Марина Кунчева

Здравейте! 

Възможно е да има връзка между гнева и безсънието.

Проблемите със съня често са свързани с потиснат гняв и тревожност. Когато тялото е в постоянна „бойна готовност“, умът не може да се отпусне.

Важно е да знаете, че гневът рядко е първична емоция. Под него почти винаги има болка, разочарование, чувство, че не сте чута или видяна, стари, незараснали рани (понякога още от детството)

Когато казвате „цял живот съм гневна“, това навежда на мисълта, че може би дълго време не е имало място за Вашите емоции, нужди, слабост или тъга. Тогава гневът се превръща в щит.

Всичко това може да бъде отработено в дългосрочна психотерапия.

Ето и две кратки стратегии, които можете да прилложите в ежедневието си, докато започнете терапия:

1. Преди сън – не търсете спокойствие, търсете освобождаване.
   Записвайте 5–10 минути всичко, което Ви ядосва. Без цензура. След това затваряте тетрадката.
2. Когато усетите гняв – задайте си въпроса:
   „Какво ми липсва в този момент?“ (не „Какво той прави грешно?“)

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

Синът Ви е бил в една фундаментално нова и различна ситуация- първата ситуация на раздяла. Дори до тази възраст да е оставал без Вас, вероятно това е било по-познато и предвидимо- на място което познава с близки хора, с които има връзка. Това дава известна сигурност и ситуацията се понася по-леко. При пускането на ясла това е 1) ново място, 2) нов тип социална ситуация- много деца с няколко възрастни, 3) ситуация, в която той няма сигурна емоционална връзка с възрастен. Ето защо много деца реагират бурно, особено ако до този момент са водили по-затворен живот.

Добре е детето да има „картина“ в ума си на това що е то ясла- например да му обясните какво правят децата там, кои се грижи за тях, какви помещения има и т.н. На тази възраст обикновено децата вече разбират разказ достатъчно добре, особено ако е съобразен с тяхното ниво. Може да му покажете снимки от градини, да играете вкъщи на детска градина или пък да четете заедно книжки на темата- на пазара вече има поне няколко реалистични и красиви книжки на тема „детска градина“. Ние се плашим много от непознатото и когато му разказвате правите ситуацията по-разбираема за него, успокоявате го. Важно е да представяте нещата реалистично, а не твърде захаросано, тъй като това може да доведе до разочарование.

Започнете с това, тъй като в момента той реагира силно на всяка ситуация, която дори малко напомня на яслата, така че не препоръчвам веднага да се връща. След това опитайте лека-полека да въведете повече непознати стимули: например, 1во игра с едно детенце докато родителите са там, после- с няколко в предвидима и позната обстановка. В някакъв момент тествайте отделянето- дали остава спокоен с познат и доверен човек, когато Вас Ви няма. Ако имате възможност- запишете го на група за адаптация- там децата постепенно и без натиск се учат да се отделят от майката.

Добре е, че сте го пуснали плавно на ясла, за кратко време. Като цяло това е поход, който дава на детето повече възможност да се адаптира, особено ако има възможност да присъствате първите пъти. Говорете с яслата дали е възможно да присъствате в началото или ако не- дали може да вземе нещо от вкъщи, например любима играчка. При много деца сработва и при взимане да му дадете малка наградка.

Когато го пуснете отново сверявайте нивто му на стрес и дали се променя с времето. Наблюдавайте дали влиза спокоен; дали дори да не влиза спокоен успява там да се успокои; дали, когато го вземете идва спокоен и с желание при Вас. Ако това не е така за повече от няколко седмици, бих препоръчала да се консултирате с психолог, психотерапевт или специалист по ранно детско развитие.

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

Какво значи за Вас смъртта? С какви представи я свързвате? А живота? Какво е ценно в него за Вас, какво Ви се ще да преживеете в него? Каква част от това реално Ви се случва?

Понякога страхът от смъртта е наопаки- страх от живота. Казвате, че сте тревожен човек, впускате ли се в нещата, които Ви предоставя живота? Имате ли усещане, че взимате достатъчно? Казвате, „както и да живееш, идва краят“- а как все пак Ви се иска да живеете?

Темата е много дълбока и трудно може да бъде изследвана в този формат. Вероятно се е актуализирала и покрай предстоящата интервенция, да. Терапевтична работа би Ви дала възможност да се разберете по-добре.

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

Първо, съжалявам за загубата Ви! и. Това, което описвате — усещания, звуци, допир — може да е изключително плашещо, особено когато се случи в момент, в който човек е между сън и будност.

Често хората в начален етап на траур споделят за това, че усещат присъствието на починалия около тях. Някои намират духовни, религиозни обяснения, но от психологическа гледна точка това е начин умът Ви да се справи с липсата в първоначалните етапи на траура- буквално „халюцинира“ другия. Впоследствие би следвало тези моменти да се разредят и постепенно да отшумят. Обикновено става дума за състояния , които лекарите наричат сънна парализа, хипнагогични или хипнопомпични халюцинации (добре познато явление).

Когато губим близък, първо умът ни не може да го приеме. Често има шок, отричане, усещане, че не е истина. Впоследствие понякога идва гняв и едно вътрешно преиграване на случилото се и различните сценарии, докато достигнем до приемане.

Когато чета се чудя как си е тръгнал мъжът Ви? Дали беше очаквано или не? Как се чувствахте с него и сега без него? Носите ли вина? Често усещането, че другият ни напада след смъртта си е когато ние самите се обвиняваме, нерядко ненужно и нерационално, за нещо. Или когато не сме имали достатъчно пълноценни, споделени отношения. Така ли е при Вас или нещо друго? Задавайте си въпроси и си дайте време. Свързвайте се с близки, говорете, пишете, спомняйте си, премисляйте и би следвало с времето нещата да утихнат.

През това време, на дневна база бихте могла да опитате да спите на светло или с включена нощна лампа за известно време. Това ще намали страховете нощем. Можете също да оставяте телевизор или радио с тих фон или вратата леко открехната.

Ако нещата не се подобрят- потърсете подкрепа (личен лекар, психотерапевт, психиатър).

Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Това е първата крачка- да заявите, че с Вас се случва нещо и имате нужда от подкрепа. Депресията и тревожността са често срещани в днешно време и при навременно лечение обикновено прогнозата е добра.

За начало, е важно да се уточните типа лечение- това би могло да е психотерапия и/или медикаментозно лечение. В психотерапията има различни подходи, добре е да се запознаете с тях- КПТ, психоаналитична терапия, гещалт терапия, позитивна терапия и др.

При медикаментите също има различни варианти, като е възможно и да направите генетичен тест, с който да оцените кой медикамент и в каква доза е най-подходящ за Вас.

Като алтернатива, е метод, наречен транскраниална магнитна стимулация (ТМС), който използва фокусирани магнитни импулси за стимулиране на специфични области в мозъка.

Това, което Вие може да правите паралелно, е да излизате всеки ден на дневна светлина, да имате поне минимална физическа активност, да се храните здравословно с фокус върху протеините и да опитвате да си осигурите достатъчно качествен сън. При тревожност, усвоете техники за дишане.

Можете да разгледате подробно и добавките в сайта на Ревита, насочени към мозък и когнитивност.

Насреща съм, ако решите да се насочите към психотерапия. Предлагам интегративен подход с фокус върху психоаналитичния подход.

Успех!

Марина Кунчева

Здравейте!

От това, което описвате, личи, че се чувствате в застой, с усещане за изолация и липса на доверие — както към хората, така и може би донякъде към себе си. Това е нещо, с което много хора се сблъскват, особено ако са преживели разочарования, отхвърляне или са прекалено критични към себе си. Винаги ли е било така или е отскоро? Има ли ситуации и хора, с които се чувствате по-лека и свободна? Как си представяте напредъка?

Това са теми, върху които можете да работите психотерапевтично със специалист. За сега, ето нялколко идеи.

• Започнете от малки стъпки в общуването.
  Не е нужно веднага да се изправяте пред трудни разговори. Опитайте с кратки, безопасни контакти – например да попитате нещо в магазина или да поздравите колега. Такива малки актове постепенно възстановяват увереността.
• Изразявайте се писмено.
  Дневник с бележки до себе си, дори писма, които не е нужно да изпращаш помагат да осъзнаеш емоциите си и да се научиш да ги назоваваш.
• Работи върху доверието.
  Доверието не идва изведнъж – изгражда се. Започнете с това да бъдете честна със себе си за това от какво се страхувате. После изберете един човек, на когото можете да споделите малка част от това, което чувствате.

Насреща съм за консултация или допълнителни въпроси.

Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Това, че осъзнавате зависимото поведение и проявявате желание да си върнете контрола върху живота  е първата и най-важна крачка. Поздравления, че сте я направил! За да може нещо да бъде „спряно“, то следва първо да е разбрано, осъзнато, овладяно и вписано в историята на живота Ви. Това се постига с дългосрочна психотерапия.

Тук, във формата на онлайн консултация бих могла да Ви дам някои насоки, които се надявам да Ви бъдат от помощ.

Отделете малко време да помислите и си запишете защо всъщност искате да спрете — пари, семейство, спокойствие, здраве? Кое е ключово за Вас?  Какво ще Ви даде живоът без хазарт? Запазете това листче, ще Ви помага, когато Ви стане трудно.

• Като 2ра стъпка, изключете се от сайтове за хазарт – можете да поискате самоизключване от лицензирани платформи в България.
• Блокирайте достъпа до хазартни сайтове и приложения чрез инструменти като BetBlocker или Gamban.
• Ограничете достъпа си до пари – споделете с близък човек, който може временно да помага с бюджета.

Паралелно, помислете за нещо, което да Ви носи приятна тръпка, но без разрушителни последици: спорт, музика, хоби, ново умение.

Потърсете професионална помощ

В България има специалисти и организации, които помагат напълно анонимно и безплатно:

• Анонимни Хазартозависими България — https://gamblersanonymous.bg
  Телефон: 0879 812 107
  Провеждат срещи онлайн и на живо в различни градове.
• Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) — можеш да потърсиш психолог, който работи със зависимости.
•  Психолози и психотерапевти (дори онлайн) — проверете в регистъра на психолозите и психотерапевтите в България. Някои от центровете за наркозависими също предлагат програми за хазартнозависими.

Помнете, че ще Ви е нужно търпение. Има рецидиви, има трудни моменти, но всеки ден без хазарт е победа. Не сте сам — има общност и хора, които са успели. Успех!

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

Разбирам колко изтощаващо и страшно може да си чувства да преминавате през това!
Тези симптоми се овладяват най-добре и трайно при системна работа на живо , с психотерапевт. Прш нужда, могат да се включат и медикаменти, предписани от психиатър. Тук ще споделя няколко насоки за самопомощ:

 1. Разбери какво представлява паник атаката

Паник атаката не е опасна, въпреки че се чувства застрашителна . Тя е резултат от прекомерно активиране на нервната система — като аларма, която звъни, без реална опасност. Симптомите (сърцебиене, задух, треперене, замайване, чувство, че ще припаднеш) са просто израз на тази аларма.

Когато разберете, че това е физиологична реакция, а не болест или полудяване, тя губи част от силата си.

 2. Дишане и успокояване на тялото

По време на атака, опитайте това просто упражнение:

Дишане 4–4–6

• Вдишайте бавно през носа за 4 секунди

• Задръжте дъха за 4 секунди

• Издишайте бавно през устата за 6 секунди

Повтори 5–10 пъти.
Това активира парасимпатиковата система, която успокоява тялото.

3. Наблюдавайте 

Когато усетите, че паниката идва, кажете си:

„Това е само тревожност. Минавала е и пак ще мине.“

Наблюдавайте усещанията, без да ги спирате. Колкото по-малко им се съпротивлявате, толкова по-бързо отшумяват.

 4. Грижа за нервната система

• Спете поне 7–8 часа на нощ

• Намалете кафе, енергийни напитки, никотин, алкохол

• Хранете се редовно и включвайте омега-3, магнезий, витамини от група B

• Движете се — ходене, плуване, йога помагат много

Насреща съм за допълнителни въпроси или консултация.

Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Разбирам колко трудно и изтощително може да бъде, когато виждате как детето Ви страда, а опитите да помогнете не водят до промяна. Подрастващите често минават през сложни, дълбоки и интензивни емоции, а в същото време все още нямат всички развити умения да се овладеят. Забелязала ли сте нещо в света на дъщеря Ви, на което могат да се дължат тези емоции (промени в отношенията с групата връстници, раздяла, загуба, любовни трепети...)? Винаги ли е била по-напрегнато дете или това е от скоро? С всички и навсякъде ли е така или само у дома и с Вас? Как се изразява тревожността й? Отговорите на всики тези въпроси биха Ви дали някакъв ориентир и също биха насочили към това дали става дума за моментно страдание, свързано с конкертна причина или за нещо по-сериозно, тъй като според описанието Ви (тревожност, раздразнителност, изолация, апатия, трудна комуникация), това може да сочи към депресивно или тревожно разстройство. Тези състояния са често срещани в юношеска и младежка възраст и не са просто „мързел“ или „лош характер“ , а истинско страдание.

Какво можете да направите като родител?

Сменете фокуса на разговора – от „защо си така“ към „виждам, че ти е тежко“

Избягвайте:

• „Какво ти има пак?“
• „Ставай! Направи нещо най-накрая“
• „Голям мързел си! Все си наопаки!”
• „Къде сгрешихме ние?“

Изпробвайте вместо това:

• „Забелязвам, че ти е трудно да ставаш от леглото и си много напрегната. Това не е мързел. Искам да те подкрепя.“
• „Не съм тук да те карам на сила, а да съм до теб.“
• „Ако ти е по-лесно да говориш с някой друг, можем да потърсим човек, на когото имаш доверие.“

Показвайте, че сте винаги там, насреща за разговор, но не настоявайте. Не я изолирайте – но не и я притискайте. Въпреки че се затваря, ако знаете, че има нещо, което я интересува (музика, сериал, книга) – говорете с нея за това или споделете някой момент, без да го използвате като повод за критика. Малките моменти на контакт са по-важни от опити за дълги тежки разговори.

Най-важното – потърсете професионална помощ. Това не е нещо, което може да се „поправи“ с разговор или наказания. Тя има нужда от:

• Психолог – за първоначална оценка и терапия;
• Психиатър – ако се налага медикаментозна подкрепа.

Дори и тя да не иска – вие можете да направите първата стъпка: запишете час, говорете с професионалист как да подходите. Насреща съм ако имате нужда от индивидуална консултация или насока за колега.

Поздрави,
Марина Кунчева

Най-добре е да потърсите психиатър, с когото вече е работила (ако има такъв), или да се свържете с Център за психично здраве във Вашия град- всеки областен град има такъв, а има и психиатрична помощ по спешност. Национална линия за психично здраве: 0700 42 100

Ако състоянието ѝ се влошава (параноя, халюцинации, агресия, опасност за себе си или околните), това може да наложи:

• принудително лечение, ако съществува реален риск.
• лекар да издаде становище за необходимост от хоспитализация, дори без съгласие. Това става чрез съдебна процедура, но в спешни случаи лекар може да нареди временен престой в болница.

Когато не е в криза, опитайте да разговаряте с нея спокойно. Понякога може да помогне да покажете загриженост, а не натиск. Обясните, че лекарствата са за да се чувства по-добре и предложите компромис: да отиде на преглед „само за консултация”.

Сигнали за влошаване:

Следете за признаци, че състоянието се влошава:

• безсъние, затваряне в себе си;
• подозрителност, говорене на себе си;
• твърдения, че някой я следи или контролира.