Марина Кунчева

Здравейте!

Това, че осъзнавате зависимото поведение и проявявате желание да си върнете контрола върху живота  е първата и най-важна крачка. Поздравления, че сте я направил! За да може нещо да бъде „спряно“, то следва първо да е разбрано, осъзнато, овладяно и вписано в историята на живота Ви. Това се постига с дългосрочна психотерапия.

Тук, във формата на онлайн консултация бих могла да Ви дам някои насоки, които се надявам да Ви бъдат от помощ.

Отделете малко време да помислите и си запишете защо всъщност искате да спрете — пари, семейство, спокойствие, здраве? Кое е ключово за Вас?  Какво ще Ви даде живоът без хазарт? Запазете това листче, ще Ви помага, когато Ви стане трудно.

• Като 2ра стъпка, изключете се от сайтове за хазарт – можете да поискате самоизключване от лицензирани платформи в България.
• Блокирайте достъпа до хазартни сайтове и приложения чрез инструменти като BetBlocker или Gamban.
• Ограничете достъпа си до пари – споделете с близък човек, който може временно да помага с бюджета.

Паралелно, помислете за нещо, което да Ви носи приятна тръпка, но без разрушителни последици: спорт, музика, хоби, ново умение.

Потърсете професионална помощ

В България има специалисти и организации, които помагат напълно анонимно и безплатно:

• Анонимни Хазартозависими България — https://gamblersanonymous.bg
  Телефон: 0879 812 107
  Провеждат срещи онлайн и на живо в различни градове.
• Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) — можеш да потърсиш психолог, който работи със зависимости.
•  Психолози и психотерапевти (дори онлайн) — проверете в регистъра на психолозите и психотерапевтите в България. Някои от центровете за наркозависими също предлагат програми за хазартнозависими.

Помнете, че ще Ви е нужно търпение. Има рецидиви, има трудни моменти, но всеки ден без хазарт е победа. Не сте сам — има общност и хора, които са успели. Успех!

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

Разбирам колко изтощаващо и страшно може да си чувства да преминавате през това!
Тези симптоми се овладяват най-добре и трайно при системна работа на живо , с психотерапевт. Прш нужда, могат да се включат и медикаменти, предписани от психиатър. Тук ще споделя няколко насоки за самопомощ:

 1. Разбери какво представлява паник атаката

Паник атаката не е опасна, въпреки че се чувства застрашителна . Тя е резултат от прекомерно активиране на нервната система — като аларма, която звъни, без реална опасност. Симптомите (сърцебиене, задух, треперене, замайване, чувство, че ще припаднеш) са просто израз на тази аларма.

Когато разберете, че това е физиологична реакция, а не болест или полудяване, тя губи част от силата си.

 2. Дишане и успокояване на тялото

По време на атака, опитайте това просто упражнение:

Дишане 4–4–6

• Вдишайте бавно през носа за 4 секунди

• Задръжте дъха за 4 секунди

• Издишайте бавно през устата за 6 секунди

Повтори 5–10 пъти.
Това активира парасимпатиковата система, която успокоява тялото.

3. Наблюдавайте 

Когато усетите, че паниката идва, кажете си:

„Това е само тревожност. Минавала е и пак ще мине.“

Наблюдавайте усещанията, без да ги спирате. Колкото по-малко им се съпротивлявате, толкова по-бързо отшумяват.

 4. Грижа за нервната система

• Спете поне 7–8 часа на нощ

• Намалете кафе, енергийни напитки, никотин, алкохол

• Хранете се редовно и включвайте омега-3, магнезий, витамини от група B

• Движете се — ходене, плуване, йога помагат много

Насреща съм за допълнителни въпроси или консултация.

Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Разбирам колко трудно и изтощително може да бъде, когато виждате как детето Ви страда, а опитите да помогнете не водят до промяна. Подрастващите често минават през сложни, дълбоки и интензивни емоции, а в същото време все още нямат всички развити умения да се овладеят. Забелязала ли сте нещо в света на дъщеря Ви, на което могат да се дължат тези емоции (промени в отношенията с групата връстници, раздяла, загуба, любовни трепети...)? Винаги ли е била по-напрегнато дете или това е от скоро? С всички и навсякъде ли е така или само у дома и с Вас? Как се изразява тревожността й? Отговорите на всики тези въпроси биха Ви дали някакъв ориентир и също биха насочили към това дали става дума за моментно страдание, свързано с конкертна причина или за нещо по-сериозно, тъй като според описанието Ви (тревожност, раздразнителност, изолация, апатия, трудна комуникация), това може да сочи към депресивно или тревожно разстройство. Тези състояния са често срещани в юношеска и младежка възраст и не са просто „мързел“ или „лош характер“ , а истинско страдание.

Какво можете да направите като родител?

Сменете фокуса на разговора – от „защо си така“ към „виждам, че ти е тежко“

Избягвайте:

• „Какво ти има пак?“
• „Ставай! Направи нещо най-накрая“
• „Голям мързел си! Все си наопаки!”
• „Къде сгрешихме ние?“

Изпробвайте вместо това:

• „Забелязвам, че ти е трудно да ставаш от леглото и си много напрегната. Това не е мързел. Искам да те подкрепя.“
• „Не съм тук да те карам на сила, а да съм до теб.“
• „Ако ти е по-лесно да говориш с някой друг, можем да потърсим човек, на когото имаш доверие.“

Показвайте, че сте винаги там, насреща за разговор, но не настоявайте. Не я изолирайте – но не и я притискайте. Въпреки че се затваря, ако знаете, че има нещо, което я интересува (музика, сериал, книга) – говорете с нея за това или споделете някой момент, без да го използвате като повод за критика. Малките моменти на контакт са по-важни от опити за дълги тежки разговори.

Най-важното – потърсете професионална помощ. Това не е нещо, което може да се „поправи“ с разговор или наказания. Тя има нужда от:

• Психолог – за първоначална оценка и терапия;
• Психиатър – ако се налага медикаментозна подкрепа.

Дори и тя да не иска – вие можете да направите първата стъпка: запишете час, говорете с професионалист как да подходите. Насреща съм ако имате нужда от индивидуална консултация или насока за колега.

Поздрави,
Марина Кунчева

Най-добре е да потърсите психиатър, с когото вече е работила (ако има такъв), или да се свържете с Център за психично здраве във Вашия град- всеки областен град има такъв, а има и психиатрична помощ по спешност. Национална линия за психично здраве: 0700 42 100

Ако състоянието ѝ се влошава (параноя, халюцинации, агресия, опасност за себе си или околните), това може да наложи:

• принудително лечение, ако съществува реален риск.
• лекар да издаде становище за необходимост от хоспитализация, дори без съгласие. Това става чрез съдебна процедура, но в спешни случаи лекар може да нареди временен престой в болница.

Когато не е в криза, опитайте да разговаряте с нея спокойно. Понякога може да помогне да покажете загриженост, а не натиск. Обясните, че лекарствата са за да се чувства по-добре и предложите компромис: да отиде на преглед „само за консултация”.

Сигнали за влошаване:

Следете за признаци, че състоянието се влошава:

• безсъние, затваряне в себе си;
• подозрителност, говорене на себе си;
• твърдения, че някой я следи или контролира.

Здравейте!

 Така ми е трудно да се ориентирам, моля споделете как се проявява тази емоционална зависимост и как техните отношения се отразяват на сина Ви и на семейната динамика. Какво значи променливо емоционално състояние? На колко години е синът Ви?

Поздрави,

Марина Кунчева

Психолог

Здравейте

Зад думите Ви усещам объркване и несигурност. Може би се чувствате отхвърлена,  или не достатъчно оценена, не достатъчно обичана, пренебрегната? Какво още изпитвате? Как се усеща тялото Ви, когато сте около него? Какво Ви държи при него въпреки поведението, което описвате? Това са важни въпроси, които да изследвате сама или с помощта на психотерапевт и имат по-голяма тежест от това някой да Ви даде готов отговор какво да правите.

Прави ми впечатление, че описвате човекът до Вас като „мъжът, с когото живея”- какъв е той за Вас? Как виждате бъдещето си с него? Ако това беше ситуация на приятелка, какво щяхте да й кажете?

Надявам се тези въпроси да Ви помогнат да се разбере малко по-добре. Ако решите да се свържете с психотерапевт, може да видите регистър на психолозите в сайта на Дружеството на психолозите или регистър на психотерапевтите в сайта на Българска асоциация по психотерапия.

Поздрави!

Марина Кунчева

Здравейте, Георги!

Разбирам и дълбоко съчувствам за загубата, която сте преживели. Смъртта на родител е едно от най-болезнените събития, които може да се случат в живота на човек. Състояния като тези, които описвате – засилена тревожност, страх, изолация – често съпътстват процеса на скръб, особено когато загубата е скорошна. Все пак- Вие казвате, че и преди сте бил тревожен, а сега симптомите стигат до степен, която нарушава ежедневието Ви. От тази гледна точка, на първо време бих Ви насочила към консултация с психиатър- той би могъл да изпише медикамент, който да облекчи състоянието в този предизвикателен момент. Добре е да съчетаете това с психотерапия. Междувременно и като допълнение може да разгледате продуктите на Revita за стрес и тревожност и ако е нужно, да се допитате до специалист от сайта.

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

 Разбирам, че преминавате през тежък момент, който е важен не само за Вас или партньорът Ви, но и за цялата семейна система. Детето Ви е във възраст, в която има нужда от спокойна, предвидима среда, в която да учи как да се справя с емоциите и импулсите си и татко му е сериозен пример за това. Това, освен обичта към съпруга Ви и желанието да запазите семейството Ви, може да е сериозен мотиватор да потърсите път към овладяване на зависимостта на мъжа Ви. Хубаво е да разберете и какво е това, което би мотивирало него самият да поеме отговорност и да се ангажира в лечение.

 Ето няколко конкретни насоки:

1. Назовете нещата с истинските им имена

И за Вас, и за съпругът Ви е важно да сте наясно, че това не е просто „лош навик”. Хазартната зависимост е официално признато психично разстройство. Това означава, че партньорът Ви се нуждае от професионално лечение, а не само от подкрепата на близките, воля или обещания да "спре".

2. Говорете открито и категорично с него

Говорете– спокойно, без обвинения. Опитайте се да изразите тревогата си, когато и двамата сте спокойни. Вместо обвинения, използвайте “аз-съобщения”, например:

• „Аз се чувствам уплашена и притеснена, когато виждам как хазартът влияе на нашето семейство.“
• „Имам нужда да знам, че можем да се справим заедно, но само ако потърсиш помощ.“

3.       Поставете граници – твърди, но с любов

Любовта не означава да търпите разрушително поведение. Дайте ясно да се разбере, че сте готова да помогнете, но не и да поемате последиците вместо него (напр. изплащане на дългове, лъжи пред близки и т.н.).

4.       Грижете се и за себе си

Да обичате зависим човек често води до изтощение и объркване. Помислете дали и Вие самата не бихте се възползвала от психологическа подкрепа. Това не е егоизъм – това е опит да изградите устойчивост.

Къде конкретно можете да потърсите подкрепа?

Центрове за зависимости / терапевтични програми:

• Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) – предоставя информация, програми и контакти с професионалисти.
• Асоциация „Солидарност“ – София – специализирана терапевтична програма за зависимости (има и групова терапия).
• Център за интегрирано лечение на зависимости „Жива“ – София – предлага психологическа и психиатрична помощ.
• Клиника Канчелов- специализирани терапевтични програми.
• Център „Хибара“ – Варна – включва индивидуална, семейна и групова терапия.

Медикаментозно лечение

• Ако има съпътстващи проблеми (депресия, тревожност, импулсивност), психиатър може да предпише лекарства. Те не лекуват самата зависимост, но подпомагат терапията.

Насреща съм при нужда от допълнителни въпроси. Успех!

Марина Кунчева
Психолог

Здравейте,

Съчувствам за начина, по който се чувствате. Всъщност Вие вече предприемате първата крачка — назовавате проблема, погледнала сте го в очите и сте признала, че е нужна промяна. Това е началото на пътя на трансформация. Нещата, за които говорите са свързани с дълга история и с изграждането Ви още от детството. Подигравките и емоционалната травма от родител често формират дълбоко вкоренено вътрешно убеждение, "не съм достатъчна", „винаги ще се държат зле с мен”. Тези вярвания и съпровождащите ги поведения от Ваша страна са заучени и могат да бъдат променяни. Тук ще споделя някои базови насоки, но най-удачно е да помислите дали бихте се ангажирала в дългосрочна терапия- това състояние е напълно преодолимо, но изисква целенасочена и продължителна работа с психотерапевт- това може да е психоаналитично ориентиран психотерапевт или когнитивно-поведенчески терапевт. На този етап, това което би ви подкрепило на дневна база:

1. Сверявайте реалността: Когато например си помислите „Хората ме гледат странно, присмиват ми се”, опитайте неутрално да сверите дали наистина това е така.
2. Вместо да се самоупреквате- „Защо съм такава?”, „Как можах да се държа така?!” помислете със съчувствие към себе си какво наистина се е случило и защо се е случило така. Опитайте да проиграете в ума си друг начин на реакция.
3. Не се изолирайте и не избягвайте социални ситуации, но и не се пресилвайте. Дръжте идеята за малка експозиция- избирайте малки, сравнително комфортни и предвидими ситуации, в които да тренирате нови реакции без натиск.
4. Отбелязвайте си и малките победи.

Успех! Пишете, да се похвалите с първата изпълнена точка.

Марина Кучева
Психолог