Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Много жени на ваше място биха се чувствали объркани и уплашени с тревожни мисли и силен гняв. В момента обаче е важно да се опитате да не позволявате на тези мисли и емоции да завладяват ежедневието ви. Когато постоянно анализираме едно и също нещо, рядко стигаме до решение. По-често само увеличаваме тревогата си. Затова се опитайте да си поставяте малки задачи през деня – разходка, подреждане на бебешките вещи, разговор с близък човек, слушане на музика или нещо, което обикновено ви успокоява.

Също така е важно да не оставате сама с всичко това. Споделете с човек, на когото вярвате – майка, сестра, приятелка или друг близък човек. Понякога само това някой да ни изслуша без да ни съди носи голямо облекчение.

Опитайте се да не влизате в постоянни спорове или разпити. Ако е възможно, изберете спокоен момент за разговор. Вместо да го обвинявате, говорете за това как се чувствате. Кажете му, че имате нужда от подкрепа, сигурност и честност. Понякога хората се защитават, когато бъдат обвинени, но чуват по-добре, когато говорим за собствените си чувства.

Може да ви помогне и едно малко упражнение. Всяка вечер преди сън запишете на лист трите неща, за които си благодарна през деня, и трите неща, които са ваш контрол. Това помага вниманието да се върне към реалността, вместо към страховете и предположенията.

Опитайте се също да прекарвате време в мисли за бебето. Подготвяйте дрешки, избирайте име, представяйте си срещата ви. Това са моменти, които никой не може да ви отнеме и които могат да ви дадат сила през този труден период. Най-важното е да не взимате големи решения под влияние на силна болка и страх. Дайте си време. В момента не е нужно да решавате дали връзката ви ще продължи или не. Нужно е първо да се погрижите за себе си, да съберете сили и да изчакате емоциите малко да се успокоят.

Помните, че заслужавате уважение, разбиране, внимание и честност. Независимо каква е истината, ви имате право да бъдете чута и ценена. Сега най-важни сте ти и твоето бебе. Бъдете нежна към себе си, търсете подкрепа, когато имате нужда, и си позволявайте да почивате. Ден по ден ще намерите повече яснота и ще можете да вземете решенията, които са най-добри за теб и за детето ти.

С уважение: Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Много неприятно и изтощително е постоянно да бъдете обвинявана в нещо, което не правите. Когато човек обича и е лоялен към партньора си, а въпреки това непрекъснато трябва да се оправдава, с времето това започва да носи болка, обида и умора.

От написаното от вас оставам с впечатлението, че каквото и да направите, то бива тълкувано като знак за изневяра или интерес към друг човек. Грижата за външния вид, използването на козметика или желанието да се чувствате добре със себе си са напълно нормални неща и не са доказателство за нелоялност. Също така е важно да знаете, че сексуалното желание не е еднакво всеки ден и за всеки човек. Умората, натовареният график, стресът и ежедневните ангажименти влияят върху интимния живот на всяка двойка. Липсата на секс всеки ден не означава липса на любов или наличие на друг човек.

Това, което ми прави впечатление, е че вие се опитвате да доказвате своята вярност, а той продължава да се съмнява. В такива ситуации проблемът обикновено не е в поведението на партньора, а в тревогите и несигурността на човека, който ревнува. Затова бих ви насърчила спокойно да поговорите с него не за това дали има друг човек, а за това от какво всъщност се страхува. Понякога зад ревността стои страх от изоставяне, ниска самооценка или предишни разочарования.

И нещо много важно – здравата връзка се изгражда върху доверие. Колкото повече човек е принуден да доказва невинността си, толкова повече връзката започва да се основава на контрол и подозрения, а не на близост и спокойствие.

Помислете и за себе си – как се чувствате в тази връзка? Чувствате ли се спокойна, ценена и уважавана? Защото вашите чувства и нужди са също толкова важни, колкото и неговите страхове.

Пожелавам ви да намерите начин да разговаряте открито и спокойно, но и да не забравяте, че доверието е отговорност и на двамата партньори.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Благодаря Ви, че ми се доверихте и споделихте през какво преминавате. От това, което описвате, виждам млада жена, която е преминала през труден период и вече две години сама се справя финансово и поема отговорност за живота си. Това не е малко постижение.

Възможно е майка Ви все още да носи страхове от предишната Ви връзка и от трудностите, през които сте преминали. Но е важно да знаете, че страхът на един родител не дава право на обиди и унижение. Болезнено е, когато човекът, от когото очакваме подкрепа, ни наранява с думите си.

Прави ми впечатление, че многократно сте опитвали да обяснявате, да спорите, да убеждавате и дори да се защитавате. Понякога обаче, когато другият човек е воден от силни емоции и страхове, колкото повече обясняваме, толкова повече конфликтът се задълбочава. Може би вместо да доказвате, че не сте направили нищо лошо, е време да започнете да пазите себе си. Например спокойно да кажете:

„Разбирам, че се тревожиш за мен, но не приемам да бъда обиждана. Ако искаш да говорим спокойно, ще те изслушам.“ И след това да прекратите разговора, ако обидите продължат. Да поставите граници и да се заявите.

Искам също да Ви напомня нещо важно – това, че излизате с човек, когото харесвате, прекарвате време с него или се прибирате по-късно, не Ви прави лош човек. Имате право на личен живот, на близост, на нови запознанства и на щастие. В момента ми се струва, че най-голямото предизвикателство за Вас не е новото момче, а напрежението между желанието Ви да живеете живота си и страха да не разочаровате майка си. Погрижете се за себе си и не забравяйте, че не сте длъжна да заслужавате уважение – то Ви принадлежи по право.

Пожелавам Ви спокойствие и увереност да отстоявате себе си с уважение, но и с твърдост.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Това, което описвате, звучи като дългогодишен емоционален тормоз и психологическа манипулация, които са оставили сериозен отпечатък върху психиката на приятелката ви. Когато човек дълго време чува внушения от типа „никой няма да е по-добър за теб“ или „не можеш без мен“, с времето започва да губи увереността и вътрешната си сигурност, дори рационално да знае, че тези думи не са истина.

Фактът, че тя се затваря в себе си, избягва хора, трудно се отпуска и постоянно мисли за думите му, показва, че преживява силно вътрешно напрежение и емоционално изтощение. Това не означава, че е слаба — по-скоро е човек, който дълго време е бил подложен на психологически натиск.

Най-важното, което можете да направите за нея в момента, е да бъдете спокойно и сигурно присъствие до нея — без натиск, без обвинения и без да се опитвате да я „спасявате“ насила. Понякога човек има нужда не от съвети, а от усещането, че не е сам и че е разбран.

Според мен би било много полезно тя да потърси професионална психологическа подкрепа. Един добър психолог може да ѝ помогне постепенно да излезе от влиянието на тази връзка, да възстанови самочувствието си и да се почувства отново спокойна и свободна психически. Ако решите може да ме потърсите, но е добре да знаете, че терапията изисква време, отдаденост и дисциплина.

И не забравяйте и себе си — когато обичаме някого, често започваме да носим и неговата болка. Подкрепяйте я, но не поемайте цялата тежест върху себе си.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Да бъдеш във връзка и едновременно с това да се чувстваш емоционално сам е едно от най-болезнените преживявания. Когато липсват близост, нежност, внимание и интимен контакт, човек започва постепенно да се чувства невидим и неразбран. Особено трудно е, когато има опити за разговор, но партньорът избягва темата или се затваря емоционално. Тогава се появява объркване – дали връзката може да се промени, дали нуждите ни са „твърде много“ и колко дълго можем да живеем с усещането за емоционална празнота.

Страхът от раздяла често не е само страх от самотата, а и страх от неизвестното, от загубата на сигурността и живота, който сме изградили. Понякога човек остава във връзка не защото е щастлив, а защото се страхува, че няма да се справи без нея. Но е важно да помним, че нуждата от близост и емоционална свързаност не е слабост или каприз – тя е естествена човешка потребност.

Промяна във връзката е възможна, когато и двамата партньори са готови да се чуят, да поемат отговорност и да участват в процеса. Ако само единият се опитва да спасява връзката, с времето това води до още повече самота и изтощение. Затова понякога най-важната стъпка не е веднага да вземем решение дали да останем или да си тръгнем, а честно да признаем пред себе си: „Това, което преживявам, ме боли и имам нужда да бъда чута.“

Давам ви два въпроса за размисъл и себерефлексия. Отделете си време и отговорете писмено.

1. Как ще изглежда животът ми, ако нищо не се промени след 5 години?

2. Как ще изглежда животът ми, ако започна да чувам и защитавам собствените си нужди?

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Благодаря ви, че споделяте това – разбирам колко объркващо и тежко може да бъде за вас. Много често се случва при млади майки като вас, човек да преживява вътрешно напрежение, свързано с поемането на нова и много голяма роля – в случая ролята на майка. Възможно е една част от вас да усеща, че тази отговорност е много сериозна, дори тежка, и точно затова да се появяват тези съпротиви. Понякога психиката реагира по този начин, когато нещо е много значимо и натоварващо – не защото не искате, а защото ви е трудно да го понесете изцяло в момента.

Думата „мама“ сама по себе си носи силен смисъл на грижа, отговорност и очаквания. И ако вътрешно все още свиквате с тази роля (което е напълно естествено, особено на вашата възраст), е възможно именно там да се появява блокажът.

Важно е да знаете, че това не ви прави лоша майка. Това по-скоро показва, че преминавате през процес на адаптация към нещо много голямо в живота ви. Опитайте се да бъдете по-мека и състрадателна към себе си и да не се насилвате. Можете да започнете постепенно – да изричате думата, когато сте сама, тихо, без напрежение. С времето и с повече вътрешна увереност това обикновено се променя.

Ако усещате, че темата с отговорността ви тежи или ви плаши, би било много полезно да поговорите с психолог. В безопасна среда можете да изследвате тези чувства и да намерите начин да се почувствате по-уверена и спокойна в ролята си.

Важно е да запомните: не става дума за липса на обич, а за това, че ви е трудно да поберете цялата тежест на тази нова роля наведнъж. И това е нещо, с което може да се работи и което може да се преодолее. Заповядайте на среща с мен.

С уважение:

Кристина Мерамджиева

Здравейте, Марио,

Описанието ви насочва към преживяване на повишена тревожност, особено в началото на работния ден, както и известен социален дискомфорт и изолация.  Тези състояния са разбираеми и подлежат на повлияване с подходящи стратегии.

От когнитивно-поведенческа гледна точка (парадигмата в която работя), симптомите, които описвате (тресене, напрежение, блокиране в изразяването, избягване на контакт с поглед), могат да се разглеждат като резултат от взаимодействие между мисли, емоции, телесни реакции и поведение. Например: ако в началото на работния ден се появяват автоматични мисли от типа „няма да се справя“, „ще се изложа“ или „другите ще ме преценят“, те могат да активират тревожност, която от своя страна води до физически симптоми като треперене. Това може да създаде „порочен кръг“, в който усещанията засилват мислите, а мислите – усещанията.

Един от първите полезни подходи е да започнете да разпознавате тези автоматични мисли. Можете да си зададете въпроси като: „Какво точно си мисля в този момент?“, „Доколко това е факт и доколко – предположение?“, „Има ли по-реалистичен начин да погледна на ситуацията?“. Например, вместо „ще се изложа“, може да формулирате мисъл като „възможно е да се притесня, но това не означава, че няма да се справя“.

По отношение на физическото напрежение, бихте могли да включите кратки техники за регулиране на тялото още в началото на работния ден. Подходящо е бавно и контролирано дишане (например вдишване за 4 секунди, задържане за 2, издишване за 6), което подпомага успокояването на нервната система. Дори 2–3 минути могат да окажат ефект.

Важно е също да се обърне внимание на поведението. Избягването (например избягване на контакт с поглед или ограничаване на социални взаимодействия) временно намалява тревожността, но в дългосрочен план я поддържа. Затова бихте могли постепенно и поетапно да експериментирате с малки стъпки – например кратък зрителен контакт, кратко изказване, без да се стремите към съвършенство. Целта не е да се чувствате напълно спокойно веднага, а да дадете възможност на мозъка да научи, че ситуацията не е опасна.

Относно мислите, които описвате като „безсмислени“ и натрапчиви – опитът да ги контролирате или изгоните често води до обратен ефект. Вместо това може да опитате да ги наблюдавате като мисли, а не като факти („Това е просто мисъл, не задължително реалност“) и да насочите вниманието си обратно към текущата задача.

Ако тези преживявания продължават или се задълбочават, би било полезно да се консултирате със специалист. Когнитивно-поведенческата терапия е ефективен подход при подобни трудности и може да Ви помогне да изградите устойчиви умения за справяне.

С уважение:

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Не става ясно на колко години е синът ви, а това има значение – ако е в тийнейджърска възраст, подобни реакции могат да са по-силни заради хормоналните промени и по-голямата емоционална чувствителност.

Ситуацията, която описвате, наистина е много напрягаща за един родител, но е важно да се има предвид, че тук се наслагват както физически, така и емоционални фактори. При диабет тип 1 високата кръвна захар и неразположението (като повръщане) често влияят и на поведението – детето може да стане по-раздразнително, импулсивно, дори агресивно. Това не е „нарочно“ поведение, а реакция на организма.

От друга страна, вероятно той преживява и силен вътрешен стрес – страх, че не се чувства добре, напрежение, усещане за загуба на контрол. В такива моменти гневът често е начин да изрази това, което не може да каже по друг начин.

Фактът, че реагира така спрямо вас, не означава, че ви отхвърля – по-скоро обратното. Обикновено именно към най-близкия човек се насочват тези реакции, защото там детето се чувства най-сигурно. На този етап най-важното е да се запази спокойствие и да не се влиза в спор. Когато състоянието му се стабилизира, може спокойно да се върнете към случилото се и да говорите за емоциите му.

Мога да ви дам да пробвате нещо практично:
– В момента на изблик се опитайте да говорите кратко и спокойно, без обяснения („Виждам, че ти е много трудно, ще съм тук, когато се успокоиш“).
– По-късно поставете ясна граница, но без обвинение („Разбирам, че ти беше зле, но обидите не са окей“).

Ако подобно поведение се повтаря или е много силно изразено, е добре да се обсъди както с лекуващия лекар, така и с психолог.

С уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Това което описвате може да бъде много притеснително за един родител – да вижда, че детето му изпитва страх и несигурност в ежедневни ситуации. Важно е първо да знаете, че подобни преживявания при тийнейджърите не са толкова редки и не означават непременно, че се е случило нещо конкретно или травматично. Понякога тревожността се развива постепенно и може да бъде свързана с чувствителност към социалната среда, ниска увереност или повишена вътрешна тревожност.

Фактът, че дъщеря ви се чувства по-спокойна, когато е близо до вас, показва, че вие сте нейната сигурна опора. Това е много ценен ресурс. В същото време обаче е важно постепенно и внимателно да се работи върху изграждането на усещане за сигурност и самостоятелност и извън вашето присъствие.

Добра първа стъпка е да продължите да разговаряте спокойно с нея, без натиск и без да омаловажавате страха ѝ. Опитайте се да проявявате любопитство към това какво точно усеща, когато е сред хора – дали изпитва притеснение, че ще бъде наблюдавана, оценявана или че може да се случи нещо лошо. Понякога самото назоваване на тези чувства помага на тийнейджъра да ги разбере по-добре.

Също така може постепенно да я насърчавате към малки и постижими стъпки – например кратки разходки на познати места, първоначално заедно, а след това за кратко сама. Важно е процесът да бъде плавен и без принуда, за да не се засилва тревожността.

Казвате, че страхът влияе върху ежедневието ѝ и социалните контакти, бих препоръчала и консултация с детски психолог или психотерапевт. Срещите със специалист могат да помогнат на дъщеря ви да разбере откъде идва тревожността и да научи техники за справяне със страха и напрежението. Много млади хора се чувстват значително по-добре след такава подкрепа.

Най-важното е тя да усеща, че не е сама в това преживяване и че вие сте до нея без осъждане. Подкрепата, търпението и спокойното отношение на родителя са ключови фактори за преодоляване на подобни трудности.

Пожелавам ви търпение и спокойствие – с правилната подкрепа и постепенно изграждане на увереност много млади хора успешно преодоляват подобни страхове.

С разбиране и уважение,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Много съжалявам, че преминавате през толкова труден период. От това, което споделяте, се усеща колко много страх и безсилие сте натрупали. Когато човек е под толкова силен и продължителен стрес – семейни трудности, финансово напрежение, здравословни проблеми и тревожни новини около нас – е напълно възможно тялото и психиката да реагират с тревожност, паник атаки, безсъние и усещане за изтощение. Важно е да не оставате сама с всичко това. Подкрепата от специалист може да бъде много ценна в такъв момент. Добре е също приемът на медикаменти като ксанакс да бъде обсъден с лекар психиатър, който да проследи състоянието Ви и да прецени най-подходящото лечение. Понякога, когато тревожността е много силна, комбинацията между медицинска и психологическа подкрепа помага най-много.

Опитайте, доколкото е възможно, да бъдете по-добра към себе си в този период. Дори малки неща могат да помогнат на нервната система да се успокои – бавно и дълбоко дишане, кратки разходки, ограничаване на тревожните новини, разговор с близък човек. Когато се появи паника, опитайте да се фокусирате върху дишането си и върху това, което е около Вас тук и сега – това често помага на тялото постепенно да излезе от състоянието на силна тревога.

Страховете за бъдещето и за сигурността са разбираеми, особено когато постоянно чуваме тревожни новини. Но е важно да помним, че нашият ум понякога ни показва най-страшните възможни сценарии, когато сме изтощени и уплашени. В такива моменти най-полезно е да се фокусираме върху нещата, които са под наш контрол днес – грижата за себе си, за близките ни и малките стъпки напред.

Моля Ви, потърсете подкрепа от специалист във Вашия град, ако имате тази възможност. Не сте сама и има начини да се почувствате по-спокойна и по-стабилна с времето и с правилната помощ.

Пожелавам Ви сила и спокойствие. Грижата за себе си в този момент е много важна.

С уважение,

Кристина Мерамджиева