Марина Кунчева

Здравейте!

На първо място, бих искала да Ви кажа, че описаното от Вас преживяване заслужава внимание и не бих го омаловажила с обичайния съвет „не го приемайте лично“ или „просто се научете да не се влияете“.

Когато един преподавател системно създава усещане за несигурност, използва унизителни шеги, редува одобрение и отхвърляне и поставя обучаемия в позиция на постоянно очакване на критика, това може да се превърне в сериозен източник на психологическо напрежение. Един преподавател има право да бъде взискателен, критичен, да поставя високи стандарти и да посочва пропуски. Това е част от обучителния процес. Но не е необходимо да приемате унизителното отношение като неизбежна част от това да станете по-добри в дадена област. Когато един човек редува подкрепа, одобрение и близост с критика, дистанциране, ирония или обезценяване, отношенията могат да станат непредвидими. В такава динамика човек започва непрекъснато да се опитва да разгадае какво се очаква от него, какво е направил погрешно и как да възстанови доброто отношение. Това може да създаде зависимост от оценката на преподавателя, дори когато интелектуално осъзнавате, че поведението му не е приемливо. Също, понякога продължаваме да полагаме усилия, защото вярваме, че ако намерим правилните думи, правилния тон или подходящия момент, другият най-накрая ще ни чуе. Но е възможно проблемът да не е в начина, по който комуникираме и не цялата отговорност е Ваша.

Особено ме впечатлява частта, в която споменавате, че сте на тръни преди всеки следващ час и че напрежението вече се отразява на съня Ви. Това означава, че ситуацията не остава ограничена до неприятните моменти по време на обучението. Тя започва да заема пространство и извън него.

Струва ми се важно обаче да се обърне внимание не само на поведението на преподавателя, но и на динамиката, която се формира между вас.

В отношенията с авторитетни фигури често се активират по-ранни преживявания, свързани с оценяването, одобрението, критиката и страха от отхвърляне. Понякога настоящата ситуация придобива по-голяма емоционална интензивност именно защото несъзнавано се свързва с познати отношения. Това не означава, че преживяването Ви е преувеличено или че проблемът е единствено във Вашата реакция. Напротив, възможно е поведението на преподавателя действително да е непредвидимо, обезценяващо и нарушаващо границите. Важното е да разграничите реалността на настоящите отношения от онова, което те евентуално събуждат във Вас.

В този смисъл бих ви предложила да изследвате не само въпроса „Защо той се държи така?“, но и „Какво се случва с мен в присъствието на този човек?“, „Какво очаквам да получа от него?“ и „Защо неговата оценка има толкова голямо значение за мен?“, „Подобни ли са били преживяванията ми с други авторитетни фигури в живота ми?“.

И може би най-същественият въпрос е дали обучението все още е пространство за любопитство, развитие и професионално израстване, или постепенно се е превърнало в сцена, на която се опитвате да избегнете поредното унижение и да заслужите одобрение. Защото задачата на обучението би трябвало да бъде да развива мисленето и самостоятелността Ви, а не да Ви поставя в зависимост от настроенията и оценките на преподавателя.

Бих Ви предложила да обмислите оставането си в обучението, но не да вземате решението единствено в момент на силен гняв, но и да не отлагате безкрайно в очакване нещата да се променят.

Опитайте да си отговорите на следните въпроси: Ако отношението на преподавателя остане точно такова, каквото е в момента, бих ли искала да продължа? Каква е реалната стойност на това обучение за мен и има ли алтернативен начин да получа същите знания? Каква психологическа цена плащам, за да остана в тази обучителна връзка?

Има разлика между това да напуснете, защото не можете да понесете критика, и това да изберете да напуснете среда, в която системно се нарушават личните Ви граници.

Оттеглянето не винаги е бягство. Понякога е акт на самоуважение.

Поздрави,

Марина Кунчева

Психолог

Здравейте,

От това, което описвате, впечатление прави не толкова самият проблем, свързан с ерекцията или еякулацията, а цялостната промяна в състоянието на Вашия син през последния месец – отказът да говори, липсата на апетит, загубата на интерес към неща, които преди са му носили удоволствие, постоянният плач, отчаянието и силната тревожност. Симптомите, които описвате – усещане, че не може да диша, ускорен пулс и подкосяване на краката – могат да бъдат прояви на силна тревожност или паническа реакция, но без преглед не може да се направи заключение.

На 14-годишна възраст настъпват множество физически и хормонални промени и е нормално момчетата да изпитват притеснения, свързани със сексуалното развитие. Въпреки това реакцията, която описвате, е значително по-интензивна от обичайните притеснения в пубертета и заслужава своевременна професионална оценка.

Моят съвет е да не се опитвате повече да го убеждавате, че "всичко е нормално" или че "трябва да приеме, че е пораснал". Макар това да е казано с най-добри намерения, в момента той вероятно преживява силен страх и не може да възприеме тези уверения. По-важно е да почувства, че е разбран и че няма да бъде съден за това, което преживява.

Добре е възможно най-скоро да организирате консултация с детски и юношески психиатър или клиничен психолог, който работи с деца и юноши. Ако има възможност, може да бъде извършен и преглед от детски уролог или ендокринолог, за да се изключат медицински причини за оплакванията му. Най-добрият подход е различните специалисти да работят съвместно, ако това се наложи.

Докато чакате консултацията:

• бъдете спокойни и му показвайте, че сте до него;
• избягвайте натиск, многократни разговори и настояване да обяснява какво чувства, ако не е готов;
• наблюдавайте дали спи, храни ли се, излиза ли от стаята си, общува ли с приятели и дали споделя мисли за безнадеждност или нежелание да живее.

Ако забележите, че отказва напълно храна и течности, не става от леглото, започне да говори, че животът няма смисъл, или изрази мисли да се нарани, не отлагайте – потърсете незабавна психиатрична помощ чрез най-близкото спешно отделение.

Разбирам колко уплашени сте като родители. Най-важното, което бих искала да Ви кажа, е, че не сте сами и че подобни състояния подлежат на диагностика и лечение. Колкото по-рано бъде направена оценка от специалист, толкова по-голям е шансът синът Ви да получи навременната помощ, от която има нужда.

Здравейте,

1. Сядане в колата

2. Палене на двигателя

3. 5 минути каране в тих квартал

4. Каране до магазин

5. По-натоварена улица

6. Магистрала

Здравейте!

Звучи като да носите много болка и напрежение наведнъж, и е напълно разбираемо да се чувствате объркана и изтощена.

Ще разделя нещата на две, защото проблемите са различни, но се влияят един от друг.

Относно съпругът Ви: Дали болката Ви е заради порното или по-скоро заради нарушеното доверие и лъжата? Или заради това, че чувствата Ви не са зачетени, особено след като вече сте му казали колко Ви наранява това заради минал опит? Как се чувствате извън това в отношенията Ви, а и Вие като жена? Чувствате ли се уверена, свободна в тялото си, привлекателна? Какви са разбиранията Ви относно порнографските материали и какво по-конкретно Ви нарани? Вашите разбирани съвпадат ли с неговите- какво за него значи да гледа порно? Възможно е да има разминаване във възгледите Ви по темата? Говорили ли сте за това?

От една страна имате право да поставите граници за това какво Ви наранява, но от друга- това е неговото тяло и той също има право да разполага лично с него. По-работещо от забраната е диалога- да обсъдите разминаването, като че ли липсва спокоен, открит разговор по темата.

Ако няма промяна и разговорите се въртят в кръг, семейна или брачна консултация не е провал, а помощ. Понякога трети човек е нужен, за да се чуят и двете страни.

За дъщеря Ви (12 г.): Това, което описвате, е предизвикателно, но не е необичайно. Важно е да знаете: зад поведението ѝ почти винаги стои страх, обърканост или чувство, че не е разбрана, а не „лошо дете“.

Няколко ключови неща:

• Заключване, бунт, отказ от училище, вейп – това са червени флагчета, че нещо вътре страда.
• Колкото повече натиск и контрол усеща, толкова повече ще се затваря.

Какво може да помогне:

1. Един разговор без наказания и заплахи
• кажете ѝ не „грешиш“, а
  „Много се тревожа за теб. Обичам те и искам да разбера какво се случва с теб.“
2. Не започвайте с вейпа или училището.
   Започнете с чувствата ѝ:
• „Трудно ли ти е?“
• „Нещо натоварва ли те в момента?“
3. Ако отказва да говори с Вас – детски психолог е много добра идея.
   Това не означава, че „нещо ѝ има“, а че има нужда от безопасно място да се изрази.
4. Ясни, но спокойни граници:
• „Не ти е позволено да не се прибираш след ... часа“
• „Не е допустимо да не ходиш на училище.“
  Без викане, но с постоянство.

Също, говорите за това, че Вие имате проблем с дъщеря Ви. Съпругът Ви участва ли в разговорите? Служи ли като авторитет и успява ли да постави добре граници? Във възрастта на дъщеря Ви би било удачно ако и таткото се включва активно- не през сила, а през добронамерена категоричност.

И в ситуацията с мъжа Ви, и в ситуацията с дъщеря Ви като че ли липсва спокоен и равнопоставен диалог, а по-скоро често се стига до забрани и противопоставяния. Това понякога се превръща в битка и не е продуктивно. Семеен терапевт би Ви помогнал да изговорите нещата по-продуктивно.

Помислете и за подкрепа за самата Вас – психолог или консултант, само за Вас. Това не е слабост, а грижа.

Желая Ви успех и сим насреща за допълнителни въпроси.

Поздрави,

Марина Кунчева

Психолог

Здравейте,

Благодаря Ви, че се обръщате за помощ и че споделяте открито как се чувствате. Самият факт, че се опитвате да разберете какво се случва с Вас, говори за отговорност към себе си и към детето Ви.

Описаните от Вас симптоми – потиснато настроение, постоянна замисленост, усещане за „вцепеняване“, трудност да мислите ясно – са чести прояви на силно психично напрежение и продължителен емоционален стрес. Те не означават автоматично наличие на психично заболяване. В много случаи подобни състояния възникват в контекста на конфликтни, обвиняващи или емоционално натоварващи отношения, особено когато човек се чувства под постоянен натиск, заплаха или обезценяване.

Когато партньорските отношения са белязани от взаимни обвинения, страх от загуба и борба за контрол, често се стига до силно вътрешно объркване. Човек започва да се съмнява в собствената си адекватност, в реалността на преживяванията си и в собствената си стойност. В този смисъл твърденията, че сте „психично болен“, могат да действат допълнително дестабилизиращо, особено ако вече се чувствате изтощен и несигурен.

Важно е да се подчертае, че поставянето на психиатрична диагноза е медицински и професионален акт, който не може и не бива да се извършва в рамките на партньорски конфликт. Психичното страдание е сигнал, че нещо във вътрешния или външния Ви свят изисква внимание и разбиране, а не етикетиране.

Търсенето на професионална помощ – психиатър или психотерапевт – не означава, че с Вас „има нещо нередно“, а че поемате активна грижа за себе си. Индивидуалната консултация може да Ви помогне:
– да се ориентирате какво точно преживявате;
– да разграничите собствените си чувства от обвиненията на партньора;
– да възстановите способността си да мислите ясно и да вземате решения;
– да намерите по-здравословен начин да се справяте с конфликта, особено с оглед на ролята Ви като родител.

На този етап най-важното е да не оставате сам с преживяванията си. Професионалната среща ще даде пространство, в което да бъдете чут, разбран и подкрепен, без осъждане.

С уважение и готовност за съдействие,
Марина Кунчева, психолог

Уважаема г-жо Кисьова,

Благодаря Ви за доверието и за подробно описаната ситуация. От писмото Ви личи колко силно сте загрижена за сестра си и за нейното емоционално и физическо благополучие.

В динамиката на отношенията между сестра Ви и нейния приятел участват допълващи се вътрешни конфликти – от една страна мъж с изразена нужда от контрол, притежание и страх от изоставяне, а от друга – жена, за която самата връзка, дори и болезнена, изпълнява своята психологична функция.

Често в подобни връзки се въвличат жени, които имат история на емоционална несигурност, ниска самооценка или предишни отношения, в които са заемали подчинена, „спасяваща“ или търпяща роля. В този смисъл е важно да се подчертае, че сестра Ви не е просто „жертва“, а и съучастник в тази динамика – връзката ѝ носи определени ползи, макар и на висока цена. Такива ползи могат да бъдат усещането, че е силно желана и незаменима, че има смисъл и стойност за някого, както и е възможно да й позволява да избягва свои дълбоки страхове от самота, празнота или загуба. Ако е имала и други подобни нейни връзки, това подсказва за повтарящ се вътрешен модел, а не за изолиран случай.

По отношение на Вашата роля като сестра – много важно е да се очертаят граници. Вие не можете да вземете решение вместо нея, нито да я „извадите“ насила от тази връзка, колкото и разрушителна да Ви изглежда тя. Опитите за убеждаване, натиск или директни оценки често имат обратен ефект и могат да засилят нейната зависимост от партньора, като Ви поставят в ролята на „противник“, а него – в ролята на единствен „разбиращ“ човек.

Това, което реално зависи от Вас, е:
– да изразявате загрижеността си спокойно и без обвинения;
– да назовавате конкретни поведения и последици (страх, изтощение, влияние върху детето), без да я засрамвате;
– да поддържате отворен канал за контакт, за да знае, че има към кого да се обърне;
– да насърчите, но не и да налагате, търсенето на професионална помощ – индивидуална психотерапия за нея би била ключова стъпка;
– да следите за реални признаци на опасност, при които е необходимо да се търси и институционална защита.

Важно е също да осъзнаете, че Вие не носите отговорност за нейните избори. Вашата роля е на подкрепящ близък, а не на спасител.

Отделно внимание заслужава и детето, което е свидетел на напрежението – това е допълнителен аргумент за професионална помощ.

В заключение – промяната е възможна само ако сестра Ви сама започне да осъзнава вътрешните причини, поради които остава в тази връзка. Вие можете да бъдете стабилна опора по пътя ѝ, но не и да извървите този път вместо нея.

Насреща съм за допълнителна дискусия или консултация.

Поздрави,

Марина Кунчева