулаторната функция при 60–70% от жените със синдром на поликистозните яйчници. Установена е и положителна корелация между концентрацията на мио-инозитол във фоликулярната течност и зрелостта и качеството на яйцеклетките.
Мио-инозитолът не е средство за отслабване в класическия смисъл, тъй като той не потиска апетита и не ускорява метаболизма директно. Неговото влияние върху теглото е индиректно и се реализира чрез подобряване на инсулиновата чувствителност на клетките.
При инсулинова резистентност клетките не реагират адекватно на инсулина. В отговор панкреасът произвежда повече инсулин (хиперинсулинемия), а хронично повишените нива на инсулин стимулират натрупването на мазнини и затрудняват тяхното разграждане.
Подобрявайки инсулиновия отговор, мио-инозитолът спомага за нормализиране на инсулиновите нива, което улеснява процесите на липолиза (разграждане на мазнини) и намалява склонността към натрупване на висцерална мастна тъкан.
Мио-инозитолът е най-ефективен за отслабване при жени, чието наднормено тегло е свързано с инсулинова резистентност или синдром на поликистозните яйчници. При жени без тези състояния ефектът върху теглото е минимален.
За максимални резултати приемът на мио-инозитол трябва да бъде съчетан с балансирано хранене и редовна физическа активност. Суплементацията сама по себе си не може да компенсира нездравословен начин на живот, но може значително да улесни процеса на отслабване при жени, чиито метаболитни нарушения затрудняват конвенционалните подходи за контрол на теглото.
В кои храни се съдържа инозитол
Най-високи концентрации на мио-инозитол се откриват в плодовете. Бобовите култури, зърнените храни и ядките също съдържат инозитол, но при тях голяма част от него е под формата на фитинова киселина (инозитол хексафосфат, IP6), която не е бионалична за човешкия организъм, тъй като хората не разполагат с достатъчно ензим фитаза, необходим за нейното разграждане. Месото и яйцата също осигуряват добри количества мио-инозитол.
Средният хранителен прием на инозитол в стандартната диета е приблизително 1 g дневно. Към това трябва се добави ендогенният синтез от бъбреците, който е около 4 g дневно. Общото количество инозитол, налично за организма, е приблизително 5 g дневно. За повечето здрави хора тези количества са достатъчни.
При определени състояния, като синдром на поликистозните яйчници, инсулинова резистентност, диабет, паник атаки или тревожни разстройства, потребностите на организма от мио-инозитол нарастват значително и хранителният прием остава крайно недостатъчен. В тези случаи терапевтичните дози, използвани в клиничните проучвания (от 2 до 18 g дневно), могат да бъдат постигнати единствено чрез суплементация.
Противопоказанията и възможни странични ефекти
Мио-инозитолът се счита за изключително безопасно съединение. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) го е включила в списъка на веществата с общоприета безопасност (GRAS). При проучвания с дози до 12 g дневно не са отчетени промени в бъбречната или чернодробната функция, нито в хематологичните показатели. Не е установена летална доза при хора, не е докладвана органна токсичност при нито една от изследваните дози и не са регистрирани сериозни нежелани реакции в клинични проучвания, обхващащи състояния от синдром на поликистозните яйчници до паническо разстройство.
Възможните странични ефекти са леки и преходни. Те могат да включват:
Стомашно-чревни оплаквания: Гадене, подуване, диария или коремен дискомфорт. Тези симптоми се наблюдават предимно при високи дози (над 12 g дневно) и в повечето случаи отшумяват при продължаване на приема.
Главоболие, замайване и безсъние: Описани са като редки странични ефекти, без да достигат клинична значимост.
Въпреки отличния профил на безопасност, има няколко важни предпазни мерки:
При бременност: Мио-инозитолът е естествено присъстващо съединение в кърмата и амниотичната течност. Множество рандомизирани контролирани проучвания, с инозитол при бременни жени, не отчитат нежелани ефекти за майката или плода. Въпреки това, всяка суплементация по време на бременност трябва да бъде съгласувана с лекуващия лекар.
При прием на медикаменти за диабет: Тъй като мио-инозитолът подобрява инсулиновата чувствителност, при пациенти, приемащи антидиабетни лекарства (метформин, инсулин и други), е необходимо внимателно проследяване на кръвната захар, за да се избегне хипогликемия.
При заболявания на щитовидната жлеза: Съществуват данни, че комбинацията мио-инозитол и селен може да подпомогне функцията на щитовидната жлеза при субклиничен хипотиреоидизъм с автоимунен тиреоидит, но при установени тиреоидни заболявания приемът трябва да се обсъди с ендокринолог.
Източници:
https://www.frontiersin.org/journals/pharmacology/articles/10.3389/fphar.2019.01172/full - Myo-Inositol and Its Derivatives: Their Emerging Role in the Treatment of Human Diseases
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC10926319/ - The Effectiveness of Myo-Inositol in Women With Polycystic Ovary Syndrome: A Prospective Clinical Study
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9786218/ - Myoinositol vs. Metformin in Women with Polycystic Ovary Syndrome: A Randomized Controlled Clinical Trial
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9169302/ - Controlled trials of inositol in psychiatry
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11386498/ - Double-blind, controlled, crossover trial of inositol versus fluvoxamine for the treatment of panic disorder
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9955821/ - Neurobiology and Applications of Inositol in Psychiatry: A Narrative Review
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/hup.2369 - A meta-analysis of inositol for depression and anxiety disorders
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36790138/ - Antenatal dietary supplementation with myo-inositol for preventing gestational diabetes
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7614183/ - An update on the use of inositols in preventing Gestational Diabetes Mellitus (GDM) and Neural Tube Defects (NTDs)
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9649498/ - Management of polycystic ovary syndrome among Indian women using myo-inositol and D-chiro-inositol
https://rscbayarea.com/article/myo-inositol/ - Myo-Inositol | Reproductive Science Center
Коментари (0)
Нов коментар