Washnusse - Био сапунени ядки, 250 g

Прах за пране от сапунени ядки, който е 100% натурален и без химически добавки! Естествена алтернатива на химикалите, с които почистваме своите домове и перем дрехите си. Може да се прилага и върху кожата и косата, без да им вреди.

Предимства на продукта:

• Екологично чист – не вреди нито на вас, нито на околната среда. Лесно се разгражда.
• Високо ефективен – постига степен на чистота, която е толкова висока, колкото при използване на нормален препарат от супермаркета. Често почиства дори по-добре!
• Икономичен – по-евтин е от конвенционалния перилен препарат. С един килограм сапунени ядки можете да перете цяла година!
• Заместител на продуктите за лична хигиена – може да се използва вместо шампоан (включително и срещу пърхот), маска за коса, душ гел, сапун, скраб за лице и тяло. След употреба на продукта кожата става мека, а косата – здрава и лъскава.
• Може да се използва и като шампоан за домашни любимци.
• Хипоалергенен – поради изцяло натуралното си съдържание е идеален за хора с чувствителна кожа, както и за страдащи от алергии, псориазис или невродермит. Подходящ е също така за бебета и малки деца.
• Универсално почистващо средство – с него може да почистите всичко в домакинството, включително стъкла, под, кухненски повърхности, съдове, прибори, бижута, плодове и зеленчуци.
• Подходящ е за пране на всякакви тъкани и цветове, включително деликатни материи (кашмир, коприна, вълна). Запазва цвета на дрехите.

Състав

Уникалната почистваща сила на сапунените ядки идва от съдържащите се в тях сапонини. Те представляват естествени вещества с миещи свойства. Разтварят се във водата при температура от 30℃ и образуват пяна, но, разбира се, работят по-добре при по-високи градуси.

Имат сравнително ниско рН и не съдържат изкуствени аромати, пенители и фосфати.

Сапуненото дърво: описание и разпространение

Сапуненото дърво (Sapindus Mukorossi), често срещано и като Индийско сапунено дърво, е широколистен вид от семейство Sapindaceae. Буквално преведено от латински Sapindus означава индийски сапун. Името е измислено от Карл Линей, на когото дължим съвременната система за класифицикация на видовете. Базирано е на широката употреба на плодовете на сапуненото дърво в Индия за измиване на косата и тялото, за пране на дрехи и почистване на всякакви повърхности, прибори, бижута. Има още няколко вида сапунено дърво: Sapindus Laurifolius, Sapindus Saponaria и Sapindus Trifoliatus, но най-разпространеното и използваното е Sapindus Mukorossi.

Сапуненото дърво расте в Югоизточна Азия, Южна Америка и други райони със сходен климат. Най-големият му ареал на разпространение е в подножието на Хималаите – Северна Индия и Непал. Вирее предимно на места с бедна почва, а на височина достига до 25 метра. Живее около 70-100 години, а ражда плодове чак след десетата. Дървесината му се използва за направата на мебели и в корабостроенето.

Произход на сапунените ядки

Плодовете на сапуненото дърво са познати като сапунени ядки или сапунени орехи. Причината за тези названия е, че, когато изсъхнат, плодчетата наподобяват орехови ядки. За период от една година сапуненото дърво може да произведе до 35 килограма сапунени ядки.

След като плодовете узреят и паднат на земята, те се събират и обвивката на сапунените ядки се отделя. Тя се почиства от семената и се оставя на слънце, за да изсъхне. Сапунените ядки, които достигат до нас в готов вид за употреба, са именно тези изсушени обвивки.