Марина Кунчева Стр. 2

Здравейте,

Съжалявам да чуя за състоянието на Вашия близък — напълно разбираемо е да се тревожите. По отношение на диагнозата I69.3 – Последици от мозъчен инфаркт: Тази диагноза се използва за описване на дългосрочни последствия след прекаран инсулт (мозъчен инфаркт). Тя не уточнява конкретните симптоми, а само, че има някакви остатъчни прояви. Те могат да включват:

• Моторни дефицити (например слабост в крайници),
• Проблеми с говора (афазия),
• Зрителни смущения,

Когнитивни нарушения – това е Вашата основна тревога  и тя е основателна. В много случаи, особено при пациенти с диабет, съдова болест и обездвижване, рискът от съдова деменция или други когнитивни нарушения е повишен. За да разберете дали има когнитивни нарушения, следете дали Вашият близък проявавя проблеми с паметта, обърканост, подозрителност,намалена способност за преценка (доверчивост, лесна манипулация),изблици на гняв или апатия,невъзможност да следи разговор или указания.

Кой специалист може да помогне:

  Невролог – за оценка на мозъчната функция и последиците от инсулта.

  Невропсихолог – за прецизна оценка на памет, внимание, преценка, логическо мислене и изготвяне на план за лечение, ако е възможно.

  Психиатър – ако има съмнение за психоза, депресия или нестабилно поведение.

  Социален работник или юрист – ако има риск от злоупотреба или манипулация от близки/познати.

Успех!

Марина Кунчева
Психолог

Здравейте,

Съжалявам искрено за загубата Ви. Болката от загубата на любимо същество, което е било част от ежедневието и душата Ви— е осезаема и дълбока. Това, което изпитвате,  е естествен  траур. Понякога мъката от загубата се изразява и през тялото. Най-вероятно на това се дължи загубата на гласа- това е физическа реакция на силната Ви емоционална болка. В следствие на емоционалната болка от загубата могат да се появят и трудности с дишането, стягане в гърдите и гърлото (често описвано като „буца в гърлото“), може буквално да стане трудно или невъзможно да се говори. Тези симптоми обикновено отшумяват с осъзнаването и постепенното преминаване през траура в рамките на няколко дни до няколко седмици, особено ако си позволите да изразявате емоците си (да си поплачете, да говорите открито за това, да пишете, да гледате снимки). Болката от загубата не изчезва изведнъж, но се променя с времето. В началото е всепоглъщаща, задушаваща. С времето се превръща в тиха тъга, а после — в ценни спомени. За много хора първите 30–40 дни са най-тежки. След това идва момент, в който човек започва да диша малко по-леко и да е по-възможно да се връща назад и с усмивка и признателност.

Добре е да познавате етапите на траура-макар те не винаги се случват подред и не всеки да ги преживява по един и същ начин, да сте информирана ще намали несигурността и ще Ви помогне да разбирате и наблюдавате състоянието си. Ето кои са те:

1. Отричане (Шок, Нереалност)

„Не може да се е случило... Още го/я чувам, усещам.“

• Умът се опитва да се предпази от прекалено силната болка.
• Може да усещате, че това не е истина, да продължавате да чакате звука на лапичките му или да вярвате, че ще се върне.

2. Гняв

„Защо ми се случи това? Не е честно!“

• Гневът може да бъде насочен към себе си, съдбата, ветеринаря, Бог, или просто света.
• Това е начин да дадете израз на болката от това, че нещата са извън Вашия контрол.

3. Пазарене

„Ако можех само да върна времето… Щях да направя всичко по друг начин.“

• Мисли като: „Ами ако бях отишла по-рано на лекар?“
• В този етап умът търси начини да се справи със загубата чрез „възможни алтернативни сценарии“.

4. Депресия

„Нищо няма смисъл. Толкова ми липсва. Не искам нищо.“

• Това е най-дълбокият етап на болка и осъзнаване на реалността.
• Може да се прояви като загуба на енергия, апетит, сън, желание за общуване.

5. Приемане

„Все още боли… но мога да продължа. Носи го в сърцето си.“

• Не значи, че сте „забравила“ или че „вече не страдате“, а че сте приела, че загубата е част от живота.
• Тук често се появява желанието да си спомняте с обич, а не само с болка.

Наблюдавайте състоянието си като мислите за тези етапи. За момента вероятно не е нужно да се обмисля включване на антидепресант. Би могло да се обмили консултация с психолог или психиатър, ако не усещате дори кратки моменти на облекчение, ако скръбта става все по-интензивна, както и ако болката от загубата сериозно нарушава ежедневната Ви активност- чувствате се все по откъсната от себе си и другите. Имайте предвид, че за нормален траур се смята такив, който протича до година след загубата. Индикатор за спешно посещение на специалист е, ако имате мисли за самоубийство или интензивни виновностни преживявания.

Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Симптомите, които описвате — засилена тревожност по отношение на външния вид, негативни мисли за себе си и понижено настроение — могат действително да бъдат свързани с телесно дисморфно разстройство. Разбира се, за да се постави точна оценка, е необходима лична консултация със специалист в сферата на психичното здраве.

Симптомите често говорят на свой собствен „завоалиран” език. Добре е, че се информирате, вероятно това Ви е дало чувство за повече яснота и може би е намалило малко несигурността. И все пак, по-съществена е не толкова конкретната диагноза, колкото Вашата лична история. От тази гледна точка, оптимално е да се ангажирате в дългосрочна психотерапия и да изследвате какво стои зад тези Ваши депресивни чувства и начина, по който гледате на себе си.

Паралелно с това, бихте могъл да направите и консултация с психиатър, който да прецени дали да Ви назначи медикаментозно лечение- обикновено става дума за антидепресанти (обикновено SSRIs).

До тогава, ето няколко практически насоки, които бихте могъл да опитате да приложите в ежедневието:

• Ограничете оглеждането;
• Намалете социалното избягване- парадоксално, колкото повече отбягвате социални взаимодействия (напр. поради срам), толкова повече се задълбочава състоянието. Излагането на ситуации постепенно изгражда увереност, въпреки дискомфорта. Планирайте малки стъпки — например кратка среща с приятел, излизане до магазин, дори само разходка сред хора. Паралелно работете с негативните мисли: „Изглеждам ужасно“- опитайте се  да помислите: "Имам ли реално доказателство за това?", "Какво би казал приятел, ако чуе какво си мисля?". Често  мисъл ≠ истина.
• Отделете време да запишете нещата, които цените в себе си, дори това да е предизвикателно— не само за външност, а и за качества (пример: "усмивката ми е приятна", "добър приятел съм", "умея да решавам проблеми").

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

 Предизвикателна възраст! Разбирам напълно колко изтощително и разочароващо може да бъде това, което описвате.

Първо, важно е да знаете, че това е нормален етап от детското психично развитие. Всяко дете преминава през него и със своите индивидуални специфики, но е съвсем естествено ориентировъчно между 2 и 3 това „непослушание” да е по-изразено. Това е един етап, в които дететто вече добре осъзнава, че е отделна личност, някой, който може да казва "не", да избира и да има контрол над ситуациите., най-общо казано. Те експериментират по детски- често с много шум, силни емоции, предизвикателно поведение, „тръшкане”. Родителите (или хората наоколо) биха могли да кажат- „Това дете е разглезено/непослушно/лошо”, но това няма общо с вас, а с етапа на развитие, на който то се намира. Това, което зависи от вас е да го подпомогнете да премине по-леко през този етап. А това значи, да усвои социални норми, правила, йерархия, да се научи кое е приемливо и кое не. Как да овладявате тези ситуации:

1. Детето не е там, за да е „послушно”. Има риск, изисквайки от него да е послушно, то да се преживява като контролирано и съответно- да се съпротивлява. Нека целта е да е „разбрано”- тоест да можете да договорите заедно, да се чувство въвлечено в ситуацията.
2. Децата имат нужда от ясни правила. Това значи кратки, точни, разбираеми, непроменящи се, например- „трябва да прибираш играчките в края на деня”. Забележете- в края на деня, или преди да легнеш да спиш, или преди да излезем навън. Добре е да има асоциация- кога, и е важно да нямате нереалистични очаквания- да прибира веднага всичко, което вади. На тази възраст децата все още са импулсивни и трудно остават концентрирани в една дейност за дълго време.  Също, за нас-възрастните това е разхвърляно- за тях е свободно пространство за игра. Нека играе и прибира в определени моменти от деня.
3. Важно е как го казвате- децата разбират през изражението, позата, интонацията повече, отколкото през думите на тази възраст- казвате „повтаряме спокойно 20 пъти, после започваме да викаме”. Ако е твърде спокойно-няма да ви чуе, ако викате- ще го преживее като болка. Добре е да сте ясни, категорични. Колкото повече повтаряме, толкова повече децата свикват да „филтрират“ това, което казваме.
4. Децата „чуват” по-лесно през тялото, през играта и през взаимността- наведете се, погледнете го в очите и ясно, категорично му кажете- „Сега е време да съберем играчките”, хванете го за ръчичка и започнете да събирате заедно. Понякога нещата се случват заобиколно – „яж” може да се свърши работа, но „хайде да видим кой ще яде с нас днес (напр. любима играчка”) или „я да покажем на мечо ние тука каква хубава супа си имаме с тебе”, или  „оо, я виж, това е специална магическа супа, я да видим като я хапнеш, в какво ще се превърнеш”.

Ето още един пример:

❌  Не работи:
„Моля те, събери си играчките! Хайде де! Колко пъти трябва да повтарям?!“
✅   По-ефективно:
(Слизате на нивото)- „Сега е време за събиране на играчките. Ще ги съберем заедно – ти плюшените, аз кубчетата.“ (Може и с песничка: „Събирам, събирам...“)

5. Дайте му право на свободна воля- например я да видим сега, кое панталонче искаш-жилтото или зеленото?
6. Нека посланията са положителни- „Да е чисто, подредено, ау колко е хубаво сега, на теб харесва ли ти?”
7. Важно е санкцията да е свързана с конкретната ситуация.

Здравейте!

Разбираемо е да се чувствате тревожна при толкова много фактори, които определяте като стресови. Описвате състоянието си, но в същото време не споделяте много лични детайли, така че ми е трудно да се ориентирам в цялата картина. Имам усещането, обаче, че се чувствате парализирана.

Забелязвам, че използвате професионални термини- вероятно донякъде поради медицинското Ви образование, а може би четете по темата? Това може да е добра основа- информираността често прави така, че да се чувстваме малко по- в контрол в ситуации, в които сме тревожни или нещата не зависят изцяло от нас.  Желанието да намерим точните думи, които да описват това, което се случва вътре в нас, също ни помага да овладеем тревожността.

Така че бих Ви посъветвала, освен да се информирате, да пуснете свободно мислите си на лист хартия- това обикновено намалява тревожността. Също, опитайте да назовете емоциите си и да помислите как може да ги „оттечете” по приемлив начин (напр. тъга- да си позволя да плача; гняв- да стисна юмруци и да извикам, да разтръскам енергично цялото тяло). Може да приложите също дихателни практики- те помагат на нервната система да се успокои.

Извън това, ситуацията която описвате е сложна и многопластова, освен това води до интензивни симптоми и телени оплаквания, така че бих Ви посъветвала да помислите за дългосрочна психотерапия, тък като рядко при изразени симптоми самопомощта е достатъчна. Нужна е дългосрочна и дълбинна работа. Мислила ли сте за това и как Ви се струва?

Поздрави,

Марина Кунчева

Здравейте!

Въпросът Ви е неясен и това поражда трудности при отговора. Нужна е повече специфика- какво точно преживявате, какво е довело до там, от колко време е състоянието? Виждам, че пишете в множествено число и се чудя дали имате въпрос попринцип как хората излизаме от депресивните си състояния или става дума за Вас и още някой?

Предвид всичко това, ще отговоря общо.

Излизането от депресия е сложен процес, който изисква комбинация от осъзнаване, активно действие и подкрепа. Няма универсален метод, но има няколко доказани подхода, които могат да помогнат:

1. Осъзнаване на състоянието- Разпознаване на симптомите (апатия, тъга, умора, липса на мотивация).
2. Приемането на състоянието като нещо, което може да бъде разбрано, осъзнато, променено.
3. Предприемането на активни действия- предприемането на малки стъпки към промяна- например включването на повече движение на ежедневна база; изграждане на дневен график, дори с малки задачи; придържане към здравословен хранителен режим, който да подкрепи енергията и настроението.
4. Търсенето на социална подкрепа- тук целта е да избегнете изолацията, дори и да не Ви се общува.
5. Намаляване на стреса- редуциране на претоварващите дейности и прилагането на техники, които балансират нервната система (като йога, дихателни практики и .н.)

Всичко това може да бъде съчетано с психотерапия. Психотерапията ще Ви помогне да разберете в дълбочина себе си и да погледнете на ситуацията от друг ъгъл.

Поздрави!

Марина Кунчева

Здравейте!

Първо, съчувствам, представям си колко трудно и предивикателно е да удържите в тези моменти. Вероятно това буди много емоции, мисли и въпроси във Вас самата.

По отношение на детското развитие- в началото децата са водени основно от нуждите си (глад например), после лека-полека в тях започват да се пораждат желания. И ако нуждите следва да бъдат задоволявани, така че детето да се чувства сигурно и спокойно, то желанията могат и да не бъдат задоволявани. Децата са спонтанни, импулсивни и могат да бъдат инатливи- когато искат нещо го искат тук и сега, на момента. Във времето те се учат да обоздават тази своя импулсивност, а много по-напред във времето- да бъдат логични и рационални. Вашата роля на родител е в това да подкрепите детето в процеса на ученето му как да овладява желанията си. И ситуацията с маймунките е прекрасна възможност за това. Вместо да мислите в два варианта- купувам/не купувам, помислете как да адресирате желанието. Един вариант е да отложите задоволяването- например „прекрасна маймунка, ето сега ще я снимаме/ще я нарисуваме/опишем в този тефтер и когато дойде време, ще  я включим в списъка за рождения ти ден” или ще събираме пари в касичката за нея. Друг вариант е просто да обговорите желанието- гушнете го и влезте да разгледате майминката- разкажете какво ви прави впечатление в нея, помолете го да опише какво харесва в нея, помечтайте как би могъл да играе с нея...Понякога това е напълно достатъчно, така че детето да може да каже „чао” на желаната маймунка и да продължи напред.   Това ще може да му помогне да разграничи „искам” от „имам” и да усвоята законите на реалността- не винаги всичко, което искаме, го имаме.

Aко продължават силни изблици на емоции, продължете да работите върху самоконтрола и границите. Ето няколко съвета, които могат да Ви помогнат:

Продължавайте да поставяте ясни граници

Обяснете на детето, че не може винаги да получава всичко, което иска. Например: „Разбирам, че много харесваш маймунките, но днес няма да купим тази играчка. Можеш да я погледаш, но не можем да я вземем.“ Бъдете постоянна и не отстъпвайте.

Предложете алтернатива

 „Днес не можем да купим нова играчка с маймунка, но можем да нарисуваме маймунка вкъщи или да прочетем от книжката с тях.“

Останете спокойна по време на истерии

Ако детето плаче и настоява, останете спокойни и не отстъпвайте. Дръжте едно и също поведение всеки път. Ако разбере, че с плач и тръшкане постига своето, ще използва този метод все по-често.

Бъдете търпеливи, защото на тази възраст децата още се учат да контролират емоциите си. Важно е да покажете разбиране, но и да поставите граници. Ако имате нужда от още насоки, ще се радвам да помогна!

Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Съжалявам за загубата Ви!

Скръбта е нормален отговор на загубата при смърт. Ние скърпим еднакво силно и дълбоко, когато сме били привързани, независимо дали към близък човек, любим или куче. По същество загубата на домашен любимец не се различава от друга загуба в живота.

Ходът на скръбта се повлиява от Вашите лични особености, но също и от подготвеността за загубата, внезапността на загубата и нейната значимост за Вас. Предполагам сте била дълбоко свързана с Вашия домашен любимец и усещате загубата като болезнена и значима.

От тази гледна точка, пред Вас стои път на осмисляне и преработка на загубата. Траурът е един своеобразен процес на скърбене, които преминава през определени стъпки:

В началото е шокът. Тук човек интелектуално разбира загубата, но още не може да я възприеме. На този етап може да се чувствате така, сякаш не сте на себе си и случващото се не е истина.

След началното състояние на шок идва по-ясно тъгата. Тя може да се прояви и като състояние на вцепененост и чувство на обърканост. Този период нормално продължава между 5 и 7 дни.

Следва осъзнаването на загубата, придружено от:

o          Сънуване на загубения, в случая домашен любимец, а при събуждане се появява мъчително преживяване, че всичко е било само сън.

o          Самообвинения за направени пропуски или неизпълнени обещания.

o          Може да има илюзии, че починалят е все още жив- например, че чувате звуци, наподобяващи тези на домашния Ви любимец или имате чувството, че го виждате, припознавате се с него например на улицата.

Чувството за „присъствие”  може да е успокояващо. Тази остра фаза на скръб трае от 4 до 12 седмици и постепенно затихва през следващите 3 месеца.

Всички тези прояви отзвучават до голяма степен до шест месеца, след преживяната загуба. Скърбящите започват все по-малко да чувстват скръбта и стъпка по стъпка да се връщат към своя живот и да се реорганизират.

Повече от 50% от преживелите загуба изпитват потиснато настроение, нарушен сън, плач, дезорганозация, отчаяние, потъване в загубата, апатия, безчувственост, безапетитие, загуба на тегло, умора, нерешителност, тревожност, липса на интереси, нарушена концентрация, чувство на безсмислие, преживяване на вина. Все пак важно е да се наблюдавате и ако тези симптоми са твърде интензивни или продължат твърде дълго, е добре да се обърнете към специалист, тъй като има риск скръбта Ви да премине в депресия.

Ето няколко начина, които могат да Ви помогнат да се справите с болката:

1. Дайте си време да скърбите

Не потискайте емоциите си. Нормално е да изпитвате тъга, гняв или дори вина. Всеки човек преживява загубата различно, така че не се насилвайте да се чувствате „по-добре“ твърде бързо.

2. Споделяйте чувствата си

Говорете с приятели, семейство или хора, които също са обичали Вашия домашен любимец. Ако е трудно да споделяте на живо, можете да напишете писмо, в което да опишете чувствата и мислите си.

3. Създайте спомен

Направете албум със снимки в негова памет, напишете история за него или засадете растение в негова чест. Това може да помогне да запазите хубавите моменти и да почетете връзката си с него. . Гледайте снимки и си припомняйте случки. Дори да е болезнено, това помага на процеса.

4. Променете рутината си

Загубата на домашен любимец често оставя празнота в ежедневието. Опитайте се да въведете нови навици или дейности.

5. Бъдете добър/добра със себе си

Ако се чувствате виновен/а, помнете, че сте направил/а това, което е било възможно към онзи момент. Домашните любимци усещат любовта ни, дори в трудни моменти.

6. Оставете си пространство

Много хора бързат да вземат друг домашен любимец или близките им правят подобна изненада в желанието си да им помогнат да се справят със скръбта. Това е прекрасна стъпка, но е важно да е в точния момент. Ако е твърде рано, може да не Ви даде пространството да осмислите загубата си.  

Загубата на домашен любимец е трудна, но спомените и любовта, които сте споделяли, винаги ще останат в сърцето Ви. 


Поздрави,
Марина Кунчева

Здравейте!

Искрено съжалявам за преживяната загуба! Ние живеем с тялото си цяло, откакто сме се родили и загубата на част от него може да наруши цялотното ни усещане за нас самите. Изпитването на тревожни мисли след ампутация е напълно нормална реакция към една дълбока житейска промяна. Това е сериозна психологическа и физическа травма, която изисква време за адаптация. Не сте споделили никакви подробности за това какви са тревожните мисли, затова ще отговоря общо, можете да се чувствате спокоен/на да пишете пак.

Първо, имайте предвид, че тревожността е естесвена реакция.Тя може да се дължи на страх от бъдещето, несигурност относно мобилността и външния вид, както и да е свързана с усещане за загуба на контрол. Не се упреквайте за тези чувства – те са част от процеса на адаптация.

Второ, такава загуба оказва влияние на самочувствието, а често и на идентичността- може да имате усещането, че сте се „загубил/а”, че вече не сте същия/ата. Изисква се време, за да приемете промяната. Регулярна работа с психотерапевт също помага.

Не на последно място, много пациенти изпитват така наречената „Фантомна болка”- чувстват се така, сякаш ги боли липсващият крайник. Това може да засили тревожнстта. Ако изпитвате такива усещания, консултирайте се с лекар – има медикаменти и терапии, които могат да помогнат.

Какво да направите на първо време?:

1. Фокусирайте се върху това, което контролирате.
   Тревожността често идва от усещането за загуба на контрол. Вместо да мислите за това, което сте загубили, насочете вниманието си към това, което можете да контролирате:
• Физическа рехабилитация
• Осигуряване на протеза
• Приятни активности и  дейности, които ви карат да се чувствате добре.

2. Практикувайте техники за релаксация.
   Техники като дълбоко дишане, медитация и прогресивна мускулна релаксация могат да намалят нивата на тревожност.

3. Създайте си нова рутина.
   Новата реалност изисква нови навици. Създайте си график, който включва физически упражнения, социални срещи и време за работа/четене/активности

4. Говорете за това през което преминавате

Намерете довереи близки с които се чувствате спокоен/на да споделите мислите и чувствата си. Пишете в дневник.

Погледнете и секцията в Revita с добавки, насочени към тревожността. Те са в секция Нервна система.

Успех!
Марина Кунчева

 Съжалявам, че преживявате това и разбирам колко трудно може да бъде подобна ситуация. Вашето състояние вероятно е резултат от комбинация от физически и психологически фактори, които се нуждаят от цялостен подход за възстановяване. Ще предложа няколко насоки, които може да помогнат за справяне с проблема, без употребата на фармацевтични средства.

• Създайте рутина за сън: Лягайте и ставайте по едно и също време всеки ден. Ако не успявате да заспите повече от 20 мин.- станете, сменете стаята и минете към някаква тиха активност докато Ви се доспи отново- направете чай, погледайте през прозореца, почетете...
• Техника за визуализация: Ако идват тревожни мисли или си припомняте сцени, свързани с проблема, който сте преживяла, опитайте се съзнателно да насочите вниманието надругаде- представете си как мислите са листа, който отвява есенния вятър, например. След това насочете съзнателно вниманието си към нещо положително. Представяйте си успокояваща сцена – например разходка в гора или спокойно море – докато лежите в леглото.
• Създайте свои успокояващи фраза: Използвайте ги всеки път, когато чувствате, че Ви обзема безпокойство преди сън, например: „Днес, тук и сега,аз съм здрава. Аз съм в безопасност и всичко е наред” или „Из имах подкрепа и всичко е в миналото. Преодолях го и сега съм здраза. Сега съм добре.
• Дихателни упражнения: Практикуването на техники като медитация или дишане в 4-7-8 ритъм (вдишване за 4 секунди, задържане за 7 секунди, издишване за 8 секунди) може да успокои нервната система и да намали тревожността.
• Билкови чайове и добавки: Чайове с лайка, маточина или пасифлора могат да помогнат за релаксация. Магнезият (особено магнезиев цитрат) също е полезен за отпускане на мускулите и нервната система.

Създайте стратегия как да избегнете проблема вбъдеще. Например, важно е да се движите, да пиете много вода , да приемате храни, богати на триптофан: ядки, банани, яйца, сирене и пуешко месо-те съдействат за производството на серотонин, който помага за по-добър сън. Балансът в чревната микрофлора е важен за общото ви състояние. Консумирайте храни като кисело мляко, кефир, ферментирали зеленчуци и влакнини. Може да добавите и някой от продуктите на ревита- пробиотици за стомашно-чревния тракт и някой от продуктите за стрес, тревожност и безсъние. Ако иате колебание кой точно, консултирайте с лекар. Насреща съм за допълнителни въпроси.

Весели празници!

Марина Кунчева