Тежките метали и въздействието им върху здравето ни

Тежките метали, за жалост, се срещат почти навсякъде. Те са характерни за околната среда- намират се естествено в почвата, водата и въздуха. Човешката дейност е увеличила значително тяхното присъствие и е отговорна за натрупването им. Известно е, че химически елементи като олово, живак, кадмий, арсен и никел са токсични. Какво е реалното въздействие на тези вещества? И как можем да намалим излагането си на тях, ще ви разкажем сега

Къде се намират тежките метали?

Тежките метали се срещат естествено в околната среда, както и в промишлеността, селското стопанство, в изкопаемите горива и ежедневните потребителски продукти. Обикновено емитирани под формата на фини частици, те се разпръскват в почвата и водната среда чрез вятъра, като по този начин замърсяват флората, фауната и хранителната верига. Сред най-разпространените тежки метали откриваме:

Кадмият- той рядко се среща сам в природата, но се свързва с други метали в рудите и може да бъде изпуснат в околната среда от различни промишлени процеси. Използва се например в производството на акумулаторни батерии, пластмаса, багрила и др. Също така присъства във фосфатните торове и тютюна.

Олово, което ще срещнем в боята на стари сгради, батерии, предпазители, керамика и др. То е един от основните токсични замърсители в околната среда.

Живак, използван в продукти като термометри и флуоресцентни крушки.

Арсенът може да се отделя от естествени дейности като ерозия на скали или човешки дейности, като изгаряне на вкаменелости. Намира се главно във вода и храна.

Тези тежки метали могат да навлязат в тялото чрез вдишване, поглъщане или излагане на кожата. Експозицията чрез вдишване засяга главно професионалисти и население, живеещо в близост до определени промишлени обекти.

Ефекти върху здравето

Въздействието на тежките метали върху човешкото здраве зависи от различни фактори като техния химичен състав, концентрация, бионаличност и интегриране в хранителните мрежи. Въпреки това, не е необичайно излагането на тези метали да има опустошителни последици за здравето. Ето защо те са обект на строг мониторинг във Франция поради рисковете, които носят. Например кадмият и неговите съединения са класифицирани като канцероген от група 1, неорганичното олово като вероятен канцероген от група 2А, а метилживакът като възможен канцероген от група 2В.

Излагането на кадмий (особено орално във високи дози), може да доведе до тежко стомашно-чревно дразнене и увреждане на бъбреците. Хроничната експозиция чрез вдишване е свързана с белодробни и бъбречни проблеми и дори костни лезии. Кадмият се натрупва в растенията и животните с дълъг полуживот от около 25-30 години. Епидемиологичните данни показват, че експозицията на кадмий на работното място и в околната среда, може да бъде свързана с различни видове рак, включително рак на гърдата, белия дроб, простатата, назофаринкса, панкреаса и бъбреците. Доказано е също, че кадмият в околната среда може да бъде рисков фактор за остеопороза. Черният дроб и бъбреците са изключително чувствителни към токсичните ефекти на кадмия.

Относно оловото- веднъж попаднало в тялото, то се концентрира в кръвта и след това се прикрепя към меките тъкани. Основното му въздействие се усеща върху централната нервна система- може да увреди бебето по време на бременност, както и малки деца, като забави развитието, увреди мозъка и предизвика поведенчески разстройства. Оловото бързо навлиза в кръвта и може да навреди сериозно на здравето на едно дете. След като излагането на детето на олово спре, количеството олово в кръвта постепенно намалява. Тялото на детето освобождава част от оловото чрез урината, потта и изпражненията. Оловото също се съхранява в костите и може да отнеме десетилетия, докато намалее като количество в тях. Много неща влияят на това как тялото на детето се справя с излагането на олово, включително източникът на излагане на олово, продължителността на излагане, възрастта на детето, хранителният статус, наличието на други болести. Въпреки, че оловото в кръвта представлява само част от общото количество олово, присъстващо в тялото, кръвният тест за олово е най-добрият начин за оценка на излагането на човек на този елемент.

Живакът, класифициран от СЗО като химикал, предизвикващ голямо безпокойство за общественото здраве, засяга главно бъбреците и може да причини нарушения на равновесието, слухови, зрителни и психомоторни проблеми, както и забавяне на растежа при деца. Живакът може да има токсични ефекти върху нервната, храносмилателната и имунната система, както и върху белите дробове, бъбреците, кожата и очите. СЗО го счита за един от десетте най-големи химикали, предизвикващи голямо безпокойство за общественото здраве. Хората са изложени главно на метилживак, когато ядат риба и миди, които съдържат съединението. Метилживакът е много различен от етилживака. Етилживакът се използва като консервант в някои ваксини и не представлява риск за здравето.

Арсенът, който има многобройни токсични свойства- да нарушава клетъчната диференциaция, да създава проблеми с дихателната и ендокринната система, е особено канцерогенен. Токсичността му варира в различните му форми. Въпреки че канцерогенността на арсена е потвърдена, механизмите зад заболяванията, възникващи след остра или хронична експозиция на арсен, не са добре разбрани. Неорганичният арсен е потвърден като човешки канцероген, който може да предизвика рак на кожата, белите дробове и пикочния мехур. Има също съобщения за значителната му връзка с рак на черния дроб и простатата. Последните проучвания също предполагат връзка с диабета, неврологичните ефекти, сърдечните нарушения и репродуктивните органи, но са необходими още допълнителни изследвания.

И накрая нека добавим никелът, който може да предизвика алергични кожни реакции и респираторни проблеми. Контактът с него може да причини различни странични ефекти върху човешкото здраве, като алергия, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, белодробна фиброза, рак на белите дробове и носа. Въпреки, че молекулярните механизми на индуцираната от никел токсичност все още не са ясни, смята се, че митохондриалните дисфункции и оксидативният стрес имат основна и решаваща роля в токсичността на този метал. Наскоро изследователи, опитвайки се да характеризират способността на никела да предизвиква рак, откриха, че епигенетичните промени, предизвикани от експозицията на никел, могат да нарушат генома.

Как да намалите излагането на тези метали?

За да запазите здравето си, е важно да се въведат мерки за ограничаване на излагането на тежки метали. Първоначално изглежда разумно да се намали или дори да се забрани използването на продукти, съдържащи тези метали, като оловни бои и потребителски продукти, съдържащи живак. Също така е важно да избягвате тютюневия дим, който съдържа кадмий и да поддържате балансирана и разнообразна диета, като избягвате потенциално замърсени храни, като морски дарове с високо съдържание на живак. Препоръчва се също филтриране на питейната вода и редовно следене на нейното качество.

Освен това, поддържането на стриктна хигиена чрез редовно почистване на повърхности, може да предотврати натрупването на прах, който може да съдържа олово в резултат на напукана или олющена боя на оловна основа, макар и да се твърди, че в новите бои няма съдържание на олово. Оловен прах може да се създаде и по време на ремонт на дома, проекти за обновяване и т.н.

Значението на детоксикацията

Детоксикацията, за която сме говорили не веднъж, е от голямо значение, тъй като ефективно неутрализира и премахва токсините като тежки метали и помага за поддържане на цялостното здраве. За постигането и могат да се използват различни растения. Това важи особено за спирулина, пилосела и черна ряпа.

Други стратегии, като предпочитане на богати на хранителни вещества храни и поддържане на адекватна хидратация чрез пиене на достатъчно вода, също могат да бъдат от полза. Наистина тези навици допринасят за правилното функциониране на органите, участващи в процеса на детоксикация.

Накратко, тежките метали представляват заплаха главно за човешкото здраве, поради тяхната токсичност и широкото им присъствие в околната среда. Затова е изключително важно да се приемат мерки за намаляване на експозицията на тези вредни вещества. И въпреки множеството правителствени инициативи за намаляване на тази експозиция, тя остава настоящо предизвикателство.

Важно!

Ако се съмнявате, че тялото ви е носител на големи количества тежки метали, може да:

• си направите кръвен тест за алергия към метали
• лабораторно изследване на токсични метали и минерали- това общо взето е най-верният метод за изследване, като може да се избере дали да изследвате метали в урината, кръвта, слюнката, косата и ноктите дори