Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Разбирам притеснението Ви, особено след като синът Ви е започнал с толкова желание. Това, че продължава да тренира сам, подсказва, че интересът му към футбола може да е запазен. Възможно е да иска промяна в отбора, а не непременно да се откаже от самия спорт. Засега обаче можем само да предполагаме. След като вече сте провели много разговори, бих Ви предложила за няколко дни да оставите темата настрана. След това изберете подходящ момент, когато може да го попитате: „Искаме да разберем какво ти е трудно и какво би искал да се промени и „Когато тренираш сам, какво ти харесва, а какво е различно на тренировките с отбора?“ Тези въпроси може да Ви помогнат да разберете дали трудността е свързана с отношенията, очакванията към него, начина на трениране или липсата на свободно време. Изслушайте отговора му, но не бързайте веднага да предлагате решение.

Приемете сериозно и желанието му да има време за приятели. Разгледайте заедно една обичайна седмица - училище, пътуване, тренировки, почивка и срещи с приятели. Така ще видите по-конкретно какво му липсва и дали има възможност за промяна. Обсъдете възможности като кратка, предварително уговорена пауза, промяна в натоварването, ако клубът позволява, или друг отбор. Изберете заедно една стъпка и уговорете кога ще обсъдите как се чувства. Не е необходимо веднага да взема окончателно решение за бъдещето си във футбола.

Ако се съгласи, може да разговаряте с треньора за адаптацията му и възможните промени. Целта е да разберете какво би му помогнало. Избягвайте аргументи като „Имаш талант, не го пропилявай“ или „Толкова сме вложили“, защото могат да добавят вина към колебанието му. Така и се губи доверието във вас.

Покажете му подкрепата и безусловната любов от родител към дете, в момента му е нужно точно това.

С уважение,
Кристина Мерамджиева

Здравейте!

Благодаря Ви, че сте потърсили помощ. Преживяването на домашно насилие може силно да разклати чувството за сигурност и доверието в себе си. Важно е да знаете, че отговорността за насилието е на човека, който го упражнява, а не на Вас.

След подобно преживяване е напълно възможно да има страх, тревожност, несигурност, чувство за вина или трудност при поставянето на граници. Това не означава, че сте слаба и беззащитна. Възстановяването е процес и първата важна стъпка е да не оставате сама с преживяното, а да се обърнете за помощ, както и сте направили.

Препоръчвам Ви да потърсите подкрепа и от Фондация „Асоциация Анимус“, която има специализирани услуги за хора, преживели домашно насилие. Националната им гореща телефонна линия предоставя емоционална подкрепа, информация и насочване към подходящи услуги. Национална гореща линия за пострадали от насилие:

0800 18 676

02 981 76 86

Ако насилието продължава или съществува непосредствен риск за Вас, приоритет е Вашата безопасност. В спешна ситуация се обадете на 112.

Потърсете хора, на които имате доверие, и професионална подкрепа. Постепенното възстановяване на усещането за сигурност, личните граници, увереността и способността да правите избори за себе си са важна част от възстановяването след насилие.

Животът не е репетиция, един е, опитайте се да намерите сили и си дайте шанс да го живеете пълноценно. Сигурна съм, че ще успеете!

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте!

Да, това е доста често срещан начин на реагиране в конфликт. От гледна точка на когнитивно-поведенческа терапия можем да го разгледаме като защитен модел - човекът чува критика или му се посочва грешка, но я възприема като нападение. Тогава вместо да се спре и да погледне собственото си поведение, автоматично започва да се защитава, като напада другия и прехвърля вината върху него. Получава се следното поведение: посочиха ми грешка, затова се чувствам застрашен и трябва да се защитя - по-добре е да прехвърля вина в другия.

Важно е обаче да направим разлика. Не всяко несъгласие е защита. Ако човек може да признае своята грешка и след това спокойно да обсъди и поведението на другия, това е нормална комуникация. Проблемът е, когато всеки разговор за неговата отговорност неизменно се превръща в обвинение към другия.

Как да реагираме? Най-добре е да не се хващаме на тази уловка и да започнем да се оправдаваме за всичко. Спокойно можем да върнем разговора към конкретната ситуация и да кажем, че сме готови да обсъдим и собственото си поведение, но не и вместо това да приемем чужда вина.

Ако разговорът продължи да се превръща в нападки, можем да поставим граница и да го прекратим, докато и двете страни могат да говорят спокойно. Най-практичното правило е: не се защитавайте от всяко обвинение - върнете разговора към фактите. Не е нужно да доказвате, че сте прави. Нужно е да останете спокойни, конкретни и да поемете само отговорността, която действително е ваша.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравей, Мирела!

На 18 години е напълно естествено да започнеш да имаш повече нужда от самостоятелност, личен живот и възможност сама да вземаш решения. Това, че имаш приятел и искаш да прекарваш време с него, само по себе си не е нещо грешно или ненормално.

Възможно е майка ти да има свои страхове и разбирания и те вероятно са свързани с желанието ѝ да те предпази. Това обаче не означава, че нейното виждане трябва да бъде и твоето.

От гледна точка на КПТ (когнитивно-поведенческата терапия) е важно да разграничаваме факта от мислите си за него. Фактът е, че майка ти не одобрява някои твои решения. Мисълта „значи правя нещо неправилно“ вече е интерпретация.

Затова те насърчавам да се питаш:
„Това, което мисля, факт ли е или е моето тълкуване?“
„Какви доказателства имам, че правя нещо нередно?“
„Какво мисля аз, независимо от мнението на майка ми?“

Като деца естествено приемаме много от убежденията на родителите си. С порастването започваме сами да преценяваме кое е наше и кое вече не ни служи. Това не означава да отхвърлиш мнението на майка си, а да можеш да го чуеш, да го обмислиш и след това да вземеш собствено решение.

Искам и майка ти да знае нещо важно (това е обръщение към нея): да дадеш повече свобода на едно 18-годишно момиче не означава да спреш да го пазиш или да не се интересуваш от него. Означава постепенно да заменяш контрола с доверие и да му дадеш възможност да се учи да взема решения и да носи отговорност за тях.
Мирела вероятно няма нужда да чуе, че „има право на всичко“, а по-скоро да усеща:
„Мама може да не е съгласна с мен, но ме чува, уважава ме и ми вярва.“

А на въпроса ти дали желанието ти да бъдеш с приятеля си е толкова грешно – не, не е нещо, за което автоматично трябва да се чувстваш виновна. Важното е решенията ти да са осъзнати и отговорни.

Това е естествена част от порастването – и е процес, в който и детето, и родителят постепенно се учат на нов тип отношения.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте!

Благодаря Ви, че споделихте толкова откровено как се чувствате.

От гледна точка на когнитивно-поведенческата терапия е важно да разграничим поведението от личността. Това, че понякога повишавате тон, ядосвате се или казвате думи, за които след това съжалявате, не означава, че сте лоша майка или лош човек. Това са реакции, които могат да бъдат променени, когато разберем какво ги задейства.

Важно е и това, което споделяте за по-голямото Ви дете. Когато разпознаваме в него свои черти, от които самите ние не сме доволни – страх или гризане на нокти – реакцията ни понякога става много по-силна. Тогава зад гнева често стоят тревога, безсилие и страхът „не искам детето ми да преминава през това, през което съм преминавала аз“.

Вероятно при Вас се получава цикъл: напрежение - раздразнение - по-остра реакция - съжаление и вина - още по-голямо напрежение. В КПТ този цикъл може да бъде прекъснат чрез работа върху автоматичните мисли, начина на реагиране и по-реалистичната оценка на ситуацията.

Опитайте да замените мисълта „Аз съм ужасен човек“ с „В момента реагирам по начин, който не ми харесва, но мога да го променя“. Това не оправдава поведението, а Ви позволява да поемете отговорност без да се наказвате. Също така не е необходимо да поправите всичко наведнъж. В момента Вашата задача не е да бъдете перфектна майка, а достатъчно спокойна и свързана с децата си. Малките моменти на близост, игра, прегръдка, разговор и извинение след конфликт имат значение. Тъй като бебето е само на два месеца, бих обърнала внимание и на Вашето собствено възстановяване, сън, почивка и нивото на тревожност и раздразнителност. Ако усещането за безсилие, плачливостта или тревожността са силни и продължителни, е добре да потърсите индивидуална консултация с психолог/психотерапевт, а при необходимост и с лекар.

Не е нужно да сте перфектна, за да бъдете добра майка. Важното е да забелязвате какво се случва, да поемате отговорност за реакциите си и да си позволите да бъдете човек, който също има нужда от подкрепа. Намирайте време само за себе си, сега Вие сте най-важна!

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Това, което преживявате, е много натоварващо – загубата на бременността и последвалите неуспешни опити и липсата на резултат могат да създадат постоянна тревожност и усещане за безсилие.

От гледна точка на когнитивно-поведенческата терапия е важно да обърнете внимание на мислите, които се появяват в тези моменти: „Никога няма да имам дете“, „Нещо не е наред с мен“, „Няма да се получи“. Това са мисли, породени от страха и болката, а не непременно факти.

Когато забележите такава мисъл, опитайте да я замените с по-реалистична:

„В момента ми е трудно, но не знам какво ще се случи в бъдеще.“

„Мога да се страхувам, без да приемам страха си за прогноза.“

„Мога да се справям с настоящия момент, без да решавам целия си живот днес.“

Опитайте се също да не позволявате целият Ви живот да се върти около опитите за забременяване. Оставяйте си време за партньора, за приятни занимания, движение, срещи и неща, които Ви носят усещане за благополучие и радост.

Искам да знаете, че спонтанният аборт не е ваша вина. Ако опитите продължават без резултат, добре е да потърсите консултация с акушер-гинеколог или специалист по репродуктивна медицина, за да получите конкретна медицинска оценка и план.

И най-вече - не губете надеждата си заради това, което се случва в момента. Настоящият период е труден, но той не определя бъдещето Ви. Оптимизмът не означава да си казвате, че всичко непременно ще стане точно както искате. Означава да вярвате, че има възможности, че можете да търсите решения и че дори когато не знаете какво предстои, можете да продължите напред с надежда.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте, Рая,

С уважение:

Кристина Мерамджиева

Здравейте, Гергана!

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Много жени на ваше място биха се чувствали объркани и уплашени с тревожни мисли и силен гняв. В момента обаче е важно да се опитате да не позволявате на тези мисли и емоции да завладяват ежедневието ви. Когато постоянно анализираме едно и също нещо, рядко стигаме до решение. По-често само увеличаваме тревогата си. Затова се опитайте да си поставяте малки задачи през деня – разходка, подреждане на бебешките вещи, разговор с близък човек, слушане на музика или нещо, което обикновено ви успокоява.

Също така е важно да не оставате сама с всичко това. Споделете с човек, на когото вярвате – майка, сестра, приятелка или друг близък човек. Понякога само това някой да ни изслуша без да ни съди носи голямо облекчение.

Опитайте се да не влизате в постоянни спорове или разпити. Ако е възможно, изберете спокоен момент за разговор. Вместо да го обвинявате, говорете за това как се чувствате. Кажете му, че имате нужда от подкрепа, сигурност и честност. Понякога хората се защитават, когато бъдат обвинени, но чуват по-добре, когато говорим за собствените си чувства.

Може да ви помогне и едно малко упражнение. Всяка вечер преди сън запишете на лист трите неща, за които си благодарна през деня, и трите неща, които са ваш контрол. Това помага вниманието да се върне към реалността, вместо към страховете и предположенията.

Опитайте се също да прекарвате време в мисли за бебето. Подготвяйте дрешки, избирайте име, представяйте си срещата ви. Това са моменти, които никой не може да ви отнеме и които могат да ви дадат сила през този труден период. Най-важното е да не взимате големи решения под влияние на силна болка и страх. Дайте си време. В момента не е нужно да решавате дали връзката ви ще продължи или не. Нужно е първо да се погрижите за себе си, да съберете сили и да изчакате емоциите малко да се успокоят.

Помните, че заслужавате уважение, разбиране, внимание и честност. Независимо каква е истината, ви имате право да бъдете чута и ценена. Сега най-важни сте ти и твоето бебе. Бъдете нежна към себе си, търсете подкрепа, когато имате нужда, и си позволявайте да почивате. Ден по ден ще намерите повече яснота и ще можете да вземете решенията, които са най-добри за теб и за детето ти.

С уважение: Кристина Мерамджиева