Ако сте майка, а дори и да не сте, почти е невъзможно да не сте чували за 40 дни на бебе, за питката и църковния ритуал. Вероятно и сте си задавали въпроса защо това се прави, откъде идва този обичай. Днес ще ви разкажем какво се носи в църква за 40 дни на бебе, какви са останалите църковни ритуали и християнски обичаи - какви подаръци можем да занесем и защо този бебешки празник е толкова важен.
Смята се, че болката и скръбта са еднакво свързани с раждането, както за майката, така и за детето.
След раждането и майката, и детето трябва да имат 40 дни, за да се пречистят. В Мексико майката е под карантина в продължение на 40 дни. В Китай този период се нарича „златен месец“ и майката трябва да остане на топло място. В Малайзия на майката се прави масаж на краката. Обичаите са много и различни, но нека научим повече за тези в нашата страна.
Символика на 40 дни
В България хората вярвали, че през този период майката и бебето са на границата между двата свята – света на живите и света на мъртвите – и са посещавани от духове от отвъдния свят – лохии. Ето защо родилката се нарича „лехуса“ до 40-ия ден, което показва на околните, че наскоро е родила. Тя не трябва да излиза от къщата, да вдига тежки тежести или да общува с хора извън семейството. Всъщност всички тези традиции осигуряват на майката необходимото време за почивка и възстановяване, за да опознае бебето и да свикне с кърменето. А от друга страна осигуряват на бебето защита от зли очи. След този период е прието да се премине през някои ритуали за бебе, които едни майки разбират и стриктно спазват, други – не до там, защото и не са съвсем наясно какво точно се прави. Но ние сме тук, за да ви разкажем.
Какво се случва на 40-тия ден?
Казано с едно изречение – майката и бебето излизат извън света на тяхното уединение. В България тези 40 дни почти не се спазват, много майки избират да изведат бебето си навън още на седмица-две, особено, ако говорим за пролетно-летния сезон. На 40-тия ден обаче повечето майки спазват ритуала, който включва посещение на църква сутринта, където се чете молитва за бебе – т.нар. „чиста молитва“, а след това майката сяда на празнична трапеза със сладка погача, за да е сладък животът на бебето. Гости на погачата са само жени, които дават своята благословия за новородено - орисват го и му пожелават различни качества.
Традиции в църквата
Църковен обред за 40 дни на бебе е традиция в православната църква, по време на която свещеник чете благословии и молитви за бебето, за да е здраво и покровителствано от Господ. В храма се запалват свещи за бебето, а майката обикновено е придружена не само от свекървата (така по-скоро е било в миналото), но и от други близки жени като майка, сестра или приятелка. При посещението в църквата, има определени църковни обичаи, които изискват да се носят определени дарове като:
От църквата може да си вземете и светена вода, с която да поръсите стаята и легълцето на вашето бебче.
Погачата
Питката е особено важна в целия ритуал. Семейни традиции повеляват тя да се замеси от майката или свекървата, с малко захар, като не е необходимо да се прави украса. При самото месене се наричат пожелания за бебето. Когато е готова се покрива с бяла кърпа, а към нея задължително се добавя купичка мед.
Гостите
Тук е много важно да кажем, че сред тях не бива да има мъже. Празникът е чисто женски и именно всички дами, които поканите – баби, лели, роднини и приятелки, ще бъдат орисници на вашето бебе. Жените носят и подаръци за 40 дни на бебето, сред които обикновено има бебешки дрехи, може и играчки, а за майката са задължителни сладките неща. Те се подаряват първи, за да е сладък животът на детето. След това гостенките поставят метална паричка в кърпата върху питата – според поверието така бебето ще си „купи” сън и ще спи спокойно.
При посрещането на гостите е добре да завържете на външната врата червен конец. Той има за цел да пази от зли сили. Поставянето на свещ върши същата работа.
Същинският ритуал започва, когато майката върже кърпата с парите, поставени над питката. Връзването обаче трябва да е много внимателно, тъй като вярването гласи, че ако възелът е стегнат, детето ще е скъперник, но ако хлабав, ще е прахосник. След това кърпата се слага нависоко, за да расте детето голямо и да има големи амбиции и успехи.
Следва взимане и разчупване на питката върху бяла кърпа над главата на майката, която държи в скута си бебето. Разчупването се прави от две или три от гостенките, при които условието е да имат живи родители. Чупи се по парче за всекиго – първо за Богородица, после за бебето, после за майката и т.н. След това всеки топи своето парче в мед и непременно хапва от него, за да е сладък животът на детето. Парчето за бебето също се топи и с него се мажат устата му, за да е трудолюбиво като пчеличка. Бялата кърпа ( с падналите трохи в нея) също се връзва и пази нависоко в следващите 40 дни, а после се изтупва навън, на животните - по този начин се разнася благословията по света и се отрежда светъл път на детето. Особено важни са орисиите, които се изричат - да расте здраво, хубаво, умно, радостно, добро, работливо, смело, милостиво, обичано и обичащо, да почита корените си, да постигне големи успехи и др.
В някои региони на страната се правят и други ритуали, като например в ситото за брашното за питката се слагат орехи и се разклащат, за да е игриво и „отракано” детето. В купичка с бяло брашно някоя от приятелките на майката прави две дупки с палец и показалец – така детето ще е бяло и ще има трапчинки на бузките. Понякога гостите подаряват също кромид лук, червени чушки и яйца като символи на здраве.
Когато си тръгват гостенките не трябва да взимат нищо със себе си – останала храна не се носи вкъщи, нито нещо друго. Поверие гласи, че трябва да скъсат конец от дрехата си и да го оставят до леглото на бебето – отново с идеята да не му „изнесат” съня.
Дали ще спазите стриктно тези ритуали или не, решавате вие. Хубаво е да не се лишавате напълно от тях обаче. Защото именно чрез тях пазим връзката с нашите корени, свързваме се по-силно със семейството и близките си. Погача на бебе, освен празник, изпълнен с любов и радост, е и орисия за здраве, както физическо, така и духовно здраве на бебе. Важно е как започваме пътя си на тази земя. Важно е какъв път предопределяме и за нашите деца. Това са семейни традиции, съхранени от векове, които си заслужават приготовленията, усмивките и вълненията.
Източници:
https://marama.bg/pogacha-za-40-iia-den-na-bebeto-traditzii-i-rituali.html
https://www.moetodete.com/content/view/202/2/
https://codanec.eu/cultural_treasure/customs-and-rituals-for-40-days-after-the-birth-of-a-child/
Коментари (0)
Нов коментар