Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Това, което преживявате, е изключително болезнено и напълно разбираемо. Изоставянето от партньор непосредствено след раждане – особено след тежка бременност и раждане – представлява дълбока емоционална травма. Реакциите ви – силна тъга, объркване, гняв, празнота или усещане, че не можете да се справите – не са признак на слабост, а естествен отговор на преживяна загуба и шок.  Често в подобни ситуации жените започват да търсят причината в себе си – „какво не направих“, „какво не ми достигна“ – но това допълнително задълбочава травмата. Отговорността за изоставянето принадлежи на човека, който е избрал да се оттегли, а не на този, който е останал и носи последствията. Работете с чувството на вина.

 В момента вие преминавате през процес на скърбене. Скърбите не само за партньора, а и за представата за семейство, за подкрепата, която сте очаквали, и за чувството за сигурност, което е било отнето в много уязвим период. Този процес не е линеен – има дни, в които болката е по-силна, и други, в които е по-поносима. Това е нормално и не означава, че „се връщате назад“. Много важно е в този етап да не оставате сама със страданието си. Емоционалната и професионалната подкрепа (психолог) са ключови за възстановяването. В терапевтичният процес може постепенно и с темпото, което е подходящо за вас, да дадете пространство на преживяната травма, да намалите чувството за вина и да работите за възстановяване на вътрешната стабилност и усещането за лична стойност. Грижата за себе си в момента не означава големи промени или бързи решения, а малки, реалистични стъпки – моменти за почивка, позволение да изразите чувствата си, приемане на помощ, когато е възможно. Важно е да помните, че за да се грижите за детето си, е необходимо и Вие да бъдете подкрепена. Болката, която изпитвате сега, няма да остане завинаги в този интензитет. С подходяща подкрепа тя може да бъде преработена и постепенно да отслабне, без да Ви определя или да лишава живота ви от смисъл и бъдеще. Фактът, че търсите помощ и говорите за преживяното, е знак за вътрешен ресурс и сила, дори в момент, в който не се чувствате силна.

Силно вярвам, че ще намерите своя път!

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Когато друг човек системно навлиза в личното ви пространство и време, най-важното е първо вие самата да си дадете разрешение да поставите граница, без да се чувствате виновна. Границите не са наказание, а начин да запазите себе си и качеството на работата си. Ако ежедневно отделяте енергия за нечии нужди от внимание, това неминуемо води до изтощение и раздразнение, дори когато първоначално сте били добронамерена.

Би било добре да вземете ясно решение какво повече няма да правите – например да слушате дълги лични истории по време на работа, да отговаряте веднага на всяко търсене или да сте постоянно на разположение. Фрази като „Сега имам нужда да се концентрирам върху работата си“, „Не ми е удобно да говорим за лични теми в работно време“ или „Ще се върна към задачата си“ са напълно достатъчни. Не е нужно да добавяте „извинявай“ или дълги обяснения, защото те често звучат като възможност за преговори.

 Ако веднъж поставите граница, е важно да я поддържате с поведение. Това означава да прекратите разговора, да се обърнете (към компютъра си) или да станете и да се отдалечите, ако е нужно. Ако другият човек се обиди, натъжи или се опита да ви накара да се почувствате виновна, това не означава, че сте постъпили неправилно. Чуждите емоции не са ваша отговорност. В такива моменти е важно да не влизате в обяснения, защита или психологически разговор за отношенията ви, а просто да повторите границата със същия спокоен тон.

Възможно е в началото поведението на колежката дори да се засили – повече търсене на контакт, пасивна агресия или коментари от типа „ти много си се променила“. Това е нормална реакция, когато една досегашна динамика се прекъсва. Ако обаче вие останете предсказуема, открита и последователна, с времето напрежението намалява. Границата започва да се уважава не защото другият я разбира, а защото вижда, че тя не се променя.

Важно е да запомните, че можете да бъдете учтива и коректна, без да бъдете на разположение. Не е необходимо да се дистанцирате емоционално напълно или да ставате студена – достатъчно е да сте пряма.

В крайна сметка поставянето на граници е умение, което се тренира. Първите опити често са неудобни, но с всяка ясна и спокойна реакция вие утвърждавате правото си на лично пространство и показвате, че се отнасяте сериозно към себе си и времето си.

Поздрави,
Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Разбирам колко е било тежко да живеете с човек, който злоупотребява с алкохол и упражнява психически и физически тормоз. Подобни преживявания оставят траен отпечатък върху нервната система и често водят до свръхчувствителност, по-бързо изчерпване и силни реакции в стресови моменти. Това, което преживявате сега, не е признак, че сте лош родител, а естествена последица от дълъг период на напрежение и оцеляване. Самият факт, че разпознавате тези реакции и искате промяна, показва вашата зрелост и грижа към децата.

Важно е да знаете, че изблиците ви не ви правят като него. Те са механизми, които нервната система е развила, за да се защитава, когато е била под постоянна заплаха. Сега, в много по-безопасна среда, тези реакции просто трябва постепенно да бъдат „пренастроени“. Това е напълно възможно, стига да си дадете време и да използвате подходящи техники за саморегулация. Няколко от тях ще ви дам сега:

1. Дълбоко и бавно дишане (4–2–6): вдишване за 4 секунди, задържане за 2, издишване за 6. Повтаря се 5–6 пъти. Това активира парасимпатиковата нервна система и бързо сваля напрежението.
2. Пауза „стоп“: когато усетите, че напрежението се покачва, спрете за момент, изправете раменете, сложете ръка на гърдите или корема и си кажете тихо „стоп“. Този сигнал прекъсва автоматичната реакция.
3. Кратко дистанциране: позволете си да излезете от стаята за минута, да си измиете лицето или да направите 10 бавни дълбоки вдишвания. Понякога 30 секунди са достатъчни.
4. Назоваване на чувствата: тихо наум кажете: „Ядосана съм“, „Претоварена съм“, „Много ми е трудно в момента“. Когато чувството бъде назовано, то губи част от силата си.
5. Ежедневни мини-паузи: поне 2–3 пъти дневно отделяйте по 3–5 минути за тишина, разходка, чай, душ или просто спокойно дишане. Малките паузи поддържат устойчивостта ви и намаляват вероятността от изблици.

Много от родители, с които работя и преживели насилие, усещат подобрение, когато започнат да въвеждат тези малки практики постепенно. Ако имате възможност да работите с терапевт, това може да ви помогне да освободите натрупаното напрежение от миналата връзка и да изградите по-спокойни, сигурни реакции към децата. Промяната е не само възможна – тя вече е започнала с вашето осъзнаване, смелост и желание да бъдете по-добра версия на себе си за тях.“

Поздрави,
Кристина

Здравейте,

Така формулиран, въпросът не позволява еднозначен отговор с „да“ или „не“. От ключово значение са контекстът и конкретната ситуация, в която е възникнал страхът. Важно е да се разбере и как сте реагирали в предишни подобни моменти, когато сте изпитвали силен страх.

Чувството за вина често носи посланието: „Направи нещо лошо и това ще има последствия.“ Емоционална тежест е, която може да окаже значително влияние върху психическото ви здраве, ако продължи дълго във времето.

Ако имате възможност, бих ви препоръчала да се обърнете към психолог. Специалистът ще ви помогне да разгледате случилото се по-обективно и да разберете откъде идват тези усещания.

Поздрави,

Кристина

Здравейте,

Намирате се в трудна ситуация. Напълно разбираемо е да изпитвате болка, несигурност и страх, след като партньорът ви е нарушил доверието и е позволил външна намеса във връзката ви. Дори когато отношенията временно се стабилизират, емоционалната рана остава и е важно да ѝ дадете пространство.

Основните въпроси, които би било добре да си зададете, са:
•  Показва ли чрез поведение (не само думи), че поставя ясни граници спрямо майка си?
• Поема ли реална отговорност за случилото се (връзката е от двама)?
• Чувствате ли се по-сигурна и уважена в ежедневната комуникация?
•  Бихте ли провели откровен разговор със свекърва си за тези ситуации?

Вашият страх не е преувеличен, а естествена защитна реакция след преживяното напрежение във връзката.
Дайте си време. Решенията за връзката е най-добре да се вземат, когато има повече яснота и емоционална стабилност, а не в момент на страх и болка.

Ако усещането за напрежение не намалее, разговор с колега психолог може да ви помогне да укрепите границите си. Това, че го обичате, не означава да пренебрегвате собствените си нужди. Не забравяйте, че вашите чувства са валидни. Уважението и подкрепата в една връзка са напълно естествени.

Имам усещането, че много скоро ще можете да извлечете своя урок от тази житейска задача и да продължите по-силна от преди. Пожелавам ви го от сърце!

Поздрави,

Кристина

Здравейте,

Много съжалявам, че преминавате през това изпитание. Изключително болезнено е, особено когато сте само 40 дни след раждане – време, в което имате нужда от подкрепа и сигурност, а не от предателство. Вашите чувства не само са нормални, но и напълно оправдани. Няма „правилна“ или „грешна“ реакция в такава ситуация – важно е как се отразява на вас и на вашето чувство за безопасност и уважение.

Независимо как мъжът ви го интерпретира – това е изневяра. Изневярата не е само физически акт – включва лъжи, скрити контакти, интимно поведение с други. Фактът, че омаловажава действията си, е още една болезнена част. Когато човек отказва да поеме отговорност или се опитва да пренапише реалността, това допълнително наранява и обърква.

Не е нужно веднага да вземате големи решения, но можете да помислите какво ви е нужно в момента, за да се почувствате по-сигурна:

– разговор при ясни правила?
– малко дистанция?
– временно разделяне?
– консултация със специалист?

Ако имате сили, опитайте се да си дадете време и да подредите мислите си. Може да е полезно да говорите с някого, на когото имате доверие – приятел, роднина или психолог (след раждането много често има засилена емоционална уязвимост). Много е важно да се погрижите за себе си, доколкото можете. Целта е да си върнете опората и усещането за контрол.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Тревожността около съня на бебето и чувството, че не можете да се отпуснете, дори когато сте до него, са много изтощителни, но напълно обясними. Това, което описвате, прилича на следродилна тревожност – състояние, при което нервната система остава постоянно „нащрек“,  дори когато няма реална опасност.
Мозъкът ви се опитва да „пази“ бебето, но това се превръща в безкрайна бдителност, която не ви дава да се отпуснете. Не търсете вина – иска ми се да разберете, че не сте лоша майка. Това е биологичен и емоционален отговор на стрес и недоспиване.

Важно е да споделите това с личния лекар или психолог (особено ако това продължава повече от две седмици). Кратка консултация с психотерапевт (дори онлайн) може да ви даде конкретни упражнения и увереност.

Предполагам, че сте пробвали тези практични стъпки, но нека ви ги напомня:

1. 
   Може да поставите кошарата плътно до леглото си, за да усещате, че е близо, но все пак да имате свое пространство.
2. Не се насилвайте да спите до нея веднага – постепенното привикване е напълно нормално. Започнете с това да лежите до нея, докато заспи, после се отдръпнете.
3. Ако е възможно, редувайте се с партньора за нощните грижи – дори една-две пълни нощи сън седмично могат да променят всичко.
4. През деня, ако имате възможност, почивайте, когато бебето спи – дори кратка дрямка помага.
5. Избягвайте кафе, енергийни напитки и прекалено време пред екрани вечер.
6. Опитайте се да си създадете малък ритуал за отпускане: легнете удобно. Не се опитвайте да заспите – просто присъствайте. Погледнете за секунда бебето – вижте, че всичко е наред. После насочете вниманието навътре, към себе си, и си кажете мислено: „В този момент сме в безопасност. Всичко е наред.“
7. Вдишайте бавно през носа за 4 секунди, задръжте дъха за 7 секунди, издишайте бавно през устата за 8 секунди, сякаш леко издишате въздуха през сламка. Повторете 3–4 пъти.

Това, което преживявате, е много по-често, отколкото хората говорят за него. Не е слабост, а знак, че сте по-сензитивна. С правилната подкрепа и нужното време ще се радвате на едно осъзнато и спокойно майчинство.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Когато човек живее под напрежение, всичко започва да се отразява – и на емоциите, и на отношенията у дома. Най-хубавото е, че го осъзнавате и искате да се промените – това е първата и най-важна крачка.

Когато усетите, че напрежението се покачва, спрете за момент и поемете няколко бавни, дълбоки вдишвания. Това помага на тялото да се „рестартира“ и да не реагирате импулсивно. Опитвайте се да си давате, макар и малко, но всеки ден време за себе си – пет минути тишина, музика или разходка.

Не се обвинявайте – бъдете състрадателна към себе си. Съсредоточете се върху всички хубави качества, които имате, вместо да изпадате в самокритичност. Заменете негативните мисли за себе си с положителни утвърждения, например: „Аз заслужавам“, „Аз мога да се справя“, „Аз съм достатъчна такава, каквато съм.“

Начинът, по който се отнасяте към себе си, показва как и другите да се отнасят с вас.

Промяната не става отведнъж – тя изисква време. Това е работа върху ценности, нагласи и принципи; дълъг процес и, бих казала, сериозен труд. Посещението при психолог или терапевт би ускорило този процес. Потърсете подходяща литература, слушайте подкасти, бъдете последователна и не отлагайте.

Убедена съм, че промяната ще дойде.

Поздрави,

Кристина Мерамджиева

Здравейте,

Деликатна е ситуацията, в която се намирате. Времето ви притиска. Да вземете такова екзистенциално решение на тези години е голяма отговорност. Когато го правим под афект или страх, най-често грешим. Използвайте интуицията си – тя много рядко лъже. Потърсете психолог или поговорете и с близките си. Отговорността за решението е на двама ви. Добре е, че приятелят ви подкрепя.

Не знам какво решение ще вземете, но се надявам след време, когато се обърнете назад, да кажете: „Да, това беше най-правилното решение и не съжалявам, че го взех.“

Поздрави,
Кристина

Здравейте,

Разводът е голяма житейска промяна – край на обща история, на мечти и планове. Често преживяваме емоциите при развод подобно на скръбта при загуба на близък човек. В психологията се описват пет етапа на скръбта, които могат да изглеждат така:

1. Отричане – „Не мога да повярвам, че това се случва.“
2. Гняв – „Как можа да ми го причини?“
3. Пазарене – „Може би ако се променя, ще останем заедно.“
4. Тъга/депресия – силна болка, празнота, чувство за безсмислие.
5. Приемане – разбиране, че животът продължава и изграждане на нов път напред.

Важно е да знаете, че тези етапи не винаги се случват в този ред – може да се връщате назад и напред между тях. Всеки човек минава по свой начин през загубата. За някои процесът трае месеци, за други – години.

Позволете си да изживеете чувствата си – гняв, тъга, разочарование и вина. Всички те са естествени. Опитайте да не се изолирате – говорете с близки или приятели, пишете в дневник, за да подредите мислите си. Среща с психолог или психотерапевт също може да ви подкрепи в този труден момент.

Разбирам, че се чувствате използван. Това е много болезнено усещане и често се появява, когато сме давали много във връзката, но не сме получили онова, което сме очаквали. Опитайте се да разгледате този въпрос внимателно – какво сте давали, какво сте очаквали и какви граници бихте искали да поставяте в бъдеще, за да се защитите емоционално.

Разводът, макар и тежък, може да бъде и ново начало. Помислете дали има нещо, което сте отлагали дълго време – нещо, което би ви донесло радост или усещане за смисъл. Сега е моментът да се погрижите за своето емоционално и физическо здраве.

Дайте си време. Бъдете търпелив и състрадателен със себе си. Постепенно ще започнете да изграждате нова, по-здрава връзка със самия себе си и с хората около вас.

Поздрави,
Кристина Мерамджиева