Кистите на панкреаса представляват малки мехурчести образувания върху повърхността на този орган, изпълнени с бистра или по-рядко - със слузеста (муцинозна) течност. Те са широко разпространени сред човешката популация – според един систематичен обзор и мета-анализ на данните от 15 проучвания с 65607 лица (1), глобалната им честота възлиза на 13-18% сред всички възрастни, като при лицата над 65 години нараства още повече. Голямата част от тях – над 99%, са безопасни, не дават симптоми, не малигнизират и растат съвсем бавно или никак. Обикновено се откриват като случайна находка при образната диагностика на панкреаса – ехография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография. За определяне степента им на риск, по преценка на специалиста може да се направи аспирация на течност от кистите и биопсия.
Класификация на панкреатичните кисти
Според потенциала си да прерастват в злокачествено новообразувание, панкреатичните кисти се делят на доброкачествени и злокачествени (малигнени). Доброкачествените обикновено са не-муцинозни (2), т.е. не съдържат слузестото вещество муцин. Делят се на обикновени кисти и серозни цистаденоми. Към немуцинозните образувания спадат и псевдокистите, които нямат епителни клетки, а представляват изпълнени с течност сакчета, обградени от фиброзна тъкан. Псевдокистите се образуват, когато панкреатичните ензими станат активни, преди да попаднат в червата, и започнат да увреждат самия панкреатичен орган – например при остър панкреатит или тежки травми в коремната област. Обикновено не са малигнени, но подлежат на наблюдение, понеже могат да се инфектират или да предизвикат други усложнения.
Муцинозните кисти, които са под 1% от всички, са два вида – муцинозни кистични неоплазми (MCN) и интрадуктални папиларни муцинозни неоплазми (IPMN). Поради значителния им канцерогенен потенциал, те се отстраняват хирургично винаги, когато това е възможно. Високорискови кисти са налице при симптоматичен пациент (панкреатит), диаметър на главния панкреатичен канал над 5 mm, удебелени стени на канала и наличие на кисти с диаметър над 3 сантиметра.
Тук ще разглеждаме доброкачествените кисти на панкреаса, и последващото изложение се отнася за тях.
Причини
Не е установена единна причина за образуването на панкреатичните кисти, особено на доброкачествените. Високорисковите могат да се дължат на редки заболявания като поликистозните бъбреци, или наследствения синдром на фон Хипен-Линдау, който се характеризира с повишено кистообразуване в панкреаса и други вътрешни органи, и който е свързан с повишен риск от образуването на неоплазми. Злоупотребата с алкохол и наличието на жлъчни камъни са благоприятстващи панкреатита фактори, а той от своя страна е сред причините за образуване на псевдокисти. Ролята на алкохола в образуването на обикновените кисти не е категорично доказана.
Лечение
Не е известно лекарство, което да премахва панкреатичните кисти. Доброкачествените понякога намаляват размера си и спонтанно изчезват. Ако те са образувани отдавна и не са муцинозни, обикновено не се налагат никакви мерки, с изключение на случаите, при които е налице фамилна история за панкреатит или рак на панкреаса – тогава се налага периодичното им проследяване. В традиционната фитотерапия на някои народи се използват различни лечебни растения и комбинации от тях, но повечето такива действат благоприятно на панкреатичната функция, без да са специфични средства срещу кистите. До хирургичното им отстраняване се прибягва само в случаите, когато са злокачествени или има значителен риск да се превърнат в такива. Микрокистичните серозни кистаденоми са с много нисък риск и не се нуждаят от лечение. При тях няма посочените изменения в панкреатичния дуктус (канал).
Фитотерапия и диетологични подходи
Изглежда, че няма доказан начин за премахването на кистите с храни, лекарства, билки, ензими или витамини – или поне чрез общоприетия научен метод, включващ провеждането на плацебо-контролирани клинични проучвания. В аюрведическата медицина е документирано приложението на т.нар. Аюрведичен терапевтичен протокол (3) върху 14-годишно момче с наследствен панкреатит (40% риск за развиване на рак на панкреаса), при което е постигнато елиминиране на симптомите и влизане в ремисия, а също и елиминиране на псевдокиста върху панкреаса. Терапевтичният протокол е индивидуално изготвен за пациента и включва голям брой традиционни аюрведически билки, минерално-билкови екстракти и храни, прилагани в специфична последователност за 13 месеца, т.е. не е подходящ за масова употреба.
Един китайски патент с голям брой билки от традиционната китайска медицина претендира да свива силно размера на панкреатичните псевдокисти (4), но не e реализиран готов продукт с всичките 22 съставки, описани в патента. Някои от тях са странни, например „кравешки безоар” – това е буца несмлени растителни вещества, извадена от говежди стомах, изсушена и стрита на прах. Други от компонентите му са отровни растения – корен от вид лютиче (Ranunculus), екстракти от растенията Абрус (Abrus cantoniensis) и черно кучешко гроде (Solanum nugrum) и други, поради които такъв състав не е безопасен за употреба без контрола на лекар. Липсват и клинични данни, свързани с него.
Профилактични мерки срещу панкреатичните кисти
Не са известни конкретни средства, които гарантирано да предотвратяват напълно образуването на панкреатични кисти, но има някои диетични мерки и навици в начина на живот, които могат да намалят честотата и скоростта им на нарастване и да понижат (поне теоретично) риска от превръщането на рисковите кисти в злокачествени образувания.
Ако се установи или подозира дори малък риск от малигнизация, трябва да се спазват диетични мерки. Те поначало се отразяват добре на панкреатичната функция като цяло, като могат да намалят нарастването на кистите и образуването на нови. Храненията не трябва да бъдат прекалено обилни – по-добре е да бъдат по-начесто, но в неголеми количества, което щади както екзокринната функция на панкреаса (отделянето на храносмилателни ензими), така и ендокринната (биосинтеза на инсулин и регулацията на кръвната захар).
Храни, които е добре да се избягват или ограничават максимално
Всички храни с високо съдържание на наситени растителни или животински мазнини – майонеза, мас, сланини, тлъсти меса, олио с високо омега-6 съдържание (слънчогледово, соево, рапично, палмово), снакс и всички храни, пържени в мазнини. Важно е дневният прием на мазнини да не надвишава 50-60 г, но богатите на омега-3 мастни киселини източници или млечната мазнина да присъстват поне в малка част от диетата, за да се гарантира усвояването на мастноразтворимите витамини А. D, E и К.
Газирани напитки със захар, пасти, торти, всички сладкиши с бяла захар, бяло брашно и продуктите му следва да се използват съвсем ограничено. Концентриран алкохол, големи количества бира или вино също следва да се избягват.
Полезни храни
Риба, чисто месо с минимум мазнини, птичи меса без кожата, нискомаслени млечни продукти, бобови храни, ядки, всякакви пресни плодове и зеленчуци, салати, сокове, смути. Да се избягват нектари и компоти поради високото им захарно съдържание). Омега-3 масла – маслинов зехтин, масло от бял трън, шафранка, рибено масло, могат да се приемат в съвсем малки количества. Фибри и всички пълнозърнести храни действат благоприятно на храносмилателния процес. Богати на мастноразтворими витамини храни са морковите, сладките картофи, тиквите, черният дроб, зелето, броколите, спанакът, морските храни (ако не са осолени)
Особено важна е оптималната хидратация на организма с чиста питейна, изворна или минерална вода.
Храносмилателни ензими могат да се приемат, ако е необходимо – но те не могат да премахнат кистите, понеже действат само в стомаха и червата, без да се „качват” до самия панкреас. Назначават се при кисти само тогава, когато е налице екзокринна панкреатична дисфункция, или „лошо храносмилане”. Основните панкреатични ензими са липаза (за мазнините), протеаза (за протеините) и амилаза (за въглехидратите), но може да се ползват и още по-богати на ензими състави – с допълнително бромелаин, папаин, ,гъбични протеази и т.н..
За лечебните растения, които най-често се използват за укрепване функцията на панкреаса – куркума, горчив пъпеш, канела, сминдух и жен-шен, също няма данни да повлияват директно кистите. Бидейки добри антиоксиданти, вероятно жен-шенът и куркуминът могат да забавят образуването на нови кисти, но няма да действат съществено на старите. Възможно е благоприятно въздействие и от биофлавоноида рутин, а също и от кверцетина, но при него абсорбцията и бионаличноста са по-ниски, понеже не е с гликозилирана молекула.
Литература:
1. Vilela, A. et al. Global Prevalence of Pancreatic Cystic Lesions in the General Population on Magnetic Resonance Imaging: A Systematic Review and Meta-analysis. Clinical Gastroenterology and Hepatology, Systematic Reviews and Meta-analyses. Vol. 22, Issue 9, pp. 1798-1809. September 2024.
2. Khamaysi, I. et al. Differentiation of pancreatic cyst types by analysis of rheological behavior of pancreatic cyst fluid. Scientific Reports 7, Article number 45589, 2017
3. Prakash V. et al. Ayurvedic treatment protocol for hereditary pancreatitis: A case report demonstrating disease arrestation. Cureus 2023 Aug 2; 15(8):e42876.
4. https://patents.google.com/patent/CN104524425A/en
Коментари (0)
Нов коментар